Сътворение
Светът ще свърши
в моите ръце.
А ти започваш
свършен
отначало.
Класическо
Пиша защото обичам
или
обичам, защото пиша?
Това е въпроса.
Ти си отговора.
Шекспир не те е имал.
Аз те написах.
За да те
за да се
убия.
*
Не се побирам
в подредения ти
разум.
Талантът да обичаш
не познава граници.
*
олтар съм
в църквата
на любовта ти
пред който
всеки ден
се молиш
да не бях
се случвала
а аз не искам вече
да съм плачеща
икона
обичай смъртното
ми тяло
грешна
съм
*
Разгадавам думи
от шифъра на живота.
Кодът за щастие –
неразбиваем.
*
Отглеждам смисъл
в градина с илюзии.
Цветята раждат
чудовища.
*
Сърцето ми пада
с мисъл, че лети.
Гравитацията не прощава
на наивници.
*
внимавай
с остротата на думите
в стремежа си
да се предпазиш
от липсата на свобода
можеш неволно
да си отнемеш
най-голямата
свободата да обичаш
*
Тиха съм.
Като мълчание,
което казва всичко.
Чуваш ли как крещя
в гласа ти?
*
Аз съм жената,
която няма да си иде.
А ти ела на себе си.
Срокът е вечност.
*
Многоточията
най-добре
ме обясняват.
Никой не може
да сложи точка
на това, което съм.
*
поезията – болест
която заразява
смъртоносно
с вирус на живота
прокарвайки език
по ъгълчето
на душата ти
страничният ефект –
оставаш
вечно гладен
за смърт
от живи думи
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017