*

Любовта ми
е гълъб –
винаги
я гоня, винаги
отлита.

 

*

В трамвая на
третата
седалка
гледах как
продават
гевреци
и разбрах, че
от години
се въртя в
кръг.

 

*

Жълтият циферблат
на
стария ми
часовник
вече се отлюшва,
а с него
се сгъва времето.

 

*

Любимият ми цвят
е
10, но
как на телефона
с един пръст да
го натисна.

 

*

Ти си на седмия етаж,
а под теб
на
номер 4 съм аз.
Стълбите са стръмни,
а за асансьора
няма
ток.

 

*

Сянката застана до нея.
Тя, незабелязала,
продължи
да дърдори,
а сянката й повтаряше,
отчаяно самотна,
думите на любовта.

 

Бездомен

Мечтата ми е да съм
бездомен
като дядо Добри,
оплют от медиите
и сякаш на сто години. Доброто
е
на
сто години.

 

*

Ходейки по
стръмното
надолу,
не
разбирам
как някога ще се изкача
горе
при
теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.