Хипноза
Луната разсича пейзажа:
ада се вижда с просто око
рая остава на тъмно.
Моята нощ
Звезди валят
Нощта – на сини точки
Картина на Шагал
Перо
От върха на писеца
капе небе
Private
Тъгата
най-самотното място
Среднощни сладости
В чинията –
резени от узряла на корена луна
Десерт след вечеря
Зора
Кратерът на мрака се разцепва
Светлината –
на свобода
Любов
В следобеда – двама
С въздуха рижав
облечени само
свободно
дишаме
Пролет
разпукан залез
рисунки във въздуха
с цвят на вишна
Лято
истинско синьо
като независимост
самото лято
Есен
листопадите
променят светлината
здрачът на сърца
Зима
снегът с резкѝ
чертае графиките
бяло и черно
Петият сезон
лепне зората
сок от ягоди пръска
зад прозореца
„Carpe diem“
Следобедът ли се вдигна във въздуха
или стъпих върху вятъра.
Миг в космоса.
Глухарче
Перата отлетяха
След тях
покълва слънце
Заличителят
Всяка моя дума пропада
В черната дупка на душата ти
Промяна на времето
Въздушни течения
От перваза излита врабче
Закон за движението
Пейзажи със запалени светлини
Листопадите тръгват
Без произшествия
Предзима
Последният слънчев лъч
се счупи в миглата ти
Славата
Нисък облак –
пейзаж с корона
Звуци
Настройване на инструментите
Трептене с различна сила
Една твоя въздишка
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017
Прекрасна 🙂