***
непоканени думи,
изписвам ги
в мъглата навън
и съм свободна.
***
‘Как си?’
Попитах птицата.
Тя разпери крила
и отлетя.
***
Срещнали се двама приятели.
Единият четял книга,
а другият бил герой от нея.
***
Когато действително знаеш кой си,
тогава ти си другият.
***
Аз съм там,
където съм,
и не съм там.
Ще ме намериш,
в сърцето си.
Както моето сърце
е приютило теб.
***
Песъчинки сме на остров,
заливан от вълни,
крещящи думи за мълчание.
***
Навярно
можеш да чуеш
звукът на тишината
но да го напишеш,
не можеш.
***
Замълчи!
Запази дъха си за онзи миг,
в който пролетта се ражда;
защото
не думите ни свързват,
а цветето, което израства
от дъха им.
***
Дума след дума изписвам.
Листът е празен,
а празнотата в мен се запълни.
***
Снежинка кацна
на миглите ми.
Ехо от моите сълзи.
***
Тръгвам си с нощта,
и сълзи не оставям.
Слънцето знае пътя.
и продължава да вали…
останаха сухи
единствено
неизречените думи.
***
Поканена от нощта
бавно
се изкачвам
по твоите думи
и се прибирам
у дома
в стиха ти
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017