нарцис
толкова много
бях пленила сърцето му
че очите му се бяха
избистрили дотолкова
че виждах себе си
това отдаване ме караше да се
влюбя още повече
но не знам в кого:
в него или в мен
(не)насита
мечтата понякога е
достигнат бряг
който е подминат
защото е
помислен за междинен
остров
***
толкова е гладко
сърцето ти
че няма какво
триене да се получи
с моето
физиката обяснява
апатията ти към мен
прошка на зряла жена
душата ти е хлабава
като пуловер с едра плетка
чиито нишки лесно се раздърпват
от младите жени
но все пак се връщаш при мен
а аз ти прощавам
и ги пристягам наново
защото съм от старото поколение
и мама ме е научила как се съшива
любовта след раздърпване
***
имах студени ръце и
всеки път когато
им беше студено
той ми даваше да ги топля
в джоба му
а там винаги имаше
по нещо за мен
само днес не ми даде
(за пръв и последен път)
защото там беше кутийката с
годежен пръстен
но този път не за мен
а за друга:
за любовницата
която е имала
достатъчно топли ръце
за да го греят
***
да свириш на китара
без перце
е болезнено
ти си китара
на която мога да свиря
красиво
но се страхуваш да не те превзема
и да останеш само мой
инструмент
дали е защото мразиш публиката
да ни слуша
или е защото искаш много
пръсти да усетиш по себе си
не знам
но затова не ми даваш перцето
знаеш че сама ще се откажа
***
как да се науча
да те пия бавно
(за да те имам за по-дълго)
като си толкова
нетърпимо горчив
че едвам мога да
дочакам захарта
на дъното ти
когато вече няма да те имам
***
пресъхнах от влажността
на целувката
която така и не ми даде
когато ме остави сама на кея
защото осъзна
че си дал празна надежда
на влюбено момиче
вярващо ти бегло
че вечно ще го обичаш
не издържа
на невинния ми поглед
остави ме
давеща се в сухотата
на празния океан
понякога ми стига
само да те гледам
мълчаливо
и да запомням образа ти
в съзнанието си или
само да те галя с
две ръце и
да целувам челото ти
така сякаш
проверявам за температура
но само понякога
в другите пъти
не ми стига
да ти се нагледам
(сякаш картата с памет
на спомените ми
няма достатъчно място да
запази целия ти файл)
да те милвам с часове
сякаш съм машина
за галене с бъг
който не й дава да спре
и който допълнително
я разстройва
докато те целува навсякъде
защото знае че
предстои раздяла
***
скромността
не ме краси
само тогава
когато обичам
друг човек
Аз
обичам
охолно
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017