Closer
Името ти е
като куршум
в мозъка –
искам да го забравя,
но не мога.
Трябва да има за кого
Така умираме,
умираме,
всеки ден все повече
и повече.
Самоубийството
е ритуал,
за който
трябват
двама.
Думи
Не съм добра във думите,
но съм добра
в пробождането на сърцето,
като игла
с обратен ход,
зашивам всичко
счупено и скрито
от очите на невиждащия,
а невиждащите
най-често са обичащите.
По-добре да ослепея,
преди да ме осакатиш напълно.
Неделя
Когато всички знаят
За лудостта ти
Започват да бягат
От теб
И става така:
Или си луд
Или си тъжен
Или никой никога
Не те разбира
Странни неща
А всъщност
и по-странни неща
са се случвали
от това да виждам теб
в огледалото,
когато си размазвам грима,
да е наобратно
блузата и аз,
с ръбовете навън
и косата
да се разпилява
като птици,
летящи над плажа.
Времето тече назад
и всъщност ние
нямаме време.
Бяс
Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха,
както преди да ти
смелят сърцето,
тогава очакваш
да те подгони
дългът да се бориш,
да вдяваш конци във игли
по двадесет часа на ден,
а в останалите четири
да обичаш някой, който
предпочита да играе
карти пред блока,
пред това да те гледа в очите.
Тогава осъзнаваш, че
каквото и да правиш,
си прецакан,
и е вечна хладна сутрин
и това е всичко.
Съпруга
Най-хубавите неща
не се случват никога.
Разминаваш се
с погледа ми,
какво сътворихме?
Ние сме тук за да страдаме
и все пак се питаш
кое е по-добре:
жена ти да не те обича
или да обича еднакво теб
и всички останали.
Дама пика
Все така се получава, че
винаги малката бутилка
ти диктува големите мисли,
и искаш да бъде различно,
но разумът в теб
прави път на сърцето.
Сърцето е дама,
но вечно самотна.
Асфиксия
Аз съм звяр,
който не може да диша,
поробен в клетка
на извратено съзнание.
Плод съм
на твоите мисли,
създаден,
за да бъде притежаван.
Навън е дивото
и то крещи моето име,
а в мен блъска всичко.
Дробовете отказват.
Аз съм звяр,
който не иска да диша.
Празник
Навън е валяло дъжд,
а аз не съм убивала
охлюви със стъпки,
нито хора с мълчание,
нито себе си
(понеже е празник).
В моите улици,
вътре в мен
безразлично
пълзи отчаяние.
Но аз съм вълна –
заливам го и го давя,
самотното мъртво вълнение
в мен
се обажда
с крясък на чайка.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017