***
на бедния старец
от улицата
не му пука
колко сърца
си разбила.
колко глупаци
са кървяли
в краката ти.
за него си
въпрос на време:
едно ядене,
бутилка водка,
колкото
стотинки дадеш
да ги превърне
в минутки
за него си там,
докъдето може
да стигне
животът му.
***
щом ръцете ми треперят,
докато ти пиша,
значи тялото ми
първо е разбрало,
че те обичам.
***
разбрах защо
не мога да отгледам цвете:
те искат
да пуснат корени,
а аз все искам
да летя
***
с любовта си играем
на недостъпни,
аз я чаках дълго,
но тя мен –
още повече.
***
когато заби нож
в гърба ми,
прободе и сърцето.
***
най-красиви са дрехите
през витрината,
най-износени са хората
отвътре.
***
през очите му прозират
заключени бивши,
тръпчиви,
кръвожадни,
кървавочервени
като тежко вино,
с коси от змии
гледат ме,
зъбят се,
лаят
зад решетките
не мога да целувам
пътя към ада
***
мъртъв си за мен
независимo
колко дълбоко вдишваш
и колко бързо бие сърцето ти
Пазете се от тъмнината (си)
когато сенките
на хората
станат по-големи
от тях
дори по обед
пазете се
от тъмнината
(си)
***
спасението ще дойде
не от очите,
които широко отворени
спят,
а от сърцата,
които са се събудили
***
любовта няма лице,
нито стойност,
трябва й само посока
и да тръгне отнякъде
отвътре-навън.
***
малко преди края,
пишело в Библията,
ще станат хората
сребролюбиви, алчни,
без семейна обич,
неблагодарни,
свирепи.
малко преди края
можем да бъдем чудовища
или да се борим с тях.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017