Благодат
докато
моят силует
късо контрастира
като мопасановски образ
мечтите се изместват
където е нагоре,
а в главата ми
нещо се счупи
настрани,
сякаш
поет на старото време
има мисия
да сънува благодат
в Йерусалим.
Предвиждане
Тази сутрин
мъжът, когото обичам
оспори времето
като ми каза:
Аз съм те предвидил,
още когато
не те е имало
и понеже
материята не посмя
да възрази,
думите станаха
чиста енергия
а сърцето ми
си въобрази,
че вече ще бие
наобратно,
докато настигне
това предвиждане
извън времето,
където
с мъжа, когото обичам
сме се свързали
много преди
мен
да ме има.
Напомняне за богатство
някой беше казал,
че бедният човек
не може да си позволи
спомени,
освен клисаря
в малката църква –
неговите дрехи
миришат на поляна,
където Господ
ходи бос
рано сутринта,
a всъщност това е
цялото Помнене,
за което
сме създадени
да живеем.
Огниво
този свят
не спира да търпи
несправедливост
като цяло бедствие
от скакалци.
усеща се
засилване
на незнанието
и все по-неразрешими стават
последните истини,
докато хората минават
от пристъп в пристъп
без носител на слово,
който да усуче
сноп светлина
нагоре
към единственото
утешение
и огниво за душите
в празните човешки
кухини.
Страхът на времето
когато в мен
възниква скръб:
красива като порязване,
розова
като следа от ластик
върху кожата на момиче,
тогава вярвам,
че колкото и да си далече
държиш ръката ми
през градовете,
които не ни познават,
но ние ги преживяваме
докато вървим един към друг
без страха на времето,
че влюбените
не изпращат пролети,
защото се обричат в Господа
завинаги да останат
чисти деца
за вселената.
Амплитуда на трептене
вместо избора
да се сдобия
с ксанаксов покой
мисля да устоявам
в моята
приказка наобратно,
защото така се усеща
всеки цвят от акация,
без никакво изкуствено
успиване
и мога да обичам
моя мъж
правдиво,
до покачване
амплитудата на трептене
в ръцете,
а тази вълна
по тялото
е най-прелестното
успокояване,
от което имам нужда,
за да продължавам
търсенето
на всичко
невидяно
Към Жак
за него имам
сгъстено предсърдие,
мокра коса,
стрък лавандула
и затоплена длан
през зимата,
която търси
да бъде бъдеще
в ръцете
на учител,
и покровител,
със сила
за пречистване
на душата ми
до първите думи
от стихотворение
познато като
надпис върху очите
на дете,
което сдържа сълзите си
от радост.
Леденина
навън е студено
със същината си,
в атмосферата има
позиви
за човеколюбие,
което чака
своя край.
Празното място на цяло поколение
някой ден
щом дъщерята на брат ми
ме попита:
кое прави
живота знаменит?
с голяма тревога
мога
да отговоря,
че живееш
знаменито тогава,
когато има кой
да те учи,
че вярва
и трябва
да употребяваш думите
честно,
но това
е тежка задача
в празното място
на цяло поколение,
защото
неговото време
минава
безучастно
докато наоколо
всяка истина пада
и повтаря:
По-малко свобода
за злото.
Улиците на Тел Авив
докато се родя
вече имах
всичко твое:
знаех как си вървял
по улиците
на Тел Авив
и как си усещал
топлината там
със сърцето
за да я донесеш
при мен,
през всички хора
които е трябвало
да срещнеш
преди да се
открием
в безименния град
на светлини
и неони
където няма
прах и болка,
а бодрост
от небето.
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017