***
разписанието на бъдещето
е сгрешено
чакам на перона
някакъв влак
под който още няма
прокарани
релси
***
косата ми спи
върху твоята възглавница
и сънува всички причини
да не се
събужда
***
ако те има
отвъд представата ми
за теб
направи ме
от същата нематерия
за да бъда
истинска
***
наричай ме
както искаш
само не съжалявай
тъмнината
с която те обичам
тя е последния лъч
на предстоящо
слънчево
изригване
***
не ме учи
как се оформят мислите
твоят живот също е роден
от яйцето на желанието
но люпилнята
е различна
***
някой
се опита да стигне
до танца на сърцето ти
със симетрията на думите
без да знае
че тактовете му
са неравноделни
***
сгреших ритъма
и сърцето ти ме изхвърли
като ненужна
пулсация
сега съм хирург
в очакване
на собствения си
инфаркт
***
животът ми
в крачки
е твърде кратък
една навън
и една
навътре
***
написах нещо
и го изтървах
на земята
тя го прочете
и ми го върна
изтрито
***
сълзите не са капки
те са бразди
по сухата пръст
на раздялата
***
стъпките ми
падат
по листата
като сълзи
след раздяла
тази нощ
дърветата
потърсиха
корените си
***
някой
ще дойде
ще проникне
до най-меката сърцевина
на душата ти
ще ме изрови оттам
а ти с почуда ще гледаш
останалата тленна част
от себе си
***
взе ми всичко
в което не вярвам
за да остане
единствено
мисълта
за теб