Етикет: New social poetry

 

Кронщат. Виктор Борисович се спасява по леда

 

Всички победили революции си приличат,
всички разгромени са победени по своему.

Светлозар Игов

 

аз долуподписаният лев давидович автор
на октомврийския преврат и перманентната революция
отправих ултиматум към разбунтувалите се моряци на кронщат
преди да почне топенето на ледовете на финския залив което би направило
крепостта непревземаема виктор борисович литератор социалист-революционер се
спаси по леда аз бях убит в мексико от агент на енкаведе забил
в главата ми пикел ледокоп

байонетът ми счупен мириша на риба отказа
от принципа е продиктуван от самия принцип самодеятелността
самоопределението на работническата класа трябваше да бъде отложена
за по-добри времена които така и не настъпиха въоръженият победоносен пророк
на революцията отрича собственото си пророчество на кръстовището
добре познато на макиавели взимането на мерки когато хората
вече не вярват да може да бъдат накарани да вярват със сила
сега щикът ми е счупен мириша на риба правя поезия
правя история с пикел в кронщатския лед

декларирам че аз бях този който пръв систематично приложи
дълго преди работникът на германския другар по оръжие ернст юнгер
eдна подвижна армия от милитаристки метафори метонимии антропоморфизми
към труда нарком на войната поел в рамките на идеала на военния комунизъм
функциите на нарком на труда в името на духа на работника във войника
духа на войника в работника тези потенциални дезертьори чието
място е в дисципа трудовите лагери милитаризацията на труда
първият реализиран комунистически идеал сталин главен
комисар на украинската трудова армия жалък плагиатор
тривиализирал по-късно идеята ми мащабно
банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход

нека кажа и аз лев давидович след края на ссср ме смесват с вас но няма
да се подписвам като литератор всичко написано от мен без друго носи воден
знак една от причините да избягвам да пиша анонимни писма твърдя в прав текст
че през февруари на паметната ни година изкарах ротата бронирани машини на улиците
на въстаналия петроград последната телеграма на николай ІІ обкръжени от шкловски
т.е. дойдоха броневиките прекъсваме връзка ала аз също изобретих пръв
сипването на захар в бензина на всеки добре функциниращ механизъм
езика държавата революцията самотен човек върви по леда направо
в мъглата мъглата се вдига вижда целта вижда следите си на леден
блок в дрейф лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия мартенски лед на финския залив

мащабно банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход от социализъм към капитализъм
слушай сюда в превод глей са в безпредела всичко си тече легално
освен първия милион на първоначалното натрупване на капитала после идва
диктатурата на закона контролен изстрел в тила дами идва течност от финландия
НЕ знам как функционира кредитната карта изпълнен с комсомолски плам да уча
блаупункт стерео подарък от пичовете от фракция червена армия без едно кво ви
дължа ухилена снимка пред кадеве шопинг излет в западен берлин отскачане
до финландия за лафче без бръмбари нефт срещу херинга от исландия дето
НЕ пристига първото ченч бюро в питер на ръка разстояние в смолни
киришинефтехимекспорт депутат от ненецкия автономен окръг
радиоактивно отравяне погребение със салют до морячетата
от курск хозрасчет комсомолско езеро ленинградска област
дачный потребителски кооператив указ 56 техснабекспорт
прокурора получава документ на фински

глей са необясним обратен завой death from above
by mercedes балтийски ескорт фестивал бели нощи
сургутнефтегаз западни пенсионни фондове газообразно
росгосстрах трудоваци строят дачи в испания разрешите
доложить чувствам се като руска проститутка в цариград
виждам със собствените си очи прессъобщение за ареста си
с утрешна дата мъртвец осъден in absentia за укриване на данъци
национализиация на риска приватизация на печалбите милениумно
възстановяване на царските ордени седемнайсе мига от пролетта
ротеармеефракцион киришинефтехимекспорт роснефт газпром
балтийски ескорт мащабно банално радикално зло в една
отделно взета страна безпредела на прехода
финския залив гледка от първа линия

продължава лев давидович ето
за мен удари часа на кронщат бунта
на моряците от червения балтийски флот предвождан
от анархисти аз бях този който нареди безусловната капитулация
на бунтовниците пред лицето на грозящото начало на топенето на ледовете
с което се оправдавам приемайки парада на победителите наистина изчаках
до последния момент докато трае щурмът се приема почти без дебати новата
икономическа политика началото на безкрайния мирен преход
от социализъм към капитализъм изправен пред форсмажора
на мартенското топене на ледовете във виелица и огън
щурмувам другарите си по перманентна революция
с право се стоварва връз темето ми ледокопа

продължава виктор борисович
рибата тръгва да мята хайвер нагоре по реката
чиста форма въоръжено въстание плисък на пяна
бог загребва пясък от морското дъно късаме жиците
на телефоните от една точка насетне падат на правата няколко
перпендикуляра велик е бога на бягащите пиша но брега не се отдалечава
зад гърба ми телеграфни стълбове отрязани за огрев когато съдите
революцията не забравяйте да правите биография не история
всеки войник носи в раницата си своето поражение самотен
човек върви по леда в мъглата направо мъглата се вдига
вижда целта вижда следите си на леден блок в дрейф
лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия лед на финския залив.

 

 

Ethica, ordine geometrico demonstrata

 

Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи

Вирхилио Пиньера

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците

Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното

Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние

Райска музо Кралице победна

благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

копнежа по отнесеност и превращение

вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти

протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас

изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа

Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.

Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко

Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.

В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени

Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт

Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна

Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари

Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш

свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая

Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея

Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна

Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си

 

 

 

Уастекска дама

Обхожда бреговете гола, здравословна, току-що излязла от банята, току-що родена от нощта. На гърдите й горят бижута, откъснати от лятото. Слабините й са покрити с увехнали треви, сините, почти черни треви, които растат по ръба на вулкана. В корема й орел разперва крилете си, две вражески знамена се сплитат, почиват водите. Иде отдалеч, от влажните земи. Малко са съзрелите я. Ще разкрия тайната й: денем е крайпътен камък, нощем река, течаща по хълбока на мъжа.

 

Затворникът
(Д. А. Ф. дьо Сад)

 

à fin que … les traces de ma tombe disparaissent
de dessus la surface de la terre comme je me flatte
que ma mémoire sʼeffacera de lʼesprit de hommes…

Завещанието на Сад

 

НЕ СИ се изличил.
Буквите на твоето име все още са рана, която не се затваря,
татуировка на позора върху нечии чела.
Комета с тежка и блестяща диалектическа опашка
прекосяваш деветнадесети век с граната истина в ръка
и се взривяваш достигнал нашето време.

Маска, която се усмихва под розово домино
изработено от клепачите на екзекутиран
истина раздробена на хиляди огнени отломки
какво идат да кажат всички тези гигантски фрагменти,
това стадо айсберги отплуващи от перото ти и в открито море поемащи курс
към безименни брегове
тези фини хирургически инструменти за изрязване на сифилистичната язва Бог
този вой, който прекъсва величествените ти разсъждения на слон
тези свирепи повторения на повреден часовников механизъм
целият този ръждясал инструментариум за изтезания?

Ерудитът и поетът
мъдрецът, литераторът, влюбеният
маниакът и бленуващият премахването на гибелната ни действителност
се боричкат като псета над останките на творбите ти.
Ти, който бе срещу всички
сега си име главатар знаме.

Надвесен над живота като Сатурн над децата си
проследяваш с втренчен любовен поглед
обгорените бразди оставени от семето, кръвта и лавата.
Телата едно срещу друго като бесни небесни светила,
направени от същата субстанция като слънцата.
Това, което наричаме любов или смърт, свобода или жребие
нима не се нарича катастрофа нима не се нарича хекатомба?
Къде е границата между спазъм и земетресение,
между изригване и съвъкупление?

Затворник в замъка си от планински кристал
прекосяваш галерии, спални, подземия
широки дворове където лозата се увива о соларни колони
прелестни гробища където танцуват недвижните черни тополи.
Зидове предмети тела те повтарят.
Всичко е огледало!
Твоят образ върви по петите ти.

Човек е обитаван от мълчание и празнота.
Как да утолиш този глад
как да приглушиш и населиш празнотата му?
Как да се изплъзна на образа си?
В другия се отричам, утвърждавам, повтарям
само кръвта му удостоверява моето съществуване.
Жюстин живее само заради Жулиета,
жертвите пораждат палачите.
Тялото, което днес принасяме в жертва
нима не е Бог, който утре ще жертвопринася?
Въображението е шпората на въжделението
царството му е неизчерпаемо и безкрайно като скуката
неговото опако, близнака му.

Смърт или наслада, наводнение или повръщане
есен подобна на заника на дните
вулкан или чресла
повей, лято подпалващо жетвата
небесни тела или кучешки зъби
вкаменелата грива на ужаса
червената пяна на въжделението, касапница в открито море
сините скали на делириума
форми образи мехури гладът да бъдеш
мигновени вечности,
извънмерности – твоята мяра на човека.
Дръзни:
бъди лъка и стрелата, тетивата и стенанието.
Съновидението е взривоопасно. Избухни. Бъди отново слънце.

В твоя диамантен замък образът ти се раздробява и възстановява неуморен.

 

Орел или слънце?

Почвам и почвам отново. И не напредвам. Щом стигна до фаталните букви, писалката отстъпва – неумолима забрана ми затваря пътя. Вчера, облечен в генерално пълномощно, пишех с лекота върху всеки наличен лист: парче небе, зид (неустрашим под слънцето и погледа ми), ливада, друго тяло. Всичко ми служеше: почерка на вятъра, на птиците, на водата, на камъка. Юношество, целина, разорана от фикс идея, тяло, татуирано от образи, сияещи белези! Есента пасеше големи реки, трупаше блясъци по върховете, ваеше изобилия в Мексиканската долина, безсмъртни фрази, изсечени от светлината в чисти блокове почуда.
Днес се боря сам с една дума. С принадлежащата ми, с тази, на която принадлежа: ези или тура, орел или слънце?

 

 

Превод от испански Владимир Сабоурин
по изданието Octavio Paz, Libertad bajo palabra. Obra poética (1935-1957), México, D. F.: Fondo de Cultura Económica, 2003.

 

 

„Вярвам, че се будя сутрин”
Владимир Сабоурин

 

*
Рамка на картина като саркофаг в какъвто искам да почивам
Стоя като пристройка до него ще рухна не мога да регулирам
откровенията си по-добре е да се влюбя в художника той знае
всичко за картината за мен събличала съм се пред мъжете му
Пространствата правят живота висок напускам задните чинове
музиката е хубаво време качвам се върху пчела
с която изкопаваме пещери в цветя дошли от
слюнки на риби напуснали сушата заради водата а аз обратно
Сгреших ли калта лекува не се измивам изглеждам мръсна
Бягам от вниманието на документите искам си първата вода
искам я като втори въздух ципите на очите и ципите между
пръстите са еднакви при излитания излитания пълнят яйцата
Вярвам че се будя сутрин дърветата са отвори отворите са дрехи
без хора хората са вързана вода отрязан въздух е човекът сам
избира грешките идва изтърпява живота и си отива не си отивам
Не си отивам
Никола Пусен се бие за мен с крадливи музеи а аз ето така
прегръщам картината и полицаят ме застрелва

*
Намерил е хубава разтегателна кожа подредил е в нея всичките
ми вътрешни органи дал им е живот заплашва че ще им даде и
смърт но аз се изсмивам в лицето му защото той никога няма да
може да събере външните ми органи които са разхвърлени из
цялата вселена и живеят там с кратки детски превалявания за
миналото защото аз съм човек а човекът е находчив и помни
Преди да се простя с тялото ще присадя моето здраво сърце на
болно прасенце обичам го морфологично и хистологично тоест
много а много е господ който живее под наем на земята защото
я обича най-много се обичат болните деца разкривени са
красивите ребра приковани към гърба на огън
В играчките на земята живеят страдащи къщи тежки оксфордски
речници които са нахални жертви на устрема и градове като
изправени хора с тела без глави също нахални жертви на устрема
С препълнени спирачки е смехът мигът е неподвижен свят
движението е миг до миг миг до миг вярвам че се будя сутрин
Някой пита имаш ли нещо за отчайване не нямам нищо за отчайване
макар човекът да прие първия срещнат живот ръцете му растат и
ето отново
тръгвам след деня като след мъж който крачи с цялото си значение
към общите ни центрове

*
Сърцето набутва нещо навътре влошава почудата корените
излизат над земята разбиват очите дошли от безсмъртния свят
изсипват ги наводнения в предната част на новините
Имам дълги отговори за всичко което потвърждава че не знам
защо при мен нямаше четири годишни времена а всяка година
се състоеше от часове на обвързване с нещо което не знам как
да нарека но с него си пусках когато поискам слънцето и
обикалях с оранжевите му монаси
Макар да знам че болниците заразяват рядко съм се чувствала
толкова уплашена колкото бременните в първия месец жени а
спокойно съм отваряла покрива на всеки пчелен кошер
и съм събуждала птици които спят с дрехите си до мен
Дърветата ми проговориха извличам знания обичам новия завет
гасена вар е книгата с превързан крак е кръстът
чувам черното в червеното техниката бяла се разсмива
пушач е разумът ще му запаля вярвам че се будя сутрин
Вложих старание но допуснах грешки видях много мъртви тела
нито едно не опитах да върна дори успявах да изгледам
докрай как ковчезите потъват като отблъснати деца
объркани от съгласието ми да потънат не бях съгласна
не бях съгласна и сега не съм не съм не съм не съм
Вижте как точно трябва да стане сбогуването
затворете вратата на земята така отстраняваме
важен рисков фактор възвестете появата на застояла дума
проследете ръцете ми
които са общност от две длани и десет пръсти да ето така
разхлабвам синджирчето със златно кръстче около шията
за да се уверя че господ още е с мен че ваксините не увреждат
сдържаност на мащабите вятър изсипва подаръци в косите
преброявам ги с пръсти чаша с кафе посещава устните ми
както мъжко лице посещава очите ми за да ги затвори
усмихвам се преносимо препълнено преодолимо
взимам
една малка мъглива нощ с изгърмели венчета по тялото ми и
отново я посаждам в календарите
Как го направих ли
Повтарям:
оплодено устройство е ябълката изтеглям вик от джоба й
набучвам го с лъчи от цветчета на кръв ab rh-
невежите го описват като чудо
а аз се разсмивам до смърт

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

 

 

намерил я свита в ъгъла под душа
в банята пристройка близо да огромните
клетки за гълъби заради които тя го взела била
хубава булка с черни къси коси по модата последното дете
от шестте мария родила малко след
смъртта на георги с мотопеда се ударил в стълб загледан
към каруцата коня да не уплаши да не паднат
децата от купата сено намерил я вкоченена топлата
вода свършила бойлерът малък няма
място построили я с последните тухли не може
първо гълъбарник били важни гълъбите те
направили сватбата летят над циганската
махала и все се връщат от сто километра ги
пускали пак се връщат
намерил я душът шуртял почти отмитата кръв все пак
не оставяла съмнение главата е с дупка после бързо
бърза помощ до съседния голям град и до там
са летели гълъбите тя ги гледала и пеела след тях
да ги стигне да знаят откъде идва гласът й да се върнат
пеела в градския хор ходили в чужбина
наградата ги направила известни събирали се обичали
излел е дельо хайдутин после тулумби с лимонада
после той пийнал къде ходиш мъжът ти салата няма
гълъбите чистил цял ден приготвяй да лягаме
намерил я тялото побеляло стояла върху плочките
три часа сега половината лице и половината тяло
парализирани идва само единият син да я види
тя се взира чака опитва да говори устните тръгват нанякъде
остават криви не се връщат очите искат
да довършат неказаното не става да пише ръката
се мята наникъде главата пада върху възглавницата така
дава някаква опора плачът прилича на въздишка
из ъ е е уъ е о ха у ии
тя гука.