Людмила Калоянова – Един баща иска да знае

Антон Терзиев, 200% Pure Language, a performance with Katya Damyanova, Sofia, Bulgaria, 2009. Video, object

 

 

Bonfire of the Vanities

Един доминикански
свещеник
прорязъл с думи сърцето
на Куатроченто
проповядва страх и тъмнина
в Тоскана –
сред лозята на Кианти и

Сан Джиминяно
където
слънцето напуква бременните
гроздове
и сладката им кръв се
стича по ръцете…

Един монах
поискал да превърне
града на светлината
в град на аскетизъм и молитва –
възправя

разпятие
срещу
длето!

te Deum laudamus
срещу
terribilità!

Но как да убиеш Флоренция?

В нея голотата е
добродетел!

Давид
нехае за кладите
пламъкът
отказва да погълне
купола на Брунелески
„Вратите на Рая“
да изтрие стенописите на
Гирландайо.

1498…
Прахът от костите на
проповедника потъва в Арно.

Остава красотата –
единствената
форма на божественост.

 

Между Охайо и Алегени

Все още пазим спомена
още сме ние но тези
до нас и след нас
не ни
разпознават

ние сме
чужди
за тях

Все още пазим кръвта
но телата си тръгват
заминават си.

С тях поема на път паметта –

на очите
на пръстите
и милувките

Вашата кръв се влива
в друга река нашата бе
пренесена в куфари
потопена
между Охайо и
Алегени

Ще знаеш ли коя
съм била
как съм стояла с дни
край реката
няма да знаеш
как ръцете се давеха
как копаех
с пръстите гроб
портретът ми
няма да значи
нищо за теб
просто
една
непозната с къдрици

Тъмни силуети
край реката на
паметта:

Вземете си сбогом!
Вземете си сбогом!

 

Един баща иска да знае…

ужасът на нашите
сезонни раздели
отчаяние
превърнало се в навик

недоизказаности
вкочанелости
маски
от страх и вина

сълзи
влели се в голямата
вода на
незавръщането

една майка
тази-която-шепти-на-Бог
не усеща болката
and you little white cloud
tell her I’m alive and

doing well
doing well

the little white cloud
is not
responding

Кога ще си идвате?

кратка прегръдка
докосване
като пред края

децата потъват в голямата
вода на незавръщането
остава сърцето
трептяща
риба с мъртви хриле

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Людмил Люцканов – Има един нов кръг в ада

Антон Терзиев, Gold Minimum, оil on canvas, 80 x 100 cm, 2020 Courtesy of the artist. After Aly Raisman’s Getty photography image From No Time for Losers / С губещите не се занимаваме seria (2019-) Credits: Svetoslav Todorov

 

 

Има един нов кръг на ада
там всички жени
са с изкуствени джуки и цици
и говорят на всички езици
(но на родния – не)
за пари, за цени…
Прибери го това портмоне!
Отмини!
Стига страда!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Йорданка Рашкова – Бащината къща

Антон Терзиев, The Birth of a Nation, object, dried pork, mesing, various sizes, 2018. Courtesy of the artist
Installatioin view Sofia City Art Gallery. Credit: Daniela Radeva / “Раждането на нация” – обект с вариращи размери, сурово свинско месо, месинг, 2018

 

 

Пред очите ми е.
Онази зейнала дупка, като от метеор.
Пробила те точно в средата.
От покрива до земята.
Сякаш пронизала сърцето ти.
Теб, създадената от любов.
Отгледала три поколения.
А аз те изоставих.
На лисицата, която отглежда децата си в теб.
На циганите, които редовно насилват вратата ти.
Без да знаят какво търсят.
Тази Коледа за теб ще е последна.
Снегът ще те довърши.
Цяло чудо е, колко много издържа сама.
Здрави са гредите ти.
Градена си, за да те има вечно.
С теб, ще си отиде детството
На онова злоядо дете,
което баба преследваше с паничката по двора.
Три поколения са те градили.
А аз те оставям да умираш бавно.
Срам ме е. Много ме е срам.
Боли ме, от моето безсилие.
Нищо не оцелява в месомелачката на системата.
Един ден и аз ще съм прегазена.
Ще се уморя от безмислици.
И като теб, бавно ще умирам.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Евгени Петров – Хвана я под ръка

Антон Терзиев, No Time For Losers project, digital print on Platinum Etching paper, 285lb, 3 piece set, 21x30cm each, photo: Gaby Grigorova, 2020. After No Time For Losers drawing, (installation witih variable measures of one hundred watches, satine), part of No Time For Losers seria (2019-)

 

 

Пинг-понг
всичко е в плоскости и случайни топки
удря и се отблъсква
мисъл, чувство, дума в стъклена повърхност връща
дори кукувицата е резонираща кутия шум
морето плиска недостига
обляната в слънце сграда на ясно синьо небе в камера
устата е празна
хапките, разкъсването, триенето за запушване на ненаситното виси чувал
петното на покривката попива
изтърбушено лепне времето
в експоненциална крива
най-привлекателното тяло на света на младата бардо
увековечиха в презрението

 

Хвана я под ръка
после и него хвана
тримата закрачихте покрай училищната ограда
царе на улицата
стражари и апаши на строежа пред блока
богове на квартала
деца на зимното слънцестоене

Прегръщаше, стискаше и не пускаше
те се задушаваха в любящата ти хватка
ръцете ти по-силни от лъвския пискюл
ти прегръщаше, те притихваха
така обичаше, че сърцето ти се извиваше в скоба

Хвана я под ръка
После и него хвана
Тримата излетяхте като троен кораб
Нещо като този от петорката на Блейк.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Гордан Изметов – На пържилото

Антон Терзиев, Raw Cuts, object, dried pork, steel, various sizes, 2019

 

* * *

на пържилото…
обелени от Аз
нарязани еднакво
не полу
а пълен фабрикат
в кабелен фритюрник
с всички нови мазнини…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владислав Кацарски – Сбогуване

Антон Терзиев, Pay No Attention to the Man Behind The Curtain, oil om canvas, 100×100 cm, 2020, after Stars Are Never Sleeping, Dead Ones and the Living phorography by Svetoslav Todorov, taken due the anti-government protests in Sofia, July 22, 2020

 

 

Стари коне със стари хамути.
Старчески стъпват,
Старчески мъкнат.
Скърца стара карета
и натрупва
ръждивата мъка.
Къде са ви буйните гриви,
мои момчета,
мои жребци?
Къде ви е буйният вятър?
Защо вече не цвилите?
Стара подкова,
захвърлена в прашния път,
крие късмет за ръката,
която ще й вземе прахът.
Кой я забрави?
Кой я остави?
Кой й изтръгна искрите?
Мои стари момчета,
мои буйни коне –
мълчите?!
А бяха нозете ви здрави
и тръпнеше страстно реката,
укротена от погледа атов,
и в дъха ви огнен се давеше.
Пий хоризонта,
надбягвай звездите!
Херкулес нека си търси каляската!
Мои луди жребци,
аз зная, че нощем се стряскате
и се молите пак за очите си.
Кой ги изтри?
Кой жълтия прах нарисува?
Там, където вятър танцуваше,
сега вечерта се е скрила.
Мои буйни и страстни,
прекрасни и властни,
демонични,
ужасни,
Мои мили коне!!
Вече свършва Земята,
извървяна до сетния камък,
до тревичката сетна целуната…
Сбогом, Приятели мои!
Сполай ви в последното ваше пътуване!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Илиян Семов – Находка

Антон Терзиев, This author has a certificate of correct author / Този автор… (3-5), фотография, принт, вариращи размери, 2016

 

находка
обезопасена
внесена от третия свят
хвърлена на пода
на вагон втора класа
игла
за първокласни спринцовки
с бранд „Keep Calm“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Ваня Вълкова – Оранжевите птици – градската чистота пеят

Антон Терзиев, 100 pairs of shoes, net cable, an installation with changeable measures and composition, 2009, detail. Courtesy of the artist
installation view: Corridor Gallery, Plovdiv

 

 

паметта е разрушител
на време
гравитацията не отчита 48 килограма
скоростта с която се движа е по-голяма

времето преди
да излетя
летя
безкрайността, след това

20 януари 2022

 

ЕДНА СНИМКА – СГРАДА ДО ГРАНИЦАТА НА КАНАЛ
РАЗДЕЛЯЩ ВРЕМЕТО НА ПРЕДИ И СЕГА


Канал разделящ

Младост 1 и Младост 2
в който течеше малка рекичка,
а сега е запълнен и посипан, затрит, изтрит
от геофизичната и емоционална карта
канал със сгради в хаотично взаимодействие
Сградата на границата по посока Младост 1-Младост 4
е единствената която видях, реално,
другите се сливат в обща фрагментарна маса-визуален шум
Тя е реална архитектура,
извън шума на ежедневната, фрагментарна битка
за презастрояване или разрушаване
на рекламни илюзии и запълване на часовете

Сграда на границата на два квартала

– | –

носители на памет
– детство
изкаляните колела на ,,Балканче“ и бягане
с разкървавени колена по незастроените дерета, покрай реката,
а кучето
успява да ме изпревари
небето е по-синьо, гледано в легнало положение,
а звуците
на вечерните стебла-суха трева и щурци
са по-силни и замайващи

носители на памет

Mладост
среднощни разговори и проекти
,,Нощен хоризонт“ и много Coca-Cola и разтворимо кафе
а звуците
на вечерният поток – телефонни думи е по силен от реалният
на все по-непрестанното стоене пред компютър,
изместващ и заместващ времето
на любов и нелюбов
на невъзможност и възможност
на вечерни разходки,
край реката, по улиците на квартала и покрай блока
в задният двор и вход за влизане и излизане
от и в панелното пространство за синтетичния живот

Сграда на границата на канала, разделящ
Младост 1 и Младост 2

Сега
Има две Младост-и и един запълнен канал,
с изсипани парчета – сгради,
поток превозни средства и отдушници на града
И два изхода и два входа
към метростанцията с движещи се метро-влакове
И два потока движещи се коли и рейсове и колела

Сега
Въпросът ми е как години наред,
инженерите, архитектите и урбанистите на социализма,
които бяха доста добре подготвени,
се бяха отказали да копаят в близост до канала
или да засипват канала?
А сега построиха метро и го затрупаха с жилищни сгради
до и върху канала

Подвижен прорез в тъканта на града – воден канал

Сега
Замъртвен и оживен – канал със жилищни сгради
Канал – чувал с изсипани, една върху друга парчета:
бетон, стъклопакет, панелни стени, тухли и фасадни бои,
гранитогрес и елегантен фаянс,
външна облицовка от фасадни тухли (KLINKER)
в естествени и неестествени цветови нюанси,
висококачествени керамични керемиди,
естествена минерална вата
и сигурност,
електронно координирана топлина и студенина
и сигурност
плазмени екрани за междуконтинентални
визуални непознати-приятели
и сигурност
при запълване на времето, без пропуск в нито една минута

Сега
Пазя от това кръстовище снимки:
на границата на два квартала,
на границата на шосето,
на бъдещата метростанция,
на границата на възможността за живот

Една снимка
със шумните строежи върху канала
и непознат мъж на инвалидна количка,
предпазващ се от слънцето с многоцветен чадър на дъгата
Една снимка
На безогледното запълване на
движещата се вода със пръст,
останки архитектурни чертежи и псевдолукс
Една снимка,
на границата на шосето, кварталите на младостта и на тъгата
Една снимка
регистрирала градът в преход и промяна

Тези снимки много ги обичам

Сега
Имам нова снимка
на сграда
до канала, с наблъскани една в друга жилищни и офис сгради
Видях истинска архитектура
Сградата на търговско-развлекателният комплекс SMARTCITY –
пространство за краткотрайно търговско удоволствие
от 10 000 m2
Пред и сред високите блоковете на социалното недоволство и евтино доволство
По протежение по траекторията на един от най-оживените пулсиращи булеварди,
свързващи бизнес-посоките от небостъргачите
на ,,Цариградско шосе“ до търговски-офис-жилищни сградите на ,,Александър Малинов“ и Бизнес Парк София – архитектурното място на живот, работохолизъм, банкиране, пазаруване и отдих, и множество удобства и услуги/слуги
извън българката реалност,
с изглед към Витоша

Извън непланираното и необмислено
затрупване-изсипване на архитектурни модели в чувала на канала.

Сега
Минавам покрай и през затрупаните с жилищни останки,
пръст и мечти
места, без улици
на новите жилищни пространства с бутикови сгради,
без инфраструктурни връзки
на канала-точка на пресичане –
модерен търговски център и стратегическа бизнес локация.

17 януари, 2022
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

ОРАНЖЕВИ ГРАДСКИ ЛЕНТИ

Седящи в разкрач с дълги крака, бързи
за прекосяване на разстояния –
страх и угнетеност
Маркирани
за събиране
и изхвърляне
на боклук

Седят под фасадата
на НеоМодерна сграда,
Седят в разкрач, смугли, весели, необичани жени
Широките стълбищни пространства
са тяхното времево обиталище
Светло, чисто, дизайнерско
жилище-пътека на мечтите, остава отделено
Никога няма да ги допуснат
да влязат в асансьора,
освен с модерна почистваща машина
в ръка, без маникюр
Свалят полиестерните ръкавици
Оправят си косата,
черна и гъста,
тъжна и объркана

Жените с оранжевите ленти
разпределени в инфраструктурата на града
Седят
И
Чакат

Дишат, пушат, дизайн,
извън неговото разбиране.

12 ноември 2021
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

ОРАНЖЕВИТЕ ПТИЦИ – ГРАДСКАТА ЧИСТОТА ПЕЯТ

Оранжево и черно
ракета от
човешки почиствателни машини
Стълпотворение от
звуци, аромати, стъпки, тв разкази и смях и непризнати страхови неврози

Жените с оранжеви жилетки разговарят
Жените с оранжеви жилетки разтрошават тишината на ул. ,,Цар Борис I-ви“

До магазин за храна
До салон за красота
До дизайнерското ателието за сватбени покани, рокли и мечти
До ателието за рамки на картини и огледала
До купчината кофи за боклук-градски темпорален магазин

Оглеждат се останали малки локви от дъжда от вчера
Красиви и безстрашни
Мръсни и работливи
Шумни и далечни
Жените подвластни на Софийска община
Работници на чистотата

Присядат на паважа и се смеят
Аз пресичам улицата и оставам да ги наблюдавам
И ги снимам и отпечатвам във вечността.

есен, октомври 2021
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

жената в трамвая, на първата седалка
мирише
думите миришат по-силно, загниващо

19 януари 2022

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Илеана Стоянова – Какво да обичам?

Антон Терзиев, No Time For Losers project, digital print on Platinum Etching paper, 285lb, 3 piece set, 21x30cm each, photo: Gaby Grigorova, 2020.
After No Time For Losers drawing, (installation witih variable measures of one hundred watches, satine), part of No Time For Losers seria (2019-)

 

 

Пиано

Пианото беше моето първо училище –
старият немски “Тифенбах”
цвят махагон с два златни свещника
резбован корпус и клавиши слонова кост.

Този музикален крал от Саксония
на името на тиролски глетчер
ни придружаваше навсякъде,
дори в едностайната ни квартира
майка ми упражняваше оперно пеене
или държеше ръката ми.

Свирех гами, акорди и
музикални пиеси,
пианото ме научи да мисля в ритъм,
да усещам мелодията,
да държа ръката на малкия ми син
когато свири гами, акорди и
музикални пиеси.

Пианото ми остана
когато майка ми отнесе гласа си в гроба,
а русокосият ми син ръцете си
в други часови пояси.

 

Естество

Не можеш да ме заблудиш.
Видях много:
всичките ми лоши работи,
всичките ми тесни, скучни стаи,
всички ми болници – училища на живота.

Само тези с гръмките думи загиват.
Бити, гладни, болни – влюбените в живота
оцеляват –
важна е способността да се диша,
способността за продължаване на живота.

Не във високия полет
на бароковата катедрала
или в езика на камбаната й
нито в дланта със скиптъра
се заключава истината.

В подножието й
с окървавени ходила,
в предградията,
бедните квартири,
гадните болници
са тези които търкалят
скалните късове
нагоре.

Не хората които си прикрепят криле,
а онези с двете ръце засланящи глава
са живото естество.

 

Какво да обичам?

Обичай тялото си –
временният Кораб на аргонавтите, хралупата която обитаваш
докато езикът на мъжа пълзи от езика ти към кафявите ореоли,
въздухът се разтваря в безвремието и прераждането на телата –

Обичай тялото си
преди Корабът да избухне взривен
от терористи, катастрофи, природни бедствия, рак, инсулт, инфаркт,
да потъне в леглото на смъртта,
мъртвата плът на дъното на океана, гроба, храна за рибите и червеите –

Обичай себе си
докато страхът подписва среднощен пакт и припомня кулите-близнаци, Мадридското метро, колите-бомби в Истанбул, бомбените атентати в Лондон, господин Осама Бен Ладен размахва заплашително пръст, “Ал Кайда” работи неуморно с робите на 21-ви век –

Обичай съществото,
което диша в твоето тяло под джинси и туника, под гънките на бледата си кожа,
съществото което плаче под дъжд от лунна светлина, вибрира от стрес, от безпътица, кълбо от нерви –

Обичай твоите
чезнещи завинаги майка и баща
докато очичките им гледат през мъглата на сълзите и мрежата от бръчки, докато си наливат чай с треперещи пръсти, четат вестник, плетат пуловер
или поемат на път в катафалка –

Обичай момчето
още от първите му стъпки върху несигурните крачета
докато рита топка, срича на английски mother, свири Григ, излита с Джъмбо Джет за USA и вече няма нужда от теб –

Обичай това място
този град, този квартал, този апартамент с пейзажите зимни на Витоша и Софийския смог, с мръсните улици, боклука, боровете и вечнозелените храсти, църковната камбана, бездомните, уличните псета и саксиените цветя –

Обичай богатите
които плачат от намаляването на печалбите, и бедните с прокъсана дреха и изтъняла душа,
обичай политиците за техните сълзи на предизборни кампании, за ъгловатите им глави и празнословието, за плешивите мисли и речите по площадите, господин Генерал, другарю Министър, сър Премиер, царю Президент –

Обичай ближния си
и непознатия в трамвая за Павлово с ужасени очи, треперещи пръсти и нервни тикове, който помни библейския страх на Авел и братоубийството на Каин, страха от времето на Сталин – Другарю Страх!, глада от последните 20 години, дребни парички в шапка, Орландовци –

Обичай ръката си
и джаза на Армстронг
докато пишеш и слушаш “Two to tango”,
и бъди добра към себе си и към обитателите на това място, хората забодени в делника си и в екрана на телевизора, в мобилните си телефони звън-звън, в часовниците си трак-трак…

докато животът преминава неусетно край тях в черна лимузина.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Жаклин Налбандян – Симфония номер 5

Антон Терзиев, Happy Hunting Ground, microphone stand, camo gun wrap, dimensions variable, 2018. Installation view Goethe-Institut, foto credit: Radostin Sedevchev

 

Мястото на посятото
не е в хладината;
мястото на посятото
не е на тавана;
мястото на посятото
не е и в избите на прозявката;

повече прилича на прозорец
вдясно от млечното мечтание
на „Голямата мечка“
и е годно за гост(и).

Мястото на посятото
не се сканира,
нито се компрометира,
или пропагандира.

Мястото на посятото
е в лекия маргинален марш
на мравките,
в трепетливия тътен
на врявата,

в крехкия пристан,
в жежкия напън
за ряпата,
в мирната размяна
на прякори.

 

Симфония номер 5

При първото намигване
на запролетяване,
дирижирай своето поклонение.
Бъди готов да изхвърлиш
много боклук,
да огледаш всички ъгли.

Стани едно с пресяването;
отдели годното
от негодното зърно.

Добре огледай за петната
на зимата,
поизбелели,
ала позасъхнали
по тази, или онази
връхна дреха;
после приготви
зимните плетива:
чорапи, шалове,
ръкавици –
цялата броня
на зимната си религия.

И не забравяй
да подрежеш зимните
си цъфнали краища
от косата на главата си.

Проветрявай, проветрявай
стаите си,
послушай първите
птичи мелодични прозявки,
съвсем първите им
оди на изненадата,
може би подранили,
оди на радостта.

Но денят е вече по-смел,
по-издължен,
някак охранен
и малко по-благ.

Накрая,
не на последно място:
добре изтупай одеалата
и килимите,
или още по-добре –
дай ги за пране.

И празнувай,
пророкувай
пролетната мощ,
както слепец – свободата.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X