Алис Уокър – Ще си пазя счупените неща

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Изтезание

Когато изтезават майка ти
засади дърво
Когато изтезават баща ти
засади дърво
Когато изтезават брат ти
и сестра ти
засади дърво
Когато убиват водачите ти
и твоите възлюбени
засади дърво
Когато те изтезават до неспособност да говориш
засади дърво
Когато започнат да изтезават дърветата
и да секат гората
Ти започваш да садиш друга.

 

Ще си пазя счупените неща

Ще си пазя
Счупените
Неща:
Голямата глинена саксия
С изправените
Игуани
Преследващи
Опашките
Си;
С двете им
Мъдри

Глави
Потрошени;

Ще си пазя
Счупените
Неща:
Старата
Кошница
От Пазара
На роби
Донесена
До
Вратата ми

От Мисисипи
С назъбена
Дупка
Пробита
В твърдата ѝ
Тъмна
Дъбова
Стена.

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
Споменът
За
Онези
Дълги
Сладки
Нощни
Плувания
С
Теб;

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
В къщи
Стои
Един

Почетен
Рафт
На който
Аз ще си
Пазя
Счупените
Неща.

Тяхната красота
Е че
Те
Нямат
Нужда
Никога
Да бъдат
„Закърпвани.“
Аз ще си пазя
Твоя
Дивашки
Непринуден
Смях
Въпреки че
Сега му
Липсва
Успокояващата
И
Изящна
Нотка.

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:

Благодаря ти
Толкова много!

Аз ще си пазя
Счупените
Неща.
Аз ще пазя
Теб:

Поклонник
На
Тъгата.

Аз ще пазя
Себе си.

 

Спомняш ли си

Спомняш ли си
Когато приключихме
Един с друг
– през почивните дни –
И как
Го разбрахме?
Ти взе
Чаената купичка
Която аз
Счупих
Без
Да искам
Да ѝ лепиш
Парчетата
У
Вас

 

Превод от английски (Молим Преводача Да Се Обади)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Неизповедими са пътищата ти

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Изложба ВАКУМ

 

Киновечер

Хубава вечер
Участвах с пет лева
В розата дъщеря ми с три
Беше толкова щастлива
Че ще изненада майка си
Филмът е пълен с живот
Смъртта е толкова близко
Може би още един филм

Забравения шоколадов медал
И дълга нощ

 

Попитан, каква му е мотивацията за публикуване в Русия, народен писател от туземна страна коментира смъртта на Мария Вирхов и мотивацията на Алексей Навални

Аз съм народен писател
На туземен народ който ме избра
За свой народен писател
Никой не избира народа си
Народа избира народния си писател

Когато се радват като деца
На дрънкулките които донасям
От метрополиите изпълнен с разбиране
Оставям ги да бъдат щастливи надвесвам се
Над пресния гроб на някоя светица моя градска

Викам в две страници от романа ми
Присъства дълбоко заровена още приживе
Сега е момента за ексхумация и продажби
На въпрос каква ми е мотивацията викам
Все едно да питате каква му е мотивацията

На политзатворник спечелил наскоро оскар
Много ясно да спечели оскар

 

Неизповедими са пътищата ти

Виждам стигмите ти
На ръка разстояние ти сам
Ми ги показваш на продупчените длани

В мантия от благовония
Отминава нещо красиво в шлейфа й
Забравям да купя хляб

Спретнат майстор със спретната бензопила
В едната ръка със спретнат калъф на лезвието
Със спретнато куфарче с инструменти в другата

Влиза във входа
Връщам се за хляба
Неизповедими са пътищата ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Етъридж Найт – Костите на баща ми

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Еросът на невъзможното, 2011

 

1
Няма сухи кости
тук, в долината. Черепът
на баща ми се хили
срещу луната на Мисисипи
от дъното
на Талахачи,
костите на баща ми
са заровени в калта
на рекички и поточета, които лъкатушат
и вливат тайните си в морето,
и вятърът ми пее
тук, слънцето ми разказва
за сухите кости на баща ми.

2
Няма сухи кости
в северните долини, по уличките на Харлем
млади / черни / мъже дремят
приседнали в сянката на дома си
и сънуват
сухите кости на баща ми.

И млади дългокоси бели бягат
от домовете си, напрягат умовете си
и пеят песни за братство
без повече войни, и търсят
костите на баща ми.

3
Няма сухи кости тук.
Крием се от слънцето.
Вече не крачим широко напред.
Стъпките ни се оформят от клетките
в които ни държат. Настрани се плъзгаме
като раци по пясъка.
Кацаме по зелените лилии, търсим
под белите скали…
ТУК НЯМА СУХИ КОСТИ

Черепът на баща ми
се хили срещу луната на Мисисипи
от дъното
на Талахачи.

 

Превод от английски Христина Керанова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

In Memoriam Слава Костадинова

by New Social PoetryNo Comments

 

Със Слава Костадинова се сприятелихме във фейсбук преди около две години. Първо се засякохме в Група Нова Социална Поезия. Аз харесах нейните произведения, защото в тях усетих желанието за споделяне на един преживял много неща човек. Допадна ми светогледа на Слава и ми се стори, че нейните думи идват от едно честно и отдадено сърце. Без да се запознавам официално с нея или да провеждаме някакви дълги разговори, ние просто взаимно се одобрявахме и на мен ми се струваше, че мисълта ни се оформяше по много сходен начин. Веднъж тя публикува една снимка, на която се виждаше изгледа от нейната къща в Гърция. Тогава и написах следното: „Слава, сигурно сте направили много добри дела, за да заслужите да живеете в това райско кътче.“ А тя ми отговори, че нищо особено не е направила, че това е само защото Бог е милостив. На мен хем ми идеше да я опровергая, за да я накарам да поеме отговорност за съдбата си, хем се удивих на скромността и вярата ѝ. Да, тя вярваше в Бог и точно затова излъчваше едно особено спокойствие и увереност. И сякаш всяко нейно стихотворение беше като молитва, откровение към Бог.

Не познавах Слава лично, но съм сигурна, че опознах истинската Слава чрез това което тя написа и ни остави без претенции. Творбите ѝ са едновременно израз на женска чувствителност и на войнствена храброст, и на натрупана мъдрост и мисля, че си заслужава да бъдат препрочитани. Ето и едно от тях:

Покой

Има такова състояние в живота,
когато чувствам,
че за мен не остава нищо,
а за друг е недостатъчно.
Няма да отговоря на този, който си отива.
Нямам съвет за онзи, който ме е загубил.
Цял живот ли ще преминава в мисли?
Всичко вътре е запълнено и не се побира.
Няма да привикна на страдание,
защото края е катастрофа.
Оставям душата да пречисти.
Тя знае начина.
Пътя на заминаващия е безкраен…

Съболезнования на близките на поетесата. Светла памет.

 

Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Мариян Гоцев – Манифест на ОИИ (осмислящ изкуствен „интелект“)

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Раждането на Мони, 200х300 см

 

Изкуствен интелект: папагали на клона или защо е време за осмисляне

 

Вилхелм Хауф ни разказва своята интригуваща приказка „Младият англичанин“

В позаспало немско градче пристига странен, но видимо заможен, саможив непознат (описанието доста отговаря на това за програмист) и се настанява в изоставена, необитаема къща.

Всички в градчето се вълнуват кой е той.

Малко по-късно пристига и неговият малко странен, но очарователен племенник, който всички, кой знае защо, вземат за англичанин.

Въпреки своите странности младежът е очарователен. Побеждава кмета на шах, пее чудесно, чете стихове, които сякаш той е съчинил, макар на по-начетената публика да се струват познати, танцува неизтощимо, води светски беседи, спори за политика, казва, че той знае и може от всички по-добре.

Понякога странното му поведение взема превес- тогава вуйчо му се приближава и затяга вратовръзката на високата му яка.

Развръзката настъпва, когато „племенникът“ се явява сам на дълго чакано градско тържество.

Вратовръзката му пада, поведението му става неудържимо и всички разбират, че младият „човек“ е маймуна, управлявана от неразбираем (за непосветените) магически текст на латински, написан върху скрит във вратовръзката лист хартия. Какво друго, ако не сорс код?!

 

Под вратовръзките на нашите добре познати проекти изкуствен интелект можем да намерим същото: критериални брут форс (математически, статистически) модели върху огромни представителни, клонящи към глобална изчерпателност, бази данни, невронни мрежи, които са форма на същото с по-приятно название и в най-добрия случай някоя онтологична база „знания“.

 

Всичко това работи чудесно при неезиковите проекти (рaзпознаване генериране на звук: глас, реч, музика и пр. образи: лица, изображения, текст (OCR) и пр. , но е рзлично при езиковите/смислови/семантични проекти.

Семантичен е думата от утвърдилия се професионален жаргон.

 

При езиковите, респективно смислови/семантични проекти има една особеност:

Езиковите проекти изкуствен интелект не ОСЪЗНАВАТ какво говорят и пишат и какви ги вършат, ако си позволим да се пошегуваме :).

Те, както споменахме, са основани на хибридни, механични, безкрайно екстраполирани (повтаряни във всички възможни комбинации) с критериална оптимизация, модели.

В крайна сметка се получават очарователни „Млади племенници“, управлявани от магически заклинания, които, на пръв поглед, много приличат на елегантния ексцентричен млад англичанин, но всъщност не знаят какво говорят/пишат и четат.

Както и да е- въведохме ги в светското общество и всички сме очаровани от тях.

В крайна сметка настъпва отрезвяващото разочарование, защото се оказват не повече от (много) добри механични имитации. СЪщо като маймунката в приказката на В. Хауф, която приказка сякаш пророчески е писана за нашите езикови проекти изкуствен интелект.

 

Два от най-известните модели изкуствен езиков интелект са Гугъл преводач и GPT chat bot na OpenAI.

И двата модела не осъзнават какво правят и смисъла на текстовете, които превеждат и създават.

 

Гугъл преводач е по-стар и всеобщо познат ИИ модел за преводи. До скоро беше известен с лошите си преводи и липса на контекстно нюансиране. Например думата Paste в ръководства за работа с Майкрософт Офис, гугъл превеждаше не като „Постави“, а като „Боядисай“. „Боядисай  избрания текст“.

Изглежда, че напоследък Гъгул са въвели контекстно нюансиране. Последно, когато имах случай да превеждам юридически тесктове, Гугъл преводач се справи доста добре.

Въпреки подобренията Гугъл преводач си остава механичен математическо-статистически критериален модел за превод на текст. Гугъл преводач не осъзнава какво превежда и няма знание за смисъла на съдържанието в текста.

 

Гугъл преводач все още е само превеждащ ИИ. Той не създава съдържание, ако не смятаме превода за добавено съдържание.

Не така е при нашумелия напоследък GPT chat bot na OpenAI. GPT chat е от типа генеративен (създаващ съдържание) модел. Той смело създава съдържание, което много прилича на смислен и интелигентен, създаден от хора, текст. Но само прилича.

Всички бяха очаровани от непознатия в града, възложиха му големи надежди, но скоро се появиха и основателни забележки.

В някои случаи GPT chat говори откровени глупости, неверни факти и дори лъжи.

Оказа се, че GPT chat може да бъде обучен да създава и разпространява фалшиви новини и пропаганда.

 

В своето интервю Андрю Брукс казва: „Системи като ChatGPT все още са само умен папагал, повтарящ написаното от човечеството.“

Оказва се, че OpenAI харчи 3 милиона долара на ден разходи за ток, за да работи ChatGPT. Не е ли малко много за „мислещ“, всъщност имитиращ папагал?

 

Колкото и симпатични да изглеждат всички тези езикови модели ИИ, те си остават механични и в пълно неведение за смисъла в текстовете, с които работят.

Затова са и огромните разходи на електроенергия на тези модели. Брут форс технологиите върху големи (огромни) бази данни са доста ресурсоемки. Моделите се настройват (тоест те са критериални), но колкото и добре да са настроени, в основата си остават брут форс технология.

За разлика от тях нашите мозъци харчат в час енергията на не много силна стара електрическа крушка, като мисленето, респективно осмислянето, е само малка част от десеткте, дори стотици функции на мозъка, работещи паралелно с това.

 

От къде идва тази феноменална „изчислителна“ ефективност? Тя идва, може би, от това, че нашите мозъци не използват брут форс технологии и модели.

Нашите мозъци „знаят“ в почти всеки момент, почти всичко за смисъла на съдържанието, което обработват.

Осмисляйки съдържанието, мозъците ни използват огромната мощ на този модел (осъзнаването) и имат практически нулеви разходи за допълнителни изчисления.

Не е само невероятната ефективност на моделите интелект с осмисляне. Крайно време е моделите ИИ да се превърнат от имитиращи в осмислящи. Тогава бих се съгласил, че такъв модел е наистина (изкуствен) интелект. Сега понятието интелект за съществуващите имитиращи модели се използва доста разширено.

И не на последно място: никога ще можем да се доверим напълно на имитиращ ИИ. Защото, несъзнавайки какво чете и създава, имитиращият ИИ може да ни подложи на огромен брой непредвидими и разрушителни рискове.

Имитиращият ИИ интелект никога ще достигне невероятната мощ на човешкото разбиране и мислене.

Крайно време е да се заемем с осмислящи модели ИИ. Така нареченото от мен смислово интерпретационно ядро.

 

За тази цел създадох дисциплината смилова роботика (semantic robotic).

Създадох я, защото не намерих съществуваща подобна дисциплина.

Ако някъде я има, моля колегите да ме извинят за плагиатството.

 

Смилова роботика означава да се създаде мислеща машина, реализираща (не имитираща) мисленето на нас хората. Не го бъркайте с какво хората мислят или с какво ще кажат хората- нещо за което много хроа се притесняват в живота си 🙂

Начална стъпка в този проект е създаването на смислово интерпретиращо ядро.

 

Срещам съществени проблеми, когато говоря за смисловата роботика с колегите и това се дължи на широката култура на имитиращите несъзнателни ИИ модели.

Тя се е наложила през годините в такава степен, че на събеседниците ми е трудно да мислят за нещо различно от критериални брут форс модели, невронни мрежи, което е вид на същото.

Някои колеги смятат, че задачата за мислеща машина може да се реши само с невронауки и други  мнения в този дух.

 

Разговаряйки с колеги айти специалисти срещам един не особено очевиден подвеждащ елемент.

Много дори и опитни в ай-ти сектора хора се насочват натам. Почти всеки, с когото говорите за мислеща машина, ще се насочи в тази посока.

Говорейки за смислова роботика не говорим за това как мисли мозъкът на невронно ниво.

Говорейки за смислова роботика не говорим за това как мисли човекът.

Това са различни неща.

 

Чувайки мислене, много хора се насочват към технологиите с невронни мрежи. Но технологиите с невронни мрежи са по-елегантна форма на брутфорс подход.

За да създадем „Мислеща машина“ или всъщност смислово интепретационно ядро, не ни е необходимо да знаем каквото и да е за мозъка.

Достатъчно е да наблюдаваме самия процес на смислово, понятийно, онтологично ниво. Неговата (на процеса на мислене) механика и материалът, с който работи.

В началото говорим за процеса на осмисляне – смислова интерпретация.

Реализирайки процеса на осмисляне – смислова интерпретация, ще стъпим върху процеса на осмисляне за създаване на процес на мислене. Ще се появи и мислеща машина.

До голяма степен процесът на осмисляне е вид мисловен процес. Областите не са рязко разграничени и преливат една в друга.

Важното е да имаме ясен поглед върху целия модел, неговата многомерност, многопластовост, размитост (взаимно проникване и преливане) и синергия.

 

Това, че мислим с нервони не означава, че мисленето е невронна материя.

Мисленето не е патент на невронните мрежи в мозъка ни, както светлината не е плод на цветните колбички в ретината ни.

Ровейки се в невронните мрежи няма да намерите мислене. Ровейки се в колбичките на ретината ни няма да намерите светлина.

 

Мисленето е материя на смисъла.

Невроните са само многото милиарди транзистори в машинката, както това е в компютрите и няма да ни разкрият тайната на мисленето.

Смисъла е материя на мисленето.

Ще попитате що е материята на смисъла. Скоро ще се заемем и с това.

 

Ще се запитате какво е мисленето. Кратко казано мисленето се изразява с формулата i+i=3Xi. Информация плюс информация е равно на три пъти информация. Процесът на мислене е процес, при който, въз основа на наличната информация, се СЪЗДАВА (нова/различна) информация.

 

Ще се запитате що е информацията.

 

Аз съм айти специалист с 30 годишен опит на ниво солюшънс архитект (архитект на цялостни, често комплексни, уеб базирани информационни решения) и програмист. Разбирате, че работата ми е да работя с информация.

Преди около 20 години осъзнах, че всъщност работата ми е да работя с информация. Това е толкова очевидно, че десетилетия наред може да ви убегне като факт.

 

Малко айти специалисти се замислят с какво работят всъщност. Те някак си несъзнавано „знаят“, че работят с информация.

Всъщност, ако запитате някой айти специалист с какво работи, най-често ще получите отговор, че работи с данни, след като минете нивата на конретната му профилираност (например той/тя ще ви каже първо правя сайтове или правя софтуер (за бизнеса, за фармацията, финансовия сектор и пр)).

Та, след като и ако минете в разговора си с него/нея слоя на конретната профилираност на айти специалиста, най-вероятно ще стигнете до по-базовия отговор АЗ РАБОТЯ С ДАННИ.

По-рядко ще стигнете до случай, в който айти специалистът ще ви отговори – аз работя с информация. Данните са вид информация, така че всъщност айти специалистите работят с информация.

 

За незапознатите: софтуерът е данни. Софтуерът е данни, които работят с данни. Софтуерният код (сорс кодът) е данни, които работят с данни. Има също така мета данни, това са данни за данните, но да не навлизаме в детайли.

 

И така, бидейки айти специалист преди време осъзнах, че работя с информация.

Разбира се веднага се запитах ЩО Е ИНФОРМАЦИЯТА.

Срещали ли сте айти специалист, който да се запита що е информацията. Най-вероятно не, защото всички мислят, че знаят що е информацията.

Ще получите много отговори на въпроса ЩО Е (какво е) ИНФОРМАЦЯТА: информацията е данни, информацията е знание, информацията е пари, информацията е власт, информацията е сила, информацията е средство за манипулация, религията е опиум за народите 🙂 Що е религията – религията е информация.

Както виждате не може всички тези отговори заедно и по отделно да са базовият отговор на въпроса що е информацията.

 

Тук стигаме до сферата на Платон: Света на идеите

Стигаме до онтологията, абстрактен формален анализ (АФА), формална таксономия  и куп други  философски понятия.

Онтологията е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло. Кратко казано- онтологията е наука за нещата.

 

Оказва се, че преследването на знанието що е мисленето (осмислянето на първи етап) е хибридна  философско-аналитична-антропологична материя.

Както виждате- няма брут форс концепции, невронни мрежи и харчещ ток за милиони чат бот.

Попадаме в съвсем друг, различен свят, света на огледалата от вълшебната приказка за „Алиса в огледалния свят“. ДОБРЕ ДОШЛИ! Заповядайте!

 

За да влезем в този свят трябва да намерим малкото златно ключе към входа на вълшебната градина, скрита зад (много) малка врата.

Трябва да отговорим на въпроса ЩО Е ИНФОРМАЦИЯТА. За целта трябва да се уголемим, да се смалим, да се приведем и да надникнем с детско любопитво през ключалката на малката врата.

Опитайте се да отговорите с валидна базова дефиниция на въпроса що е информацията.

Добре дошли в света на мисленето, философията, абстрактния формален анализ и формалната таксономия. Настанявайте се 🙂

 

Няма да ви мъча с въпроси. Отне ми около 15 минути да дефинирам що е информацията. Пробвайте на вас колко ще ви отнеме 🙂

Информацията е различности, всъщност всеки атом информация е една различност. Единичната различност е неделима, ако може да се радели значи имате повече от една различности.

Виждате ли колко забавен инструмент е знанието що е информацията?

Веднага след това поставих основите на моята теория на информацията, да не се бърка с математическата теория на информациите. Тази теория на информацията е по-скоро онтологична.

 

Разбира се, проверих дали някой друг по света е на моето мнение по въпроса що е информацията. Намерих в интернет един унгарски философ, който беше стигнал до същата дефиниция, но не можах да се свържа с него.

Подобни „открития“ се наричат субективни открития. Това е, когато самостоятелно, независимо от другите откриватели, откриете нещо, което вече е открито.

Така че, нямам претенцията за първопроходец в тези материи, но знанието що е информацията е безкрайно полезен инструмент в моите анализи и в частност на моите анализи на смисъла.

 

И така тръгнах с ентусиазъм в моето самотно пътешествие в преследване на смисъла.

 

По пътя срещнах интересни чудовища.

 

  1. Оказа се, че смисълът е антропоцентричен.

Тъй като единствените очевидно мислещи същества сме ние хората то и смисъла, който сме създали, е единствено антропоцентричен, сиреч човешки.

Възможно е да има всякакъв смисъл според гледната точка/позиция на осмислящия.

Възможно е да има смисъл на пеперудите, цветята и медузите, но ние нямаме достъп до този смисъл.

Смисълът е безкрайно вариантен, защото всяко нещо може да има смисъл според даващия му смисъл.

Ние сме единствените даващи смисъл, до които имаме достъп, така, че за начало ще работим с антропологичния смисъл.

Да не се бърка антропологичния смисъл с обективния смисъл от света на идеите на Платон. Ние като мислещи същества работим с обективния смисъл, но сме свободни да го нарушаваме, игнорираме и преосмисляме.

Ако искате да създадете изчерпателно работещ смислов робот следва да имате това предвид. Обективният смисъл е само част от съдържанието, с което ще ни се наложи да работим.

Изчерпателният спектър на състава на нашия труд е атропоцентричният смисъл.

 

  1. Оказа се, че антропоцентричният смисъл е персонален селфцентричен смисъл.

Единственото живо същество, което мисли, е отделният човек. Човекът мисли единствено и само от лична (селфцентрична) гледна точка.

Извън човека за човека за човека няма смисъл.

Ако човекът придобие някакъв нов смисъл, ново знание, то става единствено и само чрез човека и в човека.

Тоест, можете да придобиете някаква нова информация, само ако тя по някакъв начин е станала част от вас.

За това служат сетивата и нашето мислене.

Виждате че навлизаме в сугубо философски материи, но те са основополагащи за нашия проект за смислов робот. Не огромните данни с брут форс модели и механични невронни мрежи.

 

В заключение- мислят само отделните индивиди, не групите. Мисленето на групите е синергичен сбор от мисленето на индивидите в тях.

Възможно е на някакъв етап, решавайки модела за персонален атропоцентричен мислещ робот, да направим система на групово мислене от персоналните единици, но, засега,  това не е на дневен ред.

Говорейки за персонално (селфцентрично) мислене/осмисляне имаме предвид общия случай на такова мислене.

Когато говорим за конкретния индивид, конкретни индивидуални реализации на мислене говорим за PersonMata.  Мислещ робот индивид със своя индивидуалност. Това, както и груповото мислене, са задачи за бъдещето, в което ще сме решили задачата за общия случай на индивидуално антропологично селфцентрично мислене/осмисляне.

 

  1. Оказа се, че ние хората не мислим, а чувстваме.

Това в начлото ме ядоса, защото винаги съм разглеждал анализа като обективна абстрактна нормативна материя и- те ти булка спасов ден – чувства.

В началото бях стресиран и объркан, но впоследствие разбрах, че чувствата са мотив на мисленето/осмислянето/смисъла.

Чувствата са мотив и критериалност на антропологичното мислене/осмисляне/смисъл.

Съвсем естествено е да е така, говорейки за антропоцентричен селфцентричен смислов робот. Но в началото бях малко неподготвен за този очевиден обрат.

Мисленето не възниква ако няма нужда от него.

А има нужда от мислене, когато в персоналния сенсомат възникне дефицит.

И тук вече стана страшно.

Ще се опитам да го опростя. Изцяло щастлив човек, нямащ никакви нужди и изцяло лишен от любопитство (вид нужда) няма причина да мисли. Не му се налага. Такъв човек съществува в съвършената будистка нирвана като огрявано от слънцето цвете. Или като вид бодър и свеж зеленчук.

Звучи малко хипарско, но дефицитите са моторът на нашия антропологичен персонален сенсомат. Конкретната мисловна ситуация приключва, когато е удовлетворен дефицита. Това наричам семантична достатъчност.

Защото мисленето трябва да започва, но трябва и да свършва. Не искаме вечно мислещ едно и също нещо параноичен и шизофреничен робот.

В заключение се оказва, че мисленето/осмислянето/смисълът са антропоцентричен критериален процес.

Тази критериална матрица за наличието на дефицит, сиреч нужда, посока, критериалност и  достатъчност на мисленето/осмислянето, са нашите чувства. Изцяло и само те.

Дефицитът раждат нужда, нуждата предизвиква и предопределя мисленето/осмислянето (придаването на смисъл). Задоволяването на нуждата (покриването на дефицита) прекратява мисловния процес като достатъчен.

Дефицитите и критериите за тяхното покриване се определят изцяло и само от нашето естество във всичките му аспекти.

 

  1. Оказа се, че мисленето е надезиково.

Това си го знех от самото начало, наблюдавайки собственото си мислене- тук за мен нямаше изненади.

Този факт на надезиковост има няколко аспекта.

Като начало нашият мозък разполага с понятиен смислов/мисловен апарат, който е надезиков и автоматичен, като впоследствие друг автоматичен механизъм облича мислите ни в думи, така че те да са универсално, еднакво и еднозначно разбираеми за нашата езикова, културана и битова група.

Тук няма да засягаме материята за междуезиковост и междуезикова универсалност на понятията в езиците. Явлението е естествено предвид надезиковата и антропологично универсална същност на нашето мислене.

Пинкър нарича този наш несъзнаван мисловен апарат „езиков инстинкт“. С което смята, че ние се раждаме с този апарат готово създаден в главите ни и не знаем как работи.

Чомски говори за вродената езикова способност и универсалната граматика. Концепта за униферсалната граматика е естествен, предвид надезиковия ни автоматичен универсален за вида ни смислов/мисловен апарат. Този ни апарат е генетично заложен във вида ни както цвета на кръвта за всяка раса и не зависи от други второстепенни разлики между нас като хора. Сиреч, той еднакъв за всички човеци.

В този ред на мисли е естествено езиците да имат универсална/обща граматика, доколкото те (езиците) обслужват еднакъв за всички хора смисловен/смислов апарат/автомат.

Няма да навлизаме в дискусия дали това е предопределено на генетично, духовно и свързано с абсолютния разум ниво, доколкото това е въпрос за човешкото естество, който не ни интересува в нашия проект.

В началото се опитах да проследя мисленето в развитие на езиците. Но се оказа, че всички познати езици са се появили готови и няма исторически данни за тяхното развитие.

В този ход на мисли е уникалният случай с група чуждестранни работници изолирани на хавайските острови през 19-ти век.

Те развиват опростен вътрешен език, наречен пиджин, смесица от думи и фрази, с които да общуват. Нещо като  вътрегрупово есперанто.

Граматиката му е била твърде сложна, а изразните му възможности бедни.

Това се променя с първото поколение деца, израснали в тази езикова среда.

Мисловните им апарати подчиняват езика на универсалната езикова граматика на Чомски.

Езикът придобива правила за окончание, словоред и граматика, наложени от децата.

Езикът става много по-нормиран и ефективен, като впоследствие е известен като креолски.

 

  1. Освен надезиков, смисълът е и многосетивен.

Поне в началото нашият смислов робот няма да разполага с богатите канали за придобиване на информация, опит и смисъл, с които разполага човека.

С образи и звук (не музика) ще се справим някак, но не така стои въпросът с обоняние, вкус и осезание.

Ще е много трудно да работим с понятията за аромат, мокро, болка, приятно докосване, усещането за вятър – ураганен вятър, прохладен бриз, топло и студено, топлина и студ и пр. 

Ще се наложи да работим с тези понятия по косвени пътища.

 

Въоръжени с тези базови дефиниции, механизми и инструменти, можем да продължим с нашия семантичен робот.

Да погледнем в тъмните кутии на вградените в нас автомати и да извлечем целия възможен мрак от там:

 

Смислово интерпретационно ядро или смислова генетика

По принципа в нашия подход мозъка не ни интересува сам по себе си, защото не използваме невронни мрежи и други брут форс подходи, но следва да отбележим, че мозъка не се ражда табула раза. Мозъкът ни се ражда с готов мисловен апарат, който се основава на смислово интерпретационни ядро.

Мисловнията ни автомат разполага по рождение с един базов, но изчерпателен като фукционалност и поради това МОЩЕН модел „знания“, но в толкова базова, есенциално концептуална и компресирана форма, че му позволява да е универсален и еднакво ефективен да се справи (осмисли) с всичко, което може да му предложи света през живота на човека.

Точно това изчерпателно, универсално, есеннциално базово, компресирано интерпретационно ниво целим да постигнем в нашия проект. Това е целта на проекта.

Естеството на това универсално, базово, изчерпателно, свръх компресирано интерпретационно ядро е нещо като смислов геном. То е за мисленето, каквото е генома за нашето тяло. Миниатюрна паяжинка само с 4 нуклеотиди (A, C, T и G) в привидно неразбирама, хаотична последователност, създава практически всичко живо, от бананите и пеперудите до нашите тела и нашия мозък. С такова естество е и и смислово интерпретационното ядро в нашите мисловни автомати.

 

Какво предстои:

  1. Да направим вътрешния смислов/мисловен автомат
  2. Да направим автомата, обличащ мислите мислите ни в думи, така, че те да са универсално, еднакво и еднозначно разбираеми за нашата езикова, културна и битова група. Връзката на вътрешния мисловен апарат с езика – ГОВОР.
  3. Да направим автомата, който превежда говора, в разбираем за вътрешния смислов/мисловен апарат семантичен състав – СЛУШАНЕ (на реч).
  4. Да компенсираме недостигащите на семантичния робот знания/опит от липсващите му в сравнение с човека сетива и други информационни източници.

 

Ето и няколко термина от кухнята:

Семантичен театър

семантична сцена

семантична механика

семантичен състав на семантичната сцена

семантичен момент

семантична ситуация

семантичен фокус/зуум

семантичен кадър/семантично кадриране – сематични кадри, семантична последователност, семантична линия.

семантични базови примитиви – атоми

семантична компресия

семантична икономия

семантичен контекст

семантично възникване и унищожаване

семантични критериални слоеве

семантична топология – измерения и позициониране на смисъла

семантичен топологичен контекст за подразбиране

семантични процеси/процедури като контекст за подразбиране

семантични концепти

семантични матрици

семантичен автоматизъм

семантични измерения

семантична реалност

семантични коридори

семантични линии на абстракция и конкретизация

апотафичен когнитивен филтър

теория на хумора – преливане на контексти, безопасност и други случаи на смислови трансформации в хумора

иносказателност

ралност и фикция

метафори

семантични светове/измерения – платоничен, мисловен, реалност, фикция – вображаем свят

базови семантични примитиви на селфцентричната антропологична/антропоцентрична критериалност

семантични облаци – семантичен състав и изчерпателна екстраполация на семантични връзки в семантичнйите матрици на семантичня състав на семантични теми, кафри, ситуации, техните вътрешни конструкти и обединения. 

 

В заключение ще коментирам само семантичен концепт/модел.

Семантичен концепт е нашето несъзнавано (на нашия мисловен апарат) универсално, есенциално, базово и достатъчно, изчерпателно понятие за определен обект.

Например чаша:

Нямаме хиляди копия на разнообразни чаши в главата си, както това се твърди в теорията на хилядите мозъци (в мозъка ни).

Ако имахме хиляди варинати на чаши, които сме виждали, не бихме разпознали вид чаша, който не сме виждали.

Вместо това имаме единен, универсален, есенциален, базов и достатъчен концепт за обекта чаша.

Заради тази концептуализация и ред други семантични процеси и инструменти, не се нуждаем от енергоемки брут форс процеси.

В общия случай чаша е антропологично сравнително малък обект, с който да можем да си служим, (незвисимо реален или фикция), вид съд, с отворено отгоре пространство, стени, затворено дъно, с или без дръжка. Способен да задържа според обема си определено количесто течност или други обекти. Елементите дъно и стени могат да преливат помежду си. Тяхното позициониране е приблизително. Това което е отдолу и това, което е отстрани.

Чашата може да е огромна или миниатюрна, стъклена, порцеланова, дървена, метална или от слънчеви лъчи.

Тук говорим за външна граница, хало, вътрешна граница, ядро, ключ и достатъчност на семантичния модел.

Достатъчността на понятието/семантичния модел е да описва чашата като различим обект във всичките ѝ възможни разновидности и контекст.

 

Извличане на смисъл.

Да си дойдем на думата.

Какво е смисъл в тази многомерна хибридна среда и материя и какво е смисъл само по себе си е почти философски въпрос. Но не това е тема на проекта в този му етап.

Света е голям и смисъл дебне от всякъде.

Смисъл може да се извлече от почти всички семантични връзки, констукции и механики в модела. Дефинирането на смисъл и източници на смисъл е един от сновните слоеве на проекта и модела. Този паралелен процес на дефиниране и извличане на смисъл ще в ход през цялото развитие на проекта. Във всеки нов конструкт ще се търси възможен и различен източник на смисъл, каквото и да значи това, но да изборим няколко възможни източника на този етап:

Източници на смисъл:

смисъл в междусмисловите връзки и матрици

екстраполация на семантичните връзки в семантичния облак, създаващи смисъл

смисъл, създаван на базата на семантичните базови примитиви

смисъл в семантичните концепти

смисъл в слоя антопологична селф центричност, заложена в модела

други модели и източници за извличане на смисъл – предстои

 

Верификация

За начално, но не изчерпателно, демонстриране и верификация на извличания смисъл, системата ще генерира въпроси вурху изчерпателната итерация на семантичния състав в семантичния облак и ще трябва да отговаря правилно на тези въпроси. Ще се следи изчерпателността на формулираните въпроси и верността на даваните отговори. Този метод на верификация е съвсем механичен, но достатъчен за началния етап на проекта.

В последствие системата ще трябва да може да аналзира в по-разширена форма семантичен състав, да води смислен осъзнат разговор, и финално да мисли – i+i=3i.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Неолибералното изкуство (Дидактична поема)

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Пазителите на Швандорф, акрил, 75х250 см

 

Те пеят в каноничен хор под свода

надценените животни

пеят в храма свещените закони

страдащи от библеизъм

и сричкопренасяне на летризъм

и психотичната им свобода подгрява

скандал на общо подчинение безславно

под невротичните бомбета

на позлатените кубета

и натрапливите орнаменти

на потиснати ресентименти

в негативно наслаждение

като нихилистичен дух на отмъщение

Пледираха с манипулативна страст

за стойностен живот и добродетели

но формата на стойност е откритие на Маркс

а не на Никомаховата етика

Око на бурята провиденциално

в транс-фиксация на трансмутации

и най-реалната от всичките абстракции

стойност (value) е самата трансформация

на обратимост без да търпи обрати

виртуална плоскост на мащаба

да изразява съответствия

в хибрид на несъответствия

и отношение на неотношение

с формални прагове и фази

в поддръжка на собствената си афазия

Стойността за тези с по-слаби нерви

е абстрактен труд с пари измерван

интелигентност на капитала

сам да се остойностява

в трансценденция вулгарна

с произход в лихварството

на древните пазари

а хаосът на стойността настъпва

т.е. отвъд всяка мярка μέτρον (metron)

с ентропийна инверсия на разума

пред която поетическите фикции бледнеят

и демокрацията се превръща

в упражнения по дебилност и логорея

когато епохите на невъздържаност нахлуят

за да посеят ветрове и жънат бури

в ликвиден медиум на каламбури

Агент на валоризация е всеки

като обяви живота си за продажба

с търговски знаци за размяна

и жизнена активност

сведена до пазарен индекс

на работна сила във водевилно

изравняване на креативност

Фордистките работници на конвейер

посрещат неолибералния критерий

да бъдат арт-директори

на собствената си мизерия

не фигурират повече като работна сила

заменена от идеята за умения

и инвестиция като човешки капитал

за цялостно пазарно поведение

и доход в замяна на своите услуги

Чрез фигурата на предприемача

и теорията за човешки капитал

разликата между труд и капитал е смачкана

Пари и труд в разединеност

постигат формалната сплотеност

на абстрактен алгоритъм

с автоматичния субект на капитала

от само себе си задвижен

Конкурентни единици вече са свободни

сами да си нанасят раните прободни

но само ако спазват пазарна дисциплина

с нагласа сами да се експлоатират

в автономен фетишизъм

до пълна шизофрения и аутизъм

изцяло от конкуренция обсебени

и без да получават компенсация

за количеството сила което изразходват

а за (по същество либидинална) инвестиция

с която действат като наемните убийци

с единствен принцип на поведение

другите да свеждат до мишени

да бъдеш собствен капитал и надница

и останалите да вървят на майната си

И начинът им на живот в посока

навсякъде на пазара да се конкурира

и в болест към смъртта страхът стагнира

ако стоката остане непродадена

или когато срокът е изтекъл

с надеждата за черен петък

§

Еднаквата съдба на пролетариата

в безлични множества да се пресмята

човешки популации в аксиоматизация

на природни автомати

както индийските молци Bombyx mori

в биологически метаморфози

изпридат своите пашкули

без тъкачен стан от самата си утроба

и без на никого да са в угода

съвпадат вътрешно и външно благо

живот и несъзнаван труд в едно

непрекъснато копринено влакно

Пеперуда червей гнида ларвена гъсеница

с нееднородна тъкан и жизнени фази

в несъзнавана поточна линия

на пролетарски маси

образцовите работници тъчащи

преди да дойдат злите копринари

прекурсори на капиталистически абсурди

и ги запокитят в казани врящи

заради свилената нишка

отделена от пашкула

Модерно робство следва курса

на неолибералното изкуство

в щадящ режим да вади от телата

естествената екзалтация като работна сила

заради аналната фиксация

в поетапно натрупване на капитала

от органичния остатък на фосили

О вътрешните гарнизони на човека

в които стоката навлязла е директно

и отчаяние на платените спектакли

за духовете безконтактни

в закрита зона на комфорта

със животински магнетизъм

през гъсенични ескорти

с несъзнаваното ноу-хау

биополитиките ухажват

самата парадигма на трансмутация

подложена на експлоатация

Живот и стойност обратими

в позиции на антоними

един от друг ограбени и ощетени

в компромисната стока слени

и натрупване на био-капитали

в циклични кризи на икономия и чувства

И неолибералното изкуство

изцяло да покрива и изнудва

жизнени и работни ритми

в едни и същи заробващи режими

и акселерация на свилените нишки

изплетени от ларви умъртвени

тунинговат кросоувъра на Капиталоцена

§

Повивална мистерия на екстази

животът в производството морфира

от формата на стойност информиран

с поведение на живи мъртви

протези на techne mechane и Gestell

техно-капитализми в зародиш и предел

от формално към реално подчинение

на изпридания капитал в пашкула

в точния момент когато

оттам очаква се да литне пеперуда

и преди работниците канибали

да объркат изтъканите влакна

неразличими от нишки на храна

процес на производство култивира

принадената стойност поетапно

и влечение към смъртта обратно

плодовете на труда капитализира

и врящият казан метаболизира

пашкула от тъкачен стан на сито

за суровината на ценния излишък

Вътрешния принцип на живота

генеративната метаморфоза

на пролетарски червей вмъква

външната страна на стойност

в апотеоз на смъртната присъда

Светът е бизнес нищо лично

и капиталът изтощаван от себичност

като ларвеното семе се надява

от само себе си да се плоди и умножава

без да прибягва до експлоатация

и без да се самоизяжда

в процеса на експроприация

черна екология на капитала

за разточителството на молците

като същност на ценната коприна

и метаморфозите на фауна и флора

в суверенна икономия

Работник отчужден от естеството по начало

с копринения червей опитомен дели imago

на нещастен вид при който жизнената дейност

с неблагодарния им труд съвпада

в подобие на ценност

капитал в пашкулите да трупат

така че след векове събиране на реколта

ако им се позволи да се излюпят

в пеперуди зареяни на воля

те вече ще са поразени от атрофия

Репликанти в мутации на стойност

самата тя мутация на свръх-равнище

при липсата на онтологическа константа

с предизвикани от нейното отсъствие

морфизмени ефекти

и много трудно е да определиш къде си

под свод на мрачни просвещения

където червеи тъкат копринените си ливреи

§

Изкуството да бъдеш своето небиване

в онтологическа тъкачница на нихилизма

Nichtiger Grund des nichtigen Entwurfs

креативна бездна на безсъщностния дух

където онтологията е абревиатура

на копринена манифактура

да нищи с металната совалка

битийната забрава като скритост

във феноменалната откритост

на многофазови биоморфизми

и тайните на стоковия фетишизъм

готварска книга на младия капитализъм

да щави копринените буби

преди да им изникнат криле на пеперуди

в кухнята на ада с шеф месари груби

Онтологическото в колапс

на метафизична болест

да пресява нищото с глаголни предикати

анихилация в нихилация с изваден префикс

като проект на битийна инсталация

етически терапии на сублимация

и престъпни революции на нереализация

the guardians of its own unrealizability

които вдигат залозите си горе

с гилотината на рухващите Термидори

и вместо класовите битки срещу терора

дрес-кодове на корпоративната култура

обменят технологична информация

как цялостно да се интегрираш

в неолибералната формация

да създаваш фикции и митове за себе си

сякаш те са истина но всъщност визия

на популистки модни линии и теми

в кулинарни и сървайвър колизеуми

със скрити биополитически внушения

дисциплина на пазарната посредственост

да си лишен от суверенност

като самото основание на свободата

и неразличими пазарът и войната

в смъртоносни композиции

на безпринципни съюзници противници

капиталът е избрал да се вмъкне в тебе

извън морална автономия

без да изглеждаш зловещ и смешен

човешки капитал с единствено условие

да си успешен

Постоянно вливане на конкуренция

е отговор на неизбежната ентропия

продукт за всяка затворена система

стагнация или изравняване на различия

които убиват духа на предприемчивост

Стремежът към конкуренция

без който икономическия ред ще рухне

постоянно съживяван и раздухван

фактически е опитът за интеграция

на външните смущения в капиталистическия

сън за повече експлоатация

приемлива и съответна с вътрешната травма

на свръх-егото да насърчава и командва

с противоречиви сигнали и координати

изнервените абонати психопати

Накарай конкуренцията да работи

гражданските права и свободи без нея

са безстойностните квоти

на пазара и конкуренцията вездесъща

десублимира моралната ти същност

с офис-дисциплина и корпоративни роли

за монополите сразени от други монополи

и фикции за големи разкази

с които постмодерните се стряскат

Неолиберална рационалност с настояване

че във всяка сфера са разставени

пазарни участници не в стокова размяна

а терминатори и рейнджъри на ликвидация

кенсъл култури на приватизирана епоха

изличават общото за да изтъкнат

частната си пошлост

с неолиберални иновации

което превратно означава

хибридни военни операции

И хората не могат повече да се стремят

към добър живот по свой собствен начин

тъй като нищо не се отнася до човека

освен в качеството му на капитал човешки

и екзистенциалното изчезване

на свободата от света го насърчава

да се държи брутално и аморално

и правосъдието също е спектакуларно

законите в сценична версия

да не разпознават собствената си трансгресия

с шеметни обрати и перипетии

и изличен контраст между ищците и ответници

в субекти празни и зачеркнати

с конспиративна фантазия за мафия

дресинг за интимната им социопатия

и фейс контрола на Темида показателен

§

До еднакви количества абстрактен труд

се свеждат всеки характерен вид работа и дейност

макар че едно растение функционира

или работи по различен начин от човека

което означава че да живееш

е различно за всеки вид и дейност

Метаболизъм на органични уравнения

урежда начините на живот от zoe в bios

и те решително се открояват за сравнение

дали са вътрешно добри или само външно

вътрешно добрите дейности

са сами по себе си награда

докато външно добрите са добри

защото предизвикват или увеличават

нещо друго което е вътрешно добро

Това е очевидно когато се замислим

че външно добрите дейности са добри

само заради вътрешно добрите

към които се насочват…

О скучните деления в саундтрака

на метафизичната заблуда

всяко поколение да смята афродизиака

на предишното винтидж за боклука

при изтощените реколти от некро-политики

в монотонно повторение

на влечението към смъртта

в травматично самонаслаждение

и липсата на висше благо и върховна цел

освен промишленото яйце

на копринените буби преди да ги погубят

сред вътрешни блага от гниди

във виц за частна екзистенция

и претенция че са щастливи

докато кожите им щавят

във външните казани на вампири

в автоматичен производствен цикъл

и в аспирации за господство

дори и копринарите ги няма

и популации в прекариат глобален

без чужда помощ калцинират се в казана

и в дискомфорт по Фройд

отричат великата измама

че това са идеологически полета

за нови класови кланета

потиснати и нещастливи

с цивилизационни придобивки

на зомбита и киборги

в постхуманните конфликти

на стоково позициониране и бисквитки

§

Пазители на своята нереализация

са истинските суверени

бодхисатви отказващи да влязат

в бронята на просветление

ако не ги последват всички

в логическата благодат

на безкрайното явяване

сред напуканите статуи от престояване

родственици са всички тук без близост

анестезирани почти застинали

в потомствен патриархален пиетет

и чуждоземен гнет

в тюркоазените мини на Египет

евреи скарабеи колониални червеи

изгубили езика си в чужбина

сред йероглифите на сънища и стоки

и дали като Маркс и Фройд се питат

какъв е смисълът ако го има

да превръщаш нещата в знак и стока

за да отбележиш травмата дълбока

рождена патогенна и да търсиш Изход

в история от изходи и кланици на входа

когато цялата земя е необетована

сам раните си да нанасяш

вместо другите да го направят

като перверзен акт на святост

в блаженство да изгубиш всичко

в мястото където свободата

на Другия се проявява

с графитите на старите обяви

и команди едносрични

на суверенните режими

и изопачените универсализми

в световете на не-всичко

и в кой от тях се проваляме

е безразлично

Животните отворени към своите затвори

денатурирани животни в структурна аура

на дискурси и некомпенсирани ресурси

неопределените животни

с дисфункционална анималност

на биополитическа реалност

и по следите на събития ретроактивно

никнещи субекти на пасивност

за колосално производство на руини

в хуманизиране на инфинитизма

и непостижимата онтологичност

на комунизма

с блокираните алтруизми

Самодостатъчното мислене

като предразсъдък на чистия разсъдък

и числовите технологии

във високочестотен трейдинг

на смарт машини

търгуващи с безсубектни аутизми

чатботове с компютърни програми

пишат първите романи без писатели

за другата изкуствена интелигентност

на имагинерните читатели

Самодостатъчното благо

на гръцката педерастия

и фитнес медитация на диафрагми

в индийските ашрами

огласяват с метеоризма на пръдните

че си постигнал вътрешната свобода

навън обаче няма истина

без господар и победител

и философии в борба за полпозишън

отпадат в кюпа на pulp fiktion

постмодерните пастиши

срещу фалшивата тоталност

на всички стилове предишни

в импотентна рефлексия

когато езикът е във ваканция

и шизофренични темпоралности

вместо изгубената цялост

по веригата на франчайз пускат версии

на постмодерната перверзия

и артистичен бунт срещу канона

с деконструкция на жаргона

но всъщност мултиплицират

превратната инверсия

каквато е по начало уловката на капитала

вместо тоталитарните капани

корпоративни агенти и репликанти

в смущаващите граници

между човешко органично и машинно

напълно в логиката на транс-пост-хуманизма

за нови политики на раса класа нация и пола

застъпват се без да избегнат монопола

и фундаменталистката нагласа

за пристрастност извратеност и цинизъм

и повредени идеи от инструментализъм

утопични и лишени от невинност

Или Шабат недеятелен да бъдеш

несбъдваща се екстреност

sabbatical animal par excellence

с отказаната преференция на Бартълби

да копира тефтерите на вампира

в чистото влечение към смъртта

на красивите души и синове на пустота

извън търговските регистри

на Бродуей и Уолстрийт

и стойността самата плоскост на мащаба

за небостъргачите по вертикала

и розата в кръста избуяла в бранда

на могъщата Америка под ипотека

със звездата на Давид зад щанда

и под нозете на Христос приковани боси

се изреждат епохите на кръстоносци

§

Публичният дълг до който достъп имат всички

само за един процент избрана

общност богаташка и прислугата орташка

предоставя ценните книжа на капитала

за да преследва собствената си опашка

в спекулативни инвестиции

и приключи в нова дългова спирала

и бюджетни дефицити

Публичният дълг като подобие на капитали

и капиталите подобие на дългова спирала

съвършена примка за финансова бесилка

и кредитното бреме на бюджета

надува инфлационните балони

но капиталът като индийския молец

си вярва че авансира копринения си конец

и акумулира но фактически фалира

в колониалната люпилня където

гнидите до смърт са изтощени

и принадената стойност преустановена

гъсеничният пролетариат в разпад

и само нова финансова инжекция

живот ще вдъхне на виртуалните вампири

които както е известно

от смърт естествена не умират

Кредитни експанзии привличат

парите в рискови активи

чиято оценка ще нараства

като обезпечение за свежи заеми

задействащи обратна връзка

при която кредитът подхранва

спекулативна оценка на активи

като обезпечение за още евтин кредит

илюзия за вечно нарастване на ликвидност

където единствено са от значение

рискови стратегии на мошеници

и свободната инициатива за инвестиции

неразличими от спекулативни експозиции

самозадлъжняване като кредит

покрива неизплатените пасиви

с инфлация и спекула на рецидиви

ценните книжа джиросват и хеджират

инфлационната ликвидност

и социализация на контрола в невалидност

пред веридикцията на пазара се проваля

но коя е истината на пазара

той е средняшки и посредствен

но го изкарват от расата на Минотавъра

прокопаващ митични лабиринти

атакуващия бик на Уолстрийт финансисти

в роднински връзки с фондовата борса

с реални абстракции и облигации

вградени в торса

и формите на стойност бушуват контингентни

произволни условни и неконзистентни

причиняващи социални сътресения

и съмнения относно цялото устройство

което знае всичко за цените

и нищо за формите на стойност

Заложили са това което всъщност нямат

и притежават само дългове

в мъртвешката процесия

на борсовите маржове и дефилета

финансови армагедони на спукани балони

без противотежест на реално производство

и реална икономия в рецесия

благодарение на дългова екстензия

Единствен шанс е минотавърската раса

от холивудска класа

Минотавъра последната резерва

с ерекция антагонизирана в сейфа

на банки за разплод и изкуствена ликвидност

за дълговите пазари на фригидност

и евтин кредит от яките му топки

за нови финансови балони

с облигационни заеми на дефицита

и програмирани лимити

балонният капитализъм като

момент на порно истина

поддържа все по-голям отвора

между разтеглената кредитна верига

и занижена обща маса стойност

произтичаща от труд заместен от машини

и прегряващата реална икономия изстива

в рецесия от нахлуващия студ убийствен

Контролирана манипулация

на митичното предлагане и търсене

сега е от съществено значение

за да може финансовата върхушка

да предотврати раздуването на балони

върху които се клатушка

с мастурбации post mortem на капитала

в задгробно алегорично отмъщение

с мъртъв труд да се сношава

което означава че системата

се възпроизвежда с класовите средства

да го начуква безнаказано на плебса

от който се очаква да не притежава нищо

в анонимните бордеи

да жертва личните си свободи

и да делегира отчуждени правата си

на отчуждената държава

която администрира от името на капитала

липсата на социална и сексуална връзка

Системата е поразена с терминална болест

третирана с утопии за безкрайния растеж

и безразсъдно потребление на воля

инфлационните балони

са държавните презервативи

за да могат всички имагинерно

да са доволни и щастливи

Надуването на балона иска въздух

и белодробният капацитет

на фондовите борси издува торса

на пословичния бик от Уолстрийт

с канцерогенните книжа

на автоимунни облигации

в страстна консумация на кода

да възпроизвеждат говеждата му порода

И както спекулативните твърдения

отричат крайни феномени

търговията с деривативи кулминира

не в репрезентация на света

а в неговата де-презентация

изпразване от присъствие

търговия с анулирани блага

в един изгубен свят

или глобална финансиализация

като неолиберална иновация

монетарни и разменни стойности

като универсални нивелири

на свръхпредставими

хетерогенни стоки и услуги

така финансовите деривативи

правят възможно да са сравними

разменят и хомогенизират

всички видове капитали

за производство търговия или кредит

фючърс форуърд суапове и опции

монетарните сурогати стават средства

за плащане от втори ред

гарантиращи ликвидност

от най-висока степен

но събитийният формат

на отделни сингулярни множества

бъгове или експлойти

проваля всичко без видима причина

и хвърля в паника финансовата дисциплина

Останалото е известно

под облаци от импотентност

се завихря криза и в потопи дави

мнимите богатства на вложители и на държави

и бедствието странно на Капиталоцена

променя всичко без да го променя

О ний сме пленници на корелата

на знака и на стоката които ни отпращат

в ново огнище на войната

или към нови пазари за завладяване

репликанти блед рънъри на капитала

с претенция за суверенност

но всъщност точки на глобални сътресения

геополитическа несигурност и напрежения

Множествата-деривативи могат

да бъдат описани но не и обяснени

след като липсва критерий

за разграничаване между реална

и имагинерна стойност на перверзия

и хеджингът или търговията

с финансови деривативи

изискват рискови инвестиции

инвестирането става неразличимо

от спекулация

две страни на една и съща операция

Спекулацията е синоним

на създаване на ликвидност

върху рогата на говеждата вирилност

но всъщност хипер-симулация

която свежда света до тренажорна

от която наблюдава собствената си преизподня

на масово измиране и аутсорсинг

§

Абстракция и спекулация са хибридна неустойка

като ангели проблясващи понякога

сред облаците импотентност

но ангелите са хибриди също

дронове на небесно царство

и имагинерно долу се разбиват

с вой на автентично камикадзе

Стойността не е качество или емпирия

в преход от описание към прогнозиране

или репликиране на естествена природа

като копринените буби на пролетариата

или бикоборците на империализма и войната

не е в състояние пряко да се позовава

на нещо друго освен на собствените си мутации

безаналогова поради липса на модели

единствено вгъване разгъване на форми

самореференциална трансформация

указваща към собствените вариации

Материалистичните абстракции

на капитал и формите на стойност

днес са извратени провокации

да действат на собствен ход

извън всякакъв контрол

те колонизират и конформират

зомбират вместо да социализират

създават преиначен перверзен (не)свят

и като ангели изчезващи посредници

на фетишистката илюзия

за фалшива непосредственост на нещата

прикриват всеотдайно мръсни тайни

Капиталът е (не)рационално изключение

опосредствяван във верига от абстракции

които са толкова иновативни

колкото опустошителни и агресивни

и той създава социална тъкан

само за да я разруши и пресъздаде отвън

с труда абстрактен и хората работна сила

с внушение за липсваща алтернатива

Инверсираните форми на реалност

които правят работника екзистенциално

отчужден в социални отношения

посредством стойността се трансформират

в дублет на мрачна иманентност

и безизходица на трансцендентност

Формата на стойност невидимият враг

сега е перверзната или безумна форма

на хибридни (не)еквивалентности

според самия Маркс

презентира начин на екзистенция

на човешката целенасочена активност

във формата на неперсонални отношения

включително наемен труд и капитал

алиенация реификация и фетишизъм

са старите команди на новия капитализъм

и като ангелите са ужасни

никой не може да им устои

светът ще свърши ако ни се разкрият

Ангелите са числа и ноти празни множества

деривативи на ангелската спекулация

борсови агенти с ужасни крясъци

Сингулярните тълпи в протестни мрежи

имитират ангелските войнства

със своята рояковидност на пандемия

от кучешки бълхи на спам и бъгове

и хакерската класа виртуално

рефлектира кражбите на капитала

Ние нямаме претенции – издигат не-предикат

като принцип на недоминация в Зукоти парк

също както Бартълби извън детерминация

но остават пленници на корелата

от гръцки ойкос към глобална ойко-дицея

в глобалната си несъпротива

като удобна позиция на конформизма

И неолибералната дерегулация

буквално протестите копира

със симулирани разстройства

и икономия като ангелология

в брожение на душите и числата

И чистото число извън калкулация

като носталгия по възвишената точка

от счетоводните баланси се оттласква

на финансовите книги

от пламъка превзети

и бог длъжник и мъченик

ангели чиновници разпраща

за да изкупват греховете

докъдето стига въображението

Носталгията е самият ангел

с нечовешко тяло

в игра на хуманоиди влязло

за да ги превърне в марионетки

и киборги от живи клетки

заради спектакъла на висши сили

и всички техники на тялото са ангелски

и ангелокрили

за да го включат във възвишена вибрация

и нищо друго не ще заеме място

освен една констелация

§

Глобални финансово-имперски алианси

диктуват жалките баланси на световен ред

в катастрофичен дрифт на континентални плочи

естествените цикли на бедствия възникване

на нови територии и островни държави

но всъщност негативен пренос

на утаени хегемонични практики

с илюзия за по-дълбока обективност

каквато липсва и здрав разум икономисван

… И нещастната Украйна

сега е неин ред да бъде граница

на история с перверзни профили на кланица

държавата на извънредно положение

пренесена в имперските ексцеси

неясно е как ще намери себе си

в постоянството на изключения

и в несепарирания мит за даденото от Бога

империи диагностицират споделения си колапс

Войната пръв законодател на земята

отново се завръща с неолиберални мантри

тълкувани превратно

СВОБОДА ЗА ВСИЧКИ ХОРА ДЪРЖАВИ И ПАЗАРИ

но като при покер анонсите блъфират

това което картите им крият

свободни но подчинени

на пазарния фундаментализъм

Уповават се на природа като хомеостатична

пазарна екология на естествени порядки

и на либерална демокрация

която възпитава доколкото и развращава

човешките животни могат да разсъждават

да се въздържат и да се самонасочват

загърнати със суверенна мантия

на самоизбраност но всъщност окованост

в дребнобуржоазно себелюбие

Популистки принцове на тълпи и мрежи

отричат че са суверените говежди

а пастори и мисионери на стадата

за споделени геополитически обрати

и ново прекрояване по хоризонтала

на раси класи нации и брожения на пола

но винаги във вертикала на имперска сила

с катехона на монопола

Америка отрича че е империя поредна

в неравната подялба на глобална рента

и циклично очистване чрез деструкция

пародия на сътворение като крушение

и сякаш от само себе си изникват

тероризмът и мигрантската заплаха

за гостоприемството на Запада

с профили инверсирани да хакват

глобалната експанзия на капитала

и имперската перверзия да лихварства

с длъжнишки пари ex nihilo

без друг материален еквивалент

освен силата да разрушават и създават

социални отношения и в частност

асиметрия на власт и суверенност

в истерия на споделени (не)лоялности

свят на събитийно натъкмяване под формата

на самоначукващия си го хегелиански Дух

човек наистина представлява

изпълнение на план но не на такъв

който е замислен от някое съзнание

той се стреми към цел но не към такава

която е избрана от някоя воля

Светът е тук заради необходимостта

на своята случайност

със закон достъпен и недостъпен

общ и сингулярен

зареян в априорностите на шанса

човешки артефакт или мит за даденост

в маниера на прекъсване

Алармирането за опасни рецидиви

се превръща в празен шум

поддържа се допустим праг на недопустимост

в характерна хибридна атмосфера

едно престъпление не е напълно престъпление

един акт не е напълно акт

една война не е напълно война

нормалност не е напълно в норма

ненормалност не е напълно ненормална

Няма пълен хаос тъй като не е възможно

да се приложи правило към него

суверенът решава не само относно изключението

но и дали има нормална ситуация

суверенност се дотира с узурпация

и формите на стойност в криза

вдигат уговорената миза

за длъжници кредитиращи кредитори

които се отплащат с благотворителност

и бог кредитор най-големият длъжник

върховенство на summum ens

не е нищо друго освен maxima culpa

максимален дълг неизплатим

поради липса на по-възвишена инстанция

и жокерът Месия е тук но се помайва

в същностна неактивност и недеятелност

по-висша от потенциалност

отказваща да премине в актуалност

в отстояние на божия почивка Шабат

дистрибутира негативното величие

на волеизлияние и суверенност

в илюзия за пълен пренос

и припокриване на формати

общуват с пустотата очертана

от боромеевите възли

на капитал държава нация

в разпадащи се траектории

на основополагащите аксиоми

извличат свързаност от своята лабилност

и управляват без управление и стабилност

фалшивите трансцендентали

херменевтични кръгове и топологии

и обратна връзка на дългови спирали

в тавтологии

Власт и икономия с отсъствие на основание

полагат пустотата на реда си

в абстракции с последствия кошмарни

и метаболични разриви с off-size стандарти

безкраен цикъл на бумове и сривове

в една финансиализирана икономия

и никой без знае действителната стойност

дори надзорният капитализъм

с информационни филтри

но крайното решение го вземат

господарските субтитри

И в странната си зодиакална къща

печатницата на парите преобръща

словата божии в купюри

акции и облигации на профанни авантюри

имплозивни спирали и гирлянди

от балони и кондоми като ДНК-то

на свръхфинансовия капитализъм

С влошеното обезпечение

съществува риск активите да спаднат

под размера на дълговете непогасени

което води до изчерпана ликвидност

и в крайна сметка до спукване на балона

онанистки цикъл на богатства от привидност

и самореализация която се обръща

в спирала на смъртта една и съща

и в инфлация любовната афера

между пари и стоки се прекъсва

и липсата на сексуална връзка лъсва

В това е парадокса и черния пиар

на финансовия Минотавър звяр

че спекулативните пари

са без стойностна субстанция

но ако ги премахнат лесно

светът ще се разпадне в истината

за изначалната си неконзистентност

В постоянно заемане на място

капиталът потвърждава пустотата

която сам е причинил и съвместява

обиграва референциалната си зануленост

в индекси на турбулентност

за свят неразбираем и неясен

и ти влизаш в банката с поглед празен

и от скъсани чували се разсипват

човешки капитали и ангели без гениталии

повтаряш с акцент неустановен

но езикът също е експроприиран

латинизиран и бастардизиран

и дълбоко в лабиринта на трезора

златни кюлчета пашкулчета киборги

и скелети на минотаври и ковчежници

иззиждат стената на плача от псалми

и златната игла на стойността

прищипала собствените си фантазми

§

Капитализмът цинично капарира

условието на света и на душата

срещу увредената си простата

да го избавят от старческа сенилност

с негентропична конкуренция

и ювенилната дебилност

които го имунизират допълнително

с извличане на стойност не от труд

а от социални мрежи и хакерските класи

които разбиват йерархични кодове и такси

стартъп култури и субективни икономии

със собствен стил да модерират

знанията в стоки и невербални семиотики

на дигитално управление

шопинг терапии и бизнес поведение

и игриво постмодерно настроение

за лошите привички на капитал и труд

да бъдат класово обременени

развлекателни индустрии зомбират

дори и пролетарската дебилност

на нищите които ще придобият всичко

в метаболизма на капиталистическо либидо

Промискуитетни бикове със стигми

на класови бухалки и анахронизми

на линейна еволюция от кръв и сперма

и собствен мит за хитинов епидермис

в турбуленция на неолиберално лустро

форми на живот през формите на стойност

в трафика на биокапитали трансферират

с изчезващи посредници

през критичните си тестиси

и с волята от стокови рефлекси

Труд и капитал в интимна употреба

на телата си в различни пози на сърфисти

върху вълните на естествени екологисти

съпротивленията си контрират

в неестествени съюзи

безболезнено в непоносимост

на наложената съвместимост

един от друг безкрайно отчуждени

докато впити са встрастени

в машинална церемония на обноски

за добиване на превъзходство

в концептуалния затвор на стойности

Отвъд фундаменталните антагонизми

и имперски брутализми

стойността и давлението на пазара

превъзхождат всичко друго

Рационализацията на света

се изразява в абстрактен труд

перверзен нов тип обективност

на автономни фетишисти

и хомогенизиращи метаболизми

в (само)валоризацията на капитала

Напредналият капитализъм

като анти-вирус от смесени агенти компоненти

обитава всички исторически моменти

И комунистическото желание

за самочленуваща тоталност

инфектирано с крайност и леталност

отказва достъпа до източник

на неувредимата сакралност

и фикцията за непосредственост Unmittelbarkeit

за богове и смъртни недостъпна схизма

в опосредстван свят на Begrifflichkeit се листва

и никога в опосредстваната непосредственост

на комунизма

Подложени на символна кастрация

в схемата на възпроизводство

клонинги на дигитално превъзходство

сред машинни обкръжения

и алгоритмични слогани

аз се застъпвам за сонатна форма

без нито звук да е отронила

и дидактична поема без силаботоника

и за политики в които залозите не са направени

и картите неразбъркани оставени

към един шедьовър с мъртвите и чужденците

за да не познаят колко жалки сме в действителност

за фундаменталните промени

без по тях да има ясен отпечатък

и чистото отсъствие цари навсякъде

работническата класа е поела към небето

и правителствата пазят корпоративните пакети

и трипроцентова инфлация

за да поддържат приемлива експлоатация

и подсигуряване с имунитети

за умерената средна класа умерено под клетва

да краде и се развращава като жертва

да преследва смъртта на другото съзнание

което го преследва

и в обожание на Девата и на Сина

да не забелязва че са трансджендърна комбина

за патриархалния морал противен

Застъпвам се за никоята роза

отказваща да влезе в образа

на цветните религии

във вертикалните ковчези

в едно изчезващо движение

където смъртта им е отнемана

в зловонно изпарение

разнесено над животинско шествие

в поход от невинност към вина и омерзение

и в тайни срещи стиховете

изковават беззвучни шиболети

на все още ненаписани обети

и в стаята на пазача няма никой и не свети

но все пак трябва да излъчва бдение

до празната бутилка Джак Даниелс

необходимо е да се предположи

небиването на Другия и всички небитиета

и твоята неизличима смърт

това за да се случи като в Завета

защото Бог е немаркираният и незабелязан

сред автоимунен срив навсякъде

§

Геополитическото напрежение

като ефект на икономическите колапси

избива в милитаристката експанзия

и опустошение на цели общества и нации

Войната скритото последно средство

постоянно измествана основа

за социалния порядък и контрола

на управленческите нерви

в гурмето на пушечно месо и червеи

паралич и имплозия на изтласканите фобии

войната като първична сцена

гещалта на врага да ползваш

за собствената означеност

Империи и държави се имунизират

като поставят граница между себе си

и злонамерения друг

и нихилизмът в истинско унищожение

на а-нихилация с добавен префикс

се преобръща в крайното решение

за тотално изтребление

Войната е законът на земята

и произход на имперската държавност

да воюва в затворен цикъл

Злото трябва да се проектира

извън доминиращото имперско тяло

за да може да запази илюзията

за своята последователност и цялост

империи с поразителното сходство

да враждуват за асиметрично превъзходство

и глобална цивилизация не съществува

със свой зодиакален знак

защото не е открила още универсален враг

§

Епохите неоценени със собствени стандарти

в хаоса на стойността отнасят своите кошмари

последният човек в пустинята на Капиталоцена

чипира офшорните си авоари

в постхуманна конвергенция

за да се възнесе при облачни услуги

и космически агенции

ангелски и безметежно сигурни

Ангелите деактивираните вируси

на идиоматично писане в сияйна слава

и корпоративните агенти

и акселератори на романа

в саморефлексия над буржоазния му произход

рециклират руините в пастиши

и само глупакът е успешен според Ницше

но всъщност анонимният глупак

като фланьор размесил се с тълпата

извън ниво на възприятие в трансакции

на човешки нечовешки капитали

откъснати от старомодните кристали

на труд и стойност и работно време

в космическия Шабат на безделие

Последни капитали с неуспешен опит

за демократична легитимация

в противоречие с хищната акумулация

и десни политики на плебейски креатури

техно-фантазии за нова стокова култура

с fiat валути без покритие

крипто-копачи на семио-ликвидности

в подновена валидност на невалидности

Капитал Държава Нация

в рождена травма на триангулация

преоткриват другото триангулиране

на войни грабеж експлоатиране

от латифундиите на Антилите

през пътя на коприната от Азия

до лабиринтите на Минотавъра

и мрачните сибириади на Русия

като китове заклещени под ледник

заплашвайки да изтърбушат материка

в последно войнство без наследник

… И беглецът кит на Капитала

от реални инвестиции

заради ниските проценти на печалба

към мега-вселената на дългови пазари

симулира гръцка болест на метаморфози

огромно прехвърляне на ликвидност

облигации и недвижими имоти

което генерира безпрецедентни финтове

на имплозивната спирала

вместо вечно движеща се машина

и държавите със социални бинтове

на дефицитни разходи и монетаристки хватки

на паричната атрофия реанимират

структурно несъстоятелните икономии

обезсмислят в поносима степен

това в което изначално липсва смисъл

от структурна инфлация до рецесия

и масови уволнения и съкращения

и милитаристката агресия

на депресирани пазари

да завладяват нови територии

Не е ли американският капитализъм

например привидно “от чрез и за народа”

в крайна сметка „от чрез и за капитала”

и класова война от богаташите се води

а не от стадния морал на роби

отново всички водещи идеи произлизат

от управляващата класа

на капиталистическия реализъм

и независими изкуства с пазарен инженеринг

превръщат своята модерност

в инструмент за класово надмощие

когато несъзнаваните им фантазми

с класовите фикции за стойността съвпаднат

специфични точки в пречупване на капитала

като обект на колаборация

което означава че при всеки катаклизъм

хората се възпитават от пазара

ефективния агент на мислене и действие

на който могат и трябва да стоварят

своите човешки капитали

с изчезващи екзистенциали

на свободата и при този пренос

пазарът поема и ролята

на морална санкция и тежест

съвестта се освобождава от овещественост

и реификация

и от общата необходимост на нещата

където за вината няма място

освен в превратната виктимизация

постколониалните да са постмодерни

като отмъщение за робска малоценност

Пазарът медиум на контингентност

различен от механичната случайност на размяна

отваря казиното на капитала

за субекти с машинно форматирани аспекти

и брокери на подхвърляните жокери

реалността не е това което е

в игра на изчезващи аспекти

разфиксиране на мярата в прекъсвателния маниер

на дигитални и квантови моменти

е също връзка или отношение

както при евтините трикове на хазарта

концептуалният затвор на стойност

симулира хаос и линии на бягство

отново заловени в капан на валоризация

капиталът аватар или нещо друго

създава впечатление

за шеметно движение

илюзия за възпроизводство

за нещо повече от самия себе си

когато циркулира под форма на пари

но всъщност се касае за неплатен труд

това е неподправената истина

чиято възвишеност се пресича

от невъзможност за представяне

Нещата “стават такива каквито са”

защото не могат да бъдат пряко това което са

чиято фактичност е абсолютното отсъствие

на причина за реалност на света

ефективната способност

на всяка определена същност

независимо дали е събитие

вещ или закон на стойността

да се появяват или да изчезват

без да има причина за тяхното

съществуване или несъществуване

Затворници на обстоятелства

в несепарирания мит на даденото

и бегълците в меланхолия

доколкото не успяват да се изкарат жертви

сред враждебно обкръжение на имперска пустош

поместени в принцип на изгубеност

отчаяние объркване и безизходица

в долината на сълзите

и брегове еднакво нежелани

капаните на стойността

се вдигат и остават си капани

Негодниците на не една епоха

в гигантска работилница

функционираща като момент на производство

съвкупност от неавтентични индивиди

които живеят аморално като маса

и се изразяват анонимно абстрактно

безстрастно и безотговорно

и никой не е готов да вземе на сериозно

нищо друго освен собственото си

удоволствие или печалба

и различието между персонална мотивация

и обществен ангажимент е заличено

в дебилност и необузданост

Но корените на варварство са по-дълбоки

по отношение на симулираната непристойност

тъй като тя произтича от хаоса на стойност

по подразбиране негативна воля

извън себе си зле насочено неистовство

в първоначалния си смисъл на дебилност

ситуация която е жребия на смъртните

обречени на протезиране prostheticity

на фактичност на изкуственост

и във всички случаи накрая

на фикция която също означава ὕβρις

Хюбрис (ὕβρις) като прекомерна неистова воля

е в основата на хаоса на стойност

и този хюбрис е тъмният прекурсор

с който ферментира всяка

конюнктурност корупция и лудост

Кризата на невъздържаност днес е задължена

на дигиталната протеза третична ретенция и ὕβρις

тоест разрив и дизинтеграция

характерни за края на Антропоцена

със специфични проявления

на варваризъм и лудост

Това е неолиберална логика

количествена хомогенизираща безкрайна

експлоататорска и преобърната в спектакъл

на публиката-капитал

забавлявана от артисти-капитали

под форма на изкуство

като дребнави подаръци на пропаганда

и комични клаксони на неподправената истина

в претенции за автентичност и стилове

но както казах

те са специфични точки на пречупване

в капитала като обект на колаборация

нови варвари и нови феодали

жалки сюзерени на анклави

паническа приватизация

и безразборна имиграция

фалшиво брандирани елити

унизено работническо cogito

и ново поколение на дигитални юпита

в рециклиране на дежа-вюта

В началото терор насилие и произвол

инфлация банкови фалити

корупция и криминализация

после легализирана съмнителна стабилност

икономическо възстановяване

и всичко това с фалшивата живителност

на демократична благодат за дегенерати

Крахът на комунистическия блок съвпадна

Не можехме да знаем че подобни

процеси се харчат и на Запад паралелно

с неолиберална контрареволюция на Запад

срещу фордистко-кейнсианския компромис

на социалната държава

с премахване на демократичните излишества

за разглезената работническа класа

Епоха на невъздържаност поредна

и хаосът на стойност в симулираната бездна

О казвам ви последният

човек трябва да износва хаос в себе си

за да може да роди танцуваща звезда

но демокрация за хамелеони

ражда буфонада за буфони

и танцуваща звезда в res idiotica

на комунистическата петолъчка превъртяла

в симулация на лудост за да пресрещне

депресиращите шествия и протести

недопуснати до големи политики

големите пари и жестове

преходът към невъздържаност

не можеше да бъде друг освен

комунистическата номенклатура

да попълни списъка на нова агентура

и волунтаристки хюбрис за отвързаните маси

където всеки е свободен да демонстрира

своята дебилност и несъгласие

Якобинският модел на политики

упражняван от левите и десните

бе фалшив и неуместен

защото интересите им бяха родствени

да създават собствени

олигархични и приятелски кръгове

Накрая всичко кулминира

в екстремен център вдясно най-лошото

защита на частни интереси

материализирани най-вече

от криминален контингент и бившите ченгета

Политиките на конкурентен дух

с еднакво легитимни визии бяха изместени

и яростният антикомунизъм занавеси

новите хегемонични седименти и мелези

пълната прозрачност в сандвич

с мръсните държавни тайни смесена

и демокрация развивана в подвидове хилави

в пустинята на имперските ексцеси

се изтъркаля в същата картина

на травматично повторение

с горивото на милитаристките машини

и биополитическо давление

и общества на дезинтегрирани спектакли

като синтетика на полимерите въвлякли

монадите пронизани от един и същ дизайн

на неолибералните империи

полюси на световно-исторически

системи на господство

poles of world historical systems of domination

епоха на смъртноносни композиции

поставили на карта помежду си

пипала безбройни в цялата им дифрактивна

паяжинна темпоралност и материалност

на плътно бутафорно “сега” на презентизъм

което е древно и не е в отчаяния солипсизъм

времето като такова липсва

освен като темпорални икономии

на ограничените оферти

и еднодневни разпродажби

флуктуация на валутни курсове

нереализирани баланси

и комодифицираните страхове

пари с опропастената субстанция

на празни бланки без гаранция

на банкова вулгарност и шарлатанщина

икономическата връзка в нереалност

и компенсация на загубите от застоя

на принадената стойност

с принаденото наслаждение

на работническа кръв либидинална

пресечена в съсиреци скандални

от разкешване и експлоатация

Капитализми анулирани в не-свят

или в третото пространство дигитално

на “свободни” цифрови обмени

third space of “free” digital exchanges

глобален частен пазар

на дезинформация

и декадентството на мировите скърби

удавено във фючърси и форуърди

месианските продукти без месия

хомункулуси на капитала ониричен

и джойнтове на дългова зависимост

в лабиринт без крипто-нишката на Ариадна

с перверзията да обслужват

консуматорския маркетинг

с реклами на организираното недоволство

Дори и нищетата ни е изкопирал

като своя същност капиталът

дори и паметта ни солидарно

в шизофреничната деменция

на огромния сияен свод в претегляне

на непродуктивен труд в неекзистенция

силициеви платки и песенни намотки

на Минотавър по кремъчното чело

между рогата с коагулиран костен мозък

в разтопени океани от сърдечна лава

на умираща работническа общност

без труд в кататоничен Шабат

и сервизен храм на покаяние

с кариатиди на незаситени контексти

и руините на обременености

и борсовите индекси във волатилност

изкривяват стрелката на везната

в хиперболи на сфинксове с неясен пол

и богородици на стерилитета

с вкаменената благословия на матернитета

вдлъбнатите пръсти в нечетивност

да пренесеш детето на света

когато светът си е отишъл

през прозореца на номадски табернакъл

и Ориент в миграция на Запад

в глобална дизорентация на разпада

и в ангела на Шартър светещ знакът

че всичките поети на света

са скитащи евреи и шиболети

за превишения остатък

и шайки брокери разискващи оттатък

края на света

последните оферти за финансов рай

и ада на цивилизациония упадък

Pay £25.00 to read this online

край

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май 2023

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Еросът на невъзможното, 2011

 

НЕОЛИБЕРАЛНОТО ИЗКУСТВО

Златомир Златанов – Неолибералното изкуство (Дидактична поема)

 

IN MEMORIAM

In Memoriam Слава Костадинова

 

СВЕТОВНА НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ

Етъридж Найт – Костите на баща ми

 

ОБЩЕСТВО

Воя Марчеза – Руските участия на българските интелектуалци
Ваня Вълкова – МОЛ Дупница – преди и сега
Владимир Сабоурин – За лицедейството и революцията
Добринка Корчева – От Народния театър трябва да се уволни съветофилията!

 

ПОЕЗИЯ

Алис Уокър – Ще си пазя счупените неща
Александър Хикс – Обратната страна
Валери Вергилов – По до края на смъртта
Ваня Вълкова – Рейс София-Дупница
Велина Караиванова – Кака се оправя легло
Венелин Бараков – Любов
Владимир Раденков – Тежка атлетика на обичта
Владимир Сабоурин – Неизповедими са пътищата ти
Воя Марчеза – Първо пристигане
Гордан Изметов – Щедростта на мрежата
Десислава Валентинова – Златната врата
Диан Киров – В понеделник винаги е лесно
Димитър Попов – „Сит-даун“ комеди
Дора Радева – Бащата изяде своето малко
Евгени Петров – Песента на Га-га
Елица Кръстева – Да спася ли Адам?
Емили Дикинсън – Надеждата е нещо със пера
Живка Балтаджиева – Свобода
Здравка Шейретова – Дъждовни строфи
Ivied – За какво си мисля ли
Иво Марков – Някои е изречение без думи
Is Зографски – Влез
Илеана Стоянова – Най-най
Йорданка Рашкова – Дрямка
Канеко Мисудзу – Звънче, птичка и аз
Каролина Алмишева – Песен празна тихо
Катя Герова – Прозрачният поглед на детето
Мариян Гоцев – Земя на изобилие
Мери Оливър – Последно зимно пълнолуние (луната-червей)
Милена Бакалова – Червените сълзи на
Николай Савов – Семейство Токачкови
Ния Каменова – Да умреш млад
Петър Ашиков – Варненско безглаголно
Петър Пейчев-Щурмана – Някой някога бе писал
Рени Васева – Моят панелен Титаник
Светослав Нахум – 150 години
Таня Николова – Манифест
Теодора Пеломиду – Спомен
Хикмет Ефраим – В очакване на ГОДО
Чарлз Буковски – Очаква се винаги да проявяваме разбиране
Ървинг Лейтън – Поетът е човек със
Юлия Радева – …И ако тръгнеш някой ден към църквата
Янко Велев-Янец – Старите поети облякоха костюми

 

TRANSLATOR vs. GPT

Анна Златкова – Връбница и Цветница
Зоя Христова – Разговор между мен и ChatGPT

 

ПРОЗА

Диан Киров – Донори
Милена Бакалова – За днес съм отметнала
Светослав Нахум – Хлапето и Чаплин
Стефан Кисьов – Неделен разказ

 

КРИТИКА

Иво Марков – Съществителното „хапльо“
Владимир Сабоурин – Оловният войник е брат близнак на незнайния поет

 

МАНИФЕСТ

Мариян Гоцев – Манифест на ОИИ (осмислящ изкуствен „интелект“)

 
Броят представя художника Моника Попова

 

Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

In Memoriam Слава Костадинова

by New Social PoetryNo Comments

 

Със Слава Костадинова се сприятелихме във фейсбук преди около две години. Първо се засякохме в Група Нова социална поезия. Аз харесах нейните произведения, защото в тях усетих желанието за споделяне на един преживял много неща човек. Допадна ми светогледа на Слава и ми се стори, че нейните думи идват от едно честно и отдадено сърце. Без да се запознавам официално с нея или да провеждаме някакви дълги разговори, ние просто взаимно се одобрявахме и на мен ми се струваше, че мисълта ни се оформяше по много сходен начин. Веднъж тя публикува една снимка, на която се виждаше изгледа от нейната къща в Гърция. Тогава ѝ написах следното: „Слава, сигурно сте направили много добри дела, за да заслужите да живеете в това райско кътче.“ А тя ми отговори, че нищо особено не е направила, че това е само защото Бог е милостив. На мен хем ми идеше да я опровергая, за да я накарам да поеме отговорност за съдбата си, хем се удивих на скромността и вярата ѝ. Да, тя вярваше в Бог и точно затова излъчваше едно особено спокойствие и увереност. И сякаш всяко нейно стихотворение беше като молитва, откровение към Бог.

Не познавах Слава лично, но съм сигурна, че опознах истинската Слава чрез това, което тя написа и ни остави без претенции. Творбите ѝ са едновременно израз на женска чувствителност и на войнствена храброст, и на натрупана мъдрост и мисля, че си заслужава да бъдат препрочитани. Ето и едно от тях:

 

Покой

Има такова състояние в живота,
когато чувствам,
че за мен не остава нищо,
а за друг е недостатъчно.
Няма да отговоря на този, който си отива.
Нямам съвет за онзи, който ме е загубил.
Цял живот ли ще преминава в мисли?
Всичко вътре е запълнено и не се побира.
Няма да привикна на страдание,
защото края е катастрофа.
Оставям душата да пречисти.
Тя знае начина.
Пътя на заминаващия е безкраен…

 

Съболезнования на близките на поетесата. Светла памет.

 

Катя Герова

 

Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Може би утре

by New Social PoetryNo Comments

Магдалена Уанли

 

доктор омар
днес, съпруже, други ръце
опипваха моята гръд
но аз бях красивата
гръцка статуя без ръце

 

„Между всеки два бора има врата…“
Джон Муир

От високото се вижда града
обгърнат в кафява мъгла
аз съм катерица опряла
глава на кората на бора
аз съм бобър нещо там си гризя
и обръщам гръб на шосето
по което профучават коли
през тъмната хладна гора
аз съм сърна цялата тръпнеща
цялата в слух
слизат кози от билото горе
аз съм орел разперил могъщи крила
пеперуда обагрила буца пръст
градът долу гърми ослепява и задушава
Но между всеки два бора тук има врата
и светът отвъд нея е по-разбираем

 

Зимата е отсъствие
на време и гласове
спомени също спускане
и чупене на кости
по утъпкани склонове
изгаряне на ретини
изпарение от обувки
Зимата е въпрос
за дълго стаен
във възпалено гърло
Течащ нос и скърцане
вкочаняване и сън
отказ за разсъбличане
отказ за излизане навън
Зимата е стъмване
неподвижност
потъване
на крака
в хижарска тенджера пълна
с вряла вода
и сърбане на гореща
шкембе чорба

 

След студеното топло
след мъглата слънце
след снежинките сърчица
след коледните лампички цветя
след тъмното светло
след утробата свят
всичко е последователно
само ако всичко е свързано

 

Съседката ми навърши 90
пием кафе в моята кухня
аз по пижама
тя по розов халат
опитвам се да разгадая
тайната на дълголетието
на чашата ѝ пише:
„може би утре“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X