Ивайло Божинов
Посещението на музата
Сърцето ми е бомба триста тона,
избухва в мен нетворческа заря.
Дойде при мене Музата кокона –
за малко спря, отдъхна и въздъхна, отлетя.
Но нямам право аз да протестирам,
че тя така си тръгна изведнъж -.
Бог знае кой наднича във квартирата –
среднощна муза посещава мъж!
Но аз за тая муза с бяла гушка
съм чувал, че си имала порок –
стояла тя по цели нощи с Пушкин,
без да напуска Александър Блок!
Нахвърлих се да пиша с нетърпение.
Но, Господи, помилуй и спаси!
Тя си отиде – мойто вдъхновение
изчезна с трите рубли за такси.
Сега се мятам като звяр във клетка,
Бог да е с нея, аз съм ѝ простил.
Със друг е тя сега и в крайна сметка
изглежда лошо съм я угостил.
Огромна торта, тъпкана със свещи –
изсъхнах с нея, просто няма как…
и доизпих с комшиите келеши
подбрания за музата коняк.
Изчезна тя, както отлита спомен,
за който през годините скърбим;
както човек от списък вероломен –
и тя изчезна тихо, яко дим.
Било какво било, изчезват близки,
дълги години мене ми е жал –
как тя си тръгна тихо, по английски,
но ми остави стих като кинжал.
Аз пиша гениално, без съмнение,
и ме обзема пламенен екстаз!
Написах тъй: “Аз помня туй чудесно мигновение,
когато ти се появи у нас!”
Превод от руски Иво Балев
Бележка за подхода към текста
Текстът на популярната песен на Висоцки е свързан с анекдотичен случай от съветския литературен живот.
1965 поетът Василий Журавльов публикува като свои стихове на Анна Ахматова. Когато се разбира, че стиховете не са негови, той казва, че по някакъв начин стиховете на Ахматова са се озовали сред неговите и той ги е помислил за свои. В началото Журавльов се извинява, но после започва да реагира дори с раздразнение – “какво толкова е станало – тя да вземе две от моите и готово!”
***
В превода има добавен един куплет, който в оригинала е предпоследният. Оригиналните 4 стиха са разгърнати в 8, за да се развие мотивът за “изчезващите хора” (ушли года как люди в черном списке) – политическа вметка, встрани от главната тема на песента.
Такива политически намеци и подтекстови послания са характерни за творчеството на Висоцки – той често добавя политически смисъл там, където се пее за друго. В случая вметката е само един стих, но не като намек или подтекст, а в директна форма – за времето си дръзка.
Куплетът, в който се обсъждат “отношенията” на Музата с Блок и Балмонт (или Пушкин), на руски съществува в различни вариации, като тук сме избрали за изходен материал версията с участието на Пушкин, която не е най-популярната – Блок и Балмонт исторически са съвременници, а Пушкин е представител на друга епоха. Но този лирически анахронизъм е съвсем легален похват и се спряхме на него като по-близък до българския читател.
Песенка плагиатора, или Посещение Музы
Я щас взорвусь, как триста тонн тротила, —
Во мне заряд нетворческого зла:
Меня сегодня Муза посетила —
Посетила, так немного посидела и ушла!
У ней имелись веские причины —
Я не имею права на нытьё, —
Представьте: Муза… ночью… у мужчины! —
Бог весть что люди скажут про неё.
И всё же мне досадно, одиноко:
Ведь эта Муза — люди подтвердят! —
Засиживалась сутками у Блока,
У Бальмонта жила не выходя.
Я бросился к столу, весь — нетерпенье,
Но, господи помилуй и спаси,
Она ушла — исчезло вдохновенье
И три рубля, должно быть на такси.
Я в бешенстве мечусь, как зверь, по дому,
Но бог с ней, с Музой, — я её простил.
Она ушла к кому-нибудь другому:
Я, видно, её плохо угостил.
Огромный торт, утыканный свечами,
Засох от горя, да и я иссяк.
С соседями я допил, сволочами,
Для Музы предназначенный коньяк.
…Ушли года, как люди в чёрном списке, —
Всё в прошлом, я зеваю от тоски.
Она ушла безмолвно, по-английски,
Но от неё остались две строки.
Вот две строки — я гений, прочь сомненья,
Даёшь восторги, лавры и цветы!
Вот две строки:
„Я помню это чудное мгновенье,
Когда передо мной явилась ты“!
1970
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X
