Роси Митева – Корабокрушение

Антон Терзиев, Добруджанска стъпка/ Dobrudzha Step, object, bread, size 42 EU, 8.5 ,UK, 8 UK, 26.5 cm. 2018

 

корабокрушение
в океана на тревогите
няма бака
няма капитан
само пътници има
из тесните бордове
загледани в халтавия кардан

колко по-тъмно може да стане?
и колко дълбока е отдолу пропастта
щом котвата дъно не може да удари
и по-голяма става всяка вълна?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Светла Караянева – По дългия коловоз на неделята

Антон Терзиев, I’ll Never Become You/ Никога няма да се превърна в теб/ Quiet Riots IV, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2020

 

Снежен човек

Нарисувай ми цвете в снега –
малко пролет в безкрайната зима.
Със стъбло като тънка стрелка
от вселенския вечен будилник.
Нарисувай и слънце – дори
постави му уста и очички.
И тогава от ранни зори
пак ще бъде усмихнато всичко.
Ако твоето бяло сърце
не пулсира със моето вече –
изтръгни го! И с мъжки ръце
сътвори едно снежно човече.

 

Покриви

Островърхи и полегати,
с червени керемиди и сив битум,
те покриват главите на къщите.
От тях дъждът се гмурва в улуците,
слънце зарежда соларни батерии,
вятър върти ветропоказатели.
Обитават ги птици и дебнещи котки,
лунатици и коминочистачи,
някой Карлсон, живеещ без наем.
Те са шапки с пера от антени,
които суетните къщи не свалят.

 

По дългия коловоз на неделята,
преодолявайки аромати на
грилове, пуканки, вакса,
просяци, проститутки, джебчии,
най-после достигам
неделната гара.
И без да пътувам,
щастива в тълпата,
търся трескаво
ОТМЕНЕНИТЕ ВЛАКОВЕ –
все повече и повече,
все повече и повече,
всеповечеиповече…
Ту – ту – у!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Венци Арнаудов – Немски старец

Антон Терзиев, Musculus Memoria, mixed technique, pencil, gold Schminke oil, carcoal and acrylic on 300lb Fabriano Artistico paper, 56×73 cm, 2022

 

***

немски старец малко след осемдесетте
пред бордюр запазен
час в раковата клиника на хейделберг
няма никой
зад дръжките на инвалидната количка
мога ли да помогна
само очите позволяват бутам минаваме леко
преди огромна метална врата да се отвори
автоматично обръща глава на метър след нея стига казвa детето
на третия райх създател
на огромната метална врата

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Ан Секстън – Разходки из Париж

Антон Терзиев, Run Wild / Свободен бяг, object, pair of 42,4 EU Reebok sneakers, lettuce, 11 x 29 x 11cm, 2019

 

Връщам се в младостта ти, моя НАНА̀ –
сякаш мога да обясня
тази луда жена, която си станала,
усмихва се, страда от запек,
чупи собствения си слухов апарат.
Идвам на средна възраст,
за да те намеря на двадесет с висока прическа и дълги викториански поли,
с дръглива кобила по 15 мили на ден
из гъмжащия Париж,
защото не можеше да си позволиш екипаж.
Днес ходих шестнайсет мили.
Не изоставам.
Прочетох писмата ти писани в Париж, 1890-та.
Всяка нощ ги пъхах в малкото си легло,
учих ги като актриса – думите са нейната роля.
„Скъпи роднини“, си написала,
незнаейки, че ще бъда последното ти семейство,
незнаейки, че бих отнела живота ти до началото.
Какво по-реално от разходките из Париж!
Аз също пристягам със бинт възпаления пръст.
В Париж 1890-та бе вчера,
и това през 1940-та сякаш никога не се е случвало –
мръсната униформа на нацистите
е разгадана, преработена и препродадена.
Да си окупиран ,завоюван, все едно е нищо –
оцеляването – всичко!
Стигнах до тук
за да ти кажа:
Ти си моята история (онзи крадец на деца)
и аз влязох в теб.
Напуснах съпруга и децата си,
негърския въпрос, късните новини и горещите вани.
Моята стая в Париж не по-голяма от килия
е натъпкана с 58 килограма книги.

Всичките американски и забравени.
Вместо това препрочетох писмата ти,
вземайки думите ти в живота си.
Хайде, старице,
да бъдем сестри!
Ще разчитаме на менюто в малките кафенета, ще броим франкове,
ще наблюдаваме кулата на Мария Антоанета, която очакваше гилотината,
коленичила до прозореца на Notre Dame,
и нека облачното време ни отведе рано вкъщи
да се сгушим до слабата печка в кухнята на мадам.
Утре ще излезем с високи ботуши
да си купим кожух за посинелите пръсти.
Дръзко поемам ръцете ти
всеки ден в нова екскурзия.
Да вървим, сестро,
ние сме две девици,
а животът ни – перфектен
и безполезен.

____

*Предполагам, че става дума за литературен образ – Нана, от едноименния роман на Емил Зола (б. а.).

 

Превод от английски Илеана Стоянова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Камелия Щерева – Дъхът на думите

Антон Терзиев, Not Writing A Comment Is The Hardest Thing To Do, white charcoal on cardboard, 450 mm, 2018 (a part of „Schock und Schrecken“ exhibition at Goethe Institut, 04 – 20. 07, Sofia)

 

***

Дъхът на думите
сгъстява облаци под покривите,
в домашните кутии консервирани възприятия –
капаците им пукат
от милиарди бара
налягане на развалата.
До кварките самота,
до материята на съдбата,
обречеността,
оптималното оправдание на волята
е пенетрирала.
Изместила е пространството
точно колкото да се роди многосмислието
в обещанието за бъдеще
и за благото на уникалното.
Безкрая гризе думите
и те те догонват,
продупчени и многостенни,
неумопостижими,
други,
неопознаваеми,
слепи
и неми.
И ние сме шепот от ехото
на техния крясък.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Рон Паджет – Любовно стихотворение

Антон Терзиев, Hot Faith Project, инсталация, 2014

 

Вкъщи държим много кибрит.
Винаги ни се намира под ръка.
Любимата ни марка в момента е „Охайо Блу Тип“,
макар че харесвахме този на „Даймънд“.
Но това бе преди да открием кибритените клечки на „Охайо Блу Тип“.
Те са опаковани перфектно, здрави
малки кутийки с тъмно и светлосини и бели надписи
с думи изписани под формата на мегафон,
сякаш за да кажат още по-силно на света:
“Ето най-красивият кибрит на света,
инч и половина клечка от мека борова дървесина завършена
с отчетлива тъмновиолетова глава, толкова хладнокръвна и яростна
и инатливо готова да пламне,
палейки, може би, цигарата на жената, която обичаш,
за първи път, след което вече никога не е
същото. Ние ще ти дадем всичко това.”
Това ми даде ти. Аз
бях цигарата, а ти – кибритът, или аз –
кибритът, а ти – цигарата, изгарящи
в жарава от целувки, водещи към небесата.


Превод от английски Йоанна Златева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Добринка Корчева – Прелитат с равен тътен

Димитър Яранов, Агитмашина II, 100 х 80 см., масл. бои, платно, 2018

 

Прелитат с равен тътен
един след друг снегорини.
Като камиони на завоеватели.
Но колониите на снега
изобщо не се плашат
и се втвърдяват за дълъг отпор.

(По Ян Пелодис)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Ваня Вълкова – Строителна площадка

Димитър Яранов, Агитмашина III, 50 x 60 см., сухи пастели на хартия, 1992

 

ВИЗУАЛНИ МАНИАЦИ=БЛИЗКИ ХОРА

Instagram е място за ексхибиционисти
и проектоманиаци, без дълготрайна памет
или за времеви сексуални наблюдатели
или влюбени изпълващи се с трепет прагматици
или за визуални артисти в надпревара.

Стартъпите-мечтатели са в други интернет пространства.

Пластмасовата бяла опаковка-шише
(не казвам фирмата) стои на масата –
Гинко Билоба
Хапчетата за илюзии, натегнато спокойствие
и концентрирани мисли са различни,
не ги продават по аптеките.

В надпреварата за визуална красота
ВИДЯХ
една снимка
завръщането към античните пространствата,
без глас
Редици от кори прииждаха към мен
Черно-бели, черно-сиви
коридори, стълбища с памет,
архитектурни детайли, порцеланови ръце
със съхранена кожа (ползва се чисто натурален био продукт с пчелно млечице);
безкрайно разтегнати в усмивки лица;
магазин за многомерни-повторяеми лога; архитектурни вълшебства и красиви детайли от чужди къщи.

Чужди къщи
Чужди мечти
Чужди пространства
Чужди видения
Чужди рисунки
Чужди снимки
Чужди представяния
Чужди думи
Чужди хора.

Далеч
Чуждите хора стават близки
Протягам ръка към клавиатурата
Далеч.
Никога не е било толкова близко и далеч
размяната на идеи, фантазии, физиологични секрети, думи, образи, виртуални пространства.

23 октомври 2021
Ваня Вълкова

 

ВИРТУАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Толкова различни
и
толкова близки.
Психоделична естетика
на невъзможността.

 

СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА – ИЗГРАЖДАНЕ
НА ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННИ ИЗКУСТВА, МОЖЕ И БЕЗ ИЗКУСТВО
(дълготрайно и краткотрайно наблюдение, през оградите,
през отвореният вход, през дърветата, през реката )
на трансформирането на бившата топлоцентрала на Националния дворец
на културата )

| Наблюдение и фотографиране

Строителните площадки могат
да ме оставят безмълвна,
часове наред

Извън времето
за пресяване времето на ползи и вреди
Извън времето
за мисловни угнетения и страхове
Извън и вътре,
сред купищата неподреден,
организиран дизайн
Извън ежедневният банализъм и красотата на деня

Строителните площадки
са моето тихо пространство
на съзерцание и излитане,
докато кучетата не разберат,
че съм там и наблюдавам
с въоръжено око
Излитането
се предвижда, опакова и разрешава
Вън

Аз обичам кучета и те ме обичат, защото го разбират.

|| Преминаване и фотографиране

Въздухът по здрач, наслагва повече плътност

Променя
Гласовете на работниците затихват
Кучетата и хората се прибират
от разходка в Кучешкият парк, част от Южният парк
Светлините от полузавършеният център
за съвременно изкуство, срещу парк МОЛ премоделират всички
детайли от строежа
уличната настилка
изоставени от деня,
работни инструменти, кофи, ръкавици, боклук
лицата на задъханите, питащи деца
пространствените очертания на всяка форма
от силуета на града
Изкачвам се сред буците твърда пръст, с рехава трева
и снимам, снимам, снимам
Всеки ъгъл от фасадите е сложен
в нови цифрови пространства-папки на паметта на града.

||| Прекосяване през парка

Стопяването на здрача промени
гъстотата на емоционалните частици и
всички прибиращи се, уморени кучета
заподскачаха предусещащи доволство
вкъщи
НО
Ръцете на техните водачи се отпуснаха
и почнаха да изчезват бавно
Лицата на минаващите влюбени момчета се натрошиха на парчета
Лицата на красивите и некрасиви момичета станаха полупрозрачни
и пълни с розова вода и рибки
Лицата на децата се разшириха много бързо
и излетяха, като скоростни балони

Птиците се бяха прибрали в тъмните дървета.

12 ноември – 4 декември 2021

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Надежда Иванова – Как обичат русалките

Димитър Яранов, Радио новини, 105 х 88 см., масл. бои, платно, 1997

 

ако животът е танц
в окото на бог
аз не спирам

не спирам
да танцувам

 

Прощално

Театърът е онзи приятел
от детството
в който си тайно влюбена
и гледаш под мигли
с който си играете
неразделни сте
пораствате
променяте се
в гимназията е момчето
на което срамежливо
махаш в коридора
на купон в 11-ти клас
случайно се целувате
и той е тайно влюбен
в теб
но всички завършвате
и ти заминаваш
можеше да останеш
в малкия си град
в детската мечта
можеше да дадеш всичко
но ти избяга да гониш
ветровете
още го обичаш
(цял живот ще го обичаш)
но от другата страна на сцената.

 

как обичат русалките

скрих се
преди да ми повярваш
че съм
истинска

мога да си представя
как плъзвам пръсти
под земната кора
превръщам света
в голяма изорана нива
предизвиквам всички
пластове да се
разтърсят и
гледам как малки сгради
се срутват как
малки хора бягат
и се крият
спускам косите си –
потопи
удавям живота
отмивам всяка човешка
мисъл, всяка животинска стъпка
премигвам с
мигли урагани
и накрая
и накрая лягам върху
най-върховното нищо
най-великото творение
сливам се с земята
и пак живея
и пак пониквам
растение на новото време

мога да си представя
как руша целия свят
как
убивам
убивам
всичко
и никога преди не съм се
чувствала толкова спокойна

 

Разкопки

След много, много години
някой ще открие
първата ми златна обеца
Която изгубих някъде по
улицата на село докато
Карах колело
ще открие
Безвъзвратно изгубен
млечен зъб
гривна
мънисто
Но след много, много години
никой няма да открие
Стихотворението
което ти написах
И слава Богу

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Мирослава Панайотова – Всеки си казва

Димитър Яранов, Кибер куче, 110 х 160 см., масл. бои, платно, 2001

 

Всеки си казва
Аз не съм като другите
Ще ме подмине тази чаша
Но
Дали ще ни подмине тази чаша
И дали
Не сме и ние като другите

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X