Христина Лалева – Ръцете бяха студени

***
Ръцете бяха студени
Захарта в кафето
Се разтваряше като кубче лед
Стените бяха олющени
Ароматът оставаше
Вместо мен

 

***
сухите му устни изричаха думи
мръсните му ръце докосваха
въображаеми вещи
кафявите очи гледаха празно

в гръдния му кош
започна да вали

 

***
Пръстите му ме докосваха така
Сякаш го прави за първи път
Очите му ме гледаха
Сякаш никога повече няма да ме погледне
Бягах от него
Сякаш бягам
От нещо което не е мое

 

***
устните му гонеха тялото й
доставяше му удоволствие
извади ножа от панталона си
и я накара да го лапне
тя не искаше
беше я страх
тогава го пое в ръцете си
кръвта беше навсякъде
лежеше с нож в корема
а той изплашен побягна
из просторните пътища на щастието

 

Лай

зелен мокър
хълм
кален и влажен
до него
тъмно
студено и мрачно
стърчи
правата улица
преследва ме
лай на сенки
стоят и потрепват
двете ми недорасли гърди

 

***
усмивката се разнасяше по цялото й тяло
имаше някой до себе си
иглите в мозъка й бавно изчезваха
а топката в гръдния й кош
отскачаше сякаш бе спукана

 

***
долу клекнала със затворени очи
пред пейката зазидана в земята
неузрелите джанки – все така вкусни
докато си отвори очите разбра
какво трябва да направи

 

***
гледах как иска от мен
това което няма да му дам
погледите ни се пресичаха многократно
докато копчетата се разкопчаваха

 

***
Автомобилите бяха наредени в колони
Светофарите бяха спрели
Фаровете бяха загасени
Жестовете – неразбираеми
Целувките – безчувствени

 

Очите ми се затваряха

погледът по тялото ми бе кръвожаден
изхвърлената тръба облекчи тежестта
хапчетата се разграждаха в организма ми
яростта остана

 

***
очите й са празни и пълни
дъждът на балкона капе по главата
с всички неизчезващи мисли
дъждът става все по-силен
а мислите все по-тъмни

 

***
Раните ставаха все по-дълбоки
Кръвта все по-червена
А думите се изписваха
По ръцете й

Нарязаните ръце
Бавно докосваха кожата
Етикетите се разлепяха
Кръвта спираше

 

Облачно

Луната бе кръгла и закрита от облаци
Блоковете светеха като сняг
Уличните лампи бяха тъмни
Фасовете – изхвърлени до контейнера
Десетина на брой
Един – незагасен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Чая Колева – Тиаго и пеперудите

Тиаго и пеперудите

Тиаго се грижи за пеперуди
това е работата му
каза ми го снощи,
когато се видяхме за малко
общо взето
храни ги,
дава им вода
оставя ги да летят
казва, че всяка пеперуда има свое цвете
което обича най-много
и стои само в неговите листа
За тези 7 дни, в които живее
пеперудата
се ражда
научава се да лети
влюбва се в цвете
вкусва соковете му
ражда
и умира.
Тиаго не е биолог
Но обича пеперудите
стои по цяла нощ
Надвесен над пашкула
За да види
Първото разтваряне на крилата
И дори сам иска да е пеперуда
„За да живее в метаморфоза“
аз си мисля
Що за чудновата работа
И питам
На кого изобщо са му притрябвали пеперуди.
това е най-красивата работа на света – казва
и жалко за тези, които не ги виждат, които не мислят за тях.

 

На баща ми

Той пълни лулата
С мълчание
Със съзерцание
Със спокойствието на дните
И увереността на годините
С търпението на мъдростта
С песента на бяла лястовица
С полет на нощна пеперуда
С тежестта на думите
Със смях на дете
Със силата на миналото
С любовта на настоящето
С дъх на уиски
С дух на вечност

 

***
Тя е от онези жени с цвят на мълчание,
опитва да му разкаже за себе си
с ехото на плътта.
Той вижда само голотата
и потъва в нея.
Тя го оставя да се дави.
Той умира там,
където е започнал.
Сутринта,
когато тя отваря прозорец
в малката си стая,
го усеща как влиза
като свеж въздух в дробовете й.
Той избутва котката
с дългите си крайници
и ляга на леглото.
Съновно
Не се буди.
Не говори.
Ти цялата си едно вълшебство.

В напълно празната сутрин:
Една песен от лятото
едно изсъхнало кокиче на масата
мъхът по гърбът й
полускритата голота
гълъбът на прозореца
обувките по средата на стаята
следите по чаршафите
и това всичко
както и много друго
разказват
с размазано червило по устните
с ябълков дъх,
запъхтян от усещания
без ръкомахания
тихо
без метафори
без цинизми
без сложни конструкции
без думи дори
с цялата лекота на живота
с онази простота на жеста,
с който отмяташ косата си
за да видиш
колко е часът
и онази притесненост,
когато си търсиш ключовете
и това всичко
както и много друго
разказват
нашата малка история
нашето вчера

и още гори по очите горялото
и още стискаш ръката ми
и още бълнуваш
и моят глас още е дрезгав
и още си моя
и още заспивам
в косите ти
и още е сън

Не се буди.
Не говори.
Ти цялата си едно вълшебство.

 

Марсилия

Марсилия живее на улицата
Като заспал рибар
Като пристигащ моряк
Като търговец
Постлал килимчето си на земята
Като артист
Танцуващ в огъня
Като силует на жена
В тъмното
Като силует на самотник
До нея
Като вкус на море
И миризма
На подправки
Марсилия
Не се побира в себе си
Разлива се като
Пастис
По улиците
Губи се в мръсотията
Ходи боса по плажа
Маха на корабите
Или
Заговаря младите
С африкански акцент
Смее се на туристите
Които я търсят по картата
И не знаят че
Марсилия живее на улицата

 

***
„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“

От дъното на дробовете
През лабиринта на тялото
Парещ под небцето
Треперещ по устните
В – ДЪХ – НОВ – Е Н Е ЧОВЕКЪТ

Сподели дъха си с някой
Който не познава думи
Който отмерва нощта в
дихание
Който диша топлина
През зимата
сгрява устните
И ги рисува в розов цвят

Не забравяй да дишаш
В тъмното
Под водата
В съня
Под пръстта
Не губи дъха си
Загуби се в него
Не умирай
Превърни се в дух.

 

Старите рибари

Само старите рибари виждат
Всички нюанси на синьото
И познават
Плажовете, които пазят до късно лятото
Само старите рибари
Успокояват вълните
Хвърлят думите си в мрежите и
Замлъкват
Като в откровение.

 

Португалия

Португалия е океански залив
спуска се
по калдъръмените пътища на Лисабон
и потапя в безвремие
мислите на онези
опитали солената вода
на живота
Португалия е солта на живота
поръсва с мечти
празния свят на пристигащия
и оставя вкус на
оранжево лято
Португалия се разхожда боса
по неравните си павета
неравни
като линиите по ръцете
на любимия
който обгръща с
онази топлина
с която
Португалия изпраша
всеки странник
решил за мъничко
да стъпи в рая
Португалия е танц
танц с онзи
вътре в теб
с който
рядко ти се случва да говориш
танцуваш сам
под звуците на
Fado
и някак чувстваш
щастието
в простотата

 

Париж

Отново в този град
Който не спира да се върти около себе си
Като момиче
Възхитено от жената
в огледалото.
Отново в този град,
опиянен от извивките
на улиците си.
Отново в този град
толкова горд, че
Ще поиска да го гледаш в очите със смирение,
да стъпваш тихо по паважа,
да говориш езика му,
да дишаш парфюма му,
и аз го правя
и аз те гледам мълчаливо с примирение,
мой Париж,
защото си красив.

 

Барбара

Барбара е рижаво момиче.
по кожата и се разхождат хиляди лунички,
косата й расте нагоре
и често се заплита в клоните,
между листата.
Барбара е много мълчалива,
съзнанието й ражда думи,
които само птиците разбират.
Барбара танцува с вълните,
едва едва пристъпва,
след нея пясъкът
остава недокоснат.
Барбара припява на морето
старата мелодия позната
Събужда слънцето и отлетява.

Не си отивай, Барбара, едва е утро..

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Диляна Велева – Лабиринт

Събличане

Съблечи
бавно
тънките
презрамки
на света ми.
Позволи ми
да остана
само
по бодли.

 

Клошар

Сред кашони
и кучета
говори
от името на
Господ.

 

Глухарчета

Глухарчета
спят в белите
си нощници –
нещо в
сърцето ти
се счупи.

 

Съдбовно

Когато колелото
на живота
и кръстът
на живота
ти се засекат
за миг.

 

Обещания

Аз и ти –
бъдеще време
в миналото.

 

Граници

Слагам си граници.
Слагам ти граници.
Светът ни
слага граници.
Отново.

 

Паяжина

Увисва между
звездите
натежала
от мечти.

 

Игнажден

Когато Берлин
влезе първи
в дома ти.
Тогава
и водата
в теб
замръзва.

 

Атентат

Бездната в мен
боли повече
от бездната
отвъд.

 

Лабиринт

Тези
мисловни
коридори
съм ги
минавала
хиляди
пъти.
Но има изход
Има изход.
Животът
ще ми
изпрати
нишката
по теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Ралица Красимирова – Да те превърна в Бог

***
накарал я да пише
поезия
слушали заедно музика
чели книги
гледали филми
и пиели
размазвал й дъвка
в чаршафите
целувал я
засрамвал
разсмивал
джаз и бира й давал
гръден кош
и други
части на тялото
след 68 години
тя му извадила
всичките зъби
и прегризала бенките
контузила му
здравия крак
и умряла преди него
по-късно заживели щастливо

 

***
слепеца пак си хапва ягоди
помирисва ги
осмуква
и сдъвква бавно

вади внимателно от устата си
едра костилка
знае
че яде сини сливи
като малък ги мислел за ягоди
така му казали
така разбрал

жена му го обича
в старческите му ръце
пуска сочни сини ягоди
смее се
нарича го старче
гледа го
а очите й
с ягодов цвят

 

***
счупила си нокътче
преди да го забие във врата му
на
дядо Мраз
с червено яке
и обувки с малък номер
който я опипвал вечер
по психопатската му мутра
се разливали сезоните
на тъпото й отчаяние
че е пораснала
преди да е била
дете
красавица
в училище
й казвали Снежанка

 

***
във влаковете от безсъние
бреговете се докосват на изпращане
осъмнах със отворени очи
и сготвих себе си
почистих си душата
напълних устните
завря главата ми
преди да спра живота си
поръсих се с децата ни
и те засипаха очите ми с цветя
нарязани прилежно
китките докосват
тънките ми плитки
те пълзят в чинията
огледай ме
в реката
и вълните
ще ме върнат сънищата
пусни врата ми
късно е
не ме целувай
по релсите се влачи болката
със идването
и със тръгването
все съм същата

 

***
по напуканите устни на асфалта
стъпвам
и плюя във устите на небето
прецакани са облаците от мълчание
а аз съм жадна
и събирам тихи крясъци по пътя
джобове пълни с умиление
към ония гарванови птици
които носят човки във очите си
прости ми
че си мисля за умиране
когато се излюпва
смисъла
дъвчи храната на поетите
и плюй в устите вместо мене
от десет все един ще литне
преди да го застрелят

 

***
публично
признание
че те обичам
съм оставила
във джоба ти
пиано се чува
от коридора
за тебе съм поискала
да свири момиче
разплакано с усмихнати устни
дъждовни капки по прозорците
се стичат
а вън не вали
поисках за тебе
всички котки
да млъкнат
помолих се
запалих свещи
бичувах се
и сега съм готова
смирена и разкаяна
да те превърна
в Бог

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Валентина Йоргова – Хищници

Хищници

Нахапахме думите,
закървяха истини.

 

Пороци

Портретът
на Дориан Грей
е детска игра
за сплашване
пред онова,
което виждаш
като отражение
в огледалото
на живота си.

 

***
Обеси
всяко съмнение
с примката
на смелостта
да живееш
напук
на страха си.

 

***
Неродените ни дъщери
плачат,
защото искат да имат
очите ти.
А ще е никога

 

***
Отвътре глухо кънтиш –
като в изоставена църква.

В мен се моли
друг.

 

***
Ще изтрия
с целувки мълчанията ти,
защото душата
говори с очите,

устните са създадени
за друго.

 

***
Ако липсите
си имат имена,
моята е неговото
с главни букви.

 

***
Докато гледаш
падащи звезди
в очите ми,
когато любовта умира,
си пожелай
да не ме желаеш вече.
И се моли да ти се сбъдне.

 

Докосване

Субатомите ти
ме помнят
във всяка вечност,
най-вече в онази,
в която ме забравяш.

 

Телефон

Животът ми
дава заето на твоя.
През другото време
мълчим.

 

***
За чуждоезичната песен
на сърцето ти,
бях сгрешен превод.

 

***
В църквата
на сърцето ми
молиш
за любовта,
която не давам.

 

Лудница

Блъскаш се
в себе си.
Няма път за навън.

 

Бягство

Тичам към теб,
за да се скрия от всичко
в себе си.

 

***
Най-дългото пътуване
е до сърце,
което бяга.

 

***
Любовта е
екстремност,
за която всички
са ентусиасти.

 

***
В капана за сънища
ще впримча кошмара
как си отиваш.

 

***
Думите за любов
се ронят като хляб
по път за вкъщи,
ела,
ще те заситя
с чувство.

 

***
В писмата за любов
на мъжете в историята
прочитам нашата,
за която още не си
ми писал.

 

***
Убежищата
никога
не стават
домове.

Няма да те скрия
от войната вътре в теб.

 

***
В пустинята
на сърцето ти
съм рядък дъжд.

 

Огледало

Гледам в себе си,
за да те видя.

 

***
Поговори
с бутилките
и чашите
как си тръгваш,
за да се връщаш
и как се върнах,
за да си тръгна.

Поговори
с другите жени,
които не са мен,
как ме мразиш
от любов
и как и в омраза
те обичах.

Поговори
с приятелите
и непознатите
как си давал,
за да вземеш
и как взех,
за да ти дам.

Говори
с тишината
и с шумовете
какво си мълчал,
за да кажеш
и как казах,
за да замълча.

Замълчи
как ме има,
за да ме изгубиш
и как те изгубих,
за да те имам.

 

***
Когато гледам
в теб.
Забравям името си,
но помня твоето.

 

***
Ако не съм
в сърцето ти,
съм бездомна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Петя Ташева – Болката е кръгла

***
болката е кръгла
тъкмо да свърши
и започва
отново

 

***
търся опора
в стая без стени
когато си тръгна от очите си –
нека са отворени
и нека слънцето танцува в тях

 

***
не се целувайте на прага –
поверие
от тези, които
се сбъдват
не за хубаво.

 

***
ментови капки
върху бучка захар
бях добро дете
свивах се в ъгъла
и съзерцавах отсрещния
ъгъл
обичах сестра си
на куклите рисувах очи
нищо, че си имаха
сресвах косите им
насън ходех и летях
добро дете бях
ментови капки
върху бучка захар
за успокоение
че от доброта
малко ме болеше
стомаха

 

***
да убиеш птица
и да убиеш усмивка
е едно и също

 

***
само в едно огледало
съм красива
и само в него
се гледам

 

***
По някакви неписани закони
това парче небе е мое
Защото свети точно над тъгата ми,която
има три сезона :
на предчувствие
на случване
на смирение.

Останалото е вселена
от чужди тъги
и планове.

 

***
да не загубя нещо
го оставям
пред прозорец
да го наглежда слънцето
вместо мен

 

***
покривка за госта,
който никога не дойде
ще сложа

 

***
внимавай, човече
ако душата ти е жадна
за думи мили
отрежи си ушите
извади очите си
и ги постави на нощното си шкафче
те – душите – са деца
все нещо искат
все нещо губят

заключи най-сетне
таз врата

 

***
вървя и разтварям ръце
но аз нямам ръце
летя и въздуха поря
но аз нямам криле
ще ходя
и пясъкът моите стъпки ще помни
но пясъкът
памет няма

 

***
никой не е по-голям от:
хляба
ножа
любовта
кокичето на двора

най-големи
са децата ни
Боже,
колко са пораснали

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Теа Монева – Muerta

***

Няма значение колко далеч от морето
– ти ще си вкъщи.
Няма значение, че е толкова вероятно,
колкото две цветя да се срещнат
без пчели,
но все пак аз вярвам в онази звезда
на небето,
която ми показва пътя към теб.
Няма значение къде,
прибирам се у дома.

 

Смъртност нула процента

И пред мечтите на този девствен залез
денят е победен от булото на нощта.
Елегантните ѝ блещукащи брошки
потъват все по-далеч от нас
и по-дълбоко в небето за пореден път.
На земята нищо ново – дъжд от дълги минути
покрива безпощадно кратките ни тела.
Аз и ти, мили, вечер винаги ще работим с факти,
все пак ние не сме нищо повече от чиста наука.
Не си ли чувал с потупването на сърцето си
как вторият закон на термодинамиката обещава,
че да се унищожи енергия е твърде немислимо.
Не усещаш ли с повдигането на гърдите ми,
че аз и ти никога няма един друг да се загубим,
изчезването ни от картата е също просто фикция.
Нашите души ще бъдат първо пепел от светулки,
после мигове от вечност, както и самата вечност,
а накрая спътници на нови неопитомени тела.
Те непременно ще се срещнат, за да си правят компания
в един нов неспокоен свят и в един нов непознат Мюнхен,
отново и отново…

 

***

Слънцето изгрява от тухлите на съседния блок.
Наблюдавам първа този изгрев (за някои залез)
все едно не е докосван от друг.
Разхождам се по парапети
И разплисквам надеждите си по паважа,
вътре водата ми е спокойна –
точно тридесет и седем градуса,
плочките се свиват под краката ми
и малкият балкон от улица Зендлинг
се изпарява без предварително предупреждение.
Слънцето и аз ставаме опит за безсмъртно съединение,
Докато по мен се разтича едно нестихващо стихотворение.
А за да съм добре, а за да е терасата цяла,
не е нужно много.
Едно малко сърчице я сглабя
и денят преминава отново по-невинен
от крила на пеперуда.

 

Морският човек

Светлината на деня ми
– синият му поглед.
Шумът по пода
– стъпки на море.
Без иглолистни дървета,
твърде юли е в душата му.
Глухарчета,
подари ми той глухарчета,
те ми разказаха
за несъществуването на ъглите.
И залез няма.
Само утро е в ръцете му.

 

Вечерна Варна

Поливам с джаз минзухарите
от прашната мансарда
и се оставям до прозрачното на стаята,
смъртен свидетел на безсмъртното.
Навън няма никой.
Скромният морски град
започва и завършва с буни,
вълните са естествено продължение
на тънките му улици.
Стъпките от пясък
напомнят на луната,
че имало е друг живот,
докато чайки разбиват гласове
по платна, покриви, площади.
Излизам тихо от излишното
пространство на глупавите си стени.
Разхождам се между приливите
на сънищата и мислите си.
Захвърлям косите си по котвите
и изведнъж си имам всичко –
няма нищо по-свещено от морето.

 

Любовно писмо

Представи си само колко фалшив би бил
свят без любов и цигари.
В такъв живот никога нямаше да се срещнем,
да смесим залезите с изгревите,
да осъзнаем колко смъртността е наша.
Дим след дим аз обичам
да пея гола под водата
и никога няма да се откажа от отливите,
те ми напомнят за луната и за теб,
вълни са нашите метафори.
Смъртта ще е много студена,
следователно животът е топъл,
макар и да не сме заедно…

 

Пореден

Като листче за цигара е,
намираш го трудно
изпод всички други вещи.
Навиваш го лесно,
даже той сам вече е бил
прегънат, но леко.
После гори бързо,
топи се без пощада
изпод начервените
ти устни.
Накрая изчезва,
Забравяш го,
просто пореден лист,
и започваш да търсиш нов
сред още съществуващите
облаци дим.

 

***

В такъв момент от вселената
искам да заспя след ярките образи
под твоята нежна ръка
и да сънувам теб,
ако някога въобще би ми позволил
да сънувам,
вместо да живея,
или да живея,
вместо да сънувам.
Ние сме едно топло кълбо от енергия,
А далеч някъде снегът се топи невъзмутим,
почти излишен
в нашия елемент от вселената.

 

Казват

Не обичам вечер да се прибирам сама,
стаята ми непременно се пълни в пердета
от недопушени цигари,
пропукани китари дрънчат от екрана,
гримът рисува кривите от изминали любови
по избледнялото ми лице,
а ръцете ми плачат,
протъркани от чашите с червено вино,
бялата риза е поискала да умре,
но не сама,
най-боли по краищата на забравените чаршафи,
но такава, казват, била младостта
и всичко било наред, казват…

 

Повече живот

По пътя за смъртта мечтая
животът все пак да продължи
да ни приютява в своето легло.
Възможно ли е някой някога
да напусне обитаваното място?
Не оставят ли птиците своите пера
по всички градове, в които
са се разхождали нощем по небето?
Ще ми се да вярвам,
че сме почти като тях
и обичаме своите криле,
но повече живота.

 

Muerta

Животът и аз взехме това решение:
искаме да съм много неща, но най-много човек
и да получа от Muertа повече, отколкото да ѝ дам.
Тя не може да бъде съкратена, но гледам те аз,
очарователна е срещата ни в пустинята на мравките,
върху корицата на нашия първи брой е начертано:
пътници без билет се сблъскват
случайно във вражески влак.
Цветовете ни са с подобни светоусещания,
спираме да правим смисъл и просто се целуваме.
В това тъмно купе убиваш постепенно
моето задоволително съществуване,
обличаш ме в живеене и ме пазиш от ежедневието.
Не ни остава много освен да сме истински
и да възприемем този ден,
докато обичаме, нищо няма да й дадем.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Петя Шалева – Сняг през май

***
Като сняг вали
твоята нежност.
Като сняг,
който пада невинен
върху земната кал.
И прави нещата
красиви.

 

***
Нещото, с което
те вълнувам,
вече не може да си намери
думи.
Мисля те,
следователно
си.

 

***
Трябва ли
Някой да го няма,
за да ти липсва…

 

***
Отивам си.
Превръщаш се в дъжд,
който не знае накъде вали.

 

***
Нежно
ти напомням за себе си –
когато вали…
водата от небето
ще ти пее онази песен,
в която някой на някого липсва
и го прави
напълно нарочно.
И винаги –
невинно.

 

***
Аз съм капанът
за недосънуваните ти сънища –
онези,
които правят събуждането
да прилича
на сюжет
за кошмар.

 

***
Парчета
непотребна обич.
Във локвите – дъга

 

***
Безобразно красиво вали този сняг
и се стеле нехайно над всичко.
И ми скрива света.
И те скрива от мен.
И забравям,
че не ме обичаш…

 

***
Мълчим си поотделно –
доближихме се
до опарване близо
и
страхът
довърши любовния триъгълник,
който не се състоя.

 

Попътно

Зад залостените врати
на усмивките –
зле прикрита самота.

 

***
Не зная
как да се преведа
на разбираем език…
Затова пиша стихове.

 

***
Тя
търпеливо раздаде
последната порция вечерен разкош:
изхвърли
боклука от главите на децата си
и ги сложи да спят;
изслуша
дневния ред на мъжа си
и го целуна;
нахрани и разходи
кучето;
усмихна се
на съседа от ляво
/вдовец с два инфаркта,
две котки и дископатия,
която не спомена/;
подреди;
проветри;
настрои будилника за пет;
допи половината кафе от сутринта;
не запали цигара;
приседна на ръба на прозявката –
където все още е възможно
нощта да е нежна…
Притихна.
И се опита да си спомни живота.

 

***
Помня как веднъж заваля сняг
през май.
Нечакан. Ненужен.
Безсмислен сняг.
Някаква
приумица на природата.
Аномалия, казаха.
И друг път се случвало –
преди 100 и толкова години.
Помня как навътре в себе си
се свиваха цъфналите цветове на ябълката,
съвсем нормално решила,
че е време
да налива вече плод.
Помня онзи звук,
с който се чупеха
внезапно премръзналите от почуда клони.
Как падаха –
дълго и бавно като болка,
към земята,
облечена в бяло, помня…
Помня
странния студ в костите,
в пръстите,
в мислите…

Спомних си всичко това спонтанно.
Когато ти се върна, за да ми припомниш,
че още те има.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Илиана Илиева – Тайната вечеря на палачите

Тайната вечеря на палачите

Докараха мъжете ни до плач,
до плач бащите ни докараха.
Над мен кърви ожуленият здрач
и мракът пак ще си изгуби мярата.

До просешка тояга и до глад
честта юнашка пада с гилотината.
Тя пада – не на градския площад,
а сред мегдана на високо минало.

Палачите са всяка нощ на пир,
докато мен в съня ме тръшка чумата.
И пия бащиното вино – тих вампир! –
за да забравя колко малко струваме.

Жената в мен е гарван с дрезгав грак
над Тайната вечеря на палачите.
Мъже – бащи на утринния мрак,
разпнете ги, наместо да ми плачете.

 

Духовен ГУЛАГ

Небесата ги няма.
Има пиле на грил.
За закуска, обяд и вечеря.
Но пък бавният шиш е горещо унил.
Аз горя.
И сибирски треперя.

И мечтая за друго –
за далечен ГУЛАГ
в необятна замръзнала пустош.
Там да стъпя,
макар и с единия крак,
сприя спомени волно да слушам.

Но се свърши.
Уви. Падна старият ред.
Днес съм в себе си злостно заточена.
През решетки и пранги на безсилен куплет
още дишам –
през болка, безсрочно.

Дишам в правилен ред.
Кърша сетен инат.
И умирам за обич –
за тази
невъзможна идея сред полярния свят,
оцелял в свободата
да мрази.

 

Пред иконата на телевизора

Вечер оглеждам се в медийното огледало –
българка, циганка ли съм?
Американка?
Мир на деня ми –
забравям какво съм пощяла.
Дума след дума в ухото ми се таралянкат.
Що не съм дива,
до крайните долни предели?
Пък да забравя езика си, върло отечествен?
Вечер съм вечно виновна за капката смелост,
че съм избрала и днеска да бъда човечна.
Ни по света, ни у нас съм.
Аз съм илюзия?
Ех, новина, ти си втората моя лъжа.
Първата е, че живея,
а не се изхлузвам,
между възторга и правото
да тъжа.

 

Световен мащаб  

Недей да мислиш в световен мащаб,
полей си китките, премети си двора,
остави слабия да си бъде слаб,
не слушай хората какви ги говорят.

Копай си градинката, бъди рахат,
приказвай си с облака – да те подмине.
Защото какъв ти е този свят
отвъд междата на градината ти?

Мери си кръвното, пий аспирин,
ако прекалиш в земеделско усърдие.
И благо на болката речи – амин! –
благодари й, че още мърдаш.

Вечер кръсти се, а на сутринта
рано умий се от сълзи и сънища.
Тя е по-мъдра, по-чиста е тя –
в чиста вода иде ти да се хвърлиш.

Недей да жалиш за всички води.
Те са все повече от земята ни,
карай по теля и се води
все от балканските сухи понятия.

Иначе ставаш потоп – не жена –
и подкопаваш скалата от корена.

Хубаво думаш, но друга съм – на! –
и във световен мащаб ти говоря.

 

Виновна памет

Паметта е вина,
паметта е дразнител
в свят, където няма праг на обител.
Между пясъчни къщи или мраморни гробници
бродят сити, намръщени и доволни негодници;
има бедни хранители, непокръстени ангели,
има много непитани: – Как си? – ако са паднали.
Как са? – ако са литнали тъй, че са се загубили
без нозе и копита, без глави – същи влюбени.

Пълно е с единачета – талантливи, посредствени –
без значение плачат ли, радват ли се естествено,
знаят ли си темелите на пари и метафори,
или просто са взели те притчите Му за лафове,
или просто са глътнали въздух, ядене, мислене,
в меховете попътни в миговете залисани?
Паметта е вина – времето е безпаметно.
Докато не остане само то,
само то.

 

Скотска чест

Да знаех аз къде греша, когато слънцето се вметне
в опитомената душа на проговорилата клетка,
къде преградите ранявам – опашките им ли настъпвам –
че думата се утешава с мълчанието на престъпник?
И чий затвор градя на срички, кому олтарите зачерквам,
че орди криви и себични мърсуват в малката ми черква?
Не проумявам и не мога хиенска кожа да надена.
Тършувам в тръните на слога – цъфти въпрос от всяка вена.
Но няма мърша. Мърша няма – ни четина от чужда плячка.
Изтръгвам отговор: измама – тя къса, ръфа, глозга, мачка.
Докато правдата оскъдна се удиви и оскотее…
Нима самата аз я пъдя, а сетне чудя се къде е?

 

Затворените гари

Влакът кънти и се люшка по правата линия.
Моето село се вее, люлее, разгръща се.
Трепкат ракити, тополки – топят се къпините.
Аз се изправям и дишам като за завръщане.

Старата гара – чешмата, камбанката, пейката –
стрѐлка за миг със прозорците си зарешѐтени.
И под носа ми перонът варосан офейква
в облак от стреснати и непознати врабчета.

Аз се разминах с гората, нивята и къщите.
Черният път – невъзможен, се шмугна през спомена.
Всичко оттатък реката, навярно, е все така същото,
само че аз продължавам нататък – бездомница.

Всуе ли идвам? И тъй ли ще бъде завинаги?
Как да се връщам – в лозите, лъкѝте, бъзаците?
Всичко ли може без мен и без моето минало?
Хлътвам във бъдеще – с минало без отпечатъци.

Влакът кънти и се люшка без мен по завоите.
Моето село люлее ме за утешение –
пак ще се върнеш, момиче несретно, при своите,
само че трябва да скачаш при нас във движение.

 

Стихотворения от книгата „И не помислям докога“ (Изд.“Жанет 45“, 2016)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Владимир Сабоурин – Перманентната революция а.к.а. Продължаваме напред (Dress Rehearsal)

 

Сонет с посвещение

надявам се, че няма да решиш
че точно ти си малката ми муза
бъди разумна нека да сгрешим
свали сега навеки тази блуза
за двама ни е тясно в пантеона
при туй е чиста проба некрофилия
защо не го поемеш зъзне милия
смъртта е по-студена от неона
изкуството е смърт живота глезене
съм жив глези ме малко ми остана
пачаврата наречена поезия
защо не ме оставиш сам да чукам
на тебе посвещавам него стана
сонетът вече зрял е за боклука

 

Андрей Карлович ревизира Лев Давидович

Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин
От живков до нас

 

Из поема за Мирния преход (Изброяване на корабите)

…………………………………………………….

Няма никакви служебни последствия само морални
И разбира се всички последствия на липсата
На единство творчество красота

Залежали електрокари

Затова преблажени мирнопреходолюбци аз облажавам
Държавното търговско предприятие (ДТП) Тексим
И основаната след промените едноименна частна банка

Облажавам задграничното дружество Имекстраком Вадуц
Лихтенщайн Облажавам алжирската железна руда за нуждите
На Металургичен комбинат Кремиковци

Облажавам държавното стопанско предприятие (ДСП) Булет
Съкратено от Булгария и Етиопия и идеята за развиване
На животновъдство с гореупоменатата Етиопия

Облажавам алжирския оръжеен търговец Мабет Шареф

Облажавам Стримекс Атина Дуроимпекс Лисабон
Булитал Рим Машекспорт Сингапур Трансродопи Женева

Дружеството Булшеб Триполи на ДСП Булет
И неговата изсушена от гибла зеленчукова градина

Облажавам Ситко Казабланка
Задграничните фирми на Булстад
В Хартум и Адис Абеба

Литексбанк Бейрут
И Ред си девелопмънт корпорейшън Асмара
(Си да се чете като сий) столицата
На отцепническа Еритрея

Облажавам българско-гвинейското дружество за дърводобив
Софорекс Конакри Гвинея и дърводобива в Коми

Облажавам Бумаг Австралия Себеком Канада
Булинком Бразилия Амик Алжир
Софбим Франция Интеграма ФРГ
Йозефщадт Австрия и пак
Ред си девелопмънт корпорейшън Етиопия облажавам
(Си да се чете пак като сий!) разработването на перспективния
Корпоративен преход през Червеното море на Прехода

Облажавам всички задгранични фирми на Кинтекс
Кинкалерията и текстила облажавам по всички страни
От изток до запад и от север до юг
И на крайбрежния булевард вълнолом на Хавана

Облажавам генералното разрешение на ЦК на БКП
За вършене на контрабандна търговия

Контрабандната търговия вършена от ДСП Тексим
И ДСП Булет облажавам

Четвърто управление (икономическо) на ДС

Облажавам иновативната контрабандна сделка
Между Тексим и Арис-Жужу Бейрут!

Облажавам пощенските кутии Инар анщалт фюр аусен
Унд транзитхандел също Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел
И разбира се Гудекс анщалт

Облажавам нормативната уредба легализираща контрабандата
Като скрита транзитна търговия или още по-екзактно
Специфична външнотърговска операция

Гаровите и пристанищни площи
И съоръжения използвани от Кинтекс
Облажавам Наредбата за стимулиране
На специфичните външнотърговски гешефти

Облажавам по-широкото използване на колебанията
В капиталистическата конюнктура и временните
Конюнктурни различия между отделни страни и райони
За реализиране на максимален валутен ефект
Чрез реекспортни, транзитни и преопаковащи
Творчески подходи

Облажавам стопанското предприятие Деспред
Транспортиращо с гръцки камиони
Фалшивото уиски до пристанище Пирея
С крайна дестинация ЮАР

Личното строго секретно решение № 148
На Министерския съвет от 31 юли 1978 г.
За Скритата транзитна търговия

Реализирането на валутни постъпления
В несоциалистическа валута по статия Приходи
От специфични външнотърговски далавери

Задграничните фирми на Тексим
Базирани в Княжеството
Всичките до една облажавам ги

Некои съображения за легализиране
На съществуващия скрит транзит (контрабанда)
Като се използуват натрупания опит и
Творческите възможности

Облажавам реекспорта и преопаковката

Задграничната фирма Тератон
Съкращение от телевизия радио и тон!

Облажавам обекта Посолски комплекс Етиопия
Кинтекс Адис Абеба

Облажавам търговията с ембаргови технологии
В областта на електрониката компютърът
Правец облажавам и родното място на Каскета

Облажавам навременното преименуване на БКП в БСП

Формулировката в бордерата
Уреждане на взаимоотношения

Облажавам последните специфични операции на комунизма
И складовата база в Долни Лозен широко известна
В тесни кръгове махала на небезизвестното с. Лозен

Облажавам задграничното дружество Сироко Вадуц Лихтенщайн
Регистрирано с последния влак на късния развит социализъм

Прехвърлянето на сметките на Сироко на Ширио
В Кантората Сортини & Сордини, Замъкът

Облажавам искането на Ширио да му бъде предоставена
Отделна магазия и петно на пристанището за построяване на хале
Което е направено

Облажавам пререгистрациите и промените на името по Указ № 56
Възродителния процес и скритата приватизация

Облажавам отново каптагона
За Нигерия и Бряг на слоновата кост
След промените Кот д’Ивоар

Облажавам Исмет Шабан произхождащ от кюрдско-сирийски клан
Емигрирал през 70-те от Сирия в НРБ и награден през 1988 г.
С орден Кирил и Методий първа степен контрабандист на каптагон

Облажавам производството Му реализирано
В Научноизследователския химико-фармацевтичен
Институт (НИХФИ) Дървеница в Илиенци
И в ХФК Станке Димитров (днес Дупница)

Телеграмите от контраразузнаването уведомяващи
Съответното ГКПП да не извършва проверка

Облажавам каращия златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла
Облечен в костюм за 2000 долара пушещ Ким и ухаещ на Дюпон
От двадесет метра както го описва негов колега от службите
След промените изпълнен с видим ресентимент

Облажавам излежаващия присъдата си във вилата
На Министерството на транспорта на Щъркелово гнездо
Край язовир Искър където го посещават момичета за удоволствие
Както ги нарича ресентиментното ченге в мемуарите си

Облажавам Фатик Исмет Шабан наследил баща си Исмет Шабан
В трафика на амфетамини след 89-та известен още
Като Филип Димитров Найденов прекръстил се в знак на почит
Към бащата на близкия си приятел Илия Павлов Мултигруп

Облажавам го като агент на няколко управления на ДС

Облажавам разпломбирането и повторното пломбиране!

Заводът за пишещи машини в Пловдив
И за магнитни глави в Разлог

Облажавам полупроводниците и по-нататъшната им еволюция
В пълни проводници през Деветата петилетка

Облажавам Некои съображения по Програмата за развитие
На електрониката представени от Каскета

Научно-техническата революция
И научно-техническата разведка (НТР и двете)

Облажавам Програмата за развитие на електрониката в НРБ
През Деветата петилетка и до 1995-та

Облажавам услугите на контролирани от ДС проститутки
Подбрани начервени и прочее

Облажавам белгийския търговец вербуван под псевдонима
Кулман настанен в скъп хотел с осигурени разточителни обеди и вечери
Прерастващи в запои и обиколки из нощните заведения
На София от късния развит соц както и осигурените
Секс услуги облажавам сцените нямащи нищо общо
Със социалистическия морал пък бил той
И късен облажавам го

Кулман бил куул
Напълно нямащ никакви комплекси
Насред късния развит социалистически разврат

Облажавам източените през Първо главно управление на ДС и
Подчиненото му Управление Научно-техническо разузнаване капитали

Облажавам архивите на фирмите на комунистическото разузнаване
Засекретени под формулата за национална сигурност

Елките облажавам

Бизиком Сан Франсиско
Це Ес И ханделс унд бетайлигунгс Виена

Облажавам експерта по задграничните дружества
Андрей Луканов и неговата обвързаност
Със съветските специални служби

Източника на първоначалния капитал
На лицата свързани с ДС и комунистическия елит

Облажавам приватизацията при първата вълна
На Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ)
От Мултигруп

Облажавам източването на активите на ДЗУ
Чрез задграничните му фирми

Облажавам започването на производство
В ДЗУ на два вида сешоари през 2002 година

Строго поверителните документи
С гриф Поверително върху които
На ръка е написано По указание
На другаря Андрей Луканов

Облажавам най-крупните инвестиции
Надлежно вложени и източени
Литекс банк Бейрут Софорекс Конакри
Глобфиш Лагос Кюрвел Ню Делхи
Вайнил коутинг Сингапур

Облажавам също Донауметал Виена
И Афрокомерс Лагос Иструм Хамбург
Булинком Сау Паулу Металкомерц Шаан
Лихтенщайн

Облажавам Болкан енд Блек сий шипинг Лондон
И клоновете му в Хамбург Пирея Ротердам
Сингапур и Антверпен

Облажавам фирмата Комет, Фурт им Валд, ФРГ

Облажавам електро- и мотокарите
Нордкар трък Малмьо Швеция
Ничибу балист край Токио Япония
Технокар Париж Франция Ирионкар Щутгарт ФРГ
Сибикар Чезена Италия Балист Кабушки Каиша Токио Япония
(Балист съкратено от Балгериа и Ийст!)

Вземането на средства
Авансово от бъдещи печалби

Родения в Москва
В семейство на потомствени комунисти
Андрей Луканов и Сергей Дмитриевич Станишев
Роден в Херсон, Украинска ССР, СССР облажавам

Наказването по социалистически
Със строго мъмрене за стотици хиляди долари
Предвидени загуби

Облажавам излизането на Балканкар през 1978-а
Начело в ранглистата на фирмите производителки
На подемно-транспортна техника в света

Облажавам тяговите батерии

Софоско Конго добиваща фосфати
Които не могат да се използват за промишлени цели
Облажавам Софбим с база в Аржантьой
Индустриално предградие на Париж
На стойност 1 млн. долара

Белените домати
Най-продаваемия артикул в Канада!

Създаването на Валутната комисия
Към Политбюро на ЦК на БКП от Каскета и
Нейното оглавяване от самия Него

Облажавам Министерството на външоикономическите
Връзки (МВИВ) оглавено от Андрей Луканов

Перестройката на стопанските организации
В организации от самоуправляващ се тип трансформирани
После по Указ 56 в държавни фирми и акционерни дружества

Облажавам доставката на оборудване за завода
За тежко машиностроене в Радомир
От японската Кобе стийл

Всички българско-нигерийски дружества
Тес инженеринг Найджирия лимитед Лагос
Транспрожект сивил инженеринг кънсълтанси ЛТД
Найджер Булгарконсулт лимитед
И Бебюлек-ТЕС Котону Бенин!

Но най-вече Булком – Марбюл Казабланка

Облажавам също така дружеството Гелпирин Теоранта
За обработка на кожи в Ирландия

Облажавам мрамора добит от Найджибул
Марбъл индъстрис ЛТД Лагос Нигерия

Смесеното дружество Илекс Буенос Айрес

Ро-ро терминалите и ро-ро корабите
По линията Пасау – Видин и планираната линия
Виена – Видин облажавам

Безвъзмездното предоставяне на оръжие и боеприпаси
На сандинисткия режим в Никарагуа съпътствано от създаването
На задграничното дружество Комерсиалисадора трансосеаника
(Комтраса)

Облажавам българо-индийското дружество
Индо-Пирин глъвз лимитед и спиритуалните му основания
В посещението на Людмила Живкова в Индия

Замразяващите траулери
Край бреговете на Федерална република Нигерия
И Народна република Бенин

Пробата да се пробие с електроника
На американския пазар на фирмата Бизиком
Със седалище в Сан Франсиско

Фирмата не продава нито една българска дискета
На завладявания американски пазар
Но от нейно име е осъществен ембаргов износ
За Китай облажавам го

Облажавам смесената офшорна холдингова компания
Под условното наименование Амеропа с дъщерни фирми
В САЩ (Америка) и Западен Берлин (Европа)

Облажавам търсенето на партийна отговорност
И налагането на наказание строго мъмрене с предупреждение
В случаи на мащабни загуби и злоупотреби

Зам.-министъра на външната търговия Георги Пирински
И председателя на Народното събрание (същия след промените) Неговия
Съветник по въпросите на културата в Кабинета Му облажавам го

Облажавам нереалните активи в балансите
Воденето на извършени вече разходи в минали периоди
Като авансово предплатени за бъдещи

Булмак Норге Осло Норвегия
Булмак Свириге Гьотеборг Швеция!

Новосъздаденото Ирион флурфьордерцойге
Унд лагертехник фертрийбс Гмбх (Ирионпласмент)
И Сибикар карели елеватори Рим Италия облажавам

Закупуването на стара текстилна фабрика
И перестройката й за производство на алуминиеви
Джанти деветнайски облажавам

Купуването на недвижим имот
В района на гарите Кингс крос
И Сейнт Панкрас Лондон

Облажавам изкупуването от търговското дружество
ТД Балканкаримпекс за 1 крона на дяловото участие
На Волво в задграничната Нордкар трък Малмьо Швеция

Облажавам Биоесънс Австралия с предмет на дейност
Преработка и реализация на кланична кръв
В белтъчен хидролизат

Закупуването на 20 % от смесеното западногерманско-
Китайско дружество Просперити холдинг Люксембург

Офертата да се участва в изграждането
На 25 000 еднофамилни къщи в Габон!

Облажавам създаването на задгранично дружество
В Малайзия с предмет на дейност контрацептиви и
Други латексови продукти за еднократна употреба

Регистрирането на фирмата Октагон
В Сингапур от стопанската организация
СО Микропроцесорни системи Правец

Облажавам Октагон като поделение на правешкия
Завод и Каскет в Далечния Изток

Облажавам партийно-държавната комисия
По научно-техническа политика към Политбюро
На ЦК на БКП утвърдила закупуването
На фалирали западни фирми

Рисковото финансиране обсъждано от ръководството
На БКП с магната Робърт Максуел (удавил се)

Облажавам практиката да се купува
Губеща фирма през декември
Без да се види поне предварителния годишен баланс

Купуването на фабрика навръх 9-ти септември!

Облажавам завода Фр. Енгелс Казанлък
(Днес Арсенал)

Облажавам деморализирането
На западногерманските работници
Останали с впечатление че и да губи и да пичели
България има некви висши интереси
Да поддържа закупеното фалирало
Западногерманско предприятие
За леярски машини Айзенгисерай
Антон Рьопер

Облажавам тежките поражения
Върху морала на германския работник

Облажавам пак идеята на другаря Андрей Луканов
Катастрофална сделка да се обяви за невалидна
Чрез освидетелстване на търговския представител
Във Виена като психически невменяем и
И обявяването на подписа му за недействителен
(Синоним на невалиден)

Включването от стария собственик
В активите на фалиралото предприятие
На лизинговото оборудване

Облажавам как просто през нощта
Той отлепил всички етикети
Отбелязващи лизинговите машини
По-голем селски тарикат
От селянчетата купувачи

Облажавам Агра Зимбабве

Изтичането на валута от държавните предприятия
Чрез откриване на нови дружества зад граница
Новия канал за източване на държавни средства
Чрез преливане на милиони от държавните
Към задграничните предприятия

Процесът задействан с Указ № 56
И утвърден от правителството на Луканов
Довел до бума на нови задгранични фирми

Алфа-кварц Венецуела
Офшор фишинг Нигерия!

Раждането на кредитните милионери
В лицето на стопански организации с многобройни
Фирми зад граница превърнали се в канал
За източване на активи

Облажавам Просперити Люксембург
Със загуби над 20 млн. някогашни
Германски марки

Нордкар Дания
Дантрък Дания
(Агент Хамлет)

Облажавам двойното счетоводство

Непреведените печалби
На задграничните дружества
Възлизащи на около 1 млрд. долара
И последвалата им приватизация

Облажавам прекратяването през 2005-та
По време на първата Тройна коалиция на дело № 4
За разследване на причините за икономическата катастрофа

Облажавам края на историята
Без Кой
Да понесе наказателна отговорност

Облажавам препоръката на министър-председателя
Сергей Станишев истината да се потърси някъде
Из архивите засекретени от Тройната коалиция

Облажавам отговора на министъра на финансите
Пламен Орешарски относно Извършени финансови ревизии
На 245 задгранични дружества от 9 февруари 2009-та

Архивите на търговските регистри
На административните съдилища в Германия!

Байериш-булгарише ханделсбанк
Създадена по идея на Каскета за търсене на нови форми
На участие на световния банков пазар

Облажавам продължаващия да съществува
Клон на Болкан енд Блек сий шипинг къмпани лимитед
В Хамбург

Преместването през 2005-та на седалището на Булхимекс
Вече собственост на ТИМ във Фарнфурт на Майн
На около 200 метра от двата небостъргача на Дойче банк

Облажавам прочее съвкупната епопея
На задграничните фирми нетукашното
Мистично тяло на червената буржоазия

Облажавам
Полувековния мирен преход
От социализъм към капитализъм.

 

Литературно-философски дебат, лето господне 1924

Перманетнтата революция
е невъзможна
Социализмът в Една Отделно Взета
страна е за предпочитане
Мирният преход
е действителен.

 

Муха

Прозорецът
е мъчен
за разбиране

 

Продължаваме напред, обяснено за деца

1
„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

2
Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение, можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

3
Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

4
„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

5
Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

6
„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен преход.

7
„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

 

Малка ода за Кубрат Пулев

При първия нокдаун
Който те запрати на пода
В мъгливия ноемврийски Хамбург
Ти се изправи и застана
На един крак като малко
Грозно 100-килограмово пате
Изпълняващо в детска постановка
На Лебедово езеро нещо
Като Котешкия марш.

Така ти доказа
Че не си изведен от равновесие
От 700-килограмовия удар.

Когато дойде довършващото те
Отнасящо челюстта в ореол
От пръски пот и кръв кроше
Ти го посрещна с далечната почуда
На дете пред боксова круша
Измерваща силата на удара
В отдавна забравен лунапарк.

Проснат в цял ръст
Ти пак показа
Че си запазил равновесие.

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017