късо
между фасула
и лютата чушка в душата ми –
Париж
Холандски миражи
Трябва да го харесвам потен
Да мога да понасям тънката му миризма
През тениската да дишам кръвта му
И ставите да изпуквам безвременно
Да ме дразни липсата му на латиница
Да го щипя по мишницата докато спи
Бих искала да си играя на дама с главата му
Да пълня с вода ушите му
И после да надувам като балон мислите му
Да правя пух и прах на страховете му
Под ябълката му да лежа захласната
Да ровя нежности под ноктите
Да бърша неизмисленото още
Между свивката на лактите му да играя шах
Под намръщената вежда бури да извиквам
Там под и над черния му дроб да пия шотове с табаско
С малки топчета хартия да целя чувствеността му
В смисъла на вятъра да съм крилата и буйна
Морета от океани да измислям в съня му
Да го изпратя в плик без марка на луната
И да дотичам до там за да го отворя
Първа
Карта на света
раздробила съм се до
самодостатъчност
на парчета изгубена земя
в която кръвта на индианците
попива а
магелан търси с компас
пулса на сърцето ми
превърнала съм се в
пожълтяла географска карта
малки селца със
смешни имена
скъсани езера
синьозелени балкани
рухнали под
хаотичност
обширни територии
вода
нищо
и пясък
разчленявам се като последна
композиция на моцарт
и по тая карта
търся да намеря
табела за морето
докато ме няма
така изгубена
в други траектории
за да изпратя магелан да се изкъпе
На преливки
Разделите са
анатомията на света
разчленяват до последно
органи
и разменят кръв
за вода
обезсмислят ритъма
на сърцето
покриват с мъгла
черния дроб
плюят върху
белите дробове
и изпушват с наслада
далака
Разделите са най-потната
операция на
света
най-дългата
най-неуспешната
най-провалената
Медицинска тъга
жертвата все още тупти
в пулса на
„някога“-то
а екипът на болката
яростно бърка с
ножчета
и скалпели –
реже последните
живи клетки
любов.
Последно лято
От Амстердам до Видин
всичко е внезапни обяснения в любов
залези каквито и да са
красиви индустриални соц
канали тъжни хора
катастрофи с колелета
цензура и Хенри Милър на бесилото
театрални кризи и целувки в съня
оттук до Холандия
и обратно до Брусарци и гара Бов
дефилето плаче за един свит
поглед
спомен
написан стих
И до последния ти дъх
лятото е в минаването по моста
над старите релси
когато слънцето е домат
пъпеш диня праскова
самотно виеща вълчица
Е полет и билет от
Видин до Амстердам
И обратно
Не
а накрая остава само един
спален чувал
да разделя въздуха
и разстоянието между
ципа на старата палатка
и издишания огън в
тихото
забравено
петъчно небе над
смирненски
винаги има свидетели за
убиване в една такава
експедиция
раница
очила
шапка
по-добре така
отколкото завинаги
излъгани
че от ком до емине
минава се
без вдишване
с обувки
неудобни
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017