Грешници
скоростта на светлината
е застой
водата – мрамор
слънцето – мъгла
а морето изкупва грехове
чрез удавени молитви
и грешници
плуващи в мъка към небето
но щастливи
по-щастливи от лудост
по-влюбени от мен
по-излъгани от теб
и по-истински от илюзиите
с подобие на мечти
в корените на душите ни
Грях
самотата не ме познава
но въпреки това ме запозна с греховете си
сухи и ледени
като река през зимата
точно като любовницата
с която си изневерявам
в тъмните стаички на манастирите
молейки се за избавление
реката става черна
щом се потопя
разтапя се
качвам се на лодка с името:
„Адът на моя Титаник“
и там виждам най-добрия си приятел
тръгнал на лов за русалки
и се чудя
кой е по-сам?
*
знам че не обичам лалета
но предпочитам сама да го разбера
въпреки че знам
от малка съм алергична казваше мама
знам и че времето не съществува
тогава какво минава толкова бързо
Днес е четири
днес е тъмносиньо
и е четири
ако те изгубя
ще е защото ме намери
търси ме там
където не те оставих
а аз ще бъда тук
където не съм (била)
и там когато ме няма
брой до 10 и започвай
ако виждаш синьо
си в реалността –
именно затова
синьото не съществува
намериш ли ме
умножи ме по четвъртък
и ми дай четири
ще се срещнем там
където не се познаваме
защото (не) се познаваме
синьото е четири
а четвъртък не е
три
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017