В бъдеще време
един ден
ще събера живота си
в шепата на лявата ръка,
без да тече вече неусетно
между пръстите.
ще го държа там
като кълбо светлина –
слънчево зайче,
което расте,
за да се превърне
от сутрин в ден
от месец в година.
тялото ще сменя сезони,
докато душата се притаи
от едно място в друго.
тогава ще се преместя
да живея в себе си
(за постоянно и не под наем)
23.11
кората на дървото
листата нападали в локвите от вчера
листата сметени и струпани край оградите
тихата тревога на небето
и хладния вятър
пътят е няколко крачки,
които винаги не ми достигат.
*
в онези сутрини,
когато слънцето едва проблясва,
мъничко и далечно.
после денем,
когато мъглата те следва,
пълни всяка твоя стая
плъзга се с теб по коридорите
и най-сетне разбираш,
че живееш в дом със стени от мъгла
и вечерта вече е дошла, за да подпали
твоята крехка къща
с уличните си лампи.
гориш и изчезваш,
гориш и изчезваш.
осъзнаваш,
че да останеш е твърде скъпо.
когато не можеш и не искаш да платиш.
когато казваш сбогом.
20.09
обличаш се
сутрешното слънце
свети по теб и
бавно слиза по стълбите
докато влизаш в асансьора.
долу котките лежат в топлината.
тръгваш по празната улица
стъпваш здраво
обувките ти слагат намерения
от тротоарите струи трева.
*
като свещичка,
усмихната в тъмнината,
като обич по средата на живота
искаш ли да си искрата,
от която тръгва всичко.
23:07
заспивам с теб
всяка вечер
по сънищата ми се изкачваш
подреждаш всичко
после го разхвърляш
после си отиваш
като нощ, в която не спим
като гласовете на птици,
които приближават
преди ранна сутрин.
онази хлад, отворени прозорци.
кожата попива и настръхва.
бавна и несвършваща целувка.
К.
когато хълмовете
побелеят от тишина
и слънце.
когато облаците отплават
надалеч
когато бавната наслада
започне да попива телата ни.
в това топло и спокойно време.
с теб прецеждаме копнежа
от всеки дъх.
после
времето е спряло
и всичко е застинало.
твоята неподвижна сянка
слуша моята.
тази малка стая
пази
нашата бавно отминаваща любов.
после
градът ще прибере нощта
и ти ще прибереш тялото си
в моето.
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017