Калоян Богданов, ффф
Ecce Homo Technologicus
Ето човекът:
господар на мечтите
впрегнал в иго вселенските сили
себебог
всемогъщ и всезнаещ
политнал.
Ето човекът:
клета малигнена клетка
в тъканта на земята
градовете му – гнойните тумори
в земната гниеща плът.
А мечтите… може би ще останат
но какво е мечтата
ако няма да има кой да я има
в непрозримата вечност на космоса?
Материализъм
дали по вещите
наследниците на земята ще научат
как физиката става химия
как химията – биология
как биологията – мисъл
креативност
вещи
от нужда и принуда:
чук, чекмедже, ченгел, чувал;
в стихията на порива към нови светове:
семафорът – 1926-а
скафандерът – 1931-а
и така нататък
не са ли вещите
вещественото доказателство
за странното присъствие на човека във вселената
за краткия му танц с духа и веществата
чадъри, чанти, чайници, часовници, чалми –
човек и
дъжд, товар, вода и време и религия…
от първия издялан камък
до сателита и компютъра
до балистичната ракета с ядрени заряди
не са ли вещите
усилието на човека
да надмогне себе си
и боговете
да се изпепели
но в пепелта на мъртвата планета
сякаш старателно положени
като във саркофаг
за пътя към отвъдното
ще чакат своя откривател вещите
за да свидетелстват
как физиката се е разроила в химия
как в химията се е зародила биолоия
как в биологията е възникнало
животното човек
и с него –
мисъл
и стремеж
и гибел
Трета световна война
където е преминала последната вълна
и труповете непотребно втасват
където данъците на смъртта
се плащат от ембрлиобласти
където бъдещето е завинаги дошло
и миналото е завинаги изтрито
кой ще погледне в Божето око
да се удави в кладенеца на сълзите Му
кой дух ще слезе да се облече
в доспехите на отмъстената материя
и нови божества да създаде
върху боклука от човешките химери
списание „Нова социална поезия“, ноември 2024, ISSN 2603-543X