Ивайло Божинов, Close 1
В предаването има продуктово позициониране
Фотьойл от зелен плюш
Който става по-лъскав с употребата Запазва спомена за тялото
На възрастната обитателка от втория етаж
Е изнесен на стълбищната площадка
Не си ми чобанин, чуваш ли старче!
Викаше шофьорът на възрастен мъж
Земята беше плоска и нямаше утре
Автобусът не спираше своята обиколка за този човек
Който гледаше само в ръцете си
Сякаш там беше написано какво да отговори
Земята е плоска
И има само днес, пълно с плашещи клоуни
Като жената, която излезе от вкъщи за работа
С неразнесен руж, а беше плакала
Установи се дъжд
Хората заразтваряха чадъри
Като гъби, като щитове
Сякаш можеха да се предпазят
от това което расте в тях
И ще победи точно в лошото време
Замесвам брашно за хляба, който
ще започне, и дърветата не знаят
дали одобряват като се поклащат
може би и те искат да се надигнат
преди да се свърши
Отдясно на черния светофар на червено
са спрели висока джип хонда слаб мъж и
дебела жена на скута й като домашен
любимец изплезила златен език
зелена дамска чанта непринадлежаща
ръка обесена през прозореца изглежда
че кутрето е отрязано или превързано
със зелена лепенка но е само късо
недостатъчно за камуфлажа отляво
двама чужденци се въртят като
ветропоказатели изгубени в парка един
човек беден но непробудно заспал на
зелена пейка слуша еднообразната
прогноза за времето от която последният
изглеждащо самотен кит е умрял
и след изпаряването на зелените
тленни останки е оставил след себе си
вода колкото само за чаша кафе или чай
но стига за всяка една сутрин до края
Камбана с вързан език
говори така както ти искаш
Можеш да я накараш да пее
Камбаната така както е родена
Е непредвидима
Мълчи като заплаха
Мълчи като истина
Вече, вече е много трудно да се извади
Ряпа от устата на златната рибка
Вече, вече е много трудно да се намери
Пръстен да те превърне на жаба
Вече, вече е много лесно
Всичко
Харесвам небето и тогава нещата са ясни
като новородената песен на канарче,
което няма да умре,
също толкова невъзможно истински
И ако някой ми каже, случва ми се непрекъснато,
че не било така, че не съществуват
безсмъртни канарчета, нито аз,
то само смъртта съществува
и небето след силния вятър
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X