20.05.202323.05.2023 by New Social PoetryNo Comments Моника Попова, Рисунки Дори ръце широко да разперя,в небето няма как да полетя.А птичката лети, ала не можеда се надбягва с мене на земя.Дори със цяло тяло да трептя,от мене няма звън да зазвучи.Звъни звънчето, ала при товане знае песни повече от мен.Това звънче и птичката, и аз –различни сме, но всички сме прекрасни.________Преводът ми е през руски и английски. Оразмеряването е по моя кройка, в оригинала няма специална метрика и рими, доколкото схванах.Иво Балев списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X Comments comments