Магдалена Уанли
Вървя по плажа и съм толкова малък
в нощта под огромното небе.
Влажният пясък се раздвижва под краката ми
а вълните шумно се разбиват в брега.
Отдалечавам се от дървената алея
с колоните ѝ от развеселени хора
и хотелите с проблясващите светлини.
От стотици мили разстояние въздиша вятърът.
Изчезвам така далеч в тъмнината
че съм станал невидим.
Аз съм мъничка мида
на брега донесена тайно
и понесла звука на океана
който бушува в телцето ѝ.
Толкова съм малък сега, че не ме съзира никой.
Как е възможно да съм изпълнен с такава огромна любов?
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X