Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 1. 2007, 100 х 130 cm, маслени бои, платно
„Неотложността на всяко нещо е страшна“ (В. Улф, „Вълните“)
Неотложните пътища всяка сутрин,
неотложното събуждане,
алармата раздира тънкото платно на сънищата,
часовникът е струпал сред стаята пустиня
на часовете тътнещите пясъци
без глътчица оазис…
Неотложените крачки до кухнята
със стария халат и с чехлите,
които дълго търся под леглото.
Сънят е залепил очите ми със сиво тиксо
и хоризонтите са някъде далече,
съвсем е неотложно да изтърпя закуската
и неотложения разговор със себе си,
с болката и спорещите гласове.
Те шепнат, после викат,
после ти, любов, си моето спасение
от собствените ми водовъртежи.
А ето и кафето, не дърпай още,
моля те, пердетата, виж тази прах,
акарите ми носят неотложеното пладне,
а после сенките ще припълзят
и пак ще ме нападне онази сладка мисъл –
за неотложената смърт…
„Седим, обточени с мъгла. Представляваме безтегловна територия…“ (В. Улф „Вълните“)
Мъглата е обточила перваза,
а къщата, размахала стрехи,
във следващия миг ще се опълчи
на есенната меланхолна гравитация,
ще полети над сивото поле,
над сребърното шалче на реката,
ще повлече със себе си страха
и всичко онова, което крия
далече от очите и сърцето си.
И аз ще се издигна в безтегловност,
а долу ще останат тежки, вечни
на стаите завесите от плюш,
писалищната маса с перодръжката
и старата ми пишеща машина,
която се размазва във мастилено
на всяка главна буква В.
Море е буква В, море
и два безлюдни екзотични острова,
обточени с мъглата на мълчанието
и само призрачните палми търсят слънцето
и си припомнят нежните обятия
на мъж, доплувал отдалече със вълните,
един невинен Робинзон Крузо
със корабите си, удавени и разнебитени,
и семената на опазени мечти..
Зеленото
бавно умираше,
толкова неусетно,
че тревата
изглеждаше синя
в тази есенна привечер.
И бълнувахме, бълнувахме,
уморени,
хроничноболните
делници
ни притискаха,
но ние нищичко
не поискахме.
Пазарувахме от осем
до десет
и беше толкова лесно
да се загубим
в гората, вече съвсем
непозната,
съвсем непозната…
Виждах
новите сгради,
монументално строителство
отново с привкус
на Сталин.
Подредени фигурки
в чекмеджета
от скрина на града,
който искаше
да ни види погребани,
да ни чуе притиснати
до великата нужда –
от хляб и от чувства…
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X