Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Деца на убийци
(по мой сън)
Среща с теб,
Любов моя,
Казваш,
Нямам деца,
За да не ги гони
Един ден народът,
Защото съм убиец
Деца на убиец
Щяха да са
Разбирам
И продължавам
Да сънувам
Стоя до Бойко Борисов
С ръка зад гърба си
Той дава тайно знак
И ме убиват
С ръка до лявото ухо
Той дава знак
И ме награждават
С торта
С много срещи
Господин Борисов казва,
Вземи, момиче,
Че остана сама
Това са сънища,
Мили читателю
Остани със мен
Във любовта
Любовта
Винаги звучи
Като стъпки
Дори след смъртта
Останалото
Са черепи
И кокаляци.
Старчески истории
Дядо Цецко е на 101-а
Роден 1921
Днес се опитвал
Да убие
Муха
Врънкала край
Розовия крем
От десерта
И как я умори, дядо Цецко?
Ми, как, не става
Не става
В последния
Момент
Вися над нея
Въздухозатаително(!)
… ще я изпусна вече
От обсега на мухобойката
… си викам… и,
Айде бе, Цомпа
Цвъкни я
И в акъла
Иде жена
Първата
Която оправих
Цап – шляпнах
Мухата
Мина от ред!
Аха, казвам,
Браво
А той си яде крема
И горната устна
Облизва
Като хлапе.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X