Слав Недев, Modus Operandi, 1996, Soft Pastel on Paper, 65x50cm
Autumn ravings
Живот в прахта по пръсти,
свити в окончание.
Студ в очи, изплакали
последен зов за близост.
Земята, ширнала се, трепти,
кротко шуми с листата
на смълчана есен.
Пръстите ми чертаят
наставки по корените
на мъртвото дърво,
питащо в студа,
в белия шум на есенната палитра
Защо ли?
Присядам под дървото,
чиято утроба крия
в прашната си шепа.
За секунда само
пропищява за нов живот
последното листо.
Защо сънят ми е по-ярък
от нощта – фестивал
от гледки, думи, срам,
вина, упование,
любов и смях,
ненаситно взрени в теб.
Ръката ми помни
трите шепи пръст.
Чувство по картинка – 1
Обгорих в стените на сърцето си
потъналите кораби в очите ти.
Казваш, стаята завърта се щом
пристъпя тихо и те хвана за ръка в засада.
Аз съм лапите на котка,
грижовно сякаш заслонили
притихнало мишле –
цялото едно сърце,
туп-туп-тупкащо в гърдите ми на тъмен ручей.
Стаята е празно-пълна с мен.
Твоите кораби продължават да търсят пристан на дъното на океана.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X