Калоян Богданов, Вода 2
Спящ ме довлякоха
на брега на Итака,
само тяло инертно.
Първо
не ме познаха.
И после никой не ме попита
нищо.
Убих претендентите.
Вече
не трябва да плувам през бурите.
Не е нужно повече да измислям.
Да се измислям.
Да бъда
друг.
Да бъда.
Ни дори аз сънувам
Одисей.
Сбъдна се
моето бягство
в реалността.
Ulises
A la playa de Ítaca
me trajeron dormido,
un cuerpo inerte sólo.
Primero
no me reconocieron
y después nadie me preguntó
nada.
He matado a los pretendientes.
Y más
no tengo que navegar.
No tengo que inventar.
No tengo que inventarme.
No tengo que ser
otro.
No tengo que ser.
Ni siquiera yo
sueño con Odisseo.
Mi fuga
a lo real
se ha cumplido.
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X