нощ
пътувам
към себе си
сърцето стои отстрани
и гледа
мъртво вълнение
светът потъва все повече
а ние се преструваме
че го обичаме
диагноза
поезията е тъмна лудница
в която всеки търси
сърцето си
избрани съчинения
аз съм
поезия която
няма живот
няма любов
няма лице
само
тихо самоубийство
*
тишината на ръцете ти
е толкова лека
и истинска –
напуска сърцето
за да полети
небе
мъртвите се учат да летят
птиците крадат лицата ни
тук всичко е прекрасно –
животът празнува
своята смърт
лица
жив или мъртъв –
няма значение
важна е
любовта
*
смъртта е син мост
който ще прескочим
ще се спрем
и ще полетим заедно
каза бог и уби човека
смъртта и усмивката ти
ме правят снизходителен
но не и липсата на любов
дори и мъртви
отново сънуваме
че сме заедно
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017