Ивайло Божинов, Industrial Dream 5
При убийство или проява на жестокост, естествено първосигнално сме непримирими, но тези актове, заедно или поотделно, в дълбочината си, ни поставят пред нерешимия конфликт да ги оправдаем или осъдим. При оправдание самите ние ще бъдем жестоки към жертвите, а при осъждането – жестоки към извършителя. При това, оправданието винаги е придружено от осъждане миналото на престъпника или обстоятелствата, в които той несъмнено е бил нечия друга жертва, или жертва на инстинктите си, най-общо казано. Тази спирала с еднозначен изход ни държи в капан, лишава ни от чувство за справедливост, отнема ни правото на избор, лишава ни от свобода. Самият факт на престъплението ни кара да се чувстваме виновни, потиснати затворници на човешката природа. С това – непримирими към всяко едно. Всяко едно престъпление ни разколебава в силата ни, в стабилността ни. Въобще моралният закон в човека е много нестабилен.
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X