Росен Тошев, Табло №2, 1997 г., 90х70 см, смесена техника, картон
Превърнаха се в истории
Превърнаха се във истории
моите неслучени момчета –
красиви, силни, горди,
парчета пъзел от живота ми.
Редя ги между спомените –
цветя, целувки, наши песни,
нощи, смях, мълчание,
някой заминава, някой плаче,
песните са тъжни, мразя рози…
Превърнаха се в кратки басни
моите дефиниции на „всичко“.
Разказвам ги преди заспиване –
герои много, истории различни,
слушателят – единствен.
Справедливост
Тя ще те прежали, ами ти?
Нима ще свикнеш на живот без нея?
Нима ще стигнат всичките ти дни
да оправдаеш жалкото си его?
И няма ли до кокал да боли
след тебе да я видиш преродена –
далечна, лека, по-красива,
без следа от твоето обичане?
Да се усмихне като непознат,
да ти подаде ръка любезно
и в очите само да личи,
че всичко вече е простено.
На тебе тая среща ти е писана
да ти бъде тайното разпятие,
боли и справедливост няма –
кръстът е един, разпнатите – двама.
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X