Джеймс Балард – Вярвам в невъзможността на съществуването

Вярвам в невъзможността на съществуването, в хумора на планините, в абсурда на електромагнетизма, във фарса на геометрията, в жестокостта на аритметиката, в убийственото намерение на логиката.
Вярвам в подрастващите жени, в тяхната корупция от собствените стойки на краката им, в чистотата на мърлявите им тела, в следите от срамните им устни, оставени в баните на дрипави мотели.
Вярвам в полета, в красотата на крилото и в красотата на всичко, което някога е летяло, в камъка, хвърлен от малко дете, което носи със себе си мъдростта на държавниците и акушерките.
Вярвам в нежността на ножа на хирурга, в безкрайната геометрия на кино екрана, в скритата вселена в супермаркетите, в самотата на слънцето, в безсмислието на планетите, в повтаряемостта на нас самите, в несъществуването на Вселената и скуката на атома.
Вярвам в светлината хвърлена от видео-камерите във витрините на универсалните магазини, в месианските прозрения на решетките на радиаторите на автомобилите в шоурума, в елегантността на маслените петна върху мотогондолите на двигателя от 747 паркиран на летищните тарци.
Вярвам в несъществуването на миналото, в смъртта на бъдещето и безкрайните възможности на настоящето.
Вярвам в разстройството на сетивата: в Рембо, Уилям Бъроуз, Хюсманс, Жьоне, Селин, Суифт, Дефо, Каръл, Колридж, Кафка.
Вярвам в дизайнерите на Пирамидите, Емпайър Стейт Билдинг, Берлинския Фюрербанк, пистите на остров Уейк.
Вярвам в телесните миризми на принцеса Ди.
Вярвам през следващите пет минути.
Вярвам в историята на краката си.
Вярвам в мигрената, скуката следобед, страха от календари, коварността на часовниците.
Вярвам в тревогата, психозата и отчаянието.
Вярвам в извращенията, в увлеченията по дървета, принцеси, премиери, изоставени бензиностанции (по-красиви от Тадж Махал), облаци и птици.
Вярвам в смъртта на емоциите и триумфа на въображението.
Вярвам в Токио, Бенидорм, Ла Гранде-Моте, остров Уейк, атол Ениветок, Дийли Плаза.
Вярвам в алкохолизма, венерическите болести, треската и изтощението.
Вярвам в болката.
Вярвам в отчаянието.
Вярвам на всички деца.
Вярвам в карти, диаграми, кодове, шахматни игри, пъзели, разписания на авиокомпаний, индикаторните знаци на летищата.
Вярвам на всички оправдания.
Вярвам на всички причини.
Вярвам на всички халюцинации.
Вярвам на всичкия гняв.
Вярвам на всички митологии, спомени, лъжи, фантазии, укривания.
Вярвам в мистерията и меланхолията на ръката, в добротата на дърветата, в мъдростта на светлината.

Превод от английски Никола Стоянов

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X