Ния Пушкарова, me and irina, red print, 50×70 cm, silk screen print
Аз съм класически ренегат. Завършил съм Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ. Първият ми досег с поезията, който ме направи това, което съм и искам да бъда, беше стихче на Пушкин за есента. После от само себе си дойдоха Некрасов, Достоевски и Маяковски. Това са моите негри, влъхвите ми.
Еманципацията ми от детството съвпадна с превръщането на България от 16 ре(с)публика в историческата Територия с липсващ избор между Рим и Византия. В това дяволско време имах чистия късмет да попадна на Брехт, който ме предпази от дупката на липсващия избор след естественото напускане на руското ми детство. Пораснах и прописах поезия с Брехт. Където детските ми руснаци не смогват, разчитам на него. Немската му работа е гаранцията ми, че руската работа няма да се олее. Тя го обича, познавам я добре.
След края на Смутата в Русия и връщането й към проекта на Третата Византия под егидата на КГБ, мафията и Газпром трябваше ясно да тегля за себе си чертата между руското и имперското. Обичам с цялата всепояждаща страст на детството Русия. Мразя с цялата достъпна ми мъжественост Империята на КГБ, мафията и Газпром.
Любовта обаче трябваше да се оттегли изцяло в езика и литературата, а това не ми е достатъчно. Продължавам да чакам тази велика страна да стане това, което мечтая тя да бъде.
Вярвам, че когато се появи човек, който не се страхува да умре за това, няма невъзможно. Българските избори между Рим и Византия не ме касаят. Обичам Русия. Чакам този човек.
Така че, скъпи фб сънародници, аз съм русофил и путинофоб. И не смятам да го обяснявам фсеки път.
Ex Russia Lux.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X