списъкът на шиндлер

цвете без листа
цигара без филтър
зима без любов
дете без майка
само ти имаш и мен

 

изживей ме

никога няма да се
събудим заедно
заспим
напием
танцуваме

никога няма да
свършим заедно
обичаме
и преживеем

никога няма да се
прочетем
напишем
разберем
и снимаме

никога никога никога
изживей ме
след като си отида
като момичето което не намери моето име

 

***
ако ме попиташ
какво избирам
любов или смърт
избирам второто –
не боли
и се случва
веднъж завинаги

 

нова бразилия

виждам смъртта
на дъното на
чаша кафе
и разбирам
че си навсякъде

 

mainstream

любовта е във вайбър
пишете си до три сутринта
тя така и не отговаря

 

***
откри ме
за да скрия
безнадеждност
в ръцете ти

 

млада и красива

привързаността ти
към предмети
ми харесва

никога не изхвърляш
пепелниците
само любовта ни

ще си дръпна още веднъж
от теб

 

точка 18

вече можеш
да консервираш
страстта
да я затвориш в буркан
и захвърлиш в мазето
до следващата зима
на живота ти

 

в настроение за любов

спирам времето
само за да остана
по-дълго в спомена
за невъзможното
бъдеще

 

малка нощна музика

цяла нощ мога
да слушам мъртвите
така се чувствам
истински жив

 

joy division

имам чувството че
не живея във времето си
моята музика е мъртва
моите артисти ги няма
поетите ми
са написали всичките си думи
не се намирам никъде
сега или утре

дали не съм мъртъв и аз

тук не познавам никой жив
за да попитам

 

пълни изроди
                                         на НСП

майки ви слушат
как им четете стихове
с една ръка прикриват
лицата на децата си
а с друга се докосват
отдолу

 

муза

ако
се бяхме изчукали
нямаше да напиша
стиховете
които го направиха
вместо теб

 

празници

срещнах смъртта си
на свети валентин
това ако не е
любов
то
пълно щастие
няма

 

под наем

плащаш си за секс
връщат ти любов

приемаш я

плащаш си за греховете
получаваш възкресение

отказваш го

 

да живее мирният преход

мъртвородени мравки
пълзят към щастието
на отминалите си дни

тананикащи одата на радостта
с пълни усти
и празни мисли
за по-светло бъдеще

 

***
поезията и
венерическите болести
вървят ръка за ръка
но само от едното
можеш да се излекуваш

 

***
всяко хубаво нещо
си няма начало
а само край
като нас

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.