Ния Пушкарова, angel’s wings, 30×40 cm, water color drawing
85 годишна съм и си водя записки относно поезията. Усещана от Бодлер, като разяждаща мъка, от Арто – като омагьосване, от Хьолдерлин – като недостиг, при всички случаи, като непоносимо състояние на нещата, което трябва да бъде надмогнато.
Поетът се оказва в особена ситуация – осъзнава цялата дълбочина и целия простор на своето същество, без никакво установено понятие, за своята идентичност и своята функция в света.
Казвам това, та евентуално, ако усещате подобни състояния, може да се окаже, че сте поети.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X