GACELA DE MEDIA NOCHE
Ven ya, mimosa, y acaríciame el pelo,
voy a ti, a contraluz, por un sólo beso.
Ven, estrecha de ijares, te deseo,
voy a ti con restos del sol en un dedo.
Ven, gacela, con la noche en tu velo,
yo voy a ti a la albada que, si no, muero
ГАЗЕЛА В ПОЛУНОЩ
Ела вече, гальовна, и погали ми косата,
идвам към теб, към светлината, само за една целувка,
Ела, с тънки хълбоци, желая те,
идвам към теб с остатъци от слънце на пръста си.
Ела, газело, с нощта върху мъха си,
аз идвам към теб в зори, иначе умирам
GACELA DEL DESEO
Tus huesos crujen silenciosos.
El ombligo de la noche abre,
en tinieblas, tu acuoso pozo.
De mis labios sale la húmeda llave
que abre tus labios y entra al fondo.
Aprieta tus huesos, la cabalgada
se esmera, desenvuelve el vuelo,
mira de frente hacia la albada.
Nada turbe mi negra rama agitada
que de tanto asirse a ti quede seco.
A tu boca en mano termina apresada
ГАЗЕЛА НА КОПНЕЖА
Твоите кости пукат тихо.
Пъпът на нощта отваря,
на тъмно, твоя пълноводен кладенец.
От моите устни излиза влажен ключът
който отваря твоите устни и влиза до дъно.
Стискай костите си, ездата
се усилва, полетът се осъществява,
гледай напред към зората.
Нищо да не пречи на моят черен тръпнещ клон
от толкова притискане в теб да изсъхне.
Устата ти пленена остава в моята ръка
GACELA DE LA DESPEDIDA
Antes de huir, lontano, tensó el cielo
el vuelo de la luna, punto absorto
cantó y silbó la mengua despedida.
Áspero es el aire, pleno es el llanto,
pezuña de la ida, más lenta huye.
¡Qué lóbrega es la flor entre mis jemes!
Es preferible, que la abyecta saña.
Mi corazón disloca oscuridad.
Gacela, tu pelo va disipado
y agrieta la demora dilatada.
Antes de huir, quebrantado, algo duele.
Mis manos que se estrujan en la flor
ГАЗЕЛА НА СБОГУВАНЕТО
Преди да избягаш, далече, удължи небето
полетът на луната, една замислена точка
изпя и изсвири с уста смаляващото се сбогуване
Груб е въздуха, риданието с пълен глас е,
копито на отиващото си, по-бавно бяга.
Колко мрачно е цветето в шепите ми!
За предпочитане е от порочното зло.
Сърцето ми разсейва тъмнина.
Газело, козината ти се разпилява
и напуква продължителното закъснение.
Преди да избягаш, опустошаваща, нещо боли.
Ръцете ми, които се намачкват в цветето.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
