Превод в памет на М.Б.
(последно тъкмо Влада Урошевич обсъждахме, тъкмо щях да му го пращам, когато ми се обадиха с вестта за смъртта):
Влада Урошевич
Мъртва птица в
двора на лудницата
Черна птица със жълт клюн
лежи по гръб
като обърнат кораб.
Нозете ѝ
със сгърчени нокти,
са вдигнати към небето.
Там, където лежи,
е входът за подземието.
Събрани край нея,
едни плачат,
други се смеят.
Това е чудо,
престанало
да бъде чудо.
Смъртта ѝ е доказателство,
че светът
страда от лудост.
Певецът пита:
Кой се осмели
да я отнеме от небето?
Разчорлена жена врещи:
Тя ще се възнесе!
Проповедникът казва:
Пълзете! Пълзете! Пълзете!
Насред пладне
в двора на лудницата
мракът блика
от отвореното подземие.
Преведе от македонски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X