Ния Пушкарова, fingerprint, 29×21 cm, print

 

Когато лионските тъкачи се надигат през 1831 година с оръжие в ръка, буржоазията създава своята класова памет. Спомня си за нашествието на племената, които нападат Римската империя, наречени варвари, защото езикът им звучал като шум. Тъкачите от Лион също не говорели език, който да е разбираем за буржоазията. В хилядолетната борба между цивилизация и варварство революцията се изразява на език, който не е на господарите, език, който Империята на цивилизацията не може да схване. Всеки път, когато експлоатираните класи са се надигали в историята, те са били носители на същото варварство, на същата човешка общност, насочени срещу експлоатацията. Barbaria е място в паметта, където се съхранява хилядолетната история на нашата класа от първобитните общности до световната човешка общност. Barbaria е място, което се разгръща в борбата, всичко онова, което остава неразбираемо и неусвоимо от капитала. Barbaria е там, докъдето не достига езикът на господарите.

 

Cuando los tejedores de Lyon se levantaron en armas en 1831, la burguesía hizo memoria de clase. Recordó las invasiones de esos pueblos primitivos que asaltaron el Imperio romano y que llamaron bárbaros, porque su lengua sonaba como el ruido. Tampoco los tejedores de Lyon hablaban una lengua que pudiera comprender la burguesía. En la lucha milenaria entre la civilización y la barbarie, la revolución se expresa en una lengua que no es la lengua de los amos, una lengua que el Imperio de la civilización no puede alcanzar. Cada vez que las clases explotadas se han levantado a lo largo de la historia, han llevado consigo la misma barbarie, la misma comunidad humana contra la explotación. Barbaria es un lugar en la memoria. Es allí donde se guarda la historia milenaria de nuestra clase, desde las comunidades primitivas hasta la comunidad humana mundial. Barbaria es un lugar que se despliega en la lucha, es todo aquello incomprensible, irrecuperable para el capital. Barbaria es allí donde no llega el lenguaje de los amos.

 

Превод от испански Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.