Велимир Хлебников – Зверилник

 

Щурец

Крилаткайки със златописмото
На най-тъничките жилки
Щурецът в кошницата на тумбака сложи
Прибрежни много треви и вери.
„Пин, пин, пин!“ синигерът изстреля.
О, лебедиво!
О, озари!

(1908-1909)

 

***

Участъкът е велико нещо!
Това е място за среща
Между мен и държавата.
Държавата напомня
Че тя все още съществува!

Началото на 1922

 

На Альоша Кручоних

Игра в ада и труд в рая –
Хубавоуки са първите уроци.
Помниш ли, ние заедно
Гризяхме като мишки
Непрозрачното време?
Сим победиши!

26 октомври 1920

 

Зверилник

Посв(ещава се) на В. И.

О, Градина, Градина!
Където желязото е подобно на баща, напомнящ на братята, че са братя, и спиращ кръвопролитната схватка.
Където немците ходят да пият бира.
А хубавелките да продават тяло.
Където орлите седят, подобни на вечността, означена от днешния, още лишен от вечер ден.
Където камилата, чиято гърбица е лишена от конник, знае разгадката на будизма и затаява физиономията на Китай.
Където еленът е само уплах, цъфтящ като широк камък.
Където хората са се издокарали.
Където хората ходят навъсени и мрачни.
А немците разцъфтяват от здраве.
Където черният взор на лебеда, който всецяло прилича на зима, а черно-жълтата му човка – на есенна горичка, е леко предпазлив и недоверчив спрямо него самия.
Където синият хубавелейшина отпуска долу ветрилото на опашката си, подобен на Сибир, виждаща се от уралския Павдински камък, когато върху златото на обгорелите треви и зеленината на гората е хвърлена синя мрежа от облаци и всичко това с разнообразни отсенки от неравностите на почвата.
Където австралийските птици ти се иска да ги хванеш за опашката и удряйки по струните да възпееш подвизите на руснаците.
Където пръстите ни се свиват все едно стискат меч и шепнем клетва: да отстоим руската порода с цената на живота, с цената на смъртта, с цената на всичко.
Където маймуните разнообразно ги е яд и показват разнообразни краища на туловището, и – като изключим печалните и кротки – вечно са раздразнени от присъствието на човека.
Където слоновете, кълчейки се както се кълчат планините по време на земетресение, си просят от детето нещо за хапване, влагайки древен смисъл в истината: „Папка ми се! Да хапнем!“ – и приклякат все едно просят милостиня.
Където мечките чевръсто се изкачват горе и гледат надолу, очаквайки заповедите на пазача.
Където прилепите висят оборено като сърцето на съвременния руснак.
Където гръдта на сокола напомня на перести облаци преди буря.
Където снишената птица влачи след себе си златен залез с всички въглени на пожара му.
Където в лицето на тигъра, обрамчено от бяла брада и с очи на възрастен мюсюлманин, ние почитаме първия последовател на пророка и четем същността на исляма.
Където започваме да мислим, че верите са затихващи струи на вълни, чиято засилка са видовете.
И че на света затова има толкова много зверове, защото те умеят по различен начин да виждат бога.
Където зверовете, уморени да реват, се изправят и гледат небето.
Където силно напомня мъченията на грешниците тюленът, с вопъл сновейки из клетката.
Където смешни рибокрили се обгрижват един друг с трогателността на старосветските помещици на Гогол.
Градина, Градина, където поглед на звяр значи повече от куп прочетени книги.
Градина.
Където орелът се оплаква от нещо като уморено да се жалва дете.
Където лайката прахосва сибирски плам, изпълнявайки старинен обред на родова вражда при вида на ближеща се котка.
Където козлите умоляват, провирайки през решетката раздвоеното си копито и махат с него, като придават на очите самодоволно или весело изражение, след като получат исканото.
Където надвисок жираф стои и гледа.
Където оръдейният изстрел по обяд кара орлите да погледнат небето в очакване на буря.
Където орлите се сриват от високите прътове като идоли по време на земетресение от храмовете и покривите на къщите.
Където космат като девойка орел гледа небето, после лапата си.
Където виждаме дърво-звяр в лицето на стоящия неподвижно елен.
Където орелът седи, обръщайки към хората шия, и гледа в стената, държейки крилете си странно разперени. Дали не му се струва, че се рее високо над планините? Или се моли? Или му е горещо?
Където лосът целува през оградата плоскорогия бивол.
Където елените лижат студеното желязо.
Където черният тюлен препуска по пода, опирайки се на дългите плавници, с движенията на човек, завързан в чувал, и подобен на чугунен паметник, открил изведнъж у себе си пристъпи на неудържимо веселие.
Където косматовласият „Иванов“ подскача и бие с лапа желязото, когато пазачът го нарича „приятел“.
Където лъвовете дремят, отпуснали лица на лапите.
Където елените неуморно тракат по решетката с рогата и си блъскат главите в нея.
Където в суха клетка патиците от една порода надигат единодушен крясък след кратък дъжд, все едно отслужват на божество – имали то крака и човка? – благодарствен молебен.
Където токачки са понякога звънки госпожи с оголена и нагла шия и пепелно-сребристо тяло, обличащи се по поръчка при същата шивачка, която обслужва звездните нощи.
Където в малайската мечка отказвам да позная съсеверянина и изваждам на светло скрилия се монгол, и ми се иска да му отмъстя за Порт Артур.
Където вълците изразяват готовност и преданост със скосени внимателни очи.
Където, като влизам в задушната обител, в която е трудно да останеш по-дълго, аз бивам обсипван с единодушното „глюпак!“ и с обелки от семена на безделните папагали, бърборещи гладко.
Където тлъстият блестящ морж маха като уморена красавица с хлъзгав черен ветрилообразен крак и после пльосва във водата, а когато отново се изтърколва върху дъсченото пристанче, върху сланинестото му могъщо тяло се показва мустакатата, четинеста, с гладко чело глава на Ницше.
Където челюста на на бялата висока черноока лама и на плоскорогия нисък бивол, и на останалите преживни се движи равномерно надясно и наляво, като животът на страната.
Където носорогът носи в бяло-червените очи неугасващата ярост на низвергнатия цар и единствен сред всички животни не скрива своето презрение към хората като към въстанали роби. И в него се е притаил Иоан Грозни.
Където чайките с дълга човка и със студено като обрамчено от очила око имат вид на международни гешефтари, за което получаваме потвърждение във вродонето им изкуство, с което ловят във въздуха храната, хвърляна на тюлените.
Където, припомняйки си, че руснаците са величаели изкусните си пълководци с името на сокол, и припомняйки си, че окото на казака, дълбоко хлътнало под извита вежда и окото на тази птица – роднина на царствените птици – е едно и също, ние започваме да уразумяваме кои са били учителите на руснаците във военното дело. О, соколи, събарящи с гръд чаплите! И острата й, протегната нагоре човка! И топлийката, на която рядко се случва да се занимава да набучва насекоми носителят на чест, вярност и дълг!
Където червената, стояща на ципестите си крака патица те кара да си спомниш за черепите на онези паднали за родината руснаци, в чиито скелети нейните предци са свивали гнезда.
Където в златистия кичур на птиците от един вид е вложен огънят на онази сила, която е присъща само на далите обет за безбрачие.
Където Русия произнася името на казака както орелът издава крясък.
Където слоновете са забравили своите тръбни викове и издават звуци все едно се оплакват от разтройство. Може би като ни виждат толкова нищожни, те започват да намират за израз на добър вкус издаването на нищожни звуци? Не знам. О, сиви набръчкани планини! Покрити с лишеи и треви в клисурите!
Където в зверовете загиват някакви прекрасни възможности както Словото за полка на Игор е било вписано в часослов по време на пожара на Москва.

Лято 1909, 1911

 

Богу

Зората слепотства немливо
Моретата яротстват срамежливо
Дете ломотства стенейки стон
И аз яротствам буйливо
Ние вси сме твоя! ние вси сме твоя!
И само ти един си наш един си наш.

 

Праотецът

Чувал от тюлени могъщи покрива тялото на ловеца
Широко се леят на рибната кожа измачканите покрови.
В препарираната суха есетра стрели
С орлови перца, копия прави и тънки
С камък, зъбчат кремък на носа вместо човка и чифт орлови пера на опашката.
Сурови могъщи отворени са очите, дълги жестоки косите на ловеца.
И лъкът в ръката със стрелата приготвена, внимателно протегнат напред
Подобно на окото на бог в съновидение, готов да се спусне с пееща песен: Дззи!
Върху груби кръгли дъски и каиши краката.

1919-1920

 

Това е годината, когато при нас в човечеството

Това е годината, когато при нас в човечеството
Идат пчелните богове
И с едра сълза блестят очите
На иконите в иконостаса на пчелите
На пчелата работничка
И едри блестят с крилата
С други богове.
Сурови, жестоки подобни на буря
А аз не вдявам дори първата буква „аз“.

 

***

Тебе пеем родун!
Тебе пеем бивун!
Тебе пеем радун!
Тебе пеем ведун!
Тебе пеем сивун!
Тебе пеем владун!
Тебе пеем вещун!

 

***

„Е-е! Ъ-ъ!“ – цял плувнал в пот
Подвиква на вола сиворог
И гмурка се ралото като видра в мочурливата бърлога.
Пролетният кисел дъвчеха и ядяха зъбите на дървеното рало
Бикът се гордееше с мощната гънка на шията
И с могъщия хълм на шията могъща
За да пленява с него кравите
И рогата заел от младия месец
Когато той блести над тъмен вечерен хълм.
Другият почиваше
Черно-син, с хълм на шията, с гърбица
Лежеше той, крадец на черно-синята сянка на дървото
С нея сливайки се.
Жабите усърдно се молеха, надувайки големи мехури
Както тръбач надува рог
Надули мембраните на ушите, раздувайки бели кълба.
Тлъст свещеник седеше отпред
Очите златни опулени
И книгата на времето четеше.
Костенурките протягаха шии сякаш учудени
Все едно изумени от нещо в света, протегнали се към тайната.
На пролетните миризми и ветрове картечницата –
Събуди се, мислителю, има все пак нещо –
В намръщени лобове и ноздри
Запленявайки ноздрите с куршумите на красотата на обонянието
Трещи чевръсто „ту-ту-ту“.
Цветята водеха боеве, въздушни боеве с прашец
Сражаваха се със залпове на оръдейни аромати
Биеха се с битвите на миризмите:
Който е по-медовит ще стане победител.
И даваха уроци по друга война
И на миризмите пролетната картечница
И вечерът като първосвещенник на зората
С битките на миризмите се биеха цветята
Прелитаха дъхави куршуми
И стройното и могъщо пеене на жабите
В чест на ясното време.
Хора, учете се на новата война
Където изстрелите са от сладък въздух
Окопите от брачни цветя
Стрелбата, бойните заповеди – от небето меденосладко.
И се надигаха като молитвеници
Като богослужебни книги мехурите
На гръмко квакащите жаби
Набожни както винаги вечер при тихо време.

Пролет 1921

 

***

Обитател-бивател не в този свят
Отблизо можах да опозная вечността.
Тя живее с приятели в мир
Тя се слави като майка на безгрижието.

 

***

В онази година, когато момичетата
За първи път ме нарекоха старец
И ми викаха „Деденце“ – на глас презирайки
Оскърбения заради тялото, съвсем не срамежливо
Сервирано, но не изядено ястие
С ръцете на дългите нощи
В лечилниците на здравето –
В този ручей на Нарзан аз
Облях своето тяло
Възмъжах и заякнах
И се събрах в едно цяло.
Жили изпъкнаха на ръцете
Стана по-широка гръдта
Брада свилена
Затуляше шията.

7 ноември 1921

 

***

Ра – виждащ очите си в ръждивата и червена мочурлива вода
Съзерцаващ съня си и себе си
В мишлето, което тихо краде злака на блатото
В младото жабче, надуло бели мехури в знак на мъжество
В тревата зелена, порязала с червен почерк снагата на момиче, превито със сърп
Което събира острица за огрев и покрив
В струите на рибите, полюшващи тревите, пускащи нагоре мехурчета
Обкръжен от Волга на очите.
Ра – продължен в хиляди зверове и растения
Ра – дърво с живи, бягащи и мислещи листа, издаващи шумолене, стонове.
Волга на очите
Хиляди очи го гледат, хиляди зирки и зинки.
И Разин
Който си миеше краката
Вдигна глава и дълго гледа Ра
Тъй че опнатият врат почервеня на тясна бразда.

 

Навивка

Мра
омъртвял
омъртвелост
ломотея срамежливо
яростея мълчейки…
слепотея немотно…
суетея мълчейки…
маятея се крещейки…
Аз съм твой. Аз съм твой…

 

Внимателно чета пролетните мисли на бога

Внимателно чета пролетните мисли на бога в шарката на пъстрите крака на жабата
После на Омир треперенето като талига на великата война, все едно чаша задрънчава от минаваща каруца.
Черепът ми е неандерталски с вдлъбнато чело.
И казвам: всичко това е било! всичко това е по-малко от мене!

 

Мрачно

Щом на себе си омръзна
Ще се хвърля в златното слънце
Шумящо крило ще надяна
Ще смеся порок и свято.
Аз умрях, аз умрях и шурна кръв
Широк поток по бронята.
Свестих се аз вече инакъв
Обгърнал ви пак с окото на воин.

 

О, ако Азия сушеше с косите

О, ако Азия сушеше с косите
Лицето ми със златен и сух пешкир
Когато в студен се къпя ручей.
Сега аз съм скромен пастир
Плитка плета от Рейн, Ганг и Хуанхъ
И кравешко рогче лежи наоколо някъде.
Рог отрязан с трион и звънка цепната тояга.

 

***

На людошта плисканието глухо
На пустошта немотението глухо
Свити в иглолистен венец.
Нейде мълчаха страдаейки
Някой склони се ридаейки
Склони се към дъгата на седлото.

 

Аз затварям клепачи и виждам пагодите благоуханни

Аз затварям клепачи и виждам пагодите благоуханни:
Тук е живял мамутът, любимец на богдихана.
И от края на стрехата леят на пода своя звън звънчетата
И на пъстроцветните светилници горят красиво венчетата.
Аз виждам на керченска могила подземната зора
И дъгата висяща и сивосинкавия дим
И на червените камъни полета, и воя, и гърма.
И червения дъжд, ужасен за дивака.
Но какво е това? Към облаците посивели
Лети кумирът с изпънато напред чело.

1911

 

На огневода

Слово пея аз за това
Как огневодът, от струи пот покрит, в овчарска кожа от пепел, дим и сажди
Тъмен и смугъл
С бяла цепеница теб хранеше
Дървоядния звяр на огъня.
Той, жълтозарен, ту се криеше като смърт
Зад оградата на тъмнината, ту лягаше на кравай като куче
В листата на черното дърво на мрака.
И тогава окото му ни обаждаше за перушината на земеродно рибарче.
И като черни пера падаше черната клонка на тъмнината.
После диво се нахвърляше и гризеше, пробляснал със златна грива
Куп цепеници среброрунни
Ту глухо виеше, надигнал паст към небето – от студа пламенен глад, жалвайки се на звездите.
През решетката на прозореца звездите гледаха.
И теб, о, огън, работникът хранеше
С труповете на бели брези от уплашена горичка
Които люлееха глави, за нощта шумолейки
И че на него все му е малко, а и те не са толкова много.
За идването на човеците бяха техните жалби. Даже
Върху табелата „Продажба на гробове“ (крясък на улиците на тъмнината)
Падаха тихите сажди.

23 октомври 1917

 

Б

От Баку и до Бомбай
За Бизант и за Багдад
Кат Мирза Баб в Енвер бей
Тържествен бие звън камбанен.
„Сега“ на Бакунин
Сега в Баку.

 

***

Разхожда се ветрения боздуган
По златната войска на нивите.
Билото сутрин, ден стана.
Блажен, който сутрин бил е ленив.

 

***

Още веднъж, още веднъж
Аз за вас съм
Звезда.
Горко на моряка, измерил
Неверен ъгъл между своята ладия
И звездата –
Той ще се разбие в камъни
В подводни плитчини.
Горко и на вас, заели
Неверен ъгъл на сърцето към мен –
Вие ще се разбиете в камъни
И камъните ще се надсмиват
Над вас
Както вие се надсмивахте
Над мен.

(Май 1922)

 

***

Лунна светлина и бялата ограда
Тополите като ята платна
Тук идва нощният лада –
Вратичката е с вдигнато мандало.

 

Аз ви призовавам със сабя

Аз ви призовавам със сабя
Да допрете ризата.
Нея я няма.
Да кажете със сабята: кралят е гол.
Това, което ние направихме с пуха на диханието
Аз ви призовавам да направите с желязото.

15 февруари 1922

 

***

Чудовището, дето върховете обитава
С ужасен задник
Докопа носещата стомната
Със прелестния поглед.
Тя се люлееше подобно плод
В клонака на косматите ръце.
Уродът чудовище
Доволно е, развлича се на воля.

(1908-1909)

 

Когато умират конете – те дишат

Когато умират конете – те дишат
Когато умират тревите – те съхнат
Когато умират слънцата – те гаснат
Когато умират човеците – те пеят песни.

(1912)

 

***

И аз свирувах на свиралото си
И светът желаеше си на желалото.
Звездите послушни ми се свиваха в плавно кръжило
Аз свирувах на свиралото си, изпълнявайки на света орисилото.

Началото на 1908

 

 

Превод от руски Владимир Сабоурин
по изданията Велемир Хлебников Собрание произведений в 5 т., Ленинград: Издательство писателей в Ленинграде, 1928—1933; Неизданные произведения, Nachdr. von N. Chardžievs Ausg. der „Unveröffentlichten Werke“ Moskau 1940, München : Fink, 1971; Творения, Москва: Советский писатель, 1986.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

 

Руската социална поезия в началото на XXI век. Размисли край непарадния лаптоп. Интервю на Наталия Няголова с поета Александър Асадчи

 

Александър Асадчи (Александр Асадчий) – Роден на 15 май 1974 г. в с. Шаранга, Нижгородска област, Русия. Завършва филологическия факултет на Смоленския държавен университет, специалност „Руски език и литература”. Един от създателите на поетическата група „Племенници на Музата” („Племянники Музы”). Публикува стихове в списанията „Арион”, „Вавилон”, „Персона”. Участва в поетически четения заедно с Евгений Рейн, Татяна Бек, Алексей Альохин, Дмитрий Биков. Издава стихосбирката „Човек с главна буква” („Человек с прописной буквой”, 2005) Става съосновател на литературната студия „Персона”, която през 2017 година ще навърши 25 години. Работи като журналист.

 

Наталия Няголова: Александър, Вознесенски говори за хоризонтални (по възраст) и вертикални (по съвест и талант) поетически поколения. Кое е Вашето „вертикално” поколение от автори, чиито текстове са Ви особено близки?

Александър Асадчи: Избирайки между Лев Толстой и Достоевски, разбирам, че творчеството на първия ми е по-близко. Този тест често провеждаше моят преподавател професор Вадим Баевски[1], чийто филологически семинар посещавах като студент. Близко ми е и творчеството на Владимир Маяковски, неговата социална експресия, която е подчертано лирична. Харесва ми поезията на Андрей Вознесенски, „гариките”[2] на Игор Губерман. Имам любими стихотворения от поезията на Александър Пушкин. Обичам някои неща на Катул и въобще на древните римляни, но без система. Дълго съм се занимавал с Велимир Хлебников, а по-късно се заинтересувах от творчеството на поетите от ОБЕРИУ (ОБЭРИУ)[3]. Моето любимо стихотворение принадлежи на Николай Олейников – приятел на Даниил Хармс в ОБЕРИУ.

Тому, кто живет, как мудрец-наблюдатель,
Намеки природы понятны без слов.
Идет в штанах обыватель,
Летит соловей без штанов.

Н. Н.: Вашите предпочитания в световната поезия?

А. А.: Ценя съвременните поети за благородната мизантропия, която дава надежда и вяра в човека, за художествената пестеливост и лаконичност на мисълта. В произведението или има живот, или то е мъртвородено дете.

„…Тельце стихотворения,
Хрупкое, ребристое…“

Обичам да слушам стиховете на Ник Кейв, да чета в превод Станислав Ежи Лец, близка ми е поезията на Леонард Коен.

Н. Н.: Имате ли кумири?

А. А.: Не, нямам кумири. Интересуват ме възгледи и текстове, а не идеологии и биографии.

Н. Н.: Вашите „формални” поетически пристрастия?

А. А.: Харесват ми минималистичните жанрове: едностишието, четиристишието. Според мен това е симптом на времето, поемата през XXI век е анахронизъм. Считам за много сложен поетически похват лирическата ирония – спокойна, беззлобна, изразителна, и се старая да я използвам.

Н. Н.: Журналистът и поетът Асадчи не си ли пречат взаимно?

А. А.: Журналистиката започва с репортерството. Ти летиш, пътуваш, ходиш в търсене на информация. Трябва да бъдеш пламенен ентусиаст, да живееш с това, да вярваш в значението на своята работа. Поезията е онова състояние, в което човекът не може да не пише стихове. Защото той така живее и чувства. В този смисъл репортерството и поезията са с нещо близки. По-късно, когато авторът-журналист постига свой език и стил, това вече е повече професия, отколкото живот. Функционалността на езика в журналистиката е различна, в сравнение с поезията. Но добрият журналист – той вече е почти литератор. Родствените връзки между двете сфери никога не се късат напълно. Журналистическото наемничество, особено в съвременните социални мрежи, стои много далеч от литературата като цяло и от поезията в частност, най-вече защото използва нелитературен език и мисли потребителски.

Н. Н.: Русия, още от времената на „златния” XIX век, се счита за литературноцентрична страна. Изменила ли се е ситуацията в началото на XXI столетие?

А. А.: За съжаление, в края на XX век в Русия не се появиха водещи литературни фигури. Литературният процес се разпадна на потребителски мейнстрийм, който не може да не угажда на широката публика и да не зависи от нейните потребности и локални, оригинални, литературни явления (от маргинални до регионални). Именно така се развива руската поезия днес. Тя се състои от такива обединения като „Персона“, от автори, които живеят своя стихиен, повече или по-малко продължителен, литературен живот.

Н. Н.: Какво мислите за статуса на поета в съвременното руско общество.

А. А.: 2017 година календарно съвпада с 1917. Повтарят се не само минутите и часовете на размисъл, дните и седмиците на нашите дела, месеците, от които се състои годината, но и някои исторически събития. Обществото, подобно на неравнодушен човек, е уморено от очаквания и иска да се устреми насреща на бъдещето, да се отърси от оковите на миналото. Как ще се случи това е трудно да се каже. Но такива очаквания се чувстват във всичко, особено в литературата.

Вижте съвременните руски поети – част от тях станаха журналисти – това са и Дмитрий Биков, и Семьон Пегов, и много други. Някои руски автори отидоха на война, например Захар Прилепин, който неотдавна стана заместник-началник на батальон в Донбас на друг смоленчанин – бившия национал-болшевик Сергей Фомченков.

Социализацията на поезията предизвиква различни мнения сред литераторите. Например известният съвременен прозаик Валерий Зеленогорски вижда в нея повторение на съветските разобличители („правдорубы”), които са повече пропагандатори, отколкото автори.

Аз мисля, че поетът е преди всичко лирик. Основният проблем на автора е поетическият свят на съвременния лирически герой. Ако в този свят, освен поетическото Аз, присъстват и съвременните събития и реалии, то това може да се нарече социална поезия.

Поетът – гръмовержец вече изглежда уязвим.

Н. Н.: Къде е мястото на поезията в екзистенциалното битие на „глобализирания” съвременен човек?

А. А.: Не смятам, че поетът трябва да призовава разсеяната литературна аудитория към извършване–достигане–признаване или към други подобни действия. Лириката на Лермонтов е не по-малко социална, отколкото лириката на Некрасов. Нима литературният авангард чрез своята форма не отразява абсурда на съвременния социално-икономически модел! Онзи модел, който чрез системата „производство – потребление“ прави от хората човеко-машини на Ламетри, които искат да произведат повече и да консумират повече. Поезията за мислещия човек е способ за първоначална самоидентификация в обществото. Според мен, социализацията на човека протича чрез литературата.

Н. Н.: Един последен въпрос – вярвате ли, че поезията може да бъде социален коректив?

А. А.: Предполагам, че поезията, още в своята природа, е диаметрално противоположна на обществото. По-горе говорих за това, че личността може да премине път на социализация, запознавайки се с литературната традиция, потапяйки се в света на литературата. Но това е път на постоянни вътрешни сражения, на победи и поражения. Да, по този начин човекът признава съществуването на обществото и неговите догми. И забележителното е, че литературата, която възниква като резултат, също става част от обществото. В този смисъл може да се каже, че Гай Валерий Катул ми е по-близък от поета Максим Горки. Следователно някакви исторически факти, ориентири в литературата, без съмнение има, но те не представляват категоричен императив. Самият литературен процес не може да бъде етичен или нравствен. Той никога и не е бил такъв. Но това, че литературата, в това число и моето творчество, все пак стават част от обществото, вече не ме угнетява…

 

                                                                                                    16 февруари 2017 г.

 

 

[1] Вадим Соломонович Баевский (1929 – 2013) – Известен руски литературовед, професор в Смоленския държавен университет, създател на филологическа школа, автор на монографиите „Стих русской советской поэзии“ (1972), „Давид Самойлов“ (1986), „Сквозь магический кристалл. Поэтика „Евгения Онегина“, романа в стихах А. С. Пушкина» (1990) и др.

[2] Игра на думи – „Гарик” в руския език се възприема като умалително от „Игорь”, а „Гарики” (1988) се нарича и поетическа книга с четиристишия на Игор Губерман.

[3] ОБЭРИУ – Объединение реального искусства – литературно-театрална група, съществуваща в Ленинград от 1927 до началото на 30-те години.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Владимир Сабоурин – Перманентната революция а.к.а. Продължаваме напред (Dress Rehearsal)

 

Сонет с посвещение

надявам се, че няма да решиш
че точно ти си малката ми муза
бъди разумна нека да сгрешим
свали сега навеки тази блуза
за двама ни е тясно в пантеона
при туй е чиста проба некрофилия
защо не го поемеш зъзне милия
смъртта е по-студена от неона
изкуството е смърт живота глезене
съм жив глези ме малко ми остана
пачаврата наречена поезия
защо не ме оставиш сам да чукам
на тебе посвещавам него стана
сонетът вече зрял е за боклука

 

Андрей Карлович ревизира Лев Давидович

Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин
От живков до нас

 

Из поема за Мирния преход (Изброяване на корабите)

…………………………………………………….

Няма никакви служебни последствия само морални
И разбира се всички последствия на липсата
На единство творчество красота

Залежали електрокари

Затова преблажени мирнопреходолюбци аз облажавам
Държавното търговско предприятие (ДТП) Тексим
И основаната след промените едноименна частна банка

Облажавам задграничното дружество Имекстраком Вадуц
Лихтенщайн Облажавам алжирската железна руда за нуждите
На Металургичен комбинат Кремиковци

Облажавам държавното стопанско предприятие (ДСП) Булет
Съкратено от Булгария и Етиопия и идеята за развиване
На животновъдство с гореупоменатата Етиопия

Облажавам алжирския оръжеен търговец Мабет Шареф

Облажавам Стримекс Атина Дуроимпекс Лисабон
Булитал Рим Машекспорт Сингапур Трансродопи Женева

Дружеството Булшеб Триполи на ДСП Булет
И неговата изсушена от гибла зеленчукова градина

Облажавам Ситко Казабланка
Задграничните фирми на Булстад
В Хартум и Адис Абеба

Литексбанк Бейрут
И Ред си девелопмънт корпорейшън Асмара
(Си да се чете като сий) столицата
На отцепническа Еритрея

Облажавам българско-гвинейското дружество за дърводобив
Софорекс Конакри Гвинея и дърводобива в Коми

Облажавам Бумаг Австралия Себеком Канада
Булинком Бразилия Амик Алжир
Софбим Франция Интеграма ФРГ
Йозефщадт Австрия и пак
Ред си девелопмънт корпорейшън Етиопия облажавам
(Си да се чете пак като сий!) разработването на перспективния
Корпоративен преход през Червеното море на Прехода

Облажавам всички задгранични фирми на Кинтекс
Кинкалерията и текстила облажавам по всички страни
От изток до запад и от север до юг
И на крайбрежния булевард вълнолом на Хавана

Облажавам генералното разрешение на ЦК на БКП
За вършене на контрабандна търговия

Контрабандната търговия вършена от ДСП Тексим
И ДСП Булет облажавам

Четвърто управление (икономическо) на ДС

Облажавам иновативната контрабандна сделка
Между Тексим и Арис-Жужу Бейрут!

Облажавам пощенските кутии Инар анщалт фюр аусен
Унд транзитхандел също Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел
И разбира се Гудекс анщалт

Облажавам нормативната уредба легализираща контрабандата
Като скрита транзитна търговия или още по-екзактно
Специфична външнотърговска операция

Гаровите и пристанищни площи
И съоръжения използвани от Кинтекс
Облажавам Наредбата за стимулиране
На специфичните външнотърговски гешефти

Облажавам по-широкото използване на колебанията
В капиталистическата конюнктура и временните
Конюнктурни различия между отделни страни и райони
За реализиране на максимален валутен ефект
Чрез реекспортни, транзитни и преопаковащи
Творчески подходи

Облажавам стопанското предприятие Деспред
Транспортиращо с гръцки камиони
Фалшивото уиски до пристанище Пирея
С крайна дестинация ЮАР

Личното строго секретно решение № 148
На Министерския съвет от 31 юли 1978 г.
За Скритата транзитна търговия

Реализирането на валутни постъпления
В несоциалистическа валута по статия Приходи
От специфични външнотърговски далавери

Задграничните фирми на Тексим
Базирани в Княжеството
Всичките до една облажавам ги

Некои съображения за легализиране
На съществуващия скрит транзит (контрабанда)
Като се използуват натрупания опит и
Творческите възможности

Облажавам реекспорта и преопаковката

Задграничната фирма Тератон
Съкращение от телевизия радио и тон!

Облажавам обекта Посолски комплекс Етиопия
Кинтекс Адис Абеба

Облажавам търговията с ембаргови технологии
В областта на електрониката компютърът
Правец облажавам и родното място на Каскета

Облажавам навременното преименуване на БКП в БСП

Формулировката в бордерата
Уреждане на взаимоотношения

Облажавам последните специфични операции на комунизма
И складовата база в Долни Лозен широко известна
В тесни кръгове махала на небезизвестното с. Лозен

Облажавам задграничното дружество Сироко Вадуц Лихтенщайн
Регистрирано с последния влак на късния развит социализъм

Прехвърлянето на сметките на Сироко на Ширио
В Кантората Сортини & Сордини, Замъкът

Облажавам искането на Ширио да му бъде предоставена
Отделна магазия и петно на пристанището за построяване на хале
Което е направено

Облажавам пререгистрациите и промените на името по Указ № 56
Възродителния процес и скритата приватизация

Облажавам отново каптагона
За Нигерия и Бряг на слоновата кост
След промените Кот д’Ивоар

Облажавам Исмет Шабан произхождащ от кюрдско-сирийски клан
Емигрирал през 70-те от Сирия в НРБ и награден през 1988 г.
С орден Кирил и Методий първа степен контрабандист на каптагон

Облажавам производството Му реализирано
В Научноизследователския химико-фармацевтичен
Институт (НИХФИ) Дървеница в Илиенци
И в ХФК Станке Димитров (днес Дупница)

Телеграмите от контраразузнаването уведомяващи
Съответното ГКПП да не извършва проверка

Облажавам каращия златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла
Облечен в костюм за 2000 долара пушещ Ким и ухаещ на Дюпон
От двадесет метра както го описва негов колега от службите
След промените изпълнен с видим ресентимент

Облажавам излежаващия присъдата си във вилата
На Министерството на транспорта на Щъркелово гнездо
Край язовир Искър където го посещават момичета за удоволствие
Както ги нарича ресентиментното ченге в мемуарите си

Облажавам Фатик Исмет Шабан наследил баща си Исмет Шабан
В трафика на амфетамини след 89-та известен още
Като Филип Димитров Найденов прекръстил се в знак на почит
Към бащата на близкия си приятел Илия Павлов Мултигруп

Облажавам го като агент на няколко управления на ДС

Облажавам разпломбирането и повторното пломбиране!

Заводът за пишещи машини в Пловдив
И за магнитни глави в Разлог

Облажавам полупроводниците и по-нататъшната им еволюция
В пълни проводници през Деветата петилетка

Облажавам Некои съображения по Програмата за развитие
На електрониката представени от Каскета

Научно-техническата революция
И научно-техническата разведка (НТР и двете)

Облажавам Програмата за развитие на електрониката в НРБ
През Деветата петилетка и до 1995-та

Облажавам услугите на контролирани от ДС проститутки
Подбрани начервени и прочее

Облажавам белгийския търговец вербуван под псевдонима
Кулман настанен в скъп хотел с осигурени разточителни обеди и вечери
Прерастващи в запои и обиколки из нощните заведения
На София от късния развит соц както и осигурените
Секс услуги облажавам сцените нямащи нищо общо
Със социалистическия морал пък бил той
И късен облажавам го

Кулман бил куул
Напълно нямащ никакви комплекси
Насред късния развит социалистически разврат

Облажавам източените през Първо главно управление на ДС и
Подчиненото му Управление Научно-техническо разузнаване капитали

Облажавам архивите на фирмите на комунистическото разузнаване
Засекретени под формулата за национална сигурност

Елките облажавам

Бизиком Сан Франсиско
Це Ес И ханделс унд бетайлигунгс Виена

Облажавам експерта по задграничните дружества
Андрей Луканов и неговата обвързаност
Със съветските специални служби

Източника на първоначалния капитал
На лицата свързани с ДС и комунистическия елит

Облажавам приватизацията при първата вълна
На Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ)
От Мултигруп

Облажавам източването на активите на ДЗУ
Чрез задграничните му фирми

Облажавам започването на производство
В ДЗУ на два вида сешоари през 2002 година

Строго поверителните документи
С гриф Поверително върху които
На ръка е написано По указание
На другаря Андрей Луканов

Облажавам най-крупните инвестиции
Надлежно вложени и източени
Литекс банк Бейрут Софорекс Конакри
Глобфиш Лагос Кюрвел Ню Делхи
Вайнил коутинг Сингапур

Облажавам също Донауметал Виена
И Афрокомерс Лагос Иструм Хамбург
Булинком Сау Паулу Металкомерц Шаан
Лихтенщайн

Облажавам Болкан енд Блек сий шипинг Лондон
И клоновете му в Хамбург Пирея Ротердам
Сингапур и Антверпен

Облажавам фирмата Комет, Фурт им Валд, ФРГ

Облажавам електро- и мотокарите
Нордкар трък Малмьо Швеция
Ничибу балист край Токио Япония
Технокар Париж Франция Ирионкар Щутгарт ФРГ
Сибикар Чезена Италия Балист Кабушки Каиша Токио Япония
(Балист съкратено от Балгериа и Ийст!)

Вземането на средства
Авансово от бъдещи печалби

Родения в Москва
В семейство на потомствени комунисти
Андрей Луканов и Сергей Дмитриевич Станишев
Роден в Херсон, Украинска ССР, СССР облажавам

Наказването по социалистически
Със строго мъмрене за стотици хиляди долари
Предвидени загуби

Облажавам излизането на Балканкар през 1978-а
Начело в ранглистата на фирмите производителки
На подемно-транспортна техника в света

Облажавам тяговите батерии

Софоско Конго добиваща фосфати
Които не могат да се използват за промишлени цели
Облажавам Софбим с база в Аржантьой
Индустриално предградие на Париж
На стойност 1 млн. долара

Белените домати
Най-продаваемия артикул в Канада!

Създаването на Валутната комисия
Към Политбюро на ЦК на БКП от Каскета и
Нейното оглавяване от самия Него

Облажавам Министерството на външоикономическите
Връзки (МВИВ) оглавено от Андрей Луканов

Перестройката на стопанските организации
В организации от самоуправляващ се тип трансформирани
После по Указ 56 в държавни фирми и акционерни дружества

Облажавам доставката на оборудване за завода
За тежко машиностроене в Радомир
От японската Кобе стийл

Всички българско-нигерийски дружества
Тес инженеринг Найджирия лимитед Лагос
Транспрожект сивил инженеринг кънсълтанси ЛТД
Найджер Булгарконсулт лимитед
И Бебюлек-ТЕС Котону Бенин!

Но най-вече Булком – Марбюл Казабланка

Облажавам също така дружеството Гелпирин Теоранта
За обработка на кожи в Ирландия

Облажавам мрамора добит от Найджибул
Марбъл индъстрис ЛТД Лагос Нигерия

Смесеното дружество Илекс Буенос Айрес

Ро-ро терминалите и ро-ро корабите
По линията Пасау – Видин и планираната линия
Виена – Видин облажавам

Безвъзмездното предоставяне на оръжие и боеприпаси
На сандинисткия режим в Никарагуа съпътствано от създаването
На задграничното дружество Комерсиалисадора трансосеаника
(Комтраса)

Облажавам българо-индийското дружество
Индо-Пирин глъвз лимитед и спиритуалните му основания
В посещението на Людмила Живкова в Индия

Замразяващите траулери
Край бреговете на Федерална република Нигерия
И Народна република Бенин

Пробата да се пробие с електроника
На американския пазар на фирмата Бизиком
Със седалище в Сан Франсиско

Фирмата не продава нито една българска дискета
На завладявания американски пазар
Но от нейно име е осъществен ембаргов износ
За Китай облажавам го

Облажавам смесената офшорна холдингова компания
Под условното наименование Амеропа с дъщерни фирми
В САЩ (Америка) и Западен Берлин (Европа)

Облажавам търсенето на партийна отговорност
И налагането на наказание строго мъмрене с предупреждение
В случаи на мащабни загуби и злоупотреби

Зам.-министъра на външната търговия Георги Пирински
И председателя на Народното събрание (същия след промените) Неговия
Съветник по въпросите на културата в Кабинета Му облажавам го

Облажавам нереалните активи в балансите
Воденето на извършени вече разходи в минали периоди
Като авансово предплатени за бъдещи

Булмак Норге Осло Норвегия
Булмак Свириге Гьотеборг Швеция!

Новосъздаденото Ирион флурфьордерцойге
Унд лагертехник фертрийбс Гмбх (Ирионпласмент)
И Сибикар карели елеватори Рим Италия облажавам

Закупуването на стара текстилна фабрика
И перестройката й за производство на алуминиеви
Джанти деветнайски облажавам

Купуването на недвижим имот
В района на гарите Кингс крос
И Сейнт Панкрас Лондон

Облажавам изкупуването от търговското дружество
ТД Балканкаримпекс за 1 крона на дяловото участие
На Волво в задграничната Нордкар трък Малмьо Швеция

Облажавам Биоесънс Австралия с предмет на дейност
Преработка и реализация на кланична кръв
В белтъчен хидролизат

Закупуването на 20 % от смесеното западногерманско-
Китайско дружество Просперити холдинг Люксембург

Офертата да се участва в изграждането
На 25 000 еднофамилни къщи в Габон!

Облажавам създаването на задгранично дружество
В Малайзия с предмет на дейност контрацептиви и
Други латексови продукти за еднократна употреба

Регистрирането на фирмата Октагон
В Сингапур от стопанската организация
СО Микропроцесорни системи Правец

Облажавам Октагон като поделение на правешкия
Завод и Каскет в Далечния Изток

Облажавам партийно-държавната комисия
По научно-техническа политика към Политбюро
На ЦК на БКП утвърдила закупуването
На фалирали западни фирми

Рисковото финансиране обсъждано от ръководството
На БКП с магната Робърт Максуел (удавил се)

Облажавам практиката да се купува
Губеща фирма през декември
Без да се види поне предварителния годишен баланс

Купуването на фабрика навръх 9-ти септември!

Облажавам завода Фр. Енгелс Казанлък
(Днес Арсенал)

Облажавам деморализирането
На западногерманските работници
Останали с впечатление че и да губи и да пичели
България има некви висши интереси
Да поддържа закупеното фалирало
Западногерманско предприятие
За леярски машини Айзенгисерай
Антон Рьопер

Облажавам тежките поражения
Върху морала на германския работник

Облажавам пак идеята на другаря Андрей Луканов
Катастрофална сделка да се обяви за невалидна
Чрез освидетелстване на търговския представител
Във Виена като психически невменяем и
И обявяването на подписа му за недействителен
(Синоним на невалиден)

Включването от стария собственик
В активите на фалиралото предприятие
На лизинговото оборудване

Облажавам как просто през нощта
Той отлепил всички етикети
Отбелязващи лизинговите машини
По-голем селски тарикат
От селянчетата купувачи

Облажавам Агра Зимбабве

Изтичането на валута от държавните предприятия
Чрез откриване на нови дружества зад граница
Новия канал за източване на държавни средства
Чрез преливане на милиони от държавните
Към задграничните предприятия

Процесът задействан с Указ № 56
И утвърден от правителството на Луканов
Довел до бума на нови задгранични фирми

Алфа-кварц Венецуела
Офшор фишинг Нигерия!

Раждането на кредитните милионери
В лицето на стопански организации с многобройни
Фирми зад граница превърнали се в канал
За източване на активи

Облажавам Просперити Люксембург
Със загуби над 20 млн. някогашни
Германски марки

Нордкар Дания
Дантрък Дания
(Агент Хамлет)

Облажавам двойното счетоводство

Непреведените печалби
На задграничните дружества
Възлизащи на около 1 млрд. долара
И последвалата им приватизация

Облажавам прекратяването през 2005-та
По време на първата Тройна коалиция на дело № 4
За разследване на причините за икономическата катастрофа

Облажавам края на историята
Без Кой
Да понесе наказателна отговорност

Облажавам препоръката на министър-председателя
Сергей Станишев истината да се потърси някъде
Из архивите засекретени от Тройната коалиция

Облажавам отговора на министъра на финансите
Пламен Орешарски относно Извършени финансови ревизии
На 245 задгранични дружества от 9 февруари 2009-та

Архивите на търговските регистри
На административните съдилища в Германия!

Байериш-булгарише ханделсбанк
Създадена по идея на Каскета за търсене на нови форми
На участие на световния банков пазар

Облажавам продължаващия да съществува
Клон на Болкан енд Блек сий шипинг къмпани лимитед
В Хамбург

Преместването през 2005-та на седалището на Булхимекс
Вече собственост на ТИМ във Фарнфурт на Майн
На около 200 метра от двата небостъргача на Дойче банк

Облажавам прочее съвкупната епопея
На задграничните фирми нетукашното
Мистично тяло на червената буржоазия

Облажавам
Полувековния мирен преход
От социализъм към капитализъм.

 

Литературно-философски дебат, лето господне 1924

Перманетнтата революция
е невъзможна
Социализмът в Една Отделно Взета
страна е за предпочитане
Мирният преход
е действителен.

 

Муха

Прозорецът
е мъчен
за разбиране

 

Продължаваме напред, обяснено за деца

1
„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

2
Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение, можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

3
Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

4
„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

5
Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

6
„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен преход.

7
„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

 

Малка ода за Кубрат Пулев

При първия нокдаун
Който те запрати на пода
В мъгливия ноемврийски Хамбург
Ти се изправи и застана
На един крак като малко
Грозно 100-килограмово пате
Изпълняващо в детска постановка
На Лебедово езеро нещо
Като Котешкия марш.

Така ти доказа
Че не си изведен от равновесие
От 700-килограмовия удар.

Когато дойде довършващото те
Отнасящо челюстта в ореол
От пръски пот и кръв кроше
Ти го посрещна с далечната почуда
На дете пред боксова круша
Измерваща силата на удара
В отдавна забравен лунапарк.

Проснат в цял ръст
Ти пак показа
Че си запазил равновесие.

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм

 

1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”.

2. Мирният преход от социализъм към капитализъм е раннокапиталистическо първоначално натрупване на капитала под маската на къснокапиталистически неолиберализъм.

3. Литературният постмодернизъм в България през 90-те представляваше първоначално натрупване на символен капитал, травестирано като посттоталитарен карнавал. След приключването на карнавалната фаза, маркирано от пиаркампанията около „Естествен роман” (1999), раннокапиталистическото първоначално натрупване премина в чисто неолиберален стадий на стриктно съобразяване с „пазарните” дадености, което ще рече, с деполитизирания олигархически модел, установен от Симеон ІІ.

4. Разработената през карнавалната фаза форма на първоначално натрупване на символен капитал ползваше академична инфраструктура, легитимараща присвояванията посредством теоретичните построения на интертекстуалността, децентрирания субект, цитиращия човек и т.п.

5. Неолибералната фаза на раннокапиталистическото първоначално натрупване пренесе постмодерните теоретични легитимации директно в сферата на „пазара”, т.е. на олигархически зависимите медии и държавни институции, осигуряващи пиар аватари на постмодерните концептуализации, мутирали в лайфстайл икони.

6. Прехвърлянето на процеса на раннокапиталистическо първоначално натрупване на символен капитал от академията в спектакъла доведе до ускорено развитие на литературата на непосредственото присвояване на чужд труд, чиято единствена легитимност е медийната видимост.

7. Ускорението на процесите на присвояване следва ритъма на „пазарното” медийно контролирано ускорение. Ако за присвояването на „Там, където не сме” беше необходимо да изминат месеци от смъртта на автора, „Продължаваме напред” може да бъде присвоено в реално време.

8. Отстъпвайки за миг от шемета на ускорението на литературните кражби, заявяваме следното:

„Продължаваме напред” е мото на литературното движение Нова социална поезия, чиято литературна употреба е документирана в постове във ФБ и личния блог на Владимир Сабоурин. Заглавието на книгата на Владислав Христов „Продължаваме напред”, оповестено на ФБ стената му в пост от 7.02.2017 г., е литературен плагиат.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Божо Колов – Тук сме

 

Рецепта

Извадете човека от утробата майка му
срежете пъпната му връв
и я вържете на възел,
измийте го обилно,
изплакнете го
и го подсушете, след което
го обвийте в пелени.
Изчакайте търпеливо
да узрее до петгодишна възраст
(като през това време редовно го ваксинирайте)
и го поставете в държавна или частна институция
от 08:00 до 18:00 часа, 5 дни в седмицата.
След 2 години първоначална социализация
го оборудвайте с голяма раница,
изработени от синтетични, леки
и непромокаеми материали,
облечете го нелепо, връчете му букет,
снимайте го от всички страни
и го оставете на стайна температура
за следващите 12 години
като внимавайте през този период
да не стане зависим, криминално проявен
или скоропостижен родител.
Ако всичко върви наред
в края на гореспоменатия период
му дайте пари да се облече нелепо,
да се наяде и да се напие по-така,
да се повози в скъп автомобил
и да отседне в хотел.
Снимайте го от всички страни.
След няколко месеца го поставете
във висша държавна или частна
образователна институция,
където да се научи или не
да прави нещо или не
и изчакайте да злоупотреби
в период от 1 до 4 години
със тялото, съзнанието и морала си,
да се сблъска с цинизъм, предателство
и посредственост като през това време
му осигурете намаление за
ползването на всякакви
публични и частни услуги.
След като се втвърди
оставете човека известно време
(на вкус)
на произвола на съдбата
и го наблюдавайте изкъсо как се лута,
докато следите да си внася редовно
здравните осигуровки.
Когато изтече този неуточнен период
го поставете в малка или голяма
държавна или частна институция,
където да извършва труд, който
да се заплаща, за да може човека
да се снабдява с храна,
да осигури подслона си,
да поддържа добро здраве
и най-вече да потребява.
Оставете човека да работи
и да потребява така,
на тих огън,
най-малко 38 години и 2 месеца.
Ако доживее тази възраст
му давайте няколко години
безвъзмездна финансова помощ,
за която той предварително
си е предплатил.
Ако вече човека е твърде немощен
го поставете в частна или държавна
здравна институция, където да
му се дават медикаменти,
които да отложат смъртта му
с няколко години.
Малко след прекратяване
на жизнените процеси на организма
и след щателна проверка
това да не в резултат от лекарска грешка
загрейте тялото на максимална температура,
докато стане на прах
и разпръснете праха му на красиво място.
Поднася се с черни дрехи и някоя сълза.

 

***

разсей ме за да не поникна
ще политна отвлечи ме
обгради ме за да не избягам
ще се разсъня унеси ме
и недей да ме събуждаш
а опаковай ме в съня ми
подвържи ме
надпиши ме
и изложи ме на витрина
и като ме купи някой
ми кажи че съм свободен

 

Тук сме

да затворим всичко в думи
и да се заключим в мозъците си
нека изговорим всичко важно и
да го заснемем до го завържем
в пиксели и в нули
единици да останат тайните ни
незаписани докосванията ни
несбъднати да се множат и
нека чужди да останем и да се
забравим припомняйки всеки
час че тук сме че иначе кои сме
ако другите не знаят

 

394 знака

и изтръгнах езика от Словото
и сега той господства над духа ми
облякох се в анализ и
разчлених се и се разложих
подчиних се на логика
за да се освободя от
инстинкта
издигнах олтар на
разума
и му се поклоних
а той ме заключи
в измеримото
във часовника
картата
и писмото
умножи ме по въпросителни знаци
и ме раздели на многоточия
събра ме с малки букви
и ме извади от пряката реч
и заживях в калкулатор

и там нямаше знак за
безкрайност

 

Занимание

и ето че пак ще ви занимавам със себе си
дами и господа
и ще разпилявам думи в ушите ви
отпийте си спокойно
облечете си умния поглед
огледайте добре около себе си
не сме тук да си губим времето

а сега ще чуете истината:
искам да ви шамаросам
искам да ви стъписам
искам да ви впечатля
да ви изненадам
да ви бръкна в душичките и
да ви пръсна мозъците

добре да ме запомните
било как да е
но да ме запомните
защото ми се живее
живее ми се живот вечен
но вечността не е валута
т.е. няма ценност човешка
за това най-добре ме забравете
дами и господа, хора, човеци
ала сетете се за мен когато станете богове,

че и без друго пак ще ви занимавам със себе си

 

Храната на бъдещето

храната на бъдещето са
електромагнитните вълни
на дигиталното щастие
нещастие: златни момичета
ще печелят бронзови фалоси
логоси професори ще търсят
в погледи умни облечени
обречени сме на възхищение
преображение:
ще гледаме милионери в киносалони
балони как ритат по гащи и
мургави деца да се кичат с
техните имена всичко си има цена
по дяволите ще прекося два океана
и стотици сървъри и ще те купя
ще те отдам под наем
заем ще взема и
ще те препродам
капан ще заложа и
ще ти се отдам само кажи ми
че това наш’то е специално
че щастливци сме и
другите са нещастници

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Владимир Сабоурин – Останките на Троцки (концептуален модел)

 

Добре дошъл
В похотта на тропиците
Бях на петнайсе беше
По-яростна от смъртта
Сладостта на разложението
Реалист съм искам
Невъзможното

 

Политика и поезия
Теологополитически тези

1
Политическата поезия служи на двама господари, от които по-силният е реалната
политика.

2
Реалният господар на политическата поезия заличава разликите в употребите й от
страна на неолибералния академичен постмодернизъм, от една страна, и литературната
нова левица, от друга.

3
Доколкото е същностно анархистична, поезията допуска политическото единствено като
негативна дистинкция спрямо всички форми на статуквото.

4
Както в модуса на академичния постмодернизъм, така и в този на литературната нова
левица политическата поезия е ключова съставна част от статуквото и крепящата го реална
политика. Въпрос на обозримо биологически време е политическата поезия да осребри
поезията в реалната политика.

5
В този смисъл поезията, в която вярваме, е по дефиниция радикално аполитична.

6
Политическата поезия служи на княза на този свят, на чийто край се уповаваме.

 

Към перманентната революция

Какво стана с дамите
премените и диадемите им
техните благоухания?
         Ги Дебор

Мраморна плоча
На калкан на панелка
Живял и творил
Потънала в стиропора на кръпка
Индивидуална изолация

 

Юмручното право на свободата

Аз съм маргинално
Педалче от предградията
Ти горд екземпляр революционно
Настроено дете на червената
Оборищна буржоазия

Ти си господаря
Аз съм роба научих си
Урока твоя бог е хегел
Чакам моя сад

 

Принцът 2.0

Ио каза
Снежанка се събудила
Като мъртва

 

Оркестър прокажени свири на младия Че Гевара
Серенада в перуанската джунгла, лето господне 1952

На Кева Апостолова

На брега на амазонка кална мъкнеща
Щръкнали в небето корени сърце на джунглата
Искри от факли отразени в сърце на мрака на водите
Лепрозорий за стотици обитатели дошли с канута
От зоната на изолираните от кея се сбогуват серенада
За спасителя пръчици потракват по клавишите на акордеона
Вързани за чуканчета потънали в набъбнала некрозна плът очи
На сляп певец извърнати към чернотата на небето
И тебе бяло божество което скоро ще се върнеш
Да ги спасиш покайте се защото
Бунтът наближава

 

Капитализмът е

строго индивидуално
предприятие на високонадарени
свободни творци

(каза корпоративния играч)

 

Богатите просвещават бедните

просветени ги пращат
на други планети а самите
работят върху безсмъртието си
тук на земята

 

аз и Големия поет

не съм те чел
поради лош вкус
в устата от нощеска
пописах малко
сори

 

Анти-Орфей

Пускам слухове
Че напускам

Някой забеляза ли
Отсъствието ми

 

50 нюанса статукво

Ти си различен
Публиката ти е
Неразличима от теб

 

Екзекуцията на Малкълм Х

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже, че съм
безотговорен, защото под отговорни се разбират Чичо Томовците.
                    Малкълм Х

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петима се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони децата в космонавтки
Нареждаш лично никой да не бъде претърсван петимата по план заемат места
Трима на първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума от шперплат (отдолу със записващо
Устройство на Бюрото) в нарушение на всеки протокол
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната пушка

 

Меланхолия V или Новата Жюстин

Пробвай да се изправиш
От седалката със закопчан предпазен колан
В колосана булчинска рокля на конвертит
Не спирай да пробваш

 

Рентиера каза

дори когато не работя
аз работя

имаше предвид
рентата

 

Мирният преход това е

власт на червената буржоазия
плюс колаборация на съвкупната
фондационна десница

 

Номинации 2016

човека с вкуса и галантност
ме нарече самовлюбен глупак
постмодерния клоун ме нарече
черна маймуно
лъжеца ме нарече
лъжец

 

Толкова е просто

отказваш се веднъж завинаги
от бг литературни награди

това ще ни направи свободни

 

Gay Sex Rules

Когато разбунтувалите се деца на буржоазията
се изправят срещу полицаите от селата край Рим,
аз съм на страната на полицаите.
         Пиер Паоло Пазолини

иззад спретната витрина
на веганска закусвалня

виждаш как пиер паоло
целува в устата
тежковъоръжен полицай
от софийските села

зад гърба му бушува
революцията на децата
на червената буржоазия

 

сваляйки гумените ботуши на ио

Учителят е бил прав
Да измие краката
На учениците

 

Праведника

Капитализмът е религия
На успеха на най-добрия
Той е невинен

 

Апаратчика шегобиец

Апаратът е всичко
Поезията нищо
Продължаваме напред

 

Царството е близко

Младенеца повръща
С яслена вирусна инфекция
Пием чилийско с камамбер
Покайте се защото
Бунтът наближава

 

Към перманентната революция І

Как да не се продаваш
Щом не вярваш в безсмъртието
Как да се продадеш
Щом вярваш

 

справедливостта е рационализация
на невъзможното съществуване на бог
аз съм нейна кучка

(Троцки оспорва легитимността на Мирния преход)

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

 

Кева Апостолова – Втора среща във ФБ-хотела на Марк Зукърбърг на Кева Апостолова с Владимир Сабоурин

 

(фейсбук интервю/facebook interview на тема НСП) (първата среща е постната на 22. 09.2016)

1. Друга година сме и въпросите ще бъдат по-други от миналогодишните, още повече, че темата има вече история. Изчерпа ли се първият манифест, свърши ли той докрай своята работа, осъществи ли разпознаването от другото, та си написал втори?

– 3-годишната ни дъщеричка вече казва „Искам друг(а, о)“… мама, татко, гисвитка (бисквитка). И аз искам друга година. Да, Нова социална поезия вече има история, макар да не е навършила още половин година. Първият манифест ще се изчерпи, когато закрием купона, далече сме от това. Втори манифест има, защото НСП е авангардистко движение, което се развива чрез пряко манифестно позициониране в литературното поле. Убеден съм, че ще има и следващи манифести, но учредяващият е един и ще остане такъв – неизчерпан до обявяване на затварянето на кепенците на движението.

2. Всеки член ли на НСП може да пише манифест? Ако такава либералност е сполетяла литературата ни, кой манифест ще бъде „кучето-водач” или ще се премине на „сибирски впряг”?

– Аз съм всеки член на НСП, ако перифразирам един Голям поет, и като всеки член написах втори манифест. Ние сме и ние пишем манифести. Решихме да не подлагаме „Манифест на лошия вкус“ на подписване, защото смятаме, че процедурата на подписване има учредяващ характер. Кучето-водач ми навява асоциации за воден незрящ, „сибирски впряг“ е супер, хлебниковско е.

3. По едно време из живота на НСП във фб запомних секунден пост, в който иронично се предлагаше Нова социална поезия да се казва Нова асоциална поезия. Тогава абревиатура би била НАП – като онази на държавния НАП! Споменавам това, защото още не мога да съм сигурна, че думата „социална”, в чиято специфика има много предразсъдъци, се чувства добре. Всъщност, трябва ли на тази дума изобщо да й е добре в поезията на НСП?

– Секунден и велик пост с автор Васил Прасков. За разлика от теб не възприех поста му като ироничен, концептуален е. Мисля, че аз се избъзиках с НАП, с ясното съзнание, че работата е сериозна. Изходната идея на Нова социална поезия е тъкмо да се изземе банализираната, приватизирана, открадната дума „социална“ и да се възкреси – това, което прави всеки авангард с думите. Докато зад думата „социална“ има етическо устояване, възкресението ще продължава. Но всеки етически акт е в основата си асоциален – между аз и Бог, в крайна сметка. На думата „социален“ ще й е добре в НСП, докато зад нея има, стои асоциална етическа субстанция, гарантираща продължаващото възкресение.

4. Напоследък се натрапва невнимателното отношение към публиката/публиките, чиято функция е важна, защото човек не сяда често да чете поезия случайно. Пренебрегва се вдъхновяващата й роля, нейния принос за нови творчески реакции на пишещите. Намирам това за проблем в комуникативна посока. Съсипана от социални тежести и политически разочарования, публиката търси комуникация, а не остроумни опозиции, репликирания, нервни, високомерни постове. Коментар?

– Искаш да кажеш, че усещащ такова отношение към публиката от наша страна? Би било наш провал, ако е така, защото знаеш, че възникнахме тъкмо като комуникативно случване във ФБ. Въпросът е какво е внимание към публиката: чесането зад ушите, практикувано от Големия поет? Лично за мен публиката е вдъхновението на поемането на риска да не й се харесаш. Съпротивлявам се да приема, че публиката ни е съсипана – винаги си я представям като яка пичка, която постоянно бива убеждавана, че трябва да са мили с нея, защото тя има проблеми. Това в основата си е неуважение към нея, тарикатско неуважение. Нашата публика е яка, възбуждаща пичка.

5. НСП не купува, не продава, не плаща наем, консумативи, производство, тиражи, разпространение, заплати, хонорари, защото е в щедрото царство на Марк. Това е невиждан (до скоро фантастичен) начин да се разработват и защитават нови идеи за духовна власт. Капиталът на самия списък на авторите, подкрепили НСП, в който четем топ имена на съвременната ни литературна култура, постванията и шерванията на преводни поезии, различни модели на поведения като четенията и публикациите на поетите, са вече ваша запазена марка. Как мислиш, активността (която в началото беше естествена, защото трябваше да се вкарат „девет месеца” в месец-два), сега не се ли нуждае от разтоварване, от времево регулиране, от някаква подреденост със заредени форми, които да бъдат обратно на спонтанността и да предизвикват нови очаквания?

– Страхотна дефиниция на Нова социална поезия! Така се родихме, ще държим на това родилно петно, което е нашата гаранция за свобода във всеки момент да извършваме атентати срещу статуквото. Опитваме се да регулираме тази свобода в ритъма на списанието ни – месечно, но пълнещо се обикновено всеки ден, представяно в края на месеца с четене на авторите в броя. На 27 януари е представянето на Брой 2. Ритмизиращо регулиране без нормализация. Заповядай!

6. Благодаря ти, идвам, чакам само адрес и час. С какво е привлекателен т. нар. лош литературен вкус, та се изучава и научно? При четенето от значение е читателската личност и нейният съзнателен избор. Аристофан, Бокачо, Алън Гинзбърг, Керуак трудно биха били българи, но успокояващото е, че първите двама ги има много в нашите народни песни.

– За мен лично лошият вкус е привлекателен с това, че аз го въплъщавам, от Sex Shop. Скоро ще направя четвърт век в писането на поезия и не съм открил по-освобождаващо нещо от лошия вкус. Винаги се шокирам, че има хора, които споделят лошия ми вкус, усещането е страхотно. Макар че е трудно Сабоурин да е български поет, или поне поет, пишещ на български, не е невъзможно изглежда.

7. Дали пък поетът не трябва да се занимава с описание на билки и тяхното прилагане, за да се хареса на всички? Но той всъщност това и прави – ето чета Ани Илков, Златомир Златанов, Кирил Василев, Владимир Сабоурин, Васил Прасков, Владимир Левчев, Белослава Димитрова, Марианна Георгиева, Ивайло Мерджанов, писателят Милен Русков и още от „списъка”, и още…

– Правили са го големи поети, сещам се за Теокрит, който съвсем не е толкова сладникаво идиличен, колкото го изкарват наследилите жанра му. В началото винаги е суровото описание на билки, после идват тъжните хербаризатори, те се харесват на всички. Истинските билкари са сурови, некомерсиални, не ти тикат билките си под носа, чакат те да спреш пред тях, да ги заговориш ти.

8. След кроткия ритъм в последните три десетилетия на литературни стандарти, верни на себе си, НСП буквално избухна. Закономерност или случайност? На какво е наследник това избухване?

– Анархистична закономерност. Бунтът е неизбежен. Наши майки са българските анархисти от Миларов до Вирхов.

9. Има ли още празни места в НСП?

– В анархистичния бунт всички места са празни, защото очакват индивидуални самозапалвания.

10. Има ли рискове идеята НСП да бъде пометена от властващи техники?

– За да бъдеш усвоен от властваща техника, се изисква да се продадеш, изрично заявявайки волята си да бъдеш купен от предлагащия най-добра цена. Най-добрата цена в България се предлага от мафията и нейната държава. Но Нова социална поезия е религиозно-анархистично движение, чиято единствена опция при покупко-продажба е да престане да съществува.

11. Понеже идеята НСП е все още с непознаваем характер, но със заявен подвижен хоризонт и антипозиция към финансова „колонизация” на парично бедни култури, има ли тя и друго лице, какво да очакваме, какви „операции”?

– Нашата операция от самото начало е разбутване на лайната. Продължаваме напред с операция разбутване на лайната.

12. Освен поет, ти си и университетски преподавател. Как виждаш бъдещето на българската литературна система?

– Бъдещето на българската литературна система е функция от подготовката на номинацията за Нобелова награда на Големия поет.

13. И два лични въпроса. Как се пишат и издават две силни поетични книги (Работникът и смъртта и Розата на Рая) в една и съща календарна година? Какво стои зад тази реалност? Има ли „включване” в нещо мистично?

– Личен поименен отговор: Сирма Данова, Йона Сабоурин, Хесус Сабоурин, Нова социална поезия.

14. Защо в името Сабоурин има буквата „о“, щом тя не се произнася?

– Непроизносимото име, следа от непроизносимото име.

К.А.

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Николай Бойков – Възхвала на поезията

 

на Яница Радева

 

След като ни оставиха в ръцете на поезията,
както ни каза откриващата събитието,
водещия събитието призова поетите
да прочетат нещо от себе си,
след това започна разговора
в ту стихващата, ту прииждаща глъч на разговорите на присъстващите отзад,
по едно време погледа ми попадна на един от книжарите,
чернокос, късо постриган, строен в бялата си тениска и дънки, с невинна еротичност,
събираше с поднос в ръка чашите от изпитото вино,
навеждаше се, дънките се опваха по стегнатия му задник,
после заставаше зад бара леко извил снага,
междувременно говореха за приятелствата, за времената, за превода
(бил като изкуството на артиста, влизаш в чужда кожа, отказал се от себе си даваш глас на
чуждия поет, не цитирам по памет, преразказвам по смисъл),
за пъпката, която разцъфвала и листчетата ставали самостоятелни
(листчетата имат смисъл, имат живот само в заедността на цвета, бих вметнал),
за труда на поета, който бил тежък като труда на миньора, даже дори по-тежък
(помня, когато бях товарач на камион, първите месеци се прибирах каталясал, не можех нищо
да правя, лягах, лежах в изнемогата, заспивах, после сутрин се будех и пак почвах товаренето
на железните каси с пресни яйца в камионите, иначе пиша ли, пиша, сякаш от само себе си,
леко, както дишам и крача вслушан в гласовете на биващото, както вървя и събирам пера от
ангел, макар и някои да разберат това буквално),
за имала ли сила поезията да променя света,
за това, че са си изкарвали хляба не с поезия, за да бъдат свободни, да са себе си в поезията,
междувременно журналисти записваха разговора, фотографи фотографираха, една издателка
сновеше и подаваше тук-там по някоя от издадените в издателството ѝ книги, един поет го
рисуваха, други двама пред бара закриваха гледката към книжаря (единия нещо много
обясняваше на другия), четвърти поет напето прекоси залата, минаваха хора, поздравявахме
се, потупваха ме по рамо, по едно време от първите редове изшъткаха на приказващата задна част,
накрая един от питащите (критик) поиска все пак да се отговорело на въпроса му,
не си ни слушал, отговориха му,
поезията е истината, поезията е в истината, поезията е гласа на истината
(не цитирам по памет, преразказвам по смисъл)
(или навярно истинноста)
облякох се, зърнах на един от рафтовете книгата си стихотворения с биография редом с Кой
си, какво си?, Тази змия, Безпредметно битие, От небето до земята, Моето твое сърце
(нека нарочно сгреша в едно едни две съпринадлежащи си книги) и други, стана ми приятно,
поразлистих я, попаднах на скритото цитиране по Йован Христич в превод на Светлозар
Игов, ще го цитирам отчасти по памет: приятелю, повярвай ми, аз съм само гост, който
идва, потропва на вратата и си отива, и не оставя след себе си нито глас, нито
потропване, нито дума, която да го спомене,
и поех нататък в студената нощ с видението на книжаря в дънки и бяла тениска,
как държи в ръка подноса, как обикаля масите, как събира празните чаши, как застава зад
бара извил снага.
Недокоснат, нелюбен, незван.

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

 

Ива Спиридонова – Истина в поезията, която е хазарт: „Известна Също Като Розата на Рая“ на Владимир Сабоурин

 

Започнах читателската си година с едно явление в новата българска литература: „Известна също като Розата на рая“ на Владимир Сабоурин, един от съоснователите на Нова социална поезия и съавтор на Манифеста на Нова социална поезия.

И понеже авторът сам по себе си с гордост е извънсистемен, тази книга няма как да бъде друго, освен успешен опит за разбиване на системата. Борба с комерса и скуката в полето на словото и със силата на думите, това е Розата, която покълва и разцъфтява сред неблагодатната почва на изнасилената словесност на съвремието. А бодлите й са оръжия, с които авторът се бори да каже и казва „истината в поезията“, истината за разцъфването като възкресение отвъд смъртта:

„…как сал разцъффа

Розата на Рая
От ануса на Ада“

И още:

„Думата означава
Разкриването на цвета
В мига на разцъфването.“

Книга за възкресението на Човека отвъд мирния преход, Розата е крясъкът на авангардността в езика на родната литература. Животът като полов акт, смъртта като възкресение, ужаса на реалността като истина, мисълта като идея, трудът като смисъл, любовта като вяра, вярата като спасение, семейството като святост, реалността като абсурд, дългът като робство, консуматорството като проклятие, трудът като отдаване под наем на свободата, поезията като сделка, приемането на различността като мъдрост, смисълът като противопоставяне, личността като аза и масите …всичко това го има сред листенцата на Розата на рая.

Сред тях открих моя стих – ето този:

„…най-важната жизнена лъжа е любовта
Пази я еднакво силна със смъртта приеми и двете като неизбежност“.

Поезията на Сабоурин се чете трудно и те оставя в пространството на мислите задълго. Ако трябва да конкретизирам с какво е уникална, то струва ми се това е не само скандалната актуалност на темите, но и изключително витруозното разместване и съчетаване на времевите и исторически пластове при засегнатите теми, така щото представата за време и пространство бива пренаписана, за да осмислиш себе си тук и сега. Друга характерна черта на това апокалиптично слово е придържането към белия, напълно свободен стих, както и графичното оформление на мисълта, прескачаща от ред в ред и напомняща за идеята за потока на съзнанието.

Тази книга всъщност проповядва, пишещият е пророкът, религията си ти, Бог е един и още:

„Бог е бунт разцъфнали поля бодлива тел и репеи…“

За да разбереш смисъла на разцъфването на Розата, трябва да имаш сериозни научно-исторически (и не само) познания, т.е. аз самата не съм напълно сигурна, че съм я разбрала. Но поне се опитах. И видях красотата на цвета й.

Сабоурин разказва за бунта, вдъхновяващ се от абсурдността в най-новата световна и българска история:

„Където няма нещо свещено бунтът е невъзможен“

Той е апокалиптик, възпяващ справедливостта, анархията и истината, абсурдът на мирния преход, социалното във всичките му проявления, работника, човека. Лично аз откривам в тази поезия съвременно продължение на Смирненски и Гео Милев с идеята за справедливост, за любовта като вяра, че бъдещето принадлежи на

„децата обиждани сега…
нашите смугли момичета…“.

И в същото време творецът не е поет:

„аз не съм поет
тва си го знаете селянчета
аз съм теолог, пишещ
връзващ сти’ове“

А това го прави абсолютно свободен и в състояние да погледне и да ни разкаже за нещата отвъд възкресението и спасението. Защото смъртта не е краят, а само началото. Защото любовта е вяра и обратното. И защото е сигурно, че след апокалипсиса следваме ние. И Розата разцъфва като бунт, като предвестник на идващото време, в което душите ще са всичко ценно, което притежаваме. Време, към което „Продължаваме напред“, борейки се за истина в поезията, която в крайна сметка е хазарт:

„Поезията е хазарт
Със залог свободата ни.“

В заключение ще кажа – не, тази книга не е за всеки. Не е класика, ежедневно четиво, нито бестселър. Но в нея разцъфва истината. Прочетете я!

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

 

Владимир Сабоурин – Корпорацията Reigns

 

Това е реплика на Говорещата Лисица от Антихрист на Ларс фон Триер.

След подялбата на „Поетически Никулден 2016“ между Г. Господинов и П. Дойнов трябва окончателно да е станало ясно следното:

1) Когато А-филмът на Корпорацията е издал книга, всяка остатъчна конкуренция в литературното поле автоматично се суспендира.

2) Б-филмът също получава задължителна награда в качеството си на отговарящ за академичното поделение на Корпорацията.

3) Когато членове на Корпорацията не са издали книги, те по необходимост са членове на журитата в качеството си на спечелили литературни награди и академични фигури.

Корпорацията Reigns.

Лисицата говори, а вие мълчите, очаквайки подаяние от нея.

Горко ви.