Марко Видал – Стига сте парадирали бе, педераси
Един първи май
Часът е седем сутринта. Първи май. Май би трябвало да съм вкъщи, да си почивам и да отида по-късно на шествието по повод деня на труда заедно с онази смешна тълпа носталгични сталинисти. Или пък не.
В трамвая съм. Момиче разговаря с жена, която прилича на испанка, на правилен испански език, но със силен славянски акцент. Те са достатъчно близо до мен, за да мога да разбера, че разговарят на майчиния ми език, но и достатъчно далече, за да не мога да схвана нито дума от разговора им.
По-близо до мен стои мъж на средна възраст. Типичен български чичка, дето говори много твърдо, с белези по лицето, които показват колко суров е бил животът в България през 90-те. Той говори с друг мъж седнал до него и му казва а бе испанските цигани нямат нищо общо с българските цигани…
Часът е седем и (работният) ден тепърва започва. Първи май е.
01.05.2017
София
Андалусия
Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове
Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях
Великден е
Стихотворения за едно мексиканско момче
1.
На Борис
Едно набожно педалче
Възпяващо черната дева
Подаващо горделиво гъза си
Едно набожно педалче
Крещи вътре
В мен
2.
На Йордан
Едно набожно мексиканско момче
Надменно показващо броеницата
На черната дева от Гуадалупе
Иска да му духам
Но нещо го притеснява
Отдръпва се
И не си го вади
Обаче го усещам така твърд и искащ вниманието ми
Казвам му
А бе и аз имам една черна дева тука
Между краката ми
Защо не съблечеш нея и я погалиш леко
Сега
3.
На Любомир
Едно набожно мексиканско бяло момче
С поглед прелъстен и очарователен
Безумни тъмни зеници предизвикващи
Директно сваляне на гащите ми
Черната дева на броеницата му ме поглежда
Внимателно в мрака
4.
На Даниел
Едно набожно мексиканско бяло очарователно момче
С кур зовящ всички ненабожни педалчета
Да приемат християнството вътре в себе си
И да бъдат ебани дълго през нощта докато
Се молят на черната дева и изпросват кур
Да бъде до тях
Стига сте парадирали бе, педераси
Писна ми да чувам хора да се оплакват
че гейовете парадирали.
Нима останалите не парадират?
Батките парадират
с маймунските си физиономии и
бръснатите си глави.
Наглите мутри парадират с
нахалството си.
Олигофрените парадират с
лудостта си.
Кифлите парадират
със силиконови цици
устни скъпи рокли.
Сърдитите лелки от държавната администрация
парадират с
грубата си и кисела физиономия.
ПатрЕотите и те парадират
докато размахват българското знаме
в името на омразата.
В ерата на джендър манията и на глобалното оглупяване се оказва,
че най-големия проблем на България бил
че има прекалено много педали
и на всичкото отгоре парадират с гордостта си.
Нека всеки парадира с гордостта да бъде
себе си.
списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X
Марко Видал – Един ден можеше да бъде любов
Трима педали
Сред вглъбените полета на най-далечна Русия,
чужди на всяка цивилизация,
далеч от целомъдрения поглед на хетеропатриархалната полиция,
трима педали живеят
и се молят на колене.
Круизингът [1] е
тяхната единствена религия.
[1] Круизинг (cruising): английски термин, който се отнася до сексуалните актове, провеждащи се на обществени места с непознати хора, случайно и анонимно.
Превод от испански Катя Герова
Пространства
На Живка Балтаджиева
От неопитомимите пространства
между дивия калдъръм
на коя да е софийска улица
сиви сънища се измъкват,
залези от бетон.
От неопитомимите пространства
експлодира мизерия:
синът емигрирал
разнежена бабата,
150 лева
и примирена усмивка.
Сред дивите пространства
се възвисява концентрационния лагер:
опозиционерът екзекутиран,
децата плачат.
Междувременно
многогодишното сиво
продължава да доминира
и зашеметява
глобалното съзнание.
Превод от испански Живка Балтаджиева
София ІІ
Вечното сиво, вечен мой страх
се отчайва пред безразличието ми.
Станах друг
прошепва на ехото
гласа ми безсилен вече.
Дори самия себе си
виждам отразен
в непокътнатия бетон
така презиран от мен.
Толкова архитектоничен ужас
цялата тази сума
от железобетон+тухли+
постсоциалистическо
обезчовечаване
изтръгва от мен
дори усмивка.
И днес е ден като всеки друг
зима е
и съм в трамвая,
слизам и се взирам в полумрака:
старица моли за левче,
костюмиран бизнесмен
се шири наоколо
по безкрайни булеварди
изчезващи непредвидено
насред прегръдката на мъглата.
Просто… Това е София.
Просто е
чисто безразличие.
Просто това е… София.
Превод от испански Владимир Сабоурин
Круйзинг II
Понякога в гората
дърветата шептят
разменят погледи
дори вървят
Приближават се също
Взаимодействат
Понякога в градската баня
плочките усещат дъха на желанието
и са свидетели на предшестващи погледи
Понякога в парка люлки храсти и фенери
наблюдават напрегнати любовта
която можеше да се случи
но не стана
желанието на една нощ
на един миг
Но този първичен копнеж
огрява само неодушевеното
Междувременно
там в проклетата цивилизация
където никой не изпитва чувства
никой не се люби
се случва незабелязана
цялата тази похот
цялата тази страст
която един ден можеше да бъде любов
но не беше
Напускам. Отивам в изгнание
Искам да съм плочка храст дърво
или пепелник в безсмъртието
Искам да разпаля желанието си
искам то да се изпепели
искам просто да съм нормален
да отида в цивилизацията
и да не съм никой.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018