Звезделин Минков – Като на зарчето шестте страни

*
Любовта е
самонадеян
режисьор, който
ни зомбира.

 

*
Облакът
на моето минало
се движеше
бавно
и
безуспешно
те
търсеше
защото
джипиесът
още не
беше
създаден
и любовта ми
беше сама

 

*
Когато
слънцето ти
огря моята
поляна,
цветята
на вдъхновението ми
се събудиха
от
зимен
сън
и
зацъфтяха
във
вазата
ти

 

*
обичам
бръчиците
около
очите ти
защото
те са деца
на смеха
този смях
с който
дърпаме
юздите
на
уморения
ден

 

*
Сънувах те
гола
с
разплакани
сини
очи
тропаше
с юмруци
по
вратата
на
сърцето
ми
а
аз
стоях
отвътре
и
не
можех
да
ти
отворя
защото
бях
изгубил
ключа

 

*
Ураганът на
чувствата ми
успя да разбие
каютата
на
женското ти
спокойствие.
Корабът
на тишината ти
се взриви.
Котвата
на страха ти
се устреми
към дълбините.
И бързо зае
новото си
място.
На
последната
страница
в
албума
на
илюзиите
ти

 

*
Сънят ми
не
идва
някак си.
Събирам
и
изваждам
мисли.
И умножавам
страстта си.
Единствено
деля
постелята си
с тебе.
Деля
във
смисъл,
че сме
неразделни.
Като
на
зарчето
шестте
страни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Владимир Сабоурин – Две поеми

 

Кронщат. Виктор Борисович се спасява по леда

 

Всички победили революции си приличат,
всички разгромени са победени по своему.

Светлозар Игов

 

аз долуподписаният лев давидович автор
на октомврийския преврат и перманентната революция
отправих ултиматум към разбунтувалите се моряци на кронщат
преди да почне топенето на ледовете на финския залив което би направило
крепостта непревземаема виктор борисович литератор социалист-революционер се
спаси по леда аз бях убит в мексико от агент на енкаведе забил
в главата ми пикел ледокоп

байонетът ми счупен мириша на риба отказа
от принципа е продиктуван от самия принцип самодеятелността
самоопределението на работническата класа трябваше да бъде отложена
за по-добри времена които така и не настъпиха въоръженият победоносен пророк
на революцията отрича собственото си пророчество на кръстовището
добре познато на макиавели взимането на мерки когато хората
вече не вярват да може да бъдат накарани да вярват със сила
сега щикът ми е счупен мириша на риба правя поезия
правя история с пикел в кронщатския лед

декларирам че аз бях този който пръв систематично приложи
дълго преди работникът на германския другар по оръжие ернст юнгер
eдна подвижна армия от милитаристки метафори метонимии антропоморфизми
към труда нарком на войната поел в рамките на идеала на военния комунизъм
функциите на нарком на труда в името на духа на работника във войника
духа на войника в работника тези потенциални дезертьори чието
място е в дисципа трудовите лагери милитаризацията на труда
първият реализиран комунистически идеал сталин главен
комисар на украинската трудова армия жалък плагиатор
тривиализирал по-късно идеята ми мащабно
банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход

нека кажа и аз лев давидович след края на ссср ме смесват с вас но няма
да се подписвам като литератор всичко написано от мен без друго носи воден
знак една от причините да избягвам да пиша анонимни писма твърдя в прав текст
че през февруари на паметната ни година изкарах ротата бронирани машини на улиците
на въстаналия петроград последната телеграма на николай ІІ обкръжени от шкловски
т.е. дойдоха броневиките прекъсваме връзка ала аз също изобретих пръв
сипването на захар в бензина на всеки добре функциниращ механизъм
езика държавата революцията самотен човек върви по леда направо
в мъглата мъглата се вдига вижда целта вижда следите си на леден
блок в дрейф лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия мартенски лед на финския залив

мащабно банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход от социализъм към капитализъм
слушай сюда в превод глей са в безпредела всичко си тече легално
освен първия милион на първоначалното натрупване на капитала после идва
диктатурата на закона контролен изстрел в тила дами идва течност от финландия
НЕ знам как функционира кредитната карта изпълнен с комсомолски плам да уча
блаупункт стерео подарък от пичовете от фракция червена армия без едно кво ви
дължа ухилена снимка пред кадеве шопинг излет в западен берлин отскачане
до финландия за лафче без бръмбари нефт срещу херинга от исландия дето
НЕ пристига първото ченч бюро в питер на ръка разстояние в смолни
киришинефтехимекспорт депутат от ненецкия автономен окръг
радиоактивно отравяне погребение със салют до морячетата
от курск хозрасчет комсомолско езеро ленинградска област
дачный потребителски кооператив указ 56 техснабекспорт
прокурора получава документ на фински

глей са необясним обратен завой death from above
by mercedes балтийски ескорт фестивал бели нощи
сургутнефтегаз западни пенсионни фондове газообразно
росгосстрах трудоваци строят дачи в испания разрешите
доложить чувствам се като руска проститутка в цариград
виждам със собствените си очи прессъобщение за ареста си
с утрешна дата мъртвец осъден in absentia за укриване на данъци
национализиация на риска приватизация на печалбите милениумно
възстановяване на царските ордени седемнайсе мига от пролетта
ротеармеефракцион киришинефтехимекспорт роснефт газпром
балтийски ескорт мащабно банално радикално зло в една
отделно взета страна безпредела на прехода
финския залив гледка от първа линия

продължава лев давидович ето
за мен удари часа на кронщат бунта
на моряците от червения балтийски флот предвождан
от анархисти аз бях този който нареди безусловната капитулация
на бунтовниците пред лицето на грозящото начало на топенето на ледовете
с което се оправдавам приемайки парада на победителите наистина изчаках
до последния момент докато трае щурмът се приема почти без дебати новата
икономическа политика началото на безкрайния мирен преход
от социализъм към капитализъм изправен пред форсмажора
на мартенското топене на ледовете във виелица и огън
щурмувам другарите си по перманентна революция
с право се стоварва връз темето ми ледокопа

продължава виктор борисович
рибата тръгва да мята хайвер нагоре по реката
чиста форма въоръжено въстание плисък на пяна
бог загребва пясък от морското дъно късаме жиците
на телефоните от една точка насетне падат на правата няколко
перпендикуляра велик е бога на бягащите пиша но брега не се отдалечава
зад гърба ми телеграфни стълбове отрязани за огрев когато съдите
революцията не забравяйте да правите биография не история
всеки войник носи в раницата си своето поражение самотен
човек върви по леда в мъглата направо мъглата се вдига
вижда целта вижда следите си на леден блок в дрейф
лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия лед на финския залив.

 

 

Ethica, ordine geometrico demonstrata

 

Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи

Вирхилио Пиньера

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците

Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното

Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние

Райска музо Кралице победна

благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

копнежа по отнесеност и превращение

вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти

протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас

изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа

Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.

Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко

Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.

В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени

Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт

Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна

Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари

Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш

свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая

Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея

Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна

Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

 

Ива Спиридонова & Симеон Аспарухов – Поезията: Active Now

22:25:

всяка
нова
мелодия
изпята
от мен
наум
заради
теб
е причина
да не се
побирам
в кожата си
затова
я наричам
оргазъм

 

23:13:

всяка нота
по твоята
кожа
се превръща
в очакване
за допир
на мелодия
разказваща
за моите
оргазми
в тишина

 

23:20 :

в очите ми си ти,
когато някой друг
е в празното ми
тяло

 

23:30:

очите ми си ти,
когато никой
не разбира
че съм твое
тяло

 

23:35:

с висок диоптър
се оправдавам
откакто видях
че ти спря
да проследяваш
движенията ми
в пространството си…

 

23:57:

сърцето ти
страда
от късогледство
откакто моето
забравя
думите
в пространството
на сляпата ни
тишина

 

00:05:

всеки тласък
на пулса ми
неумолимо
приближава
пълното
изгаряне

 

00:13:

Всяко изгаряне
след приближаване
неумолимо
пулсира
за още един
тласък

 

00:32:

възбуждаш се
от мисълта
да татуираш
своите следи
в сърцето ми

 

00:45:

отдавна татуирах
образа на себе си
целувайки
горещите ти
ретини

 

01:05:

всеки мозъчен
оргазъм
диагноза –
още си
клинично
жив

 

01:32:

душата ми
се храни
с твоето
безсмъртие

 

01:48:

Оргазъм

кардиограма
на сърцето
опровергала
мнението
на душата
що е вечност

 

01:59:

Кардиограма
…………………

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Венелин Бараков – Дъждът е друг живот

някога ще напиша
нещо за нас
ще започна
от тази стая

 

все по-често
мисля за теб
не се свиква

 

по-далеч от представата за смисъл
по-близо до представата за нежност

 

колко жени си отидоха
колко деца не се родиха

 

къде се изгуби
щастието
преди малко
беше тук

 

престанах да купувам вестници
не гледам телевизия
мълча и чета
книги

 

пролетта идва

куцайки

 

голо е лятото

 

вкусът на живота

кафе
без захар

 

пролет

пеперудите в стомаха
се събуждат

 

април

вишната облича
бяла рокля

 

лято

щъркелът е тръгнал
бос

 

поезия

когато си тръгваш
да оставаш

 

навсякъде
е място
без теб

 

вяра

никой
не е сам
в светостта

 

хармония

в концерта на птиците
няма нищо
излишно

 

страх от работа
страх от грешка
страх от смъртта
страх от себе си

 

студът си отиде
само отвън

 

вечност

пръст и пепел
след гроба
мълчание

 

в душата на човека
стихиите водят
война

 

дъждът
е
друг
живот

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Роуз Траян – Една диря тютюн

*
Казваш ми, огънят бил опасен,
а аз съм била пироманка
на антидепресанти.
Казваш ми, че супата
миришела на уиски,
че цигарите ми били
изяждали душата.
Че в сценариите ми
винаги има трупове.
Казваш,че съм била опасна
и взимаш пишещата машина
от мама,
камерата, четките,
стативът, паната,
лентите, палците,
филмите, колата.
А пътят е един. Знаеш.
Връщане назад – няма.

 

*
Изживях последното си
па де дю
в безформена игра
на палци,
в съспенс от камшика
на времето
и мокрото ти бельо
в антракта.
Последното ни изживяване,
завещано ми от тебе.

 

*
Една диря тютюн,
смях на жена,
крака потопени в мастило,
шишенце парфюм
и шал, изцапан с червило.
Две четвърти пресен лимон,
прясно изцеден от живота,
една пиеса, една роля.
И моята чанта с въздишки,
разпределени в ампули
На ден по три,
освен в неделя.
Наркотици да искаш.

 

*
Ръцете ти са необятност
на хиляди географии.
Някъде в междугърдието
каза, че съм заседнала.

 

*
Ако е писано ще стане,
казваше баба.
Изписах всичките си листи
и все още те обичам.
Не винаги, ако е писано-
става.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Октавио Пас – Разхвърляни камъни

РАЗХВЪРЛЯНИ КАМЪНИ

„Урокът на нещата“

Маска на Тлалок,
изваяна от прозрачен кристал

Вкаменени води.
Старият Тлалок спи вътре
и сънува бури.

 

Същото

Докосне ли го лъч,
кварцът става водопад.
По водите се носи детето, бог.

 

Божество, изникващо
от глинена орхидея

Сред листенца от глина
се ражда с усмивка
човешкото цвете.

 

Ацтекска богиня

Четирите посоки на света
се завръщат в твоя пъп.
В утробата ти удря денят, въоръжен.

 

Сочипили

По дървото на деня
висят нефритени плодове –
огън и кръв през нощта.

 

Кръст с нарисувани слънце и луна

В прегръдките на този кръст
са свили гнездо две птички:
Адам – слънце и Ева – луна.

 

Дете с пумпал

Всеки път щом го завърти
попада, точно,
в центъра на света.

 

Предмети

Живеят край нас,
не ги забелязваме, нито те нас.
Понякога ни говорят.

 

„В Ушмал“

Камък на дните

Слънцето е време;
времето – каменно слънце;
камъкът – кръв.

 

Пладне

Светлината не премигва,
времето, без минути, е празно,
спряла е птица във въздуха.

 

По-късно

Спуска се светлината,
пробуждат се колоните
и, без да помръдват, танцуват.

 

Ярко слънце

Времето е прозрачно:
виждаме, невидима ли е птицата,
цвета на песента й.

 

Релефи

Дъждът – танцуващ крак, дълга коса,
глезен, захапан от светкавица,
се спуска сред биене на барабани:
отваря очи царевицата и расте.

 

Змия, барелеф върху стена

Слънчевата стена диша, вибрира, трепти,
къс живо небе, татуирано:
човекът пие слънце, вода е, земя е.
И върху толкова много живот змията
носи нечия глава в пастта си:
боговете пият кръв, ядат хора.

 

Цвете

Вик, клюн, зъб, вой,
кръвожадното нищо и неговата врява,
пред това простичко цвете се стопяват.

 

Дама

Всяка нощ слиза в кладенеца
и на сутринта пак се появява
с друго влечуго на ръце.

 

Биография

Не каквото би могло да бъде
каквото е било – това е,
а каквото е било е мъртво

 

Камбани в нощта

Вълни от сенки
мокрят мисълта ми
– и не я гасят.

 

Пред вратата

Хора, думи, хора…
Поколебах се за миг:
луната горе, сама.

 

Видение

Видях се щом затворих очи:
простор, простор
където съм и ме няма.

 

Неграмотен

Вдигнах лице към небето
необятна плоча с изтъркани букви:
нищо не ми разкриха звездите.

 

Превод от испански – Мария Георгиева-Монтеро
Paz, Octavio, “Piedras sueltas” [1955], вLibertad bajo palabra, Madrid: Cátedra, 2002

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Димитрина Тончева – Домът за сираци

Домът за сираци

Не минавай оттам,
там говорят
езика на джунглата,
ми посочи Дома за сираци
смутен минувач.
Не потърсих
обходни пътеки
от любопитство
към дивото
и попаднах на схватка
за рядко срещана
територия:
очите гледаха гладно,
ръцете целеха
плодове, зеленчуци и хляб.
Душите ни
си поговориха за минута…
Споделеното
ме преследва до днес.

 

Все някога
часовете, които ни свързват,
ще попитат
къде сме били,
когато е спирало времето.
Нищо не оправдава
любовните ни отсъствия.
Събудих се прашинка
в окото на слънцето.
Не е грях,
не е наказуемо,
казах си,
това е просто причина да завали.
Невъзмутимо оставих
небето да се прочиства
и продължих да се радвам
на случая.

 

*
Не става за опитомяване,
твърдеше
едната половина,
другата –
споделяше същото мнение.
Когато ги напусна
им остави,
с известно неудобство,
плюшено зайче
за домашен любимец.
Оттогава обаче
сънят й наметна
мрачно предчувствие,
и по цяла нощ,
всяка вечер,
взрян в прозорците,
заслушан в шума
на вратите,
обикаляше къщата.
При толкова много хищници…
Вината й се оттегли
с първия писък,
а с нея и другото нещо .
То не умее да се разказва.

 

Какво ми каза дядо ми, покойният

Силуетите на дърветата вещаят смърт,
а корените им раждат пролет.
Двамата под тях до кръв се нараняват,
ала с достойнството на чакащия близост.
Невидимият трети ги следи
и сякаш им съчувства,
но ти си спомняш
как ги прати в ада
и после как забрави
да ги върне.
Привидността подвежда, каза дядо
при свиждането ни в съня ми.
След туй побърза да си тръгне.
Досещам се защо.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Илияна Делева – Жега

Жега.
София диша.
Надишах се вече на изкуство и арт дюкяни.
Вървя с отнесен поглед по сенките.
– За хляб монета дайте ми, госпожо милостива!
Гласът ме сепва.
Мъж се е втренчил в мен
и продължава като песен:
– Там хляб ще купя. Тук ти ме почакай.
Посягам към портфейла.
Между сметки и бележки се търкалят
два лева.
Поколебавам се.
– Да видиш, че не лъжа, госпожо милостива.
За хляб монета дай.
Давам.

 

Всекидневие

Слънцето погалва глухарчетата
миг преди да литнат.
Спирката си играе на вселена.
Две кошчета за боклук стоят пред навеса –
привиждат ми се кучета на стража.

Прозорци, колелета, шум, пушек –
денят се задъхва.
Две гневни на циментовите си ръкави реки
се надсмиват над скоростта на града.

Нощем приспиваме вулканите на сърцето.
Сънуваме таралежени сънища.
Армията на бездомните граждани будува.

 

Шапка за из път

Давам ти, рожбо,
шапка за из път –
на протеста да си скриеш плитката,
да не те оскубят недостойните.

Давам ти, дъще,
шапка за из път –
да опазиш ушите от студа,
за да чуваш плачещите.

Давам ти, чедо,
шапка за из път –
да не ти опече слънцето мозъка.
Лудите да сте живи!

 

Споменът на стената

„Сянката на червеното е кафява” –
графит
върху стената на Националната академия
по изкуства.
Днес го няма.
Пребоядисвана е стената оттогава,
живели са върху нея и други графити,
но усещането остава:
сянката на червеното е кафява.
Припомням го на децата си
всяка година в деня на Европа.

 

Бъдещето спи

бъдещето спи
по гръб
като умряла риба
сънува на английски
и нехае за бъдещето си
разказали са му историята
скучно и приспивно

бъдещето спи
заровило главата си в пухена възглавница
отвито
на сън рапира постмодернистично
и гуру му е източен мъдрец
излъгали са го по новините
политиците

бъдещето спи
с ръце обвило коленете си като в утроба
слуша ритъма на своето сърце
така се учи
да отделя зърното от плявата
ще се събуди
щом го разбере

 

Сутрешни хора.
С палта.
Без лица.
Бързащи хора.
С премръзнали длани.
Търсещи.
Тичащи.
На тебе приличат.

 

тя спря до мен
не попита
искам ли да слушам
цели три спирки
бистри политиката
разказва ми живота си
и този
на близки и далечни
непознати за мен
и толкова еднакви
дори не я упътих
за посоката
но тя говори
спретна бърз анализ
на здравната реформа
сподели
за изборите и надеждите
в живота си

навярно
мислеше, че няма да се срещнем
отново
за някакви три спирки
ми подари
цяла сага или поема
на самотата

 

Стихотворенията са от новата книгата на Илияна Делева „Сто лични“, изд. Скалино, 2017

 

Бележка от автора

Тази книга има дълга история. Толкова дълга, колкото може да е онази част от живота, която вече е минало. Но ако миналото е било визионерско бъдеще и някак странно се превръща в категорично настояще, то значи книгата се появява в точния си момент. Тя е антологична, доколкото съдържа стихове, писани твърде назад в годините, но специално не просто редактирани, а пренаписани за нея, както и съвсем нови неща. Това се оправдава от заглавието й „Сто лични”, защото всичко е лично. Но в същината си тя е подчинена на една градска концепция и стиховете в нея трябва да се четат като „Столични”, защото са родени от и посветени на този град, който е повече от мой роден град. Град, обречен да е среднина и столица на народа ни, отразяващ стотиците ни човешки лица.

 

***

Ще разкрия и една последна тайна от играта ми с думите. Прочетете имената на разделите и ще откриете смисъла, който преминава в цялата книга – човекът е част от града, а града създава човека. Човекът – поет или просяк – наяве и насън живеейки, вървейки по пътищата си създава една книга, един текст, един разказ, роман или стихосбирка на своя безценен живот.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Таня Николова – Апокалипсис

Грамада

една тъжна протяжна песен искам да чуя
за малката заплата и дългия месец
за пълния търбух и евтината храна
за екзалтирания поглед и домашната ракия
за яката чалга и крехката душевност
на българина
и като я чуя
сълзи маргарит да закапят
да плача да се наплача
да плача да се наплача
да плача да се наплача
за нас

 

1984
Посвещава се на всички регулировчици на системи

в мрежата
мухата срещу паяка няма ход
полепва по нишките на
поток пускан от друг
после Like-ва
от него капки
и накрая
само прехвърля
споделя
каквото иска той
КОЙ?

 

Апокалипсис

остават 15 дни
и бум!
трябва да го направя
(да се абонирам за jobs.bg имам предвид
или да понеса четенето му
което е същото
защото алтернативата е дълга рецепта
не по здравната каса)
красив е фонтанът пред Народния театър
но е обществен
а аз не съм аристократ
и нямам пенсия по болест
нито идея за бъдещето

 

Грижа

върху кофата за боклук
два хляба
в найлонче

 

Кучката на Павлов

цял ден не ми стига
за да прочета обявите
тъкмо започна и ми се доспива
за да се разсъня чета друго
слушам музика
и пиша стихотворението
за това как една поетеса си търсела работа
много дълго се оказа
утре може би ще успея да го довърша
омръзна ми да храня това куче

 

Преодоляване

ТРЯБВА ми е стъпило на гушата
НЕ ИСКАМ ме рита в корема
ВИНАТА ме гъделичка по ходилата
вече четири часа
няма победител

 

На пазара за добитък

почукват ми копитата
гледат ми зъбите
стар кон, проскубан
колко още може да носи?

 

Безделнично

в очакване на празниците
на нощното ми шкафче
планове

 

До Надежда и обратно

Надежда, Люлин, Горна баня, Княжево, Младост и Обеля
Център , Илиянци или някъде другаде
из този все по-растящ и вдетиняващ се град с чужди хора
с метро, автобус, пеша и както дойде
върви и се усмихва чуждото ми аз
на чуждите важни неща

 

Роден град

Познати улици
и непознати хора

 

С еднакъв ритъм

моите приятелки ми се обаждат по телефона
(а някои и не се)
след три години
на три месеца
да ме питат как съм
и аз им отговарям
много съм добре, ама много съм добре
а вие как сте? и ние така
браво, браво, трябва да се видим
разбира се, непременно, по-нататък
и се смея
какво да ги правя
нали са си моите предателки
а информацията за здравето ми
я има в интернет ежедневно
за интересуващите се познати
и непознати

 

Меланхолия

колко може да е дълбока тъгата
мисля си
докато празното ми тяло се носи по водата

 

Късо разказче

Пристан
на улица Буря

 

Външна на системата

машината за дезинформация работи ниско по трасето
подмята слухове, казуси, условия, изисквания
дребнотемия, факти, детайли
мъгла се стеле долу няма видимост
удар оттук удар оттам
– хайде да те видим сега парашутистката
къде си тръгнала
ще намериш ли пътя
нали си шампионка по ориентиране
сложно е при нас трудно е какво си мислиш
че ще дойдеш и ще ти е лесно
хей външната от вън
усмихнато ти помагаме не е нарочно
но толкова сме слушали за тези
с големите заплати и голямото самочувствие
че сега е нашият час
денят за разплата
и ти си изкупителна жертва
нищо лично

нищо лично
но всички шампиони са родени
с компас и фенерче в главата
и току-що ви видях
здравейте, приятно ми е да се запознаем
дойдох
за да остана

 

Леки форми на самоубийство

цигари, алкохол, глад, преяждане
някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства
по-леко се диша без себе си
без хората и света
обаче си жив и участваш
в комедия
в трагедия
в нищо
отказваш да живееш
но отказваш и да умреш
възможно е защото знаеш точния виц
за оптимиста, реалиста и песимиста
и твоята чаша не е наполовина пълна
и не е наполовина празна
в нея може и още, и още, и още
докато смъртта ви раздели
сама

 

Стихотворения от едноименната втора глава на книгата на Таня Николова „Морз“,  фондация „Буквите“, С., 2016

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Ваня Данева – Термити

Термити

От високото жилищният блок
прилича на бучка сирене,
нападнато от термити.
Черните точици щъкат
навсякъде –напред-назад,
потъват в лоното
на бялото, после се
появяват пак, влизат-излизат…
Тези двете са като нас
с тебе – тръгват и се връщат,
враждебно размахват
крачка, после притихват,
допират муцунки –
там, на третия етаж вдясно.
И си мислят:
“Всичко е о`кей!“
Но само от високото
се вижда как бучката
намалява, намалява.
В един миг разбираш –
няма къде да се върнеш.

 

Кучето

Кучето се казва Омир.
Порода питбул.
Донесоха го от Америка.
( Тези американци!
Само те могат
да кръстят куче
с такова име. )
Изпълнява команди
единствено на английски:
“Сед! Даун!“
“Гуд бой, Омир! Гуд бой!“
Иначе му говорят
и на български.

Кучето Омир
редовно препикава
розите на стопанката.
Вместо да се почувстват
наторени, те залиняха.
“Нот хиър! –
заповядва мъжът
с нужната нотка
твърдост в гласа
( според инструкциите ).
“Не, в розите!“
“Не, в розите!“ –
вика и прислужницата.
Нищо не помага.
Опитват и на гръцки:
“Ми! Охи!“
Ефектът е същия.
Розите умряха.

 

Наблюдение

Орловите пера на гълъба.
Те са невидими.
Видимо е настървението,
с което кълве
подхвърлените трохи

 

Диво и питомно

Всяка пролет засажда цветя –
да радват слънцето и очите.
Всяко лято тревата, незасята,
залива всичко наоколо.
Потъват в нея и цветята,
и прагът на къщата.
Накрая скри и покрива
на сетния му дом.

 

Чашата

Отпих от чашата,
но жаждата ми не премина.

Водата заприижда и
корабите се залюшкаха,
страховете в трюмовете
се раздвижиха,
като олово тегнеха
към дъното.
А хоризонтът – сив гранит –
не предвещаваше спасение.
Тогава го видях –
стоеше, вперил поглед
в тъмните талази.
На възрастта на моя син
( и сякаш беше той ).
Красавец? – не. Но обаятелен.
Не тръгна по вълните,
не ни нахрани
с хляб и риба, ала
присъствието му изпълни
цялото пространство.
И силата прииждаше
на тласъци. Забравили за
дребните си щения,
корабите ѝ се подчиниха.
Една от мачтите
разкъса облака и освети
пътека към дома.
Когато стигнахме,
денят преваляше, но
още дълго пяхме,
прегърнали нечаканото
избавление. А той –
изчезна, внезапно и безследно.
Не забелязахме кога и как. А после…

Чашата е пак на масата.
И чака.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017