RASSIM®, #1 Живо и Мъртво. 2018. Холографският код на художника/урина, изгоряло моторно масло/петрол върху платно, 210 х 160 см.
Време
Той се върна назад
в крачка бавна,
в захлас,
вперил поглед напред.
Тъй умислен за нещо,
той понечи да тръгне,
ала пак се поспря.
И досадно е много,
тъй да тръгва и спира,
тъй начало и край
във едно да събира.
Сякаш двете са същи,
ала те май не са
или така обичат
да мислят хората
по света.
Но знае ли някой
дали край
в начало може
да се скрие?
Дали с два заека
един куршум
някой може да убие?
И той чу ме и назад се върна
сам истината да открие.
Молитва за дъжд
По радиото Георги
молитва поръча
молитва за дъжд,
не молитва за суша.
Излезе навън,
извади си столче
и седна да дремне
като жално отроче.
Заспива и в сън
бесни, буйни морета
с океани се сблъскват
и давят полета.
Градове се потапят,
всичко живо загива.
Всеки писък и плач
в глухота се облива.
Той, уплашен,
плува, плува нагоре,
но водата се сипе
и не мисли да спира.
Отваря уста
за капчица въздух,
но капчица няма
и Георги загива.
Молитва за дъжд
се чува далече,
Георги разсънва,
и що той да види,
сушата там е,
а той удавил се беше.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X