Лангстън Хюз – Нека Америка да бъде отново Америка

RASSIM®, Два тона. # Живо и Мъртво, 2015. Холографският код на художника-урина, кодът на Земята – петрол върху хартия, 38 х 58 см.

 

Нека Америка да бъде отново Америка
Нека да бъде мечтата която беше.
Нека да е пионерът в прерията
Търсещ дом и свобода.
(Америка никога не беше Америка към мен)
Нека Америка да бъде мечтата на мечтателите –
Нека да бъде онази велика силна страна на любов
Където ни крале заговорничат, ни тирани лъжат
Или човек е стъпкван от друг.
(Тя никога не беше Америка към мен.)
О, нека моята земя да бъде земя на Свободата
Без корони и венци от патриотичен фалш
Където шансът е истински, животът е свободен
И вдишваме Равенство
(За мен никога нямаше равенство
Нито свобода в “родината на свободните”)
Кой си ти, недоволстващ в тъмнината?
Кой си ти, спускащ върху звездите завесата?
Аз съм беден, бял, излъган и разбит,
Аз съм негърът носещ на робството белегът.
Аз съм червенокожия изгонен от земята ми
Аз съм имигрантът уловен за надеждата търсещ –
И намирам същия стар тъп план
На кучешки живот, на силния слабия мачкащ.
Аз съм младия, пълен със сила и надежда,
Заплетен в безкрайната древна верига
На печалба, сила, на „грабѝ земята!“
На „грабѝ златото!“ Грабѝ за да си доволен!
На „Карай ги да работят!“ „Вземи парите!“
На притежаване на всичко за собствената алчност!
Аз съм фермера, закован за земята.
Аз съм работника продаден на машината.
Аз съм негърът, слуга на всички вас.
Аз съм народът, смирен, гладен, лош –
Гладен и днес, въпреки мечтата.
Бит и днес – О, Пионери!
Аз съм онзи, който никога не мина напред,
Най-низшия работник изтъргуван през годините.
И все пак, аз съм онзи който мечтаеше простички мечти
В Стария Свят все още слуга на крале,
С мечта толкова силна, истинска, смела,
Който дори и със силата си пее
Във всяка тухла и камък, във всяка преобърната бразда
Която е направила Америка това което е
О, аз съм онзи, който преплува морета
В търсене на заветен дом –
Аз съм онзи, който тръгна от тъмния Ирландски бряг
От равнините на Полша, от зелените английски ливади
И откъснат от Черна Африка пристигнах
За да построя “земята на свободните”
Свободните?
Казахте свободните? Не мен?
Едва ли е за мен? За милионите на помощи?
Милионите посечени, когато сме на стачка?
Милионите не получаващи нищо за труда си?
За всичките мечти, които измечтахме
И всичките песни, които изпяхме
И всичките надежди, които опазихме
И всичките флагове, които окачихме,
Милионите с празни ръце сега–
Освен една почти мъртва мечта.
О, нека Америка бъде Америка отново–
Страната която все още не е била
А все пак трябва е – страната, където всеки е свободен.
Земята която е моя – на бедния, на индианеца, на негъра, на МЕН
Който издигна Америка
Чиято пот и кръв, чиято вяра и тъга,
Чиито ръце в леярната, чието рало в дъжда,
Трябва да възвърнат нашата мечта.
Наричайте ме с грозни имена
Стоманата на свободата няма ръжда.
Заради тези, които живеят на други на гърба,
Нека завземем отново земята,
Америка!
О, да,
Отново казвам ясно,
Америка никога не беше Америка към мен,
И вричам се сега –
Америка ще бъде!
От разрухата и развалините на нашата гангстерска смърт,
От насилие и гнилоч на подкупи, измама и лъжи,
Ние, народът, трябва да изкупим
Страната, мините, горите, реките
Планините и безкрайните равнини –
Цялата зелена и прекрасна земя –
И да направим Америка отново!

1935

 

Превод от английска Бистра Желева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Лангстън Хюз – Харлем

Хубен Черкелов, 25 цента, Фредерик Дъглас, 2020

 

 

Харлем

Тук, на ръба на ада
Е Харлем —
Припомняйки си старите лъжи,
Старите ритници във гърба,
И старото “потърпи”
Което ни говореха преди.

Да, ние помним
Че продавачът от ъгловия магазин
Ни каза, захарта поскъпна с два цента
А хлябът със един,
И за новия данък на цигарите —
Ние помним работата, която нямахме,
Която никога не можехме да имаме,
И все още не можем
Защото сме цветнокожи.
И така седим тук
На ръба на ада
в Харлем
И наблюдаваме света отвън
Незнаейки
Какво да правим
С това
Което помним.

 

Вариации на една мечта

Да размахам широко ръце
под слънцето някъде там
вихрен танц да танцувам
И след края на белия ден
Да отдъхна във хладната вечер
Под високия клон
А нощта леко да пада
Тъмна като мен —
Това си мечтая!

Аз размахвам широко ръце
Във лицето на слънцето
Танцувам! Въртя се! Завихрям!
И след края на бързия ден
Си отдъхвам във бледата вечер…
Под висок строен клон…
А нощта каца леко
Черна като мен.

 

Minstrel Man

Макар устата ми
Да се криви от смях
А гърлото ми
Да пее дълбоко
Нима не чувствате
Зад тях
болката
Страдана дълго?

Макар устата ми
Да се криви от смях
Нима не чувате
безмълвния ми стон?
Макар краката ми
Да скачат весел танц
Нима не виждате
Как издъхвам?

 

Майка към сина си

Е, сине, казвам ти
Животът ми не бе стълби от кристал
Имаше и гвоздеи
И трѐски
И счупени дъски
И къщи без килими—
Голи.
Но все пак винаги
Аз се изкачвах
И стигах до площадките
Завивах зад ъглите
Понякога вървях на тъмно
Без светлина
Затуй момчето ми, не обръщай гръб
Недей да сядаш просто
Защото си се спънал малко.
Недей да падаш—
Виж, аз още ходя
Все още се изкачвам,
Макар животът ми да не бе стълби от кристал.

 

Остарявайки

Беше много отдавна.
Почти бях забравил че имах мечта.
Но тя беше там,
Пред мен
Като слънце ярка —
Моята мечта.

Но израстна стена,
Бавно растеше,
Бавно,
Между мен и мечтата
Растеше бавно, бавно
Затулвайки,
Криейки,
Светлината на мечтата ми
Израстна и достигна небето —
Стената.

Сянка.
Аз съм черен.

Лежа в сянката,
Без светлината на мечтата ми,
Над мен.
Само една дебела стена,
И само сянка.

Ръцете ми!
Моите черни ръце!
Пробийте стената!
Открийте отново мечтата!
Помогнете ми да счупя тъмнината,
Да разбия тази нощ,

Да разчупя тази сянка,
На хиляди слънчеви лъчи,
На хиляди бляскави мечти
От слънце!

 

Харлем

Какво става с отложената мечта?
Дали изсъхва
Като стафида на слънце?
Или бере като гнойна рана —
И после се разтече?
Дали мирише като разложено месо?
Или прави сладникава коричка—
Като сиропиран сладкиш?
А може би просто увисва
Като тежко бреме.

Или ще избухне?

 

Превод от английски Бистра Желева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X