Страшен глад настана. Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко. Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
Стихотворението се препубликува с любезното съгласие на г-жа Мая Методиева
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X