Етикет: Живка Балтаджиева

*

Както в толкова
градове на Европа
гората е част
от това място. Снегът изпълнява
своето тайнство.
Бавно, бавно се разхождаме
из Княжеската градина
(Борисoвата)
по пътечки,
които всеки ден прекосяваш.
Сега твоите стъпки
са нашите стъпки.
Твоят път
слива се с нашия път.
Подривните песни
на птиците, статуите
на почитани мъже
и обичайни тирани,
смълчаните фонтани,
някои самотници,
дискретно придружават
нашето преминаване.
Накрая стигаме
до паметника
на съветската армия.
Железни победители
с войнствен жест
празнуват своя триумф
докато други, победени,
се отдават на потреса
да са сразени.
Едните и другите
във властта на капризното време,
окисите и забравата.
Не ни е лесно да тълкуваме
натрапеното,
незачитано вече от никого
Тази импозантност, пропорционална
на своето безсмислие и незначителност.

*

Como en tantas
ciudades de Europa,
el bosque forma parte
de este sitio. La nieve
realza su misterio.
Paseamos sin prisa
por el jardín Knyazheska
(el de Boris),
por senderos
que pisas a diario.
Tus pasos son ahora
nuestros pasos.
Tu camino
coincide con el nuestro.
Los cantos emboscados
de los pájaros, las estatuas
de hombres admirables
o de simples tiranos,
las fuentes silenciosas,
algunos solitarios,
acompañan, discretos,
nuestro tránsito.
Llegamos al final,
al monumento dedicado
al ejército soviético.
En hierro, vencedores,
con ademán guerrero,
celebran su triunfo
mientras otros, vencidos,
se rinden al horror
de la derrota.
Unos y otros
se dan a la intemperie,
al óxido, al olvido.
Nos cuesta interpretar
esta imponencia
que nadie ya respeta.
La magnitud proporcional
a su insignificancia.

Рила

1.

Има да чакаме да видим
манастир
зле разположен.
Рилският манастир и той не пада по-долу.
Отвън стените му ми напомнят
друга религиозна крепост:
манастирът на Гуадалупе.
От планини обкръжен е,
днес заснежени.
Склоновете, високи и стръмни
подслоняват гъсти иглолистни гори.
Оттатък мъглите,
сред високите облаци
едните и другите
отстояват надмощие над пейзажа.
Над светата обител равнодушно
вали.
Сякаш от векове
не спира.
Във вътрешния двор се издига
каменна кула от XIV век,
Хрельова я наричат.
В църквата –
фрески в полумрак,
и свещи, които озаряват духа
на това свято място,
това убежище.
Далеч от света
сме в света.

1.

Está por ver
que un monasterio
esté mal situado.
El de Rila tampoco.
Desde fuera,
sus muros me recuerdan
los de otra fortaleza religiosa:
Guadalupe.
Le rodean montañas,
hoy con nieve.
Sus laderas, muy altas e inclinadas,
sostienen densos bosques de coníferas.
Tras la niebla, entre las nubes,
unas y otros
ostentan su dominio
en el paisaje.
Sobre el claustro,
la lluvia cae impasible.
Pudiera parecer que llueve así
desde hace siglos.
En el patio se alza
una torre de piedra del XIV
que llaman la de Hrelja.
En la iglesia
hay frescos en penumbra
y velas que iluminan el espíritu
de este santo lugar
que es un refugio.
Lejos del mundo,
estamos en el mundo.

2.

Пази се снимка
на Патрик Лейг Фермор
пред дверите на Рила.
От есента на 34-а.
Коментира за себе си,
че трябва да е бил
“истинско представление”,
дълга, сплъстена коса
от праха и слънцето
превърнатa в плъст.
Лицето, както казва,
тъй загоряло,
че има цвят
на шкаф от орехово дърво
Раница на гърба,
унгарски резбован бастун,
пъстър, плетен колан,
кама от стомана и калпак.
Вечният пешеходец
веднъж без привичните
ботуши с шипове.

2.

Se conserva una foto
de Patrick Leigh Fermor
a las puertas de Rila.
Del otoño del año 34.
Comenta de sí mismo
que debía de ser
“todo un espectáculo”:
pelo largo y apelmazado
por el polvo y el sol
convertido en esparto.
La cara, según dice,
tan quemada,
que su tono sería comparable
al de un aparador de nogal.
Lleva mochila,
un bastón húngaro tallado,
un cinturón trenzado de colores,
una daga de acero y un kalpak.
Eterno caminante,
por una vez no calza
sus botas con tachuelas.

3.

Тази е територията
на вълка и на мечката.
На пъстървата.
Металните кубета
блестят в хубаво време,
възправени винаги срещу слънцето.
Непосредствено след светите
Кирил и Методий,
създатели на кирилицата
Свети Иван Рилски
е най-почитания
в България.
Разказва Падди, че ходил там на поклонение.
Спомня си дългокос гайдар,
който свирел пред група жени
мелодии в транс.
И Надежда си спомня,
студентка по френски от София,
с която три денонощия преживял
по тия места.
Минавали всеки ден
край гроба
на Джеймс Дейвид Бърчър,
някогашен професор от Итън
и кореспондент на Таймс,
един мъж отдаден
на българската кауза.
От ония екскурзии
сред горите
съхранява най-вече как се е къпал с момичето
в ледените кладенци из дефилето.

3.

Este es el territorio
del lobo y del oso.
Y de la trucha.
Sus cúpulas metálicas
brillan, cuando hace bueno,
constantemente al sol.
Después de los santos
Cirilo y Metodio,
inventores del alfabeto cirílico,
san Juan de Rila
acapara en Bulgaria
la mayor devoción.
Cuenta Paddy que fue de romería.
Recuerda a un gaitero con melenas
que tocaba ante un grupo de mujeres
algunas melodías desmayadas.
Y a Nadejda,
estudiante de francés en Sofía,
con la que pasó tres jornadas
por aquellos parajes.
Cruzaban cada día
delante de la tumba
de James David Bourchier,
antiguo profesor de Eton
y corresponsal del Times,
un hombre entregado
a la causa búlgara.
De aquellas excursiones
por el bosque,
evoca sus baños con la joven
en las heladas pozas del cañón.

*

Не една война, войните.
Не един народ, народите.
Не една само култура,
културите.
Цивилизациите, империите.
Византийски, отомански,
руски, фашистки, комунистически.
Оцеляваме,
казва Живка Балтаджиева,
от нашите, от чуждите,
от вашите.
На оцелели
е българската история.
На Балканите.

*

No una guerra, las guerras.
No un pueblo, sino pueblos.
Ni siquiera una cultura:
las culturas.
Las civilizaciones, los imperios.
Bizantinos, otomanos,
rusos, fascistas, comunistas.
Sobrevivimos,
dice Zhivka Baltadzhieva.
A los nuestros, a los ajenos,
a los vuestros.
De los supervivientes
es la historia búlgara.
En los Balcanes.

От още непубликуваната книга “Cuaderno de Sofía” – “Софийска тетрадка“

Земна механика

Също както някое изображение
ни спомня друго, аналогично,
една сянка – свежата влага
на друго кътче в паметта,
един мирис – някоя случка
близка поради своята смътност,
този град – друг някой,
обитаем и далечен,
така, когато следобедът
се превръща във вечност и е юли
всичко изразява някакво многозначно,
непостижимо присъствие
и водата е много повече от филтъра,
на което тече и отминава,
светлината много повече от було,
което осветява нещата,
вятърът много повече от надслова
на някоя тъмна вест.

Mecánica terrestre

Lo mismo que una imagen
recuerda a alguna análoga
y una sombra a la fresca
humedad de otra estancia
y un olor a una escena
cercana por remota
y esta ciudad a aquélla
habitable y distante,
así, cuando la tarde
se hace eterna y es julio
todo expresa una múltiple,
inasible presencia,
y el agua es más que el filtro
de lo que fluye y pasa
y la luz más que el velo
que ilumina las cosas
y el viento más que el nombre
de una oscura noticia.

От „Mecánica terrestre“ . “Земна механика”

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X