Ния Пушкарова, Portrait of Juliana, pastel drawing 70×90

 

ОТЕЧЕСТВО
ПСАЛМ XVII

Взрях се в зида на родината моя
някога як, сега руина,
от спринта на времето поломен,
от геройствата, вече история само.
В полето излязох, дето слънцето пие
на ледовете потоците луди
и стадата се жалват, че хълмът отвлече
в своите сенки светлината на дните.
В дома си aз влязох, разграбен видях го,
от старческа стая мизерни останки
и моята гега по-крива, немощна.
Усетих гърба си от годините скършен
и нищо не зърнах, гдето поглед да спра,
без спомен да бъде то от смъртта.

Превод от испански Живка Балтаджиева

 

PATRIA
SALMO XVII

Miré los muros de la patria mía,
si un tiempo fuertes ya desmoronados
de la carrera de la edad cansados
por quien caduca ya su valentía.
Salíme al campo: vi que el sol bebía
los arroyos del hielo desatados,
y del monte quejosos los ganados
que con sombras hurtó su luz al día.
Entré en mi casa: vi que amancillada
de anciana habitación era despojos,
mi báculo más corvo y menos fuerte.
Vencida de la edad sentí mi espada,
y no hallé cosa en que poner los ojos
que no fuese recuerdo de la muerte.

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.