Ваня Вълкова – Разруха и изтичане на времето (Поема)

Свилен Стефанов, Тъга по изгубената модерност, м.б., пл.,  90/205, 2017

 

РАВДА – ТРИ В ЕДНО
(поетично-визуална поема-драма, без финал)

1 – ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ РАЗРУХАТА НА ПИОНЕРСКИЯ ЛАГЕР В РАВДА

Светлината на сутрешното слънце е по-остра от острието на мидена черупка
боли
изгаря
изгражда
енергизира
молекулни връзки,
по силни от утайки на разрухата
Пресичам границата на разпада
Нахлувам в гората, от минало и настояще:
бетон, рисудрасканици на надеждата,
излющващи се остарели знаци – символ на прогреса,
мъртъв в своята начална точка на разпада
Красотата на изтляването ме преследва
помня
снимам
гледам
Виждам всичките детайли,
все по-близо и по-близо
Изкачвам стъпала, отминати от времената
НОВО-СТАРИ
Мрамор с отпечатъци от:
неудобни маратонки, тънки джапанки, обичани сандалки,
памет, страх и веселба,
прилежно сгънати чаршафи и калъфки, изтърбушени легла

Навън е топло в стаите е душно
Навън е светло – в стаите е мрачно

Мирише на:
изгнание, уплаха, лъжа
Лицата на децата са вградени-отпечатъци
в стените, по стените, през стените
Отвъд стените виждам:
прах, останки от текстил, избелели-мъртви думи
невидѝми връзки, неизтрити знаци, мимолетна радост
В заграденото пространства на тъгата – пречупен детски спомен
Стоя, разглеждам, преминавам, покатервам се, задържам се едва и гледам бавно

Хората, дошли от плажа, бързо преминават
Само да излязат, само да достигнат, само да избягат
в мислите си, за възможните обеди и вечерѝ на покривки
Само да се скрият в маскировъчната сянка от илюзии –
морски брегове и тихи плажове –
идилия на недокосвани скъпи дестинации
Само да се доберат до улицата-граница на градското гъмжило,
само да се срият в малките си второ звездни местообиталища-кутийки,
без възможност за следобедни коктейли и басейни
Хората, които преминават са илюзии, че ги има
Остават сенки, силни и графични отпечатъци, с натиск
Хората, минаващи през останките на детските мечти са тихи
Не говорят, не опипват, не разглеждат, не разпитват, не разместват,
не заснемат, не поправят, не остават
Хората от утрешният-днешен ден, не искат
да си спомнят, да разбират, да предлагат, да изграждат, да остават
Само преминават много бързо, през разрушените останки,
от лагера на пионерите във Равда – морската звезда за бедните деца
Слънчевите зайчета оплитат в мрежи множество останки:
слънчеви фасади с пропукани балкони; хартиени тефтери с мръсни думи;
разпокъсани кочани-формуляри от закуски и вечерѝ;
каменни разбити стълбища; метални пръти за огради към небето
Хората от плажа се изкачват бързо и страхливо преминават,
през останките от смърт-разруха на мечти и вяра.

Аз оставам,
времето е много топло
Аз разглеждам,
завладяна от разпада на илюзии
Аз намирам,
гнус ме е да пипам
Аз документирам,
само смрад от изтърбушени юргани
Аз започвам,
да излизам, но не мога!

БЯГАМ, БЯГАМ, БЯГАМ!

Няма, няма къде да се прикрия, паниката ме обзема
Няма нищо, от което да се плаща, но неистово желая да избягам
Няма никой, който да попитам, хората които премиват са далечни сенки
Няма място, където да се скрия и да наблюдавам

Бягам, бягам

Разрухата от миналото – времето на утопичните реалности
ме преследва тъжно и отравя
Разрухата от днешното – времето на мирен преход: социализъм – капитализъм,
ме угнетява-уморява с алчност
Разрухата от бъдещето – времето на ултра-технологичния напредък
ме ускорява и променя
Много бързо, много бързо, много бързо, много бързо, много бързо, много бързо, много бързо, много бързо,
Много
Бързо
Бягам, бягам
Бягам да изляза, да се скрия, да си ходя

Вкъщи, в хотела, в квартирата, в бунгалото, в палатката,
в оградата от детски спомени, без разпределение във време,
в кутия със съкровища-запазени мечтания,
в увеселителният парк с водните пързалки-писти за излитане-изхвърляне на време,
в луксозните басейни, пълни с отрова и парфюми,
в кафенето с маси от токсични полимери,
в магазините за изхабяване на време
Бягам, бягам
Никъде не мога да се скрия, от разрухата на времето.

2 – ПРЕМИНАВАНЕ ОТ РАЗРУХАТА НА ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР – ВЛИЗАНЕ В РАЗРУХАТА НА ГРАДА

Времето е спряло
На плажа,
под слоевете смрад и веселба
В прашните превозващи кутии – коловози,
продаващи / купуващи мечти
или назад в символиката на звездолъжата
В прахта,
на ежедневното замитане на истината и лъжата
намирам скелет,
на морско-сива птица, без крила
Времето е спряло
Дърветата прорастват, през бетона и го разрушават
Времето е спряло
Започвам да си тръгвам от заспалата гора
На границата, между благоденствието и разпада,
лети найлонова торба
А птиците започват да привикват с
градските инстинкти на приятни помияри
Умилкват се, издават звук за милостиня,
отръскват споменът за невъзможни небеса

Далеч
на Изток
и на Запад
Далеч
във вечността и днес
Далеч
Прибоя на морето ги разрязва
крилата им остават
по улиците на града

В града,
изчистен от разрухата на спомени от летни
детски – пионерски лагери
е скучно

В града,
превърнат илюзорно в град
е просто сборище –
бетон-фалшиви балюстради-псевдо-лукс –
от непланирани постройки

В града
е тъмно,
скривалище-прибежище
от хаоса на всички цветни светлини

Зелени светлини – хотел ,,Месембрия“
Бели светлини – свръхмодерен рехабилитационен медицински център „Месемврия”
Червени светлини от нощният живот от плът, веселие, свърхдоза самота,
обвита в купища пари и много парѝ алкохол

Далечни светлина

Светлини облечени в магията на град Месембрия – от 20 век Несебър,
премесени със светлини от корабите – казина на Sunny Beach, брегът миришещ на:
токсична морска пяна,
сив пясък от разбити дюни,
разгулен примитивизъм
и много, много страх,
че времето изтича и няма време

ВРЕМЕ

Младежът с къси цветни панталони и очи на синя перла, казва:
– ,,Да го загребем със цели шепи и да живеем“
Сервитьорът с бяла риза и очи, без цвят, казва:
– ,,Да имамх малко време, ще мога да започна отначало да живея“
Човекът с металносива риза и очи на звяр, казва :
– ,,Да вземем всичко, което може да се вземе, искам да живея“
Жената събрала в името си всички женски имена, казва :
– ,,Да, искам да го притежавам, защото заслужавам да живея“
Девойката с къса рокля с очи от всички цветове, казва „
– ,,Да мога да го спра, аз винаги ще живея“

Няма време – пясъка изтича
живеем бързо,
купуваме бързо,
продаваме бързо,
гледаме бързо,
слушаме бързо,
учим се бързо
храним се бързо,
ходим бързо,
спим бързо,
любим се бързо,
мразим се бързо,
събираме се бързо,
разделяме се бързо,
пътуваме бързо,
умираме бързо
Няма време – скоростта се увеличава
Времето се промени
Дойдоха ветровете
Времето спря
Остана, само спомен за времето
Далеч

Далечни светлина
Светлини от паметта на Месембрия, зарита в църковното пространство,
успешно посещавано от туристически потоци,
носители на средства за растежа на града – останки от културни пластове и много снимки

Далечни светлина

И фарът ще остане да чертае пътят към града
от който искам да избягам, да се върна – Равда

По улиците на града,
единствените думи са на руски,
а другите мълчат и консумират,
а другите помахват в тесните балкони,
а другите остават на прибоя, срещу ветровете
а другите прибират своите мечти, за лято,
а другите успяват да стоят покорно в бързотечната опашка за храна и питие от:
малко популярно: ресторантче, магазинче, кафененце,
а другите успяват да се върнат със спомени от платена свобода, за цяло лято,
от аквапарка между Равда и Несебър – Аква Парадайз,
а другите успяват да си включат мачове
от първенството, на голям или на малък шлем,
а другите, а другите, а другите, а другите, а другите
а другите успяват да заспят и да засънуват, че са на море,
извън града – разруха и бетонни нощи –
извън реалността и спомена за морски градове от социализма.

НОВИ И СТАРИ БЕТОННИ ОСТАНКИ

Разрухата на стари изоставени строежи
на хотели с ресторанти и певица – социалистическа мечта,
ме прави любопитна, изпълва ме с насмешка и тъга

Разрухата на стари изтърбушени постройки
на хотели с басейни и площади за игра,
ме прави недоволно тъжна

Разрухата на нови, изоставени хотели,
до бреговете на морето,
ме изпълва с раздразнение и мъничко тъга
Разрухата от изоставени комплекси,
обвити от рекламни думи за успешен бизнес – лукс и предоволство,
ме уморява и изпълва с отегчителна насмешка, без тъга

Разрухата от изоставени строителни площадки,
в началото на своето започване, без отговорност за живота,
ме пълни с ожесточение и безнадеждна мъка, раздразнение и самота

Разрухата на нови изоставени, неправомерни -непланирани строежи
на хотели – кошери за ситост и безнаказана лъжа,
ме кара да роптая, да се махна, от блатото, наречено България

ТЪГА

Тъга от загубата и размиването
Тъга от загубата и неразбирането
Тъга от загубата и подменянето
Тъга от загубата и незнанието
Тъга от загубата и унищожението
Тъга
Тъга от загубата на достойнство и убиването на достойнство
Тъга от загубата на любов към човека и живота
Тъга от загубата на търсене на смисъл
Тъга от загубата на търсене и Бога
Тъга от загубата на желание за справедливост
Тъга от загубата на желание за правда
Тъга от загубата на радостта от творчеството и живота
Тъга от загубата и изгниването на идеи в архитектурата, дизайна, литературата,
изкуството на образите, движението и жеста
Тъга по тяхното убийство, преди да са родени
Тъга
Тъга по старите останки-сгради на пионерския лагер, на бедните излъгани деца, в Равда
Тъга от загубата и неразбиране на паметта от Bauhaus стил – е пуснал корени, изрязани до дъно
Клоните и дънерите са почистени,
Бившото соц-пространството е, уж чисто
за новите туристически комплекси

ВРЕМЕ ЗА РЕКЛАМА
……………………R/$ @ :)% >= 😊)
Търсите лукс, спокойствие и романтика?

Насладете се на изгарящото слънце, кадифения пясък и морския бриз от терасите на нашите утрамодерни комплекси –
HAPPY NEST – луксозно обзаведени апартаменти и GOLDEN BREEZE – хотелския комплекс.
Разположени на първа поточна линия, на непясъчния и премоделиран от други гнезда за отдих, черноморски бряг!!!
Равда – модерен транспортен възел на пътя Бургас-Слънчев Бряг!
Еталон за разцвета на съвременното строителство и модерните технологии, с високо качество на обслужване, на всички нива и поднива. По суша и вода!
Само на 6 км от SUNNY BEACH / Солнечный берег / Слънчев бряг
Модерни апартаменти и хотели в Равда – притегателен център за туристи от цял свят!

Времето за реклама изтече, 🙁
Купете си рекламно време онлайн от нашият сайт www.ravda-sun-ru.bg
Или се свържете с нас на електронната поща Info-hotels-appatament-ravda@mail.bg
Или директно на телефон: 089 780 6664 (6)
Очакваме Ви! Времето е пари!
Времето извън рекламата продължава.

3 – РАЗРУХА И МОРЕ НА ТРИ ПЕДИ РАЗСТОЯНИЕ
– СКУКА-МЕЧТА – РАВДА – ГРАД-КУРОРТ

Разрухата на пионерския лагер разделя града с граница за
Вход и изход
От невъзможността и възможността

Разрухата на пионерския лагер в село, вече град Равда –
детска мечта с руски бонбони, остава
Във веригата магазини ,,Берёзка“ ги продават,
не са по-евтини от бонбони Lindt,
а детството запазва споменът за невъзможност,
извън логиката и вкусовата памет

Руските бонбони,
не са по-евтини и магазините не са евтини,
но търсенето определя предлагането, но търсенето не определя цената

Руските туристи
не са по-евтини и по-неизискващи
Търсенето на добро място за търговия и почивка, определя цената

ЗА РАВДА – ДОБРО И ЛОШО

Равда отправна,
двупосочна туристическата точка по южночерноморска транспортната линия:
Слънчев бряг – Несебър – Поморие – Бургас – Созопол
– безпаметни алкохолни нощи;
– неспирно въртящи се ролетки;
– красиви и скъпи жени и мъже;
– антична и бутафорна красота
– култура, не-култура, псевдо-култура

Равда селото-град – безинтересна земя – приютила бежанци от Егейска Македония

Равда, незначителна културно и политически пространство, временен лагерен дом,
на стотици социалистически деца и младежи, чавдарчета, пионери, комсомолци

Равда незначителна културно и политически морска ивица,
земя на скука и нищожност, забравена между античните пристанищни перли
от Месембрия, през Ахелой, Анхиало до кулите на Пиргос и най-сетне до най-древния български град и гръцки полис – Аполония

Пътуване по крайбрежната ивици във времето
От миналото към настоящето, с малко завой
Равда, сега ти си желан град-курорт,
равнина на безбрежното очакване за по-добри времена,
превърната в популярна туристическа дестинация – гмеж от бетон, множество евтини и изкуствено скъпи ресторанти, красиви морски гледки, градска грозота с много налети руски и малко западни пари и изоставени детско-юношески и спортни лагери –
забравени мечтания и игри

Равда никога нямаше да стъпя на твоята морска земя, ако през теб не се достигаше до уникалната античната куполна гробница – римски херон и магнетично култово пространство на тракийски ритуали посветени на слънцето
А слънцето по твоята брегова ивица е много силно и морската пяна заличава всичките ми предубеждения и недоволства

ДЕТСКИ СПОМЕН ЗА РУСКИ БОНБОНИ И ЛИПСАТА ИМ В РАВДА,
ВЪПРЕКИ МНОГОТО РУСНАЦИ И РУСКИ ИНВЕСТИЦИИ

Магазин ,,Берёзка“, ах Берьозка, ах бяла бреза,
ах руска земя,
земя на безкрайните руски полета,
земя на безкрайна тъга
Едно вътрешно гласче, пропя…

Ах, брезичке моя,
търсих те в тъмната капиталистическа гора
Ох!
Обърках всичките пътеки в леса
Ах, брезичке моя,
Намерих те, далеч от тук, не в този град
А, ти си по-скъпа от всичките дървета в леса
Ах, брезичке, моя, ах

Магазин Берьозка, наследник на
прогресивно-търговски-западнориентиран
магазин „Торгсин“ (всесъюзно обединение за търговия с чужденци)

Неповторимия вкус на руските шоколадови бонбони – спомен
за невъзможността да си купиш бонбони Lindt/Линд
или непредвидимо шоколадово яйце – Kinder Surprise,
извън непристъпните врати на КОРЕКОМ/CORECOM –
митична външно търговска организация или на френски
(кантора за търговско представителство )

Корпорация, предоставяща ДОСТЪП
Достъп до отворени пазар с конвертируема валута
Достъп до луксозни блага,
Достъп до непроизвеждани блага,
Достъп до невиждани блага.
Достъп до недостъпното в България

Спомен за невъзможност, за достъп, до тези блага,
без бонове-зелени книжленца-благодеяние и
присвояване на труда-печалба, зад граница
Зелени листчета – мечти – бързи социални решения
за невъзможното притежание, но даващи достъп,
само за изложилите своите дробове на сухите ветрове на Сахара или Ирак.
Споменът за границите на социалното, уж-благодеяние, на социалистическата държава
======================================================================
Граница
======================================================================
Споменът за невъзможността да прекрачиш границата към страната произвеждаща Lindt
Споменът за множество граници-ограничения
Граници, извън и вътре в комерсиалния западен модел
за подражание, използване на подражанието, и неправомерно присвояване
Прекрачване на границите, само, през вратите на КОРЕКОМ
Ком, комерсиалност, комерчески, комерс, меркантилност, мерки и теглилки, на дребно, Коректив на непробиваемото ежедневие на социализма.

Ком
Комерсиални мечти
Ком практики
Комерчески възможности и желания
Комерсиални реализации на планове
+
Море и бетон
Бетон, без море

Спомен за невъзможността да се откриват и консумират бонбони Lindt
в пионерският лагер в Равда
Лагер, заградена територия на лъжа-мечта,
изолация-трансформация на крайбрежна площ-непознаваема за бившите деца.

Трансформацията на Равда
Скъпа и евтина
Далечна и чужда
С много руски пудпури, певачки по заведенията, но без чалга – каква идилия
Удобства и басейни
Басейни и мечти
Апартаменти-басейни, апартаменти с басейни-мечти за мечтатели,
покупватели на апартаменти, ползватели на апартаменти, отдатели на апартаменти
=
Мечтано място – рай от:
бетон, басейни, морски изгледи, пурпурни залези, липса на морски изгледи, нов и стар бетон, мечти за море по каталог в туристическа агенция, липса на море, мръсно море, оградено море, недостъпно море, претъпкано море, разпродадено море, само инвестиции от бетон

Руски инвестиции,
Руски бонбони
Може да се намерят, но
където искаш да ги няма, ги има

Някъде, изгубвайки се в изгубеният град-море от бетон

някъде между комерсиалните реализации в бетон, метал и невъзможности;
някъде между бившите девствени гори и посивели зелени площи;
някъде между разровените пясъчни дюни
някъде между струпаните,
една върху друга бетонни хотели-примамки-обещания за щастие;
някъде между бетонните гаражи, притиснати фасади, без прозорци, малки балкони,
без изглед към морето, без изглед към мечтите останки;
някъде между хлорните изпарения и слънцезащитни масла
от задушаващи курортисти-собственици на мечта, кола, апартамент на морския бряг или в гъмжилото на морския град;
някъде между летящи цветни балони и морско загорелите детски ръце и крака;
някъде между плажно-бавно-прибиращите се лелки, чичовци, каки, баби, госпожи, господа и деца;
някъде там, през запустелия парк с избуяли треви, змии, мръсни хартии, дамски превръзки, дамски счупени фиби, дамски тоалетни, без врати

Та някъде там се влиза в бившия пионерски лагер в с. Равда
Влиза се и не се излиза,
лесно
Влизането винаги е лесно
Излизането е въпрос на време,
на желание,
на възможност,
на ориентация,
на непрестанно повторение на опита
за съхранение на визуалната памет
от бързотечната разрухата,
от взаимно вплетените-прораснали в бетон дървета,
от изоставени проядени беседки,
от променили своят цвят, изгубили близнака маратонки,
от изтърбушени възглавници-пазители на детски сънища,
от опетнени с дързост, плач и нощно напикаване дюшеци,
от никога не влезли в употреба хиляди хартиени кочани-административна страст,
от непосилно, за очите, чисто нови пожарогасители в червено,
от модернистични реминисценция – архитектура на мечтата
от счупени, изгнили, дървени врати – отвори към бездънни ями на мизерията и тъгата.

Не искам да си спомням
Не искам да си спомням времето на пионерския лагер в Равда,
където никога не съм била
Не искам да си спомням времето,
когато бях дете, за времето
в което нямаше, какво да правя, освен да чакам, нещо да се случи

Излизам, през пролука в стената на:
разруха,
разпадане,
разлагане,
размиване на детското пространство
Изместено от плесен, смрад, замъртвялост,
Навлизам в градското пространство – хаотична гмеж, без излаз на морето.

Краят на разрухата не се вижда.

септември, Равда-София, 2019 – 2020
vv, фот0графия, 2019

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X