Велина Караиванова – Кака се оправя легло

Моника Попова, Рисунки

 

Този паяк е по-малък от тази муха
Слънцето е по-голямо от луната
Но най-голямото е в онези три велосипеда
Които преди малко ме подминаха
В извитите като сърпове тела на момчетата

 

Счупените пейки в парка
Са озъбени
Прекършени от призраци
Клавиши на пиано
Не успяло да възпроизведе
Така както ги чува
Там правилата

 

За какво е тази телена ограда
За какво е тази консерва зад нея
А смачканият картон изгнилата обувка
целофан пластмасова тарелка
вестник изтърбушен стол
За какво е тази улица
За какво е този завой
За какво е тази табела
За какво е този тунел
За какво е това цвете
Не – бурен
Не – цвете
Да, сънувах точно този бурен
преоблечен като цвете
Да, сънувах
Не – сънувам

 

По Саламбо на Флобер

Само онзи, който беше разяден отвътре се предаде. Сам предаде
Предложи подкупи с цяла държава
с непознати по размер планини от злато
и едновременно крещеше за милост
но нагло, като че ли и нея раздаваше
Така се разложи на вмирисани късове
по невинния кръст нещо, което
отдавна не беше човек – нито отвътре нито отвън
Между хапките, грак сееха птици, но след малко и те отминаха

 

Как се оправя легло

Започвам с мисълта да сменя чаршафите
Трябват ли ми чисти
Как ще се чувствам
Колко бързо се забравя удобството
Чистотата ли ме прави по-добър човек
Мога ли да успея в това което съм намислил
Ако само си легна в чисти чаршафи
Защо си задавам тези въпроси
Нали всеки поне ще бъде погребан измит

 

Вярвам в истинската революция, чува ли ме някой
После се разделихме на лагери и тишината ни погълна

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ваня Вълкова – Рейс София-Дупница

Моника Попова, Рисунки

 

ИЗВЪН ВЪЗМОЖНОСТТА

болката от страха да боли
е по-голяма

смрадта от разпилени боклуци
е по-малка

тишината от изоставени идеи
е по-голяма

отчаянието да намериш идентична личност
е по-малка

от всички илюзии и мечти,
извън възможността

15 ноември 2022

 

ЖИЗНЕНА ПАМЕТ

паметта е разрушител
на време
гравитацията не отчита 48 килограма
скоростта с която се движа е по-голяма

тримерна структура

– времето преди да излетя
– летя
– безкрайността, след това

20 януари 2022

 

РЕЙС СОФИЯ – ДУПНИЦА

Жените пътуват
с автобус
от София до Перник и Дупница.
Жените се завръщат, всеки празник
– да се видят с роднини
– да отворят и затворят хубавите врати с италиански брави
– да засядат нови цветя в двора
– емоционално да разчистят мазето или тавана
Жените се прибират всеки Великден.
Непрекъснато отварят устни
с много хубави бели зъби.
Непрекъснато си мачкат косите
спомен за полу-холивудска красота, на шопските моми.
Непрекъснато говорят по телефона
с големи смарфони.
Непрекъснато се усмихват и вълнуват.

Две непознати жени се срещат и радостта им се преплита.
Тъмнокоси потоци, закопчани строго и златно руси къдри, леко трептящи.
Едната е живяла-работила в Италия 15 години,
другата 18 години.

Две непознати бг жени се прибират за Великден.
Тъмнокосата от шопки преминава на италиански
и успокоява някой от телефона – другата седмица се връща.
Тя е нужна – рехабилитатор, болногледач, без медицинско образование,
но с упорито сърце и силни ръце.
Русата достолепна порцеланова дона
се усмихва и обяснява, че е дошла да си оправи зъбите
и после се връща в Италия.
Какво повече да искам, пита русата дона.
– Имам голяма къща, мъж, деца, внуци.
– През няколко месеца идвам да ги виждам.
До Дупница, усмивката й с бели, равни зъби остана неподвижна.

Синът на чернокосата – силно повяхнала красота я чака,
с BMV,
на разклона за Перник.

Селата около София и Перник са пълни с прах от изоставени къщи
и автомивки с работещи безперспективни младежи.
По статистика през 2022 в 60 села в страната имат, само по 1 жител. А 592 села са без население или с едноцифрен или двуцифрен брой души. 17 села от пернишко живее по един човек. Не разбрах, в кое от тези села отива тази жена.

Аз продължавам да седя
на седалката зад тях.
В Дупница заваля дъжд.

15 април Великден 2023

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Валери Вергилов – По до края на смъртта

Моника Попова, Рисунки

 

По „Живо и мъртво“ от RASSIM

капка тинест живот
самозараждащ се, себеподобен
и сам господ на себе си
и загадка и същност на всичко
в нежно-синята плът на планетата –
капка тинест живот посред мъртвия космос

капка тинест живот
прелъстил въглерода
развратил кислорода
капка тинест, оплождащ, бушуващ живот –
слон и кит и ехидна
червей, ябълка, рай и ехидна змия
и перфектната перла в седефа на стридата –
бисер, бляскавост, блян и барок
и цветът на цветята
под лъчистата милост на слънцето
и зърната кълнящи в земята
и зърната на млечната гръд…

капка тинест живот –
отцедената в жив цвят урина
от плътта на художника върху платното
капка тинест живот
божество и вселенска мистерия

 

Джими Хендрикс – Концертът на Мауи

в Пурпурната мараня
сред полихроматичната тропичност
един чернокож безподобен шаман
свещенодейства с бял Стратокастер
в бесен транс
като кацнал от друга реалност
на малката дървена сцена
скована с греди от отвян ню-ейджизъм
с подпори от най-лунатични утопии
и с пирони от марихуана и LSD

ето го, гърчещ се черният демон
се съвъкуплява с бяла китара
мастурбира приапичния гриф
обладава извивките в акробатически пози
на коляно, над главата, встрани, зад гърба
после стърже с език и със зъби
трептящите струни в див канилингус
и китарата вие, мяучи, пищи и ридае
побесняла в оргазмичен екстаз

до сцената тон-операторът се просълзява
пред нея, танцуващо в унес момиче се навлажнява

а над всички и всичко Халеакала мълчи
угаснал за малко от съпричастност
вулканът се прави, че спи
но мълчи в знак на почит
пред вулкана изригващ там долу
посред тучните пасбища
на талази от китарена лава
и жупел и плам
от небивали, обезумяващи
свръхбожествени ритми и писъци

за да можеш да свириш така, като бог
ти си взел таланта на дявола, Джими
прелъстил си всички хрисими музи без милост
и си бръкнал дълбоко в космичния звук
там където дори Аполон не е стигал
за да впрегне звука в усмирителни ноти
там където звукът се изкарва само с черна магия
само със себе-жертво-принасяне

ти сега си шаман на магията, Джими
тук пред шепа сърфисти и хипита
върху малката сцена
ти напускаш и тяло и разум
и си само щастлив, без свяст и без свят
ти даваш и последния атом от своята плът
и последния порив на своята душа
вече някак си знаещ
че това е последният път
че само след месец ще кажеш
„аз отдавна съм мъртъв“
че само след два – ще умреш

но сега тук, със синя бандана
хвърчаща в хавайския вятър
ти самият хвърчиш на крилатия Гибсън
и си по-жив от самата природа
и по-вечен от спящия тихо вулкан

 

По „До края на смъртта“ от Ани Илков

този гланц на сърцето
тази стъпка, този ритъм на дивото
в тази песен, с която се будим
а после се сриваме
този път към незнайното
по който вървиме самички
и се спираме само за малко
за да обичаме
накъде е посоката, питаш
и аз също се питам
и се лутаме – ту безнадеждни
ту възторжени скитници
а пръстта
кротко носи нашите трескави стъпки
и ни чака
всеможеща, раждаща
никога мъртва

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Александър Хикс – Обратната страна

Моника Попова, Рисунки

 

той е просто
пирон
забит наполовина в стената
може да окачиш на него
дрехите си
и да останеш гола
а може
и с чука по главата
докрай
да оплоди стената

 

дядовата къща

ти знаеш ли къде е
дядовата къща

там лятото зимува
и птиците се раждат
сред дъх на пресни гъби
и мирис на сено

там времето е старо
и тихичко накуцва
водата е от извор
и засища

а къщата е бяла
като баба

 

обратната страна

когато тук е нощ
от другата страна на земята
е ден

заспя ли тук
събуждам се оттатък
и правя това
за което тук само
мечтая

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Воя Марчеза – Руските участия на българските интелектуалци

Моника Попова, Рисунки

 

Изключително се радвам, че „Свободна Европа“ откликна на проблема с руските участия на българските интелектуалци в разгара на тази страшна война. Статията е написана от Катерина Василева и Татяна Ваксберг, и е действително „нюансирана.“ Последно се обсъждаше покрай поведението на Манол Пейков спрямо младата журналистка. За мен е много интересно да наблюдавам процесите с човешкия капитал в българските медии и политика. Засега не се различава от това, което беше през 90те. За да стане един журналист звезда или „обещаващ“ на Запад му се дава време и възможност за изява. В България всичко става в съкратени срокове, което фрустрира и процеса, и звездите. Искам да дам един съвет на медиите и конкретно на „Свободна Европа“, които между другото единствени реагираха и разбраха важността на това, което се случва. За истинската журналистика трябва инстинкт не само за злободневност, но и за хоризонта, в който конкретното събитие се разполага, и големите редактори и автори го имат. В статията липсва един много важен детайл и това е издателството Поляндрия. Детайлът липсваше, защото ако присъстваше, щеше да постави Жанет 45 и Георги Господинов в много по-сериозно положение. Защото Поляндрия е свързано с капиталите на Якунин, важен путински олигарх от кръга Озеро. Когато някой направи breaking news, но след това не му се дава кредит, това е пример за лоша журналистика. Надявам се в ЖФ на СУ да учат студентите бъдещи звезди, че когато се впуснеш по следите на едно разследване, е нужно да го изследваш цялото и докрая, и да даваш необходимия кредит на източника. В случая историята започна след моите усилия да разбера що за независимо, по думите на Красимир Лозанов, е издателство Поляндрия. Надявам се и да ги учат как се прави разследване, защото това е валутата на журналистиката. Спестяването на детайла с типа издателство, в което излезе книгата на Георги Господинов премести акцента на статията, чиято цел, според мен, просто беше да се даде думата, с право, на главния герой, но „нюансирано.“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ървинг Лейтън – Поетът е човек със

Моника Попова, Раждането на Мони, 200х300 см

 

Поетът е човек със
силно усещане за собствената си личност и
смислено съществуване.

Като държи на това и
отказва да стане социализирания
предмет, който бюрократи, свещеници,
равини и т.нар. образоващи
одобряват, поетът обижда
зомбираните милиони, т.е.
мнозинството във всяка страна.

Неговите слова, свободният му начин на
живот са постоянен дразнител за
ограничените, страхливите,
самодоволните и безразличните.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Юлия Радева – …И ако тръгнеш някой ден към църквата

Моника Попова, Аленото цвете 200х200 см

 

…И ако тръгнеш някой ден към църквата
вземи си бяла риза за прошка и за признание,
чети молитва коленичил
и гледай Господ във очите,
„Боли ли“ те – ще викам и ще питам,
и нека да кънти олтара
и свещите да гаснат
от пясъка на мъртвите
по теб ще хвърлям –
в такава нощ и вятърът е мъртъв
звездите плачат загърбили луната
и въздухът задушен …и мракът мракът…
в такава нощ … угаснах…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Канеко Мисудзу – Звънче, птичка и аз

Моника Попова, Рисунки

 

Дори ръце широко да разперя,
в небето няма как да полетя.
А птичката лети, ала не може
да се надбягва с мене на земя.

Дори със цяло тяло да трептя,
от мене няма звън да зазвучи.
Звъни звънчето, ала при това
не знае песни повече от мен.

Това звънче и птичката, и аз –
различни сме, но всички сме прекрасни.


________
Преводът ми е през руски и английски. Оразмеряването е по моя кройка, в оригинала няма специална метрика и рими, доколкото схванах.

Иво Балев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Добринка Корчева – От Народния театър трябва да се уволни съветофилията!

Моника Попова, Рисунки

 

На спасителите на Европа

Свято място празно не остава.

Очакваме обществено, подчертавам, обществено, а не партийно-правителствено обсъждане, какъв паметник да се постави на освободената от „каменния гост“ с автомата площадка.

Моето предложение е на героична Украйна, която спасява цяла Европа от путинизма.

Победата е близо!

 

В България неизвестното за известните много трудно става известно, а неизвестното за неизвестните – веднага става известно.

Редовият българин, дори критикуващ Режима у нас и в Русия само в кухнята, светкавично се превръща от безинтересна персона в оперативно интересен обект.

/Разбира се, една „сива мишка“ едва ли ще критикува точно това/.

Биографиите на тези „обективно интересни персони“ започват да се трупат на етажи по бюрата на отговорните лица в службите.

А техните агенти са навсякъде, и то изобщо не нелегално, тоест, уж нелегално, в частните фирми, но по силата на закон, наложен в последните години от управлението на Борисов и ко/терия/.

В България по закон от отдел на ДАНС се наблюдава Следствената служба и съдът.

Обикновено тези агенти са от отдела за вътрешна сигурност в самата ДАНС, който излъчва участниците в хибридните поръчки: за частни лица, но с интереси, представяни не като лични, а като държавни.

Но у нас почти целят свят на социалното е хибриден: в икономиката е същото – реалните собственици и хората, на чието име се водят фирми и компании, далеч не съвпадат.

В медиите ситуацията е особено нетърпима, защото те налагат частно-груповото като национален приоритет.

Липсата на конкуренция им развързва още повече ръцете, но зашива устите на журналистите.

Те са се отказали да формулират въпроси, които предварително са неглижирани като неподходящи по равнище на задаващия ги на важността им.

„Има кой да ги поставя, има кой да ги решава, а когато и едното, и другото липсват, значи, има защо – тук традиционно се поклаща глава и се сочи към тавана, и няма надежда. Тук е така“.

Най-малкото, което можем да направим, е да не слушаме тези мантри, които нямат място в календара на XXI век.

Нашата упоритост, нашите искове, нашата съпротива, не е сигурно, че ще сътворят чудеса, но че ще отместват стрелките в правилната за демократизацията посока, мога да се закълна.

 

От Народния театър трябва да се уволни съветофилията!

По тази логика неуважемият „господин директор“ може да посегне и на длъжността „главен драматург“ – а на нея в Народния театър са били Яворов и Лилиев.

Но Морфов също не е режисьор с ясна политическа позиция срещу Путиновия Режим, защото дълги години бе гостуващ режисьор в големи руски театри, и то след 2000-ата година, когато операция“ Наследник“ монтира задълго във върховната власт в РФ малкия човек с мания грандиоза от Пето управление на КГБ.

Но съветофилията е стара болест на Народния театър.

Главен драматург там например допреди няколко години бе потомственият съветофил Георги Борисов, а един от директорите му пък – вече покойният Павел Васев, бе на ръчно управление на руския олигарх Денис Ершов, също представил се в Господа без време, съпруг на руска субретка, който лобираше за постановки по пиеси на руския драматург Евгений Гришковец.

Няма ги Васев и Ершов, няма го и Гришковец.

Ще доживее ли сегашното поколение българи, ако перифразираме другаря Леонид Илич, до истински политически ангажиран спектакъл на сцената на Народния?

Например на някои пиеси от репертоара на разгромения със сила от Путин Театър док в Москва, който направи потресаващи по автентичност и сила постановки за политическите затворници на Кремъл и за големите протести на Блатния площад в Москва от 2011/2012 г.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X