Воя Марчеза – Първо пристигане

Моника Попова, Изложба ВАКУМ

 

Пристигнах там,
където много са пристигали.
Свалих си кожата, прегърнах куфара
и слепоока скочих в аромати
на мараня и жега, и кипариси,
и леден чай и пеперуди…
…но някъде назад
остана отпечатъка от скока
и спрялото сърце
на тъжно изречение…
Пристигнах. И езикът ми пропадна
в гуакамолето като в зелена тиня.
Бе късна вечер, пих една текила
пресечена от лимбата на лимонада.
В кристалите от лед познах желирани
южняшки айсберги.
И вдишах въздуха
на охладени порции.
Но някъде назад
остана
отпечатъка…
Със страстните мъже тактувахме меренге,
а после търсихме най-тихите пространства,
в които да заровим гласовете си
в гърлата си
и дръзвахме, приплъзвахме телата си
по буквите на книги и по резени лимон
във ледени текили с осолено гърло…
…а някъде назад
остана спрялото
сърце …
Дробовете, намачкани от жегата, пропукваха
и страница по страница изчиствах,
заключвах опуса на миналите дни
…остана отпечатъка от скока…
Горките дни се свиваха в пашкули –
изплашени от ветровете пеперуди –
родилните им спомени разкъсваха съня ми,
а някъде назад…
А после се оттичаха изнемощели
като топящ се восък по земята,
като разтворен айсберг в чая на нощта…
Пристигнах там,
където всички са пристигали,
но някъде назад
остана отпечатъка от скока
и спрялото сърце на тъжно
изречение…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Владимир Раденков – Тежка атлетика на обичта

Моника Попова, Рисунки

 

Когато детето ти още е малко,
или ти още си малък родител,
обичта ти към него е равна
на силата за вдигане на телцето му
на височината на пързалката.
Но скоро формулата се променя:
обичта ти към детето ти е равна
на силата за вдигане на битието ти
на висотата на добрия пример.
Добрите тежкоатлети на битието си
са онези, на които им е по-леко,
когато вдигат заедно с него
и битиетата на други пораснали.
Аз съм смазан от една щанга,
към която съм добавил тежестите
на отсъстващите чужди битиета.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Велина Караиванова – Кака се оправя легло

Моника Попова, Рисунки

 

Този паяк е по-малък от тази муха
Слънцето е по-голямо от луната
Но най-голямото е в онези три велосипеда
Които преди малко ме подминаха
В извитите като сърпове тела на момчетата

 

Счупените пейки в парка
Са озъбени
Прекършени от призраци
Клавиши на пиано
Не успяло да възпроизведе
Така както ги чува
Там правилата

 

За какво е тази телена ограда
За какво е тази консерва зад нея
А смачканият картон изгнилата обувка
целофан пластмасова тарелка
вестник изтърбушен стол
За какво е тази улица
За какво е този завой
За какво е тази табела
За какво е този тунел
За какво е това цвете
Не – бурен
Не – цвете
Да, сънувах точно този бурен
преоблечен като цвете
Да, сънувах
Не – сънувам

 

По Саламбо на Флобер

Само онзи, който беше разяден отвътре се предаде. Сам предаде
Предложи подкупи с цяла държава
с непознати по размер планини от злато
и едновременно крещеше за милост
но нагло, като че ли и нея раздаваше
Така се разложи на вмирисани късове
по невинния кръст нещо, което
отдавна не беше човек – нито отвътре нито отвън
Между хапките, грак сееха птици, но след малко и те отминаха

 

Как се оправя легло

Започвам с мисълта да сменя чаршафите
Трябват ли ми чисти
Как ще се чувствам
Колко бързо се забравя удобството
Чистотата ли ме прави по-добър човек
Мога ли да успея в това което съм намислил
Ако само си легна в чисти чаршафи
Защо си задавам тези въпроси
Нали всеки поне ще бъде погребан измит

 

Вярвам в истинската революция, чува ли ме някой
После се разделихме на лагери и тишината ни погълна

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ваня Вълкова – Рейс София-Дупница

Моника Попова, Рисунки

 

ИЗВЪН ВЪЗМОЖНОСТТА

болката от страха да боли
е по-голяма

смрадта от разпилени боклуци
е по-малка

тишината от изоставени идеи
е по-голяма

отчаянието да намериш идентична личност
е по-малка

от всички илюзии и мечти,
извън възможността

15 ноември 2022

 

ЖИЗНЕНА ПАМЕТ

паметта е разрушител
на време
гравитацията не отчита 48 килограма
скоростта с която се движа е по-голяма

тримерна структура

– времето преди да излетя
– летя
– безкрайността, след това

20 януари 2022

 

РЕЙС СОФИЯ – ДУПНИЦА

Жените пътуват
с автобус
от София до Перник и Дупница.
Жените се завръщат, всеки празник
– да се видят с роднини
– да отворят и затворят хубавите врати с италиански брави
– да засядат нови цветя в двора
– емоционално да разчистят мазето или тавана
Жените се прибират всеки Великден.
Непрекъснато отварят устни
с много хубави бели зъби.
Непрекъснато си мачкат косите
спомен за полу-холивудска красота, на шопските моми.
Непрекъснато говорят по телефона
с големи смарфони.
Непрекъснато се усмихват и вълнуват.

Две непознати жени се срещат и радостта им се преплита.
Тъмнокоси потоци, закопчани строго и златно руси къдри, леко трептящи.
Едната е живяла-работила в Италия 15 години,
другата 18 години.

Две непознати бг жени се прибират за Великден.
Тъмнокосата от шопки преминава на италиански
и успокоява някой от телефона – другата седмица се връща.
Тя е нужна – рехабилитатор, болногледач, без медицинско образование,
но с упорито сърце и силни ръце.
Русата достолепна порцеланова дона
се усмихва и обяснява, че е дошла да си оправи зъбите
и после се връща в Италия.
Какво повече да искам, пита русата дона.
– Имам голяма къща, мъж, деца, внуци.
– През няколко месеца идвам да ги виждам.
До Дупница, усмивката й с бели, равни зъби остана неподвижна.

Синът на чернокосата – силно повяхнала красота я чака,
с BMV,
на разклона за Перник.

Селата около София и Перник са пълни с прах от изоставени къщи
и автомивки с работещи безперспективни младежи.
По статистика през 2022 в 60 села в страната имат, само по 1 жител. А 592 села са без население или с едноцифрен или двуцифрен брой души. 17 села от пернишко живее по един човек. Не разбрах, в кое от тези села отива тази жена.

Аз продължавам да седя
на седалката зад тях.
В Дупница заваля дъжд.

15 април Великден 2023

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Валери Вергилов – По до края на смъртта

Моника Попова, Рисунки

 

По „Живо и мъртво“ от RASSIM

капка тинест живот
самозараждащ се, себеподобен
и сам господ на себе си
и загадка и същност на всичко
в нежно-синята плът на планетата –
капка тинест живот посред мъртвия космос

капка тинест живот
прелъстил въглерода
развратил кислорода
капка тинест, оплождащ, бушуващ живот –
слон и кит и ехидна
червей, ябълка, рай и ехидна змия
и перфектната перла в седефа на стридата –
бисер, бляскавост, блян и барок
и цветът на цветята
под лъчистата милост на слънцето
и зърната кълнящи в земята
и зърната на млечната гръд…

капка тинест живот –
отцедената в жив цвят урина
от плътта на художника върху платното
капка тинест живот
божество и вселенска мистерия

 

Джими Хендрикс – Концертът на Мауи

в Пурпурната мараня
сред полихроматичната тропичност
един чернокож безподобен шаман
свещенодейства с бял Стратокастер
в бесен транс
като кацнал от друга реалност
на малката дървена сцена
скована с греди от отвян ню-ейджизъм
с подпори от най-лунатични утопии
и с пирони от марихуана и LSD

ето го, гърчещ се черният демон
се съвъкуплява с бяла китара
мастурбира приапичния гриф
обладава извивките в акробатически пози
на коляно, над главата, встрани, зад гърба
после стърже с език и със зъби
трептящите струни в див канилингус
и китарата вие, мяучи, пищи и ридае
побесняла в оргазмичен екстаз

до сцената тон-операторът се просълзява
пред нея, танцуващо в унес момиче се навлажнява

а над всички и всичко Халеакала мълчи
угаснал за малко от съпричастност
вулканът се прави, че спи
но мълчи в знак на почит
пред вулкана изригващ там долу
посред тучните пасбища
на талази от китарена лава
и жупел и плам
от небивали, обезумяващи
свръхбожествени ритми и писъци

за да можеш да свириш така, като бог
ти си взел таланта на дявола, Джими
прелъстил си всички хрисими музи без милост
и си бръкнал дълбоко в космичния звук
там където дори Аполон не е стигал
за да впрегне звука в усмирителни ноти
там където звукът се изкарва само с черна магия
само със себе-жертво-принасяне

ти сега си шаман на магията, Джими
тук пред шепа сърфисти и хипита
върху малката сцена
ти напускаш и тяло и разум
и си само щастлив, без свяст и без свят
ти даваш и последния атом от своята плът
и последния порив на своята душа
вече някак си знаещ
че това е последният път
че само след месец ще кажеш
„аз отдавна съм мъртъв“
че само след два – ще умреш

но сега тук, със синя бандана
хвърчаща в хавайския вятър
ти самият хвърчиш на крилатия Гибсън
и си по-жив от самата природа
и по-вечен от спящия тихо вулкан

 

По „До края на смъртта“ от Ани Илков

този гланц на сърцето
тази стъпка, този ритъм на дивото
в тази песен, с която се будим
а после се сриваме
този път към незнайното
по който вървиме самички
и се спираме само за малко
за да обичаме
накъде е посоката, питаш
и аз също се питам
и се лутаме – ту безнадеждни
ту възторжени скитници
а пръстта
кротко носи нашите трескави стъпки
и ни чака
всеможеща, раждаща
никога мъртва

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Александър Хикс – Обратната страна

Моника Попова, Рисунки

 

той е просто
пирон
забит наполовина в стената
може да окачиш на него
дрехите си
и да останеш гола
а може
и с чука по главата
докрай
да оплоди стената

 

дядовата къща

ти знаеш ли къде е
дядовата къща

там лятото зимува
и птиците се раждат
сред дъх на пресни гъби
и мирис на сено

там времето е старо
и тихичко накуцва
водата е от извор
и засища

а къщата е бяла
като баба

 

обратната страна

когато тук е нощ
от другата страна на земята
е ден

заспя ли тук
събуждам се оттатък
и правя това
за което тук само
мечтая

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Воя Марчеза – Руските участия на българските интелектуалци

Моника Попова, Рисунки

 

Изключително се радвам, че „Свободна Европа“ откликна на проблема с руските участия на българските интелектуалци в разгара на тази страшна война. Статията е написана от Катерина Василева и Татяна Ваксберг, и е действително „нюансирана.“ Последно се обсъждаше покрай поведението на Манол Пейков спрямо младата журналистка. За мен е много интересно да наблюдавам процесите с човешкия капитал в българските медии и политика. Засега не се различава от това, което беше през 90те. За да стане един журналист звезда или „обещаващ“ на Запад му се дава време и възможност за изява. В България всичко става в съкратени срокове, което фрустрира и процеса, и звездите. Искам да дам един съвет на медиите и конкретно на „Свободна Европа“, които между другото единствени реагираха и разбраха важността на това, което се случва. За истинската журналистика трябва инстинкт не само за злободневност, но и за хоризонта, в който конкретното събитие се разполага, и големите редактори и автори го имат. В статията липсва един много важен детайл и това е издателството Поляндрия. Детайлът липсваше, защото ако присъстваше, щеше да постави Жанет 45 и Георги Господинов в много по-сериозно положение. Защото Поляндрия е свързано с капиталите на Якунин, важен путински олигарх от кръга Озеро. Когато някой направи breaking news, но след това не му се дава кредит, това е пример за лоша журналистика. Надявам се в ЖФ на СУ да учат студентите бъдещи звезди, че когато се впуснеш по следите на едно разследване, е нужно да го изследваш цялото и докрая, и да даваш необходимия кредит на източника. В случая историята започна след моите усилия да разбера що за независимо, по думите на Красимир Лозанов, е издателство Поляндрия. Надявам се и да ги учат как се прави разследване, защото това е валутата на журналистиката. Спестяването на детайла с типа издателство, в което излезе книгата на Георги Господинов премести акцента на статията, чиято цел, според мен, просто беше да се даде думата, с право, на главния герой, но „нюансирано.“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ървинг Лейтън – Поетът е човек със

Моника Попова, Раждането на Мони, 200х300 см

 

Поетът е човек със
силно усещане за собствената си личност и
смислено съществуване.

Като държи на това и
отказва да стане социализирания
предмет, който бюрократи, свещеници,
равини и т.нар. образоващи
одобряват, поетът обижда
зомбираните милиони, т.е.
мнозинството във всяка страна.

Неговите слова, свободният му начин на
живот са постоянен дразнител за
ограничените, страхливите,
самодоволните и безразличните.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Юлия Радева – …И ако тръгнеш някой ден към църквата

Моника Попова, Аленото цвете 200х200 см

 

…И ако тръгнеш някой ден към църквата
вземи си бяла риза за прошка и за признание,
чети молитва коленичил
и гледай Господ във очите,
„Боли ли“ те – ще викам и ще питам,
и нека да кънти олтара
и свещите да гаснат
от пясъка на мъртвите
по теб ще хвърлям –
в такава нощ и вятърът е мъртъв
звездите плачат загърбили луната
и въздухът задушен …и мракът мракът…
в такава нощ … угаснах…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X