Юлия Радева – …И ако тръгнеш някой ден към църквата

Моника Попова, Аленото цвете 200х200 см

 

…И ако тръгнеш някой ден към църквата
вземи си бяла риза за прошка и за признание,
чети молитва коленичил
и гледай Господ във очите,
„Боли ли“ те – ще викам и ще питам,
и нека да кънти олтара
и свещите да гаснат
от пясъка на мъртвите
по теб ще хвърлям –
в такава нощ и вятърът е мъртъв
звездите плачат загърбили луната
и въздухът задушен …и мракът мракът…
в такава нощ … угаснах…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Канеко Мисудзу – Звънче, птичка и аз

Моника Попова, Рисунки

 

Дори ръце широко да разперя,
в небето няма как да полетя.
А птичката лети, ала не може
да се надбягва с мене на земя.

Дори със цяло тяло да трептя,
от мене няма звън да зазвучи.
Звъни звънчето, ала при това
не знае песни повече от мен.

Това звънче и птичката, и аз –
различни сме, но всички сме прекрасни.


________
Преводът ми е през руски и английски. Оразмеряването е по моя кройка, в оригинала няма специална метрика и рими, доколкото схванах.

Иво Балев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Алис Уокър – Ще си пазя счупените неща

Моника Попова, Рисунки

 

Изтезание

Когато изтезават майка ти
засади дърво
Когато изтезават баща ти
засади дърво
Когато изтезават брат ти
и сестра ти
засади дърво
Когато убиват водачите ти
и твоите възлюбени
засади дърво
Когато те изтезават до неспособност да говориш
засади дърво
Когато започнат да изтезават дърветата
и да секат гората
Ти започваш да садиш друга.

 

Ще си пазя счупените неща

Ще си пазя
Счупените
Неща:
Голямата глинена саксия
С изправените
Игуани
Преследващи
Опашките
Си;
С двете им
Мъдри

Глави
Потрошени;

Ще си пазя
Счупените
Неща:
Старата
Кошница
От Пазара
На роби
Донесена
До
Вратата ми

От Мисисипи
С назъбена
Дупка
Пробита
В твърдата ѝ
Тъмна
Дъбова
Стена.

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
Споменът
За
Онези
Дълги
Сладки
Нощни
Плувания
С
Теб;

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
В къщи
Стои
Един

Почетен
Рафт
На който
Аз ще си
Пазя
Счупените
Неща.

Тяхната красота
Е че
Те
Нямат
Нужда
Никога
Да бъдат
„Закърпвани.“
Аз ще си пазя
Твоя
Дивашки
Непринуден
Смях
Въпреки че
Сега му
Липсва
Успокояващата
И
Изящна
Нотка.

Аз ще си пазя
Счупените
Неща:

Благодаря ти
Толкова много!

Аз ще си пазя
Счупените
Неща.
Аз ще пазя
Теб:

Поклонник
На
Тъгата.

Аз ще пазя
Себе си.

 

Спомняш ли си

Спомняш ли си
Когато приключихме
Един с друг
– през почивните дни –
И как
Го разбрахме?
Ти взе
Чаената купичка
Която аз
Счупих
Без
Да искам
Да ѝ лепиш
Парчетата
У
Вас

 

Превод от английски (Молим Преводача Да Се Обади)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Неизповедими са пътищата ти

Моника Попова, Изложба ВАКУМ

 

Киновечер

Хубава вечер
Участвах с пет лева
В розата дъщеря ми с три
Беше толкова щастлива
Че ще изненада майка си
Филмът е пълен с живот
Смъртта е толкова близко
Може би още един филм

Забравения шоколадов медал
И дълга нощ

 

Попитан, каква му е мотивацията за публикуване в Русия, народен писател от туземна страна коментира смъртта на Мария Вирхов и мотивацията на Алексей Навални

Аз съм народен писател
На туземен народ който ме избра
За свой народен писател
Никой не избира народа си
Народа избира народния си писател

Когато се радват като деца
На дрънкулките които донасям
От метрополиите изпълнен с разбиране
Оставям ги да бъдат щастливи надвесвам се
Над пресния гроб на някоя светица моя градска

Викам в две страници от романа ми
Присъства дълбоко заровена още приживе
Сега е момента за ексхумация и продажби
На въпрос каква ми е мотивацията викам
Все едно да питате каква му е мотивацията

На политзатворник спечелил наскоро оскар
Много ясно да спечели оскар

 

Неизповедими са пътищата ти

Виждам стигмите ти
На ръка разстояние ти сам
Ми ги показваш на продупчените длани

В мантия от благовония
Отминава нещо красиво в шлейфа й
Забравям да купя хляб

Спретнат майстор със спретната бензопила
В едната ръка със спретнат калъф на лезвието
Със спретнато куфарче с инструменти в другата

Влиза във входа
Връщам се за хляба
Неизповедими са пътищата ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Неолибералното изкуство (Дидактична поема)

Моника Попова, Пазителите на Швандорф, акрил, 75х250 см

 

Те пеят в каноничен хор под свода

надценените животни

пеят в храма свещените закони

страдащи от библеизъм

и сричкопренасяне на летризъм

и психотичната им свобода подгрява

скандал на общо подчинение безславно

под невротичните бомбета

на позлатените кубета

и натрапливите орнаменти

на потиснати ресентименти

в негативно наслаждение

като нихилистичен дух на отмъщение

Пледираха с манипулативна страст

за стойностен живот и добродетели

но формата на стойност е откритие на Маркс

а не на Никомаховата етика

Око на бурята провиденциално

в транс-фиксация на трансмутации

и най-реалната от всичките абстракции

стойност (value) е самата трансформация

на обратимост без да търпи обрати

виртуална плоскост на мащаба

да изразява съответствия

в хибрид на несъответствия

и отношение на неотношение

с формални прагове и фази

в поддръжка на собствената си афазия

Стойността за тези с по-слаби нерви

е абстрактен труд с пари измерван

интелигентност на капитала

сам да се остойностява

в трансценденция вулгарна

с произход в лихварството

на древните пазари

а хаосът на стойността настъпва

т.е. отвъд всяка мярка μέτρον (metron)

с ентропийна инверсия на разума

пред която поетическите фикции бледнеят

и демокрацията се превръща

в упражнения по дебилност и логорея

когато епохите на невъздържаност нахлуят

за да посеят ветрове и жънат бури

в ликвиден медиум на каламбури

Агент на валоризация е всеки

като обяви живота си за продажба

с търговски знаци за размяна

и жизнена активност

сведена до пазарен индекс

на работна сила във водевилно

изравняване на креативност

Фордистките работници на конвейер

посрещат неолибералния критерий

да бъдат арт-директори

на собствената си мизерия

не фигурират повече като работна сила

заменена от идеята за умения

и инвестиция като човешки капитал

за цялостно пазарно поведение

и доход в замяна на своите услуги

Чрез фигурата на предприемача

и теорията за човешки капитал

разликата между труд и капитал е смачкана

Пари и труд в разединеност

постигат формалната сплотеност

на абстрактен алгоритъм

с автоматичния субект на капитала

от само себе си задвижен

Конкурентни единици вече са свободни

сами да си нанасят раните прободни

но само ако спазват пазарна дисциплина

с нагласа сами да се експлоатират

в автономен фетишизъм

до пълна шизофрения и аутизъм

изцяло от конкуренция обсебени

и без да получават компенсация

за количеството сила което изразходват

а за (по същество либидинална) инвестиция

с която действат като наемните убийци

с единствен принцип на поведение

другите да свеждат до мишени

да бъдеш собствен капитал и надница

и останалите да вървят на майната си

И начинът им на живот в посока

навсякъде на пазара да се конкурира

и в болест към смъртта страхът стагнира

ако стоката остане непродадена

или когато срокът е изтекъл

с надеждата за черен петък

§

Еднаквата съдба на пролетариата

в безлични множества да се пресмята

човешки популации в аксиоматизация

на природни автомати

както индийските молци Bombyx mori

в биологически метаморфози

изпридат своите пашкули

без тъкачен стан от самата си утроба

и без на никого да са в угода

съвпадат вътрешно и външно благо

живот и несъзнаван труд в едно

непрекъснато копринено влакно

Пеперуда червей гнида ларвена гъсеница

с нееднородна тъкан и жизнени фази

в несъзнавана поточна линия

на пролетарски маси

образцовите работници тъчащи

преди да дойдат злите копринари

прекурсори на капиталистически абсурди

и ги запокитят в казани врящи

заради свилената нишка

отделена от пашкула

Модерно робство следва курса

на неолибералното изкуство

в щадящ режим да вади от телата

естествената екзалтация като работна сила

заради аналната фиксация

в поетапно натрупване на капитала

от органичния остатък на фосили

О вътрешните гарнизони на човека

в които стоката навлязла е директно

и отчаяние на платените спектакли

за духовете безконтактни

в закрита зона на комфорта

със животински магнетизъм

през гъсенични ескорти

с несъзнаваното ноу-хау

биополитиките ухажват

самата парадигма на трансмутация

подложена на експлоатация

Живот и стойност обратими

в позиции на антоними

един от друг ограбени и ощетени

в компромисната стока слени

и натрупване на био-капитали

в циклични кризи на икономия и чувства

И неолибералното изкуство

изцяло да покрива и изнудва

жизнени и работни ритми

в едни и същи заробващи режими

и акселерация на свилените нишки

изплетени от ларви умъртвени

тунинговат кросоувъра на Капиталоцена

§

Повивална мистерия на екстази

животът в производството морфира

от формата на стойност информиран

с поведение на живи мъртви

протези на techne mechane и Gestell

техно-капитализми в зародиш и предел

от формално към реално подчинение

на изпридания капитал в пашкула

в точния момент когато

оттам очаква се да литне пеперуда

и преди работниците канибали

да объркат изтъканите влакна

неразличими от нишки на храна

процес на производство култивира

принадената стойност поетапно

и влечение към смъртта обратно

плодовете на труда капитализира

и врящият казан метаболизира

пашкула от тъкачен стан на сито

за суровината на ценния излишък

Вътрешния принцип на живота

генеративната метаморфоза

на пролетарски червей вмъква

външната страна на стойност

в апотеоз на смъртната присъда

Светът е бизнес нищо лично

и капиталът изтощаван от себичност

като ларвеното семе се надява

от само себе си да се плоди и умножава

без да прибягва до експлоатация

и без да се самоизяжда

в процеса на експроприация

черна екология на капитала

за разточителството на молците

като същност на ценната коприна

и метаморфозите на фауна и флора

в суверенна икономия

Работник отчужден от естеството по начало

с копринения червей опитомен дели imago

на нещастен вид при който жизнената дейност

с неблагодарния им труд съвпада

в подобие на ценност

капитал в пашкулите да трупат

така че след векове събиране на реколта

ако им се позволи да се излюпят

в пеперуди зареяни на воля

те вече ще са поразени от атрофия

Репликанти в мутации на стойност

самата тя мутация на свръх-равнище

при липсата на онтологическа константа

с предизвикани от нейното отсъствие

морфизмени ефекти

и много трудно е да определиш къде си

под свод на мрачни просвещения

където червеи тъкат копринените си ливреи

§

Изкуството да бъдеш своето небиване

в онтологическа тъкачница на нихилизма

Nichtiger Grund des nichtigen Entwurfs

креативна бездна на безсъщностния дух

където онтологията е абревиатура

на копринена манифактура

да нищи с металната совалка

битийната забрава като скритост

във феноменалната откритост

на многофазови биоморфизми

и тайните на стоковия фетишизъм

готварска книга на младия капитализъм

да щави копринените буби

преди да им изникнат криле на пеперуди

в кухнята на ада с шеф месари груби

Онтологическото в колапс

на метафизична болест

да пресява нищото с глаголни предикати

анихилация в нихилация с изваден префикс

като проект на битийна инсталация

етически терапии на сублимация

и престъпни революции на нереализация

the guardians of its own unrealizability

които вдигат залозите си горе

с гилотината на рухващите Термидори

и вместо класовите битки срещу терора

дрес-кодове на корпоративната култура

обменят технологична информация

как цялостно да се интегрираш

в неолибералната формация

да създаваш фикции и митове за себе си

сякаш те са истина но всъщност визия

на популистки модни линии и теми

в кулинарни и сървайвър колизеуми

със скрити биополитически внушения

дисциплина на пазарната посредственост

да си лишен от суверенност

като самото основание на свободата

и неразличими пазарът и войната

в смъртоносни композиции

на безпринципни съюзници противници

капиталът е избрал да се вмъкне в тебе

извън морална автономия

без да изглеждаш зловещ и смешен

човешки капитал с единствено условие

да си успешен

Постоянно вливане на конкуренция

е отговор на неизбежната ентропия

продукт за всяка затворена система

стагнация или изравняване на различия

които убиват духа на предприемчивост

Стремежът към конкуренция

без който икономическия ред ще рухне

постоянно съживяван и раздухван

фактически е опитът за интеграция

на външните смущения в капиталистическия

сън за повече експлоатация

приемлива и съответна с вътрешната травма

на свръх-егото да насърчава и командва

с противоречиви сигнали и координати

изнервените абонати психопати

Накарай конкуренцията да работи

гражданските права и свободи без нея

са безстойностните квоти

на пазара и конкуренцията вездесъща

десублимира моралната ти същност

с офис-дисциплина и корпоративни роли

за монополите сразени от други монополи

и фикции за големи разкази

с които постмодерните се стряскат

Неолиберална рационалност с настояване

че във всяка сфера са разставени

пазарни участници не в стокова размяна

а терминатори и рейнджъри на ликвидация

кенсъл култури на приватизирана епоха

изличават общото за да изтъкнат

частната си пошлост

с неолиберални иновации

което превратно означава

хибридни военни операции

И хората не могат повече да се стремят

към добър живот по свой собствен начин

тъй като нищо не се отнася до човека

освен в качеството му на капитал човешки

и екзистенциалното изчезване

на свободата от света го насърчава

да се държи брутално и аморално

и правосъдието също е спектакуларно

законите в сценична версия

да не разпознават собствената си трансгресия

с шеметни обрати и перипетии

и изличен контраст между ищците и ответници

в субекти празни и зачеркнати

с конспиративна фантазия за мафия

дресинг за интимната им социопатия

и фейс контрола на Темида показателен

§

До еднакви количества абстрактен труд

се свеждат всеки характерен вид работа и дейност

макар че едно растение функционира

или работи по различен начин от човека

което означава че да живееш

е различно за всеки вид и дейност

Метаболизъм на органични уравнения

урежда начините на живот от zoe в bios

и те решително се открояват за сравнение

дали са вътрешно добри или само външно

вътрешно добрите дейности

са сами по себе си награда

докато външно добрите са добри

защото предизвикват или увеличават

нещо друго което е вътрешно добро

Това е очевидно когато се замислим

че външно добрите дейности са добри

само заради вътрешно добрите

към които се насочват…

О скучните деления в саундтрака

на метафизичната заблуда

всяко поколение да смята афродизиака

на предишното винтидж за боклука

при изтощените реколти от некро-политики

в монотонно повторение

на влечението към смъртта

в травматично самонаслаждение

и липсата на висше благо и върховна цел

освен промишленото яйце

на копринените буби преди да ги погубят

сред вътрешни блага от гниди

във виц за частна екзистенция

и претенция че са щастливи

докато кожите им щавят

във външните казани на вампири

в автоматичен производствен цикъл

и в аспирации за господство

дори и копринарите ги няма

и популации в прекариат глобален

без чужда помощ калцинират се в казана

и в дискомфорт по Фройд

отричат великата измама

че това са идеологически полета

за нови класови кланета

потиснати и нещастливи

с цивилизационни придобивки

на зомбита и киборги

в постхуманните конфликти

на стоково позициониране и бисквитки

§

Пазители на своята нереализация

са истинските суверени

бодхисатви отказващи да влязат

в бронята на просветление

ако не ги последват всички

в логическата благодат

на безкрайното явяване

сред напуканите статуи от престояване

родственици са всички тук без близост

анестезирани почти застинали

в потомствен патриархален пиетет

и чуждоземен гнет

в тюркоазените мини на Египет

евреи скарабеи колониални червеи

изгубили езика си в чужбина

сред йероглифите на сънища и стоки

и дали като Маркс и Фройд се питат

какъв е смисълът ако го има

да превръщаш нещата в знак и стока

за да отбележиш травмата дълбока

рождена патогенна и да търсиш Изход

в история от изходи и кланици на входа

когато цялата земя е необетована

сам раните си да нанасяш

вместо другите да го направят

като перверзен акт на святост

в блаженство да изгубиш всичко

в мястото където свободата

на Другия се проявява

с графитите на старите обяви

и команди едносрични

на суверенните режими

и изопачените универсализми

в световете на не-всичко

и в кой от тях се проваляме

е безразлично

Животните отворени към своите затвори

денатурирани животни в структурна аура

на дискурси и некомпенсирани ресурси

неопределените животни

с дисфункционална анималност

на биополитическа реалност

и по следите на събития ретроактивно

никнещи субекти на пасивност

за колосално производство на руини

в хуманизиране на инфинитизма

и непостижимата онтологичност

на комунизма

с блокираните алтруизми

Самодостатъчното мислене

като предразсъдък на чистия разсъдък

и числовите технологии

във високочестотен трейдинг

на смарт машини

търгуващи с безсубектни аутизми

чатботове с компютърни програми

пишат първите романи без писатели

за другата изкуствена интелигентност

на имагинерните читатели

Самодостатъчното благо

на гръцката педерастия

и фитнес медитация на диафрагми

в индийските ашрами

огласяват с метеоризма на пръдните

че си постигнал вътрешната свобода

навън обаче няма истина

без господар и победител

и философии в борба за полпозишън

отпадат в кюпа на pulp fiktion

постмодерните пастиши

срещу фалшивата тоталност

на всички стилове предишни

в импотентна рефлексия

когато езикът е във ваканция

и шизофренични темпоралности

вместо изгубената цялост

по веригата на франчайз пускат версии

на постмодерната перверзия

и артистичен бунт срещу канона

с деконструкция на жаргона

но всъщност мултиплицират

превратната инверсия

каквато е по начало уловката на капитала

вместо тоталитарните капани

корпоративни агенти и репликанти

в смущаващите граници

между човешко органично и машинно

напълно в логиката на транс-пост-хуманизма

за нови политики на раса класа нация и пола

застъпват се без да избегнат монопола

и фундаменталистката нагласа

за пристрастност извратеност и цинизъм

и повредени идеи от инструментализъм

утопични и лишени от невинност

Или Шабат недеятелен да бъдеш

несбъдваща се екстреност

sabbatical animal par excellence

с отказаната преференция на Бартълби

да копира тефтерите на вампира

в чистото влечение към смъртта

на красивите души и синове на пустота

извън търговските регистри

на Бродуей и Уолстрийт

и стойността самата плоскост на мащаба

за небостъргачите по вертикала

и розата в кръста избуяла в бранда

на могъщата Америка под ипотека

със звездата на Давид зад щанда

и под нозете на Христос приковани боси

се изреждат епохите на кръстоносци

§

Публичният дълг до който достъп имат всички

само за един процент избрана

общност богаташка и прислугата орташка

предоставя ценните книжа на капитала

за да преследва собствената си опашка

в спекулативни инвестиции

и приключи в нова дългова спирала

и бюджетни дефицити

Публичният дълг като подобие на капитали

и капиталите подобие на дългова спирала

съвършена примка за финансова бесилка

и кредитното бреме на бюджета

надува инфлационните балони

но капиталът като индийския молец

си вярва че авансира копринения си конец

и акумулира но фактически фалира

в колониалната люпилня където

гнидите до смърт са изтощени

и принадената стойност преустановена

гъсеничният пролетариат в разпад

и само нова финансова инжекция

живот ще вдъхне на виртуалните вампири

които както е известно

от смърт естествена не умират

Кредитни експанзии привличат

парите в рискови активи

чиято оценка ще нараства

като обезпечение за свежи заеми

задействащи обратна връзка

при която кредитът подхранва

спекулативна оценка на активи

като обезпечение за още евтин кредит

илюзия за вечно нарастване на ликвидност

където единствено са от значение

рискови стратегии на мошеници

и свободната инициатива за инвестиции

неразличими от спекулативни експозиции

самозадлъжняване като кредит

покрива неизплатените пасиви

с инфлация и спекула на рецидиви

ценните книжа джиросват и хеджират

инфлационната ликвидност

и социализация на контрола в невалидност

пред веридикцията на пазара се проваля

но коя е истината на пазара

той е средняшки и посредствен

но го изкарват от расата на Минотавъра

прокопаващ митични лабиринти

атакуващия бик на Уолстрийт финансисти

в роднински връзки с фондовата борса

с реални абстракции и облигации

вградени в торса

и формите на стойност бушуват контингентни

произволни условни и неконзистентни

причиняващи социални сътресения

и съмнения относно цялото устройство

което знае всичко за цените

и нищо за формите на стойност

Заложили са това което всъщност нямат

и притежават само дългове

в мъртвешката процесия

на борсовите маржове и дефилета

финансови армагедони на спукани балони

без противотежест на реално производство

и реална икономия в рецесия

благодарение на дългова екстензия

Единствен шанс е минотавърската раса

от холивудска класа

Минотавъра последната резерва

с ерекция антагонизирана в сейфа

на банки за разплод и изкуствена ликвидност

за дълговите пазари на фригидност

и евтин кредит от яките му топки

за нови финансови балони

с облигационни заеми на дефицита

и програмирани лимити

балонният капитализъм като

момент на порно истина

поддържа все по-голям отвора

между разтеглената кредитна верига

и занижена обща маса стойност

произтичаща от труд заместен от машини

и прегряващата реална икономия изстива

в рецесия от нахлуващия студ убийствен

Контролирана манипулация

на митичното предлагане и търсене

сега е от съществено значение

за да може финансовата върхушка

да предотврати раздуването на балони

върху които се клатушка

с мастурбации post mortem на капитала

в задгробно алегорично отмъщение

с мъртъв труд да се сношава

което означава че системата

се възпроизвежда с класовите средства

да го начуква безнаказано на плебса

от който се очаква да не притежава нищо

в анонимните бордеи

да жертва личните си свободи

и да делегира отчуждени правата си

на отчуждената държава

която администрира от името на капитала

липсата на социална и сексуална връзка

Системата е поразена с терминална болест

третирана с утопии за безкрайния растеж

и безразсъдно потребление на воля

инфлационните балони

са държавните презервативи

за да могат всички имагинерно

да са доволни и щастливи

Надуването на балона иска въздух

и белодробният капацитет

на фондовите борси издува торса

на пословичния бик от Уолстрийт

с канцерогенните книжа

на автоимунни облигации

в страстна консумация на кода

да възпроизвеждат говеждата му порода

И както спекулативните твърдения

отричат крайни феномени

търговията с деривативи кулминира

не в репрезентация на света

а в неговата де-презентация

изпразване от присъствие

търговия с анулирани блага

в един изгубен свят

или глобална финансиализация

като неолиберална иновация

монетарни и разменни стойности

като универсални нивелири

на свръхпредставими

хетерогенни стоки и услуги

така финансовите деривативи

правят възможно да са сравними

разменят и хомогенизират

всички видове капитали

за производство търговия или кредит

фючърс форуърд суапове и опции

монетарните сурогати стават средства

за плащане от втори ред

гарантиращи ликвидност

от най-висока степен

но събитийният формат

на отделни сингулярни множества

бъгове или експлойти

проваля всичко без видима причина

и хвърля в паника финансовата дисциплина

Останалото е известно

под облаци от импотентност

се завихря криза и в потопи дави

мнимите богатства на вложители и на държави

и бедствието странно на Капиталоцена

променя всичко без да го променя

О ний сме пленници на корелата

на знака и на стоката които ни отпращат

в ново огнище на войната

или към нови пазари за завладяване

репликанти блед рънъри на капитала

с претенция за суверенност

но всъщност точки на глобални сътресения

геополитическа несигурност и напрежения

Множествата-деривативи могат

да бъдат описани но не и обяснени

след като липсва критерий

за разграничаване между реална

и имагинерна стойност на перверзия

и хеджингът или търговията

с финансови деривативи

изискват рискови инвестиции

инвестирането става неразличимо

от спекулация

две страни на една и съща операция

Спекулацията е синоним

на създаване на ликвидност

върху рогата на говеждата вирилност

но всъщност хипер-симулация

която свежда света до тренажорна

от която наблюдава собствената си преизподня

на масово измиране и аутсорсинг

§

Абстракция и спекулация са хибридна неустойка

като ангели проблясващи понякога

сред облаците импотентност

но ангелите са хибриди също

дронове на небесно царство

и имагинерно долу се разбиват

с вой на автентично камикадзе

Стойността не е качество или емпирия

в преход от описание към прогнозиране

или репликиране на естествена природа

като копринените буби на пролетариата

или бикоборците на империализма и войната

не е в състояние пряко да се позовава

на нещо друго освен на собствените си мутации

безаналогова поради липса на модели

единствено вгъване разгъване на форми

самореференциална трансформация

указваща към собствените вариации

Материалистичните абстракции

на капитал и формите на стойност

днес са извратени провокации

да действат на собствен ход

извън всякакъв контрол

те колонизират и конформират

зомбират вместо да социализират

създават преиначен перверзен (не)свят

и като ангели изчезващи посредници

на фетишистката илюзия

за фалшива непосредственост на нещата

прикриват всеотдайно мръсни тайни

Капиталът е (не)рационално изключение

опосредствяван във верига от абстракции

които са толкова иновативни

колкото опустошителни и агресивни

и той създава социална тъкан

само за да я разруши и пресъздаде отвън

с труда абстрактен и хората работна сила

с внушение за липсваща алтернатива

Инверсираните форми на реалност

които правят работника екзистенциално

отчужден в социални отношения

посредством стойността се трансформират

в дублет на мрачна иманентност

и безизходица на трансцендентност

Формата на стойност невидимият враг

сега е перверзната или безумна форма

на хибридни (не)еквивалентности

според самия Маркс

презентира начин на екзистенция

на човешката целенасочена активност

във формата на неперсонални отношения

включително наемен труд и капитал

алиенация реификация и фетишизъм

са старите команди на новия капитализъм

и като ангелите са ужасни

никой не може да им устои

светът ще свърши ако ни се разкрият

Ангелите са числа и ноти празни множества

деривативи на ангелската спекулация

борсови агенти с ужасни крясъци

Сингулярните тълпи в протестни мрежи

имитират ангелските войнства

със своята рояковидност на пандемия

от кучешки бълхи на спам и бъгове

и хакерската класа виртуално

рефлектира кражбите на капитала

Ние нямаме претенции – издигат не-предикат

като принцип на недоминация в Зукоти парк

също както Бартълби извън детерминация

но остават пленници на корелата

от гръцки ойкос към глобална ойко-дицея

в глобалната си несъпротива

като удобна позиция на конформизма

И неолибералната дерегулация

буквално протестите копира

със симулирани разстройства

и икономия като ангелология

в брожение на душите и числата

И чистото число извън калкулация

като носталгия по възвишената точка

от счетоводните баланси се оттласква

на финансовите книги

от пламъка превзети

и бог длъжник и мъченик

ангели чиновници разпраща

за да изкупват греховете

докъдето стига въображението

Носталгията е самият ангел

с нечовешко тяло

в игра на хуманоиди влязло

за да ги превърне в марионетки

и киборги от живи клетки

заради спектакъла на висши сили

и всички техники на тялото са ангелски

и ангелокрили

за да го включат във възвишена вибрация

и нищо друго не ще заеме място

освен една констелация

§

Глобални финансово-имперски алианси

диктуват жалките баланси на световен ред

в катастрофичен дрифт на континентални плочи

естествените цикли на бедствия възникване

на нови територии и островни държави

но всъщност негативен пренос

на утаени хегемонични практики

с илюзия за по-дълбока обективност

каквато липсва и здрав разум икономисван

… И нещастната Украйна

сега е неин ред да бъде граница

на история с перверзни профили на кланица

държавата на извънредно положение

пренесена в имперските ексцеси

неясно е как ще намери себе си

в постоянството на изключения

и в несепарирания мит за даденото от Бога

империи диагностицират споделения си колапс

Войната пръв законодател на земята

отново се завръща с неолиберални мантри

тълкувани превратно

СВОБОДА ЗА ВСИЧКИ ХОРА ДЪРЖАВИ И ПАЗАРИ

но като при покер анонсите блъфират

това което картите им крият

свободни но подчинени

на пазарния фундаментализъм

Уповават се на природа като хомеостатична

пазарна екология на естествени порядки

и на либерална демокрация

която възпитава доколкото и развращава

човешките животни могат да разсъждават

да се въздържат и да се самонасочват

загърнати със суверенна мантия

на самоизбраност но всъщност окованост

в дребнобуржоазно себелюбие

Популистки принцове на тълпи и мрежи

отричат че са суверените говежди

а пастори и мисионери на стадата

за споделени геополитически обрати

и ново прекрояване по хоризонтала

на раси класи нации и брожения на пола

но винаги във вертикала на имперска сила

с катехона на монопола

Америка отрича че е империя поредна

в неравната подялба на глобална рента

и циклично очистване чрез деструкция

пародия на сътворение като крушение

и сякаш от само себе си изникват

тероризмът и мигрантската заплаха

за гостоприемството на Запада

с профили инверсирани да хакват

глобалната експанзия на капитала

и имперската перверзия да лихварства

с длъжнишки пари ex nihilo

без друг материален еквивалент

освен силата да разрушават и създават

социални отношения и в частност

асиметрия на власт и суверенност

в истерия на споделени (не)лоялности

свят на събитийно натъкмяване под формата

на самоначукващия си го хегелиански Дух

човек наистина представлява

изпълнение на план но не на такъв

който е замислен от някое съзнание

той се стреми към цел но не към такава

която е избрана от някоя воля

Светът е тук заради необходимостта

на своята случайност

със закон достъпен и недостъпен

общ и сингулярен

зареян в априорностите на шанса

човешки артефакт или мит за даденост

в маниера на прекъсване

Алармирането за опасни рецидиви

се превръща в празен шум

поддържа се допустим праг на недопустимост

в характерна хибридна атмосфера

едно престъпление не е напълно престъпление

един акт не е напълно акт

една война не е напълно война

нормалност не е напълно в норма

ненормалност не е напълно ненормална

Няма пълен хаос тъй като не е възможно

да се приложи правило към него

суверенът решава не само относно изключението

но и дали има нормална ситуация

суверенност се дотира с узурпация

и формите на стойност в криза

вдигат уговорената миза

за длъжници кредитиращи кредитори

които се отплащат с благотворителност

и бог кредитор най-големият длъжник

върховенство на summum ens

не е нищо друго освен maxima culpa

максимален дълг неизплатим

поради липса на по-възвишена инстанция

и жокерът Месия е тук но се помайва

в същностна неактивност и недеятелност

по-висша от потенциалност

отказваща да премине в актуалност

в отстояние на божия почивка Шабат

дистрибутира негативното величие

на волеизлияние и суверенност

в илюзия за пълен пренос

и припокриване на формати

общуват с пустотата очертана

от боромеевите възли

на капитал държава нация

в разпадащи се траектории

на основополагащите аксиоми

извличат свързаност от своята лабилност

и управляват без управление и стабилност

фалшивите трансцендентали

херменевтични кръгове и топологии

и обратна връзка на дългови спирали

в тавтологии

Власт и икономия с отсъствие на основание

полагат пустотата на реда си

в абстракции с последствия кошмарни

и метаболични разриви с off-size стандарти

безкраен цикъл на бумове и сривове

в една финансиализирана икономия

и никой без знае действителната стойност

дори надзорният капитализъм

с информационни филтри

но крайното решение го вземат

господарските субтитри

И в странната си зодиакална къща

печатницата на парите преобръща

словата божии в купюри

акции и облигации на профанни авантюри

имплозивни спирали и гирлянди

от балони и кондоми като ДНК-то

на свръхфинансовия капитализъм

С влошеното обезпечение

съществува риск активите да спаднат

под размера на дълговете непогасени

което води до изчерпана ликвидност

и в крайна сметка до спукване на балона

онанистки цикъл на богатства от привидност

и самореализация която се обръща

в спирала на смъртта една и съща

и в инфлация любовната афера

между пари и стоки се прекъсва

и липсата на сексуална връзка лъсва

В това е парадокса и черния пиар

на финансовия Минотавър звяр

че спекулативните пари

са без стойностна субстанция

но ако ги премахнат лесно

светът ще се разпадне в истината

за изначалната си неконзистентност

В постоянно заемане на място

капиталът потвърждава пустотата

която сам е причинил и съвместява

обиграва референциалната си зануленост

в индекси на турбулентност

за свят неразбираем и неясен

и ти влизаш в банката с поглед празен

и от скъсани чували се разсипват

човешки капитали и ангели без гениталии

повтаряш с акцент неустановен

но езикът също е експроприиран

латинизиран и бастардизиран

и дълбоко в лабиринта на трезора

златни кюлчета пашкулчета киборги

и скелети на минотаври и ковчежници

иззиждат стената на плача от псалми

и златната игла на стойността

прищипала собствените си фантазми

§

Капитализмът цинично капарира

условието на света и на душата

срещу увредената си простата

да го избавят от старческа сенилност

с негентропична конкуренция

и ювенилната дебилност

които го имунизират допълнително

с извличане на стойност не от труд

а от социални мрежи и хакерските класи

които разбиват йерархични кодове и такси

стартъп култури и субективни икономии

със собствен стил да модерират

знанията в стоки и невербални семиотики

на дигитално управление

шопинг терапии и бизнес поведение

и игриво постмодерно настроение

за лошите привички на капитал и труд

да бъдат класово обременени

развлекателни индустрии зомбират

дори и пролетарската дебилност

на нищите които ще придобият всичко

в метаболизма на капиталистическо либидо

Промискуитетни бикове със стигми

на класови бухалки и анахронизми

на линейна еволюция от кръв и сперма

и собствен мит за хитинов епидермис

в турбуленция на неолиберално лустро

форми на живот през формите на стойност

в трафика на биокапитали трансферират

с изчезващи посредници

през критичните си тестиси

и с волята от стокови рефлекси

Труд и капитал в интимна употреба

на телата си в различни пози на сърфисти

върху вълните на естествени екологисти

съпротивленията си контрират

в неестествени съюзи

безболезнено в непоносимост

на наложената съвместимост

един от друг безкрайно отчуждени

докато впити са встрастени

в машинална церемония на обноски

за добиване на превъзходство

в концептуалния затвор на стойности

Отвъд фундаменталните антагонизми

и имперски брутализми

стойността и давлението на пазара

превъзхождат всичко друго

Рационализацията на света

се изразява в абстрактен труд

перверзен нов тип обективност

на автономни фетишисти

и хомогенизиращи метаболизми

в (само)валоризацията на капитала

Напредналият капитализъм

като анти-вирус от смесени агенти компоненти

обитава всички исторически моменти

И комунистическото желание

за самочленуваща тоталност

инфектирано с крайност и леталност

отказва достъпа до източник

на неувредимата сакралност

и фикцията за непосредственост Unmittelbarkeit

за богове и смъртни недостъпна схизма

в опосредстван свят на Begrifflichkeit се листва

и никога в опосредстваната непосредственост

на комунизма

Подложени на символна кастрация

в схемата на възпроизводство

клонинги на дигитално превъзходство

сред машинни обкръжения

и алгоритмични слогани

аз се застъпвам за сонатна форма

без нито звук да е отронила

и дидактична поема без силаботоника

и за политики в които залозите не са направени

и картите неразбъркани оставени

към един шедьовър с мъртвите и чужденците

за да не познаят колко жалки сме в действителност

за фундаменталните промени

без по тях да има ясен отпечатък

и чистото отсъствие цари навсякъде

работническата класа е поела към небето

и правителствата пазят корпоративните пакети

и трипроцентова инфлация

за да поддържат приемлива експлоатация

и подсигуряване с имунитети

за умерената средна класа умерено под клетва

да краде и се развращава като жертва

да преследва смъртта на другото съзнание

което го преследва

и в обожание на Девата и на Сина

да не забелязва че са трансджендърна комбина

за патриархалния морал противен

Застъпвам се за никоята роза

отказваща да влезе в образа

на цветните религии

във вертикалните ковчези

в едно изчезващо движение

където смъртта им е отнемана

в зловонно изпарение

разнесено над животинско шествие

в поход от невинност към вина и омерзение

и в тайни срещи стиховете

изковават беззвучни шиболети

на все още ненаписани обети

и в стаята на пазача няма никой и не свети

но все пак трябва да излъчва бдение

до празната бутилка Джак Даниелс

необходимо е да се предположи

небиването на Другия и всички небитиета

и твоята неизличима смърт

това за да се случи като в Завета

защото Бог е немаркираният и незабелязан

сред автоимунен срив навсякъде

§

Геополитическото напрежение

като ефект на икономическите колапси

избива в милитаристката експанзия

и опустошение на цели общества и нации

Войната скритото последно средство

постоянно измествана основа

за социалния порядък и контрола

на управленческите нерви

в гурмето на пушечно месо и червеи

паралич и имплозия на изтласканите фобии

войната като първична сцена

гещалта на врага да ползваш

за собствената означеност

Империи и държави се имунизират

като поставят граница между себе си

и злонамерения друг

и нихилизмът в истинско унищожение

на а-нихилация с добавен префикс

се преобръща в крайното решение

за тотално изтребление

Войната е законът на земята

и произход на имперската държавност

да воюва в затворен цикъл

Злото трябва да се проектира

извън доминиращото имперско тяло

за да може да запази илюзията

за своята последователност и цялост

империи с поразителното сходство

да враждуват за асиметрично превъзходство

и глобална цивилизация не съществува

със свой зодиакален знак

защото не е открила още универсален враг

§

Епохите неоценени със собствени стандарти

в хаоса на стойността отнасят своите кошмари

последният човек в пустинята на Капиталоцена

чипира офшорните си авоари

в постхуманна конвергенция

за да се възнесе при облачни услуги

и космически агенции

ангелски и безметежно сигурни

Ангелите деактивираните вируси

на идиоматично писане в сияйна слава

и корпоративните агенти

и акселератори на романа

в саморефлексия над буржоазния му произход

рециклират руините в пастиши

и само глупакът е успешен според Ницше

но всъщност анонимният глупак

като фланьор размесил се с тълпата

извън ниво на възприятие в трансакции

на човешки нечовешки капитали

откъснати от старомодните кристали

на труд и стойност и работно време

в космическия Шабат на безделие

Последни капитали с неуспешен опит

за демократична легитимация

в противоречие с хищната акумулация

и десни политики на плебейски креатури

техно-фантазии за нова стокова култура

с fiat валути без покритие

крипто-копачи на семио-ликвидности

в подновена валидност на невалидности

Капитал Държава Нация

в рождена травма на триангулация

преоткриват другото триангулиране

на войни грабеж експлоатиране

от латифундиите на Антилите

през пътя на коприната от Азия

до лабиринтите на Минотавъра

и мрачните сибириади на Русия

като китове заклещени под ледник

заплашвайки да изтърбушат материка

в последно войнство без наследник

… И беглецът кит на Капитала

от реални инвестиции

заради ниските проценти на печалба

към мега-вселената на дългови пазари

симулира гръцка болест на метаморфози

огромно прехвърляне на ликвидност

облигации и недвижими имоти

което генерира безпрецедентни финтове

на имплозивната спирала

вместо вечно движеща се машина

и държавите със социални бинтове

на дефицитни разходи и монетаристки хватки

на паричната атрофия реанимират

структурно несъстоятелните икономии

обезсмислят в поносима степен

това в което изначално липсва смисъл

от структурна инфлация до рецесия

и масови уволнения и съкращения

и милитаристката агресия

на депресирани пазари

да завладяват нови територии

Не е ли американският капитализъм

например привидно “от чрез и за народа”

в крайна сметка „от чрез и за капитала”

и класова война от богаташите се води

а не от стадния морал на роби

отново всички водещи идеи произлизат

от управляващата класа

на капиталистическия реализъм

и независими изкуства с пазарен инженеринг

превръщат своята модерност

в инструмент за класово надмощие

когато несъзнаваните им фантазми

с класовите фикции за стойността съвпаднат

специфични точки в пречупване на капитала

като обект на колаборация

което означава че при всеки катаклизъм

хората се възпитават от пазара

ефективния агент на мислене и действие

на който могат и трябва да стоварят

своите човешки капитали

с изчезващи екзистенциали

на свободата и при този пренос

пазарът поема и ролята

на морална санкция и тежест

съвестта се освобождава от овещественост

и реификация

и от общата необходимост на нещата

където за вината няма място

освен в превратната виктимизация

постколониалните да са постмодерни

като отмъщение за робска малоценност

Пазарът медиум на контингентност

различен от механичната случайност на размяна

отваря казиното на капитала

за субекти с машинно форматирани аспекти

и брокери на подхвърляните жокери

реалността не е това което е

в игра на изчезващи аспекти

разфиксиране на мярата в прекъсвателния маниер

на дигитални и квантови моменти

е също връзка или отношение

както при евтините трикове на хазарта

концептуалният затвор на стойност

симулира хаос и линии на бягство

отново заловени в капан на валоризация

капиталът аватар или нещо друго

създава впечатление

за шеметно движение

илюзия за възпроизводство

за нещо повече от самия себе си

когато циркулира под форма на пари

но всъщност се касае за неплатен труд

това е неподправената истина

чиято възвишеност се пресича

от невъзможност за представяне

Нещата “стават такива каквито са”

защото не могат да бъдат пряко това което са

чиято фактичност е абсолютното отсъствие

на причина за реалност на света

ефективната способност

на всяка определена същност

независимо дали е събитие

вещ или закон на стойността

да се появяват или да изчезват

без да има причина за тяхното

съществуване или несъществуване

Затворници на обстоятелства

в несепарирания мит на даденото

и бегълците в меланхолия

доколкото не успяват да се изкарат жертви

сред враждебно обкръжение на имперска пустош

поместени в принцип на изгубеност

отчаяние объркване и безизходица

в долината на сълзите

и брегове еднакво нежелани

капаните на стойността

се вдигат и остават си капани

Негодниците на не една епоха

в гигантска работилница

функционираща като момент на производство

съвкупност от неавтентични индивиди

които живеят аморално като маса

и се изразяват анонимно абстрактно

безстрастно и безотговорно

и никой не е готов да вземе на сериозно

нищо друго освен собственото си

удоволствие или печалба

и различието между персонална мотивация

и обществен ангажимент е заличено

в дебилност и необузданост

Но корените на варварство са по-дълбоки

по отношение на симулираната непристойност

тъй като тя произтича от хаоса на стойност

по подразбиране негативна воля

извън себе си зле насочено неистовство

в първоначалния си смисъл на дебилност

ситуация която е жребия на смъртните

обречени на протезиране prostheticity

на фактичност на изкуственост

и във всички случаи накрая

на фикция която също означава ὕβρις

Хюбрис (ὕβρις) като прекомерна неистова воля

е в основата на хаоса на стойност

и този хюбрис е тъмният прекурсор

с който ферментира всяка

конюнктурност корупция и лудост

Кризата на невъздържаност днес е задължена

на дигиталната протеза третична ретенция и ὕβρις

тоест разрив и дизинтеграция

характерни за края на Антропоцена

със специфични проявления

на варваризъм и лудост

Това е неолиберална логика

количествена хомогенизираща безкрайна

експлоататорска и преобърната в спектакъл

на публиката-капитал

забавлявана от артисти-капитали

под форма на изкуство

като дребнави подаръци на пропаганда

и комични клаксони на неподправената истина

в претенции за автентичност и стилове

но както казах

те са специфични точки на пречупване

в капитала като обект на колаборация

нови варвари и нови феодали

жалки сюзерени на анклави

паническа приватизация

и безразборна имиграция

фалшиво брандирани елити

унизено работническо cogito

и ново поколение на дигитални юпита

в рециклиране на дежа-вюта

В началото терор насилие и произвол

инфлация банкови фалити

корупция и криминализация

после легализирана съмнителна стабилност

икономическо възстановяване

и всичко това с фалшивата живителност

на демократична благодат за дегенерати

Крахът на комунистическия блок съвпадна

Не можехме да знаем че подобни

процеси се харчат и на Запад паралелно

с неолиберална контрареволюция на Запад

срещу фордистко-кейнсианския компромис

на социалната държава

с премахване на демократичните излишества

за разглезената работническа класа

Епоха на невъздържаност поредна

и хаосът на стойност в симулираната бездна

О казвам ви последният

човек трябва да износва хаос в себе си

за да може да роди танцуваща звезда

но демокрация за хамелеони

ражда буфонада за буфони

и танцуваща звезда в res idiotica

на комунистическата петолъчка превъртяла

в симулация на лудост за да пресрещне

депресиращите шествия и протести

недопуснати до големи политики

големите пари и жестове

преходът към невъздържаност

не можеше да бъде друг освен

комунистическата номенклатура

да попълни списъка на нова агентура

и волунтаристки хюбрис за отвързаните маси

където всеки е свободен да демонстрира

своята дебилност и несъгласие

Якобинският модел на политики

упражняван от левите и десните

бе фалшив и неуместен

защото интересите им бяха родствени

да създават собствени

олигархични и приятелски кръгове

Накрая всичко кулминира

в екстремен център вдясно най-лошото

защита на частни интереси

материализирани най-вече

от криминален контингент и бившите ченгета

Политиките на конкурентен дух

с еднакво легитимни визии бяха изместени

и яростният антикомунизъм занавеси

новите хегемонични седименти и мелези

пълната прозрачност в сандвич

с мръсните държавни тайни смесена

и демокрация развивана в подвидове хилави

в пустинята на имперските ексцеси

се изтъркаля в същата картина

на травматично повторение

с горивото на милитаристките машини

и биополитическо давление

и общества на дезинтегрирани спектакли

като синтетика на полимерите въвлякли

монадите пронизани от един и същ дизайн

на неолибералните империи

полюси на световно-исторически

системи на господство

poles of world historical systems of domination

епоха на смъртноносни композиции

поставили на карта помежду си

пипала безбройни в цялата им дифрактивна

паяжинна темпоралност и материалност

на плътно бутафорно “сега” на презентизъм

което е древно и не е в отчаяния солипсизъм

времето като такова липсва

освен като темпорални икономии

на ограничените оферти

и еднодневни разпродажби

флуктуация на валутни курсове

нереализирани баланси

и комодифицираните страхове

пари с опропастената субстанция

на празни бланки без гаранция

на банкова вулгарност и шарлатанщина

икономическата връзка в нереалност

и компенсация на загубите от застоя

на принадената стойност

с принаденото наслаждение

на работническа кръв либидинална

пресечена в съсиреци скандални

от разкешване и експлоатация

Капитализми анулирани в не-свят

или в третото пространство дигитално

на “свободни” цифрови обмени

third space of “free” digital exchanges

глобален частен пазар

на дезинформация

и декадентството на мировите скърби

удавено във фючърси и форуърди

месианските продукти без месия

хомункулуси на капитала ониричен

и джойнтове на дългова зависимост

в лабиринт без крипто-нишката на Ариадна

с перверзията да обслужват

консуматорския маркетинг

с реклами на организираното недоволство

Дори и нищетата ни е изкопирал

като своя същност капиталът

дори и паметта ни солидарно

в шизофреничната деменция

на огромния сияен свод в претегляне

на непродуктивен труд в неекзистенция

силициеви платки и песенни намотки

на Минотавър по кремъчното чело

между рогата с коагулиран костен мозък

в разтопени океани от сърдечна лава

на умираща работническа общност

без труд в кататоничен Шабат

и сервизен храм на покаяние

с кариатиди на незаситени контексти

и руините на обременености

и борсовите индекси във волатилност

изкривяват стрелката на везната

в хиперболи на сфинксове с неясен пол

и богородици на стерилитета

с вкаменената благословия на матернитета

вдлъбнатите пръсти в нечетивност

да пренесеш детето на света

когато светът си е отишъл

през прозореца на номадски табернакъл

и Ориент в миграция на Запад

в глобална дизорентация на разпада

и в ангела на Шартър светещ знакът

че всичките поети на света

са скитащи евреи и шиболети

за превишения остатък

и шайки брокери разискващи оттатък

края на света

последните оферти за финансов рай

и ада на цивилизациония упадък

Pay £25.00 to read this online

край

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Може би утре

Магдалена Уанли

 

доктор омар
днес, съпруже, други ръце
опипваха моята гръд
но аз бях красивата
гръцка статуя без ръце

 

„Между всеки два бора има врата…“
Джон Муир

От високото се вижда града
обгърнат в кафява мъгла
аз съм катерица опряла
глава на кората на бора
аз съм бобър нещо там си гризя
и обръщам гръб на шосето
по което профучават коли
през тъмната хладна гора
аз съм сърна цялата тръпнеща
цялата в слух
слизат кози от билото горе
аз съм орел разперил могъщи крила
пеперуда обагрила буца пръст
градът долу гърми ослепява и задушава
Но между всеки два бора тук има врата
и светът отвъд нея е по-разбираем

 

Зимата е отсъствие
на време и гласове
спомени също спускане
и чупене на кости
по утъпкани склонове
изгаряне на ретини
изпарение от обувки
Зимата е въпрос
за дълго стаен
във възпалено гърло
Течащ нос и скърцане
вкочаняване и сън
отказ за разсъбличане
отказ за излизане навън
Зимата е стъмване
неподвижност
потъване
на крака
в хижарска тенджера пълна
с вряла вода
и сърбане на гореща
шкембе чорба

 

След студеното топло
след мъглата слънце
след снежинките сърчица
след коледните лампички цветя
след тъмното светло
след утробата свят
всичко е последователно
само ако всичко е свързано

 

Съседката ми навърши 90
пием кафе в моята кухня
аз по пижама
тя по розов халат
опитвам се да разгадая
тайната на дълголетието
на чашата ѝ пише:
„може би утре“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X

 

Каролина Алмишева – Занемели усти

Магдалена Уанли

 

Чувство по картинка – 2

Момичето с ум в пламъци
бавно играе с думи парливи,
хладнокръвно ръси шеги,
проблясващи за миг искри
в очите ти, търсещи.
В душата й е тъмно и жадно
дори в съня.
Впий устни в слънчевия й сплит,
потопи се в този кладенец,
преливащ от нищо.
Пожарът, отмил
десетилетие игри и смях,
бушува с пълна сила
в нейните стърнища,
дерета, котловини и корита,
в пулсиращи слепоочия
и потрепващ клепач.
Момичето с ум в пламъци
пристъпва в сухотата на дните,
тъпчейки пясъка
на всичката тази „заедност“.
Четеш анотацията й.
Заглавието липсва –
душата й е винаги току зад ъгъла.

 

Занемели усти.
Гласът на планината,
песен в мрака.

 

Самота на глас във глас,
пулсът на ръка в ръка.
Не гледай надолу, потъваш ли в себе си.
Следвай своя глас,
докато чуеш този на майка си
в часа на пълното приемане.
Тогава ще повлачиш стъпка
по бледата нишка на мисълта си
като въжеиграч.
Не се бори за избор,
отдавна е направен.
Спаси мрака в себе си
напук на ослепителния свят.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X

 

Йорданка Рашкова – Събота, 7 часа сутринта

Магдалена Уанли

 

Събота, 7 часа сутринта.
На входната врата се звъни.
Упорито и последователно.
Дълго, звукът на алармата
пронизва съненото ми съзнание.
И през всичкото време, се питах.
Кой ли може да е.
Моите приятели, биха се обадили
предварително по телефона.
Подозирах, че отговорът няма да ми хареса.
Не отворих.

 

Да заспиш и да не се събудиш.
Казват, че това е смъртта на праведните.
Затова навярно, не искам да заспивам вечер.
Ако не се събудя, как ще разбера, че си отивам.
Мама казва, не ме е страх от смъртта.
Страх ме е само, да не ме заровят жива.
Може да решат, че съм умряла,
а аз, само да съм припаднала.
А мен, повече от всичко,
ме е страх, че ще я загубя.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X

 

Is Зографски – Полет в безсъзнание

Магдалена Уанли

 

„Дуни Усми“

Искам да говоря,
но не във думи,
мойте устни искам да загубя.

Устни в устни,
тоз език сложен,
и от хората отдавна загърбен.

Устните в целувки да дърдорят,
и в допир да заглъхват.
Ах, как ми се говори,
но с думи всеки иска да ми отговори…

 

Полет в безсъзнание

Искам да имах река,
толкова дълга,
че да се науча да летя.
Искам да можех да дишам,
толко дълбоко,
че да не трябва да крещя,
за да върна рефлекса на живота.

Искам да можех да зная,
а не мога,
и когато узная да не се лутам
измежду
Да
и
Не
на знанието, което силно желая
да отхвърля когато узная.

Исках да можех,
преди да се сетя,
че вече летя.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X