Категория: Поезия

*
Vanitas vanitatum
et omnia vanitas

по обява открих
улица без сезони
където
оn dit
всички обичат джин
от сутрин до вечер
уличните фенери
разпределят изненади
с луминисцентна точност
вятърът си играе на криеница
в очните ябълки на Веселия Роджър
и
когато му омръзне
заспива в някой натюрморт
от епохата на барока
гравитационни антени улавят фрагментирани сънища
музикални спирали раждат ентропия
модно е
да се колекционират изречения
няма нужда
от спасители в ръжта еклесиасти и трети принцип на термодинамиката
определено
тази улица е извън инфраструктурата на всички действителности
не започва никъде и не свършва никъде
няма съмнение
дали
може да породи (поотделно и едновременно)
признаци на клаустрофобия и халюцинации
съвсем (не) по моя вкус

 

*
Само
като си помисли човек –
люспите от слънчогледови семки
под пейката в парка
можеха
да са в картините
на Ван Гог.

 

УРОБОРОС

Странно
как понякога
се сещаме за неща
отчайващо далечни и болезнено неповторими
и болезнено далечни и отчайващо неповторими
неща
за които
само се сещаме.

 

ПИСМО

Кариран лист
с изящно изписани обещания.
В края –
съвсем малко празно място –
луксозен затвор
за превъзходната степен на бялото.

 

ВЪПРОС

И ти ли виждаш
големия дъждовен червей
в портокаловата сърцевина на луната
или врабецът изтупва излишните илюзии
докато подрежда перата си?

 

*
Ако не забелязваме
болката
отвъд обхвата на розовите ни очила,
то е защото
сме прекалено заети
да отглеждаме влюбени Нарциси.
В себе си.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

*
Когато обявиха в медиите
Една седмица до Края
Всички се втурнаха
Да осъществяват мечтите си
Най-вече по улиците
Свиреха и пееха
Рисуваха
Правеха представления
Изложби на открито
Пишеха стихове
За романи нямаше време
Целуваха се с непознати
Опознаваха се с непознати
Никой не пожелаваше
Собствеността на ближния
Тя се търкаляше навсякъде
За всеобща употреба
Това беше добро начало
Но
След една седмица
Краят не дойде
И
Всички се заловиха за работа
Точно тогава
Краят ги изненада

 

*
Нямам език за реалността
Каза поетът
И
Редактира стихосбирката
Остави само
Паузите и междуредията

 

*
Днес
В остатъка от България
Има толкова много поети
Че съвсем се обърках
Как
От милиционерите и роднините
Останаха само
Поетите
Щом роднините емигрираха
Излиза че
Милиционерите са поети
Нищо чудно
Футурологът предрече
„Последният милиционер
Над Омир слънчево ридае.”

 

*
Дъските ми хлопат
Подпечатани от времето
Поразковани от бури
Избелели
Изметнати
От дъждове
От жарко слънце
От студове
Дъските ми хлопат
Опитвайки се да прикрият
Надничащите изотзад
Неизмазани зидове
Дъските ми хлопат
Погрознели от артрит
Старчески петна и
Дълбоки бръчки
Моите дъски
Не чужди
Нека хлопат
Криви
По своему красиви
Пропити от спомени
Които разказват
На своя хлопащ език
Чувам ги
Не че съм луд
Просто
Дъските ми хлопат

 

*
Ловецът на мисли
От мисловната река
Се хвана
В собствената си мрежа за мисли
Дори така пакетиран
Няма кой да го продаде
На мисловния пазар
Пътешественикът
В страната на думите
Крачи надолу с главата
По обратната страна Земята
С изпадали от джобовете мисли
Мислите свободно падат
На борсата

 

*
Да
Правиш много добри селфита
На всичките
Има нещо еднакво
Характерната напречна гънка
От твоята горна устна
Създава крила
Без енергийни напитки
……………………….
Какъв е номерът на смартфона
Който прави снимките

 

*
Забравил съм
Повечето прочетени книги
И
Много гледани филми
Не помня
Заглавия
Автори
Цитати
Герои
Актьори
Защо ми е
Нали помня онази
Която всички искат да забравят
Аз също
Онази
Как беше
Името й не помня
Чакам
Седнал на прага
На къща в Созопол
Чакам
Паметта да се върне
А чувам само
Птици
И
Море
Две бучки лед
Пукат в чашата с уиски
Дори
Пясъкът настръхнал е в очакване
……………………….
Не помня името
Но нея помня

 

*
за да ме откриеш
не чакай да изляза
в новините ти
търси ме
дълбоко скрит
сред паузите на партитурата
в антракта на представлението
сред картините в хранилището
между книгите на тавана
или във ъгъла
докато спиш
да пазя тишина
заслушан
в дишането ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

*
Не можеш вечно
да спираш
да дишаш
за по 5 минути
все някой ден
дъхът ти
ще поиска
нов източник

 

*
Болят ме китките
от опити
да свиря на
цигулката на любовта
с пръчка

 

*
Бежанец съм
но не военен
бягам от лъжците
надлъж и нашир
разпрострели се
в земя
в която все още
безбожните
вярват в Бог

 

*
Светлата Аурора
е беда
само за тези
които в опита си да бъдат
снежни кралици
не са допуснали
до себе си
като стражи
белите мечки
на вечно ненамерения Полюс

 

*
Гоним се
по ъглите на църквата
без да се питаме
къде са изчезнали
иконите й
самите ние
сме монаси
в душите си
затова не послушахме
свещеника
когато ни направи забележка
че в църквите
не се тича

 

*
Учител без обувки
разбира само
от женски червени токчета

 

Лъжлива кражба

Защо ровиш в джоба ми
Исус не ти ли каза
че е грях
да се краде
особено от
нищо неподозиращ минувач
явно за теб аз съм
бивш минувач
със сладък
ягодов привкус
на номад
с тайната самоличност
на бъдещ Юда

 

*
Всяко мое ежедневие
с теб е празник
незаслужен Великден
възкръсва ми душата
на лъжец
в нирванена постеля
от облачен парфюм

 

*
Пътят на парфюма
е дълъг
минава по
тънката линия
на една
псевдо биосватба
проточила се
повече от десетилетие

 

*
И без червило
ставаш
за наръчник
по управление
на джобните пари
когато
аз те лъжа
че пуша
марихуана
откакто
те няма

 

Ток

Електричеството
по белите кабели
е алегория
за дяволска тишина
в тъмнината
на едно евангелие
което ражда
само реки
без начало

 

*
Блеем ли
губим близалката
още преди закуска
в 6 часа
по здрач
когато чакаме слънцето
да ни се усмихне
като последен
завет
на първороден поздрав

 

*
С кървави ръце
чегъртам бавно
смолата
оставена тихо
от един кълвач
без повод
и без път
за светлината
на един по-добър живот
в спиралата
на края

 

*
Гланцови обувки
почукват
по пътеки
пълни с цъфтежи
от нежно забравената пролет
в чистия ум
на един бивш гробар

 

*
Презрамки
рядко падат
под дъба
но виж върбата
е друго нещо –
там само една лента
от развързала се
балетна обувка
пожелава
да остави
вечно котва
на бездъждовна
почва
да посади
мозък
без чук
така се прави
дом
по неволя

 

*
Ръцете на водопада
не прегръщат вече
подводните камъни
ги замениха
с въздуха
на шумно замислените риби
последен ден в почивка
на бряг без пясък

 

*
Кълвем се взаимно
неволно
без да знаем
защо
причините
са някъде вътре в нас
надълбоко
само там
намираме двуполюсен уют
само там
токът
има двойствен заряд
с многопластов знак
за равенство
в различието
на крайната истина

 

*
Усмивката ти
е красива
като малинова близалка
върху жадните устни
на светлото ти лице
отразено
в хладната вода
на непорочната река

 

*
Когато душата ти цъфти
няма как
да не ми се иска
вечно да избягвам края

 

*
Когато отричаш
погледите
на стъкълцата
в диаманта
едно към друго
губиш
заедно с мен
смисъла
на цялото небе

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Зародиш

Замитам под килима
името на синът ни
твоето име
Потъва сред прашинки
от гнила любов
и лепкава страст
Оставям го
да се задушава
от лъжи
и миризма на изгорели думи
да чака
някой да купи
тая къща
душата ми
и да изтупа килима
под дървото люляк
а след летен дъжд
да се роди трън.

 

Среща

Ти казваш нещо
аз казвам нещо
след часове – разговор
ти пиеш
аз пия
след минути – бутилка
няколко хиляди премигвания
и спомени по-късно
любов
чакала дълго
да се освободят две места.

 

*
Ръцете ти
са остри камъни
тялото ми градина
в старата къща
зад нас
бездомникът който приютихме
като деца
за игра
кум и поп на сватбата
свири полудял
марш на разведените
и си мисли че играем
на цветя без корени.

 

Ще ме обичаш ли
както слънцето обича
слънчогледите
забравени край Враца

В жегата ги съблича
с дъжда ги къпе
от ръцете на селяни
докосвали жените си

само по време на Луна.

 

Забраненият плод

Дървото с череши
беше старо
като сърцето ми
плодът падаше бързо
от малки разтърсвания
и тогава си помислих
че може би
може би
от високо
най-лесно падаш
може би
в красивите
овощни градини
лесно получаваш удар.

 

*
Очите ти
са като муза
на писателка алкохоличка
идват и си отиват
в зимните нощи
остават мътни спомени
от пареща суша
в гърлото

и лед.

 

*
Ще разказват за нас
страшни истории
на непослушни деца
в следобедната жега
на август
дебелите негърки
с червени рокли
и ще им пеят песни
легенди
за дъжда ми
над самотен остров
и жадното бясно куче
в празната ти къща.
Децата ще заспят
с изкривени вратове
неспособни да сънуват
ще се събудят

малко измъчени
малко наши

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

*
ти
предпазливост
какъв подмолен
екзекутор си

 

*
в стаята
сме петима

четири ъгъла
за компания

 

*
чудим се
с календара
кога работят
празниците

 

*
и това изречение
не помни
откога
те обича

 

*
април е по природа
цветна дума

а вън гърми
и локвите треперят

 

*
умрях
но ме събуди рано
жуженето
на влака

 

*
мъдростта
върви
след своето
невежество

 

*
денонощно шумолене
любовта е

в глухата ми стая
няма жив човек

 

*
всичко
ще стане ясно
един ден
каза Алиса

 

*
пей сърце
и не забравяй
сълзите
на песента

 

*
падаха птици
някой прерязал е
всички ноти
в гърлата им

 

*
фанатиците
станаха много

боговете ни
бежанци

 

*
поривът
общи спомени
и напъпило цвете
за равновесие

 

*
цял живот
пред мрака се навеждах

гърбицата
натежа ми много

 

*
и днес не стигнах
до никъде

пътят много
се е отдалечил

 

шът

и стените
на езика
имат уши

 

*
на старата антена
се любят гълъби

тя видимо
го одобрява

 

*
без корен съм

отсякох се сама
когато ме остави
кръгозорът

 

*
някога ми ръкопляскаха
за равновесието

а горестта от него
крещи и днес

 

*
това отсечено хич
означава
толкова много

да се чете кураж

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017