Магдалена Уанли
Пиша неумело.
Създавам.
Не руша.
Пиша.
В живота на птиците влюбен.
Поезията ми
не е спасила
нито една душа.
Но пък и не е погубила.
10.02.2023
Крумово
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
/ не по Киплинг /
Ако не сте се молили за „изходна виза“
след унизително „партийно решение“.
Ако за „корекомски“ дънки, или риза
в клас не са ви намалявали поведение.
Ако не ви се случвало, да се изгубите
в тъмнината заради „режима на тока“.
Ако и водата не сте събирали в тубите,
защото „пускат“ за по един час в блока.
Ако „на опашката“ за…каквото си щете
не сте мърморили „под нос“ цинизми.
Тогава, младежи, по – добре си мълчете.
Не ни хвалете „социализми, комунизми“.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
На всички емигранти и бежанци по света.
В мен диша на Елис Айлънд болката.
Чрез единния блян от хиляди стонове.
През опасния, студен океан.
През протегнати ръце за сбогуване.
Високо в небето, оттам най-накрая,
над Манхатън съм разперил криле.
Маршируват машини, садят души до поискване,
и чрез мен причестяват ваяния.
Америка, ти си мое любимо дете.
В теб прислоних милиони създания клети.
В мен диша на Елис Айлънд болката.
Америка, целуни ме сега, на прощаване.
В мен диша на Елис Айлънд болката.
Старите дрехи изгниха в Европа.
От мен се роди закалената мъдрост.
И като нова икона я положих над Севера.
Около мен прозвучават салюти
и прощават гнилия ден на бедни предградия.
В мен диша на Елис Айлънд болката.
Америка, дете мое, не се срамувай от нас, немодерните!
Нали построихме Канала и Планината преместихме?
Нали се стреляхме из мрачни пресечки?
Америка, спомни си как те обичахме!
Лежейки безсънни в кошмарни коптори.
В мен диша на Елис Айлънд болката.
И този е унесът, за който днес лъжат звънливо.
В нас диша на Елис Айлънд болката.
И този е пръстенът, за който днес в Холивуд съчиняват филмови хитове.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Когато ручеят се напълни
и думите рукнат,
тогава ги сея
и знам
че някой
ще ги пожъне.
С ум ще ги смели,
със сърце ще ги омеси
и душата ще нахрани!
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Обичаш ли ме,
няма да попитам.
Макар тревата да е куп сено.
когато славно тя посява тръни,
в окопите на любовта.
И битката със себе си тя губи,
щом спазва всички правила.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Търкулнах се на година и половина по стълбите
до втория етаж.
На шест без малко да се удавя в басейн.
На седем ме завлече течението на река.
Удариха ме с пръчка, с приклад на пушка,
с дъска. Забиха ми един лакът в лицето
и друг в стомаха, колена,
ножове, камшици.
Кучето на съседа ме ухапа.
Порязаха ми ухото като ме подстригваха.
Нокаутиран. Боксиран. Псуван.
Подиграван. Замерян с камъни.
Преследван от сержанти с мотор. От двама инкасатори.
От трима мормони на колело.
От момичета Ерера и на Тресе.
Ограбиха ме тридесет пъти.
В автобуси. Таксита. Самолети. Пеша.
Един ме взе на автостоп и ми каза I am gay.
Откраднаха ми един телевизор, един матрак,
шест чифта маратонки, четири портфейла,
един часовник, половин библиотека.
Отнесоха няколко ръкописа и извършиха плагиатство.
(С това което ми откраднаха можеха да отворят
магазин за покупко-продажба в Лос Прадос).
Счупих си дясната ръка, безимения пръст,
таза, бедрената кост и загубих четири зъба.
Брат ми Абелардо ме удари кокалчетата по главата и още ме боли.
На абитуриентския ми бал ме нападнаха с юмруци и бутилки.
После публикувах една стихосбирка и една съседка я прочете
и скептично ми каза че тя е способна да напише
по-добри стихотворения за половин час, и го направи.
Пътен инцидент с едно магаре.
Опит за самоубийство в Кабарете.
Сърцебиене. Хепатит. Преебан черен дроб.
Демонизиран в Източна Европа. Наритан от мексиканци в Чикаго.
В Монтекристи една сервитьорка ме заплаши със смърт
(точно в момента забива игли в кукла която прилича на мен).
Съседите си мечтаят да ме надупчат с куршуми.
Поетите – да ми посветят елегии.
Други – да ме залеят с бензин
и да хвърлят кибритена клечка и да видят къдриците ми в пламъци.
Други – да ме пъхнат в леглото си.
И преди седмици един полицай ме арестува и ме пита
дали аз съм поетът който чете поезията
онази нощ и му отговарям да и полицаят
ми казва че са добри стихотворения
и ми се покланя или нещо такова.
Снощи сънувах че съм ди-джей
Обаждам се на Мигел и го питам
как мисли че ще ми върви повече, като ди-джей или като поет
и Мигел отговаря да продължавам да бъда поет.
Приятелката ми също казва поет.
Брата на приятелката ми казва поет
и една метълка на опашката в киното с която се запознах каза ди-джей.
Малолетните момичета ме виждат като ди-джей
а жените които пазарят в супермаркета
казват да продължавам със стихотворенията.
Майка ми казва поет.
Водопроводчикът казва поет.
Петимата поети които познавам ми казаха
че ще ми върви повече като ди-джей.
Сестра ми се въздържа да гласува.
Отидох при Ди-джей Тиесто
и една чужденка ме хвана за ръце
и ми обясни че ди-джеите са божествени създания.
– Те са ангели – каза и докато говореше
си представях ди-джеите да летят
със своите търнтейбълс около Бог
сякаш са комари и Бог ги разгонва
с ръка.
Въпросът е дали поетите и ди-джеите
могат да се примирят едни с други.
Дали могат да бъдат едно,
по възможност да пишат стихове с едната ръка
а с другата да въртят дискове,
дали е възможно да съм половин поет и половин ди-джей,
от пъпа нагоре да съм поет
и от пъпа надолу да съм ди-джей
или обратното
или може би поетът да се превръща
в ди-джей при пълнолуние
или може да преувеличавам
и в действителност всеки ди-джей иска да бъде поет
и всеки поет иска да бъде ди-джей.
Има една история в която един ди-джей и един поет
падат в един кладенец.
Започват да викат и викат докато
един човек се появява и им хвърля едно
въже за да ги издърпа един по един.
Изкатерва се ди-джеят първи и когато
хвърлят въжето на поета този им извиква да го оставят долу
и човекът и ди-джеят го оставят, почакват малко
мълчаливо и след известно време се разотиват.
Домашни скандали
Докато пиша на листа
в три часа през нощта
една муза ми плюе в лицето
друга ми крещи
друга ми носи водка
и ми шепне не пиши
носи ми наркотици
води ми модели от списания
не пиши не пиши
повтарят в унисон
ден и нощ
нощ и ден.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Страх няма
Среща нямаше
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Парцал
(така не разбраха големите кораби)
(Е. Дикинсън)
І.
То беше кораб, аз не бях танцьорка
лежерно да се рея над вълните
а носех фуста и да стигна исках
в най-тайните ъгли на трюма мътен,
с поли да измета праха,
и с устни да полирам пода,
докато лъсне като огледало.
ІІ.
То беше кораб, но не бях девица
и корабът се бранеше отчаян,
и беше омерзен,
и ме ругаеше
за цялата помия от насилие,
която носех като обич.
И тъй, от чиста – станах скверна.
ІІІ.
Парцал да съм добър, сега се моля
за да изтривам, слой след слой, мътилката,
натрупана нагъсто през годините,
сплавта от мраз и ярост, с кръв засъхнала,
щита от страх, погром и недоверие.
Един парцал във свят на потребление
би имал свойта мисия – да те пречисти.
…изглежда са затворили онази
мръсна стара кръчма на „Пиротска“ 30-и,
където толкова обичах да обядвам
(молейки се салмонелата да ме подмине)
преди повече от век…
и салмонелата ме подмина
но аз боледувам
Соцносталгия III, нейде 1982-ра
Във втори клас, пред другарчето ми Иво
тананиках „Бяла лунна вечер“,
ама без да искам.
„А-а ще те изкажа!“
канеше се Иво
Ама що,
аз не пея лошо
и не казах „любовта“
„Ама аз ще те изкажа“
кефеше се Иво
и си ме изказа
а другарките ме порицаха
(е, не много строго,
щото бях отличничка
и поетеса,
и бях на национален рецитал
със стихотворение за Партията.)
Та, учителите бяха горди с мен
и аз бях горда,
но другарчетата сякаш нещо чакаха
да сбъркам.
Иво, като ме изказа,
много се уплаших.
И така разбрах, че са ми забранени
Щурците, вечерите лунни,
любовта и пеенето.
Грешни сметки
…Защото пожелах да тъгувам по оная пищна есен
която се раздипли между нас
пролетта ми се озъби и каза да стягам раницата
да почистя инвентара
да купя бензин за косачката
(че никой няма време да чака
да се натуткам докато тревата расте
а в крайна сметка е мое задължение да кося моравата)
лятото отегчено написа съдържателен отчет по проекта
и го предаде на компетентните органи,
а зимата… е зимата просто ми сипа греяно вино.
Тя обичаше леща.
Моята шибана леща,
Тя мразеше консерви
И суха храна.
Тя обичаше мен.
Тя обичаше нас –
Цяло семейство,
Мразещо моята леща.
Тя мразеше котките.
И сега се чудя
С тези два котарака
Дали ми е вярно още
Моето куче,
Което някога обичаше леща.
Гадната шибана леща.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Игра на 31
Сънят пристига
През 1,2,3 врати –
Като поп разтрига –
С вести „даж нам“, под нос свисти
Не го смъквай с удари на земята
Тя е място за стон
Завивка, която не се отмята.
Най-ранен сън, значи, ранен.
Остани с него на всеки случай.
Сутрешна вощеница ще ни оттласне –
от
чаршафи атласни
от
постелки фугасни
И ще запали Ортега-и-Гасет
преподобните печки на Буча.
Девет години от един ден
Орници-бойници
Не е така, не.
Отказите
втъкани
в псалтира
на всеки пластир на дните
се понасят по равно.
Вече всяка смърт е събитие.
А гълъбите, какво?
Те са вечни дозорници.
За тях животът е кула.
А за нас полята на боя са орници.
От Ултима Туле до Тула.
Дърветата са очаквано бели.
Но това не променя нищо.
Червеният сняг на Колима се стеле.
И птиците за последен път дишат.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
Магдалена Уанли
Нов ден
Пет часа е
Отново по-различен ден ще изпълзи…
Стръмна улица ще води към морето.
Сто чимшира ще посрещат русите туристи,
а аз със въдица в ръка ще търся рибата, която
после ще продам!
По-близо до водата и вълните
съдбата ме отвежда!
Къде си храм направен от
делфини?
От техните сребристи кости…
Череши
В черешите има
малки бели червеи.
Накисват ги в кофи
пълни с вода
и те изплуват на повърхността:
слепи,
агресивни,
издавени
Никога няма да бъдат част от пеперуденото
минало.
Няма да
остареят!
Длан
Разгледай синята длан
на тъжният човек.
Там ще откриеш венереният хълм
и линиите на живота и смъртта.
Няма да откриеш гладките съзвездия.
Те са радост.
Понякога извират от очите!
Вятър
Ти търсиш вятъра
навсякъде, но нищо не намираш.
Да беше кост останала от него,
кичур магмена коса,
или пък името, с което го
наричаше онази сребърна жена…
Да беше гост красивият, единствен вятър,
той през комина щеше да нахлуе,
за да опече погачата
с огненият дъх на думите си ранобудни!
Той може би е сам
и спи в облачните кули.
Той може би е сам
и сънища преде.
Време
Ще бъдеш пясъчен часовник
времето ми ще отмерваш
сред лунните дървета
сред лъчите с цвят на жътва
И този дом за огъня
ще ни разказва
как в него
песъчинките са се оглеждали
преди да се превърнат в стъкло…
там близо до параклиса
цъфти часовник
и времето ни проумява!
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
