Тези кошове
От груба тръст
Със странен аромат на старост
Са черно-бяла музика
Дните напоследък са такива
Че ми позволяват
Да отида в онзи ден
С последното ѝ кашляне
Преди 40 години
В следващия ден до архаичния ковчег
И на третия
Когато вече стаята е празна
Бабо, аз съм вече старец
Не ме ли помниш…
По пътя
към слънцето
Колебливо червен
Студеният въздух
Остава
Зад него
Дърво
Губи листата си с дни
Относителност на конструкцията
ненужната наситеност
в детайлите на битието
успокоява
Нефрит
Трева е стрелата
Тетивата е кожа
Дърво е лъкът
Сърната – живот
Животът – вода
Пепел
Дълъг списък
С отложени неща
Залез
Огледало
С груба повърхност
В празно очакване
Говори радиото
С регулиран глас
Пчели кацат
Върху светлината
Събирам стара паяжина
С малки разлики в цвета
Да ям
Когато дойдат
По-щастливи дни
Ще направим от теб убиец
Мила моя
Грабим от живота
Парчета от отровна торта
Fog moon
Утрото е мълчаливо бъдеще
Танцуват неподвижни клони
Снегът е топъл
Хитон
Този хитон обличал е някой
Полепнал епителни клетки и прах
Хитонът на слънце прострях
Отрова пих преди лягане
До утре в моя хитон
Диляна Първанова, Светлината е сянката
списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X